П
Р О Т
О К О Л
Гр. София,
07.08.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на седми август две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
Секретар: Гергана Цветкова
Прокурор: А.Я.
сложи за разглеждане докладваното от
съдия Кехайова НЧД № 3290 по описа
за 2018 година.
На именното повикване в
11:12 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА
Б.К. доведен от СЦЗ се явява лично.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА
К.: Не съм български гражданин, ч.гражданин съм. Владея български език, нямам
нужда от преводач.
В залата се явява определения от САК за служебен
защитник адв. М.С.А., съобразно нарочно искане на СГС и уведомително писмо на
САК.
Явява се и адв. Г.М., с
пълномощно по делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.: Желая да ме представляват и двамата адвокати в това
производство.
СЪДЪТ като изслуша становището на лишения от свобода и изричното му изявление,
че желае да бъде представляван, както от договорният му защитник в лицето на
адв. Г.М., така и от служебния определен такъв в лицето на адв. М.А.
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. М.А. за служебен защитник на лишения от свобода Б.К..*** редовно уведомен, не се явява. За него
се явява инсп. М.Г.с представено пълномощно в днешното съдебно заседание.
За СГП – прокурор А.Я..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като намери, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на лишения от свобода, по данни от формуляр за
досие със снимка, както следва:
Б.К., роден на *** г. в гр. П., Република
Ч.Г., ч., ч.гражданин, основно образование, без сключен граждански брак, живее
на семейни начала, в гр. София, ж.к. ******.
СЪДЪТ разяснява правото на страните, които имат в наказателното производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Ясни са ни правата. Няма да правим отвод на съда, секретаря
и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
доказателствени искания.
Представителят на началника на затвора-София: Представям и моля съдът да приеме
актуална справка за фактически изтърпяното наказание по отношение на осъдения Б.К.
към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме
представената справка.
ЗАЩИТАТА (поотделно): Да се приеме представената справка.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Да се приеме справката.
СЪДЪТ като изслуша становището на страните и като съобрази направените искания
за събиране на доказателства, намери че същите са относими към предмета на
доказване, необходими за разкриване на обективната истина по делото, поради
което и на основание чл. 275 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и приема така представената и подробно описана по-горе от представителя
на Началника на затвора-София писмено доказателство.
АДВ. М.: Представям и моля да приемете в заверени копия от медицински документи,
касаещи здравословното състояние на подзащитния ми и са от 26.06.2018г. и от
01.08.2018г.
АДВ. А.: Нямам други искания. Да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ и Представителят на
началника на затвора-София (поотделно): Да се приемат така представените
писмени доказателства.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Да се приемат така представените заверени преписи от
медицинска документация, касаещи здравето ми.
СЪДЪТ като изслуша становището на страните и направеното искане за събиране на
писмени доказателства от страна на защитата на лишения от свобода намери, че същите са относими към предмета на доказване,
необходими са за разкриване на обективната истина в производството по настоящия
ред, доколкото касаят личността на лишения от свобода, поради което и на
основание чл. 275 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и приема така представените и подробно описани по-горе от защитата на лишения
от свобода писмени доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и като намери че са изпълнени
предпоставките на чл. 271-275 от НПК, и на основание чл. 276 от НПК
ОП Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва с
прочитане на молбата на лишения от свобода Б.К. за условно предсрочно
освобождаване.
(Прочете се.)
ЗАЩИТАТА (поотделно): Поддържам молбата. Нямам други доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ и Представителят на
началника на затвора-София (поотделно): Възразяваме срещу молбата на
лишения от свобода. Нямаме искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и обстоятелството, че нямат искания за
събиране на нови доказателства, на основание чл. 283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. М.: Настоящото производство е по реда на чл. 437 и сл. от НПК. Става въпрос и
образувано по молба на Б.К., с което същия иска да бъде предсрочно освободен от
изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода”, което му наложено с влязла
в сила присъда на ОС-Хасково по НОХД № 78/08 г. по описа на същия съд.
За да бъдете мотивирана
да прекратите и да освободите предсрочно осъдения К. от изтърпяване на неговото
наказание „лишаване от свобода” Вие следва да прецените дали са налице
предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, а именно налице
следва да бъдат кумулативно двете законови предпоставки изискуеми от закона.
Първата предпоставка е К.
фактически да е изтърпял половината от наложеното му наказание, а втората – да
са събрани доказателства за неговото поправяне така, както изисква закона.
Считам, че по отношение
на първата предпоставка е безспорно, че тя е налице, включително и от представената
днес справка за изтърпяното наказание на осъдения К. считано към 08.07.2018 г. Видно
е, че същият има остатък от 4 години и 3 месеца, изтърпял е повече от половината
от наложеното му наказание.
По отношение наличието на
втората предпоставка, по делото са събрани многобройни доказателства, като
становището на Началника на затворническата администрация на затвора-София,
както и становището на Началника на затворническото общежитие е, че не е налице
втората предпоставка, а именно, че К. не
е дал доказателства за своето поправяне. Същевременно считам, че така
отразените становища са напълно декоративни и не почиват на събраните по делото
доказателства, а именно видно от затворническото досие на осъдения, така също и
от направените справките, от оценка на риска, така и по отношение на направената
по реда на чл. 151 от ЗИНЗС справка по отношение плана за изтърпяване на
неговата присъда. Считам, че по делото са събрани достатъчно доказателства
относно наличието на тази втора предпоставка изискуема от закона и Вие следва
да приемете, че същите са безпротиворечиви и еднозначни, както и че в
конкретния случай и с поведението си, и с отношението си към труда, осъденият е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне, също към момента е завършено
и пълно, и доколкото по делото има убедителни данни за тази промяна на поведението му и мисленето
му, ще следва да приемете, че е налице и втората предпоставка.
Ще си позволя да обърна Вашето
внимание на първоначално направената му оценка на риска от рецидив, като са
констатирани средни стойности от 51 точки, които прогресивно с изтърпяване на
присъдата му намаляват, като след съмнителен анализ на сегашното състояние на
тази оценка на риска се вижда, че същият е намален с 19 пункта, което безспорно
доказва положителната промяна. Настоящата стойност на оценката на риска, а
именно 33 точки, доказва наличието на положителната промяна, както и липсата на
възможност същият да извърши ново престъпление.
Вижда се, че планът на
присъдата му е препланиран и в момента, същият, така както е описано в
документите, приложени към настоящото дело, е много мотивиран да спре
извършването на нарушения, също така има пълна липса на наказание през
последните 5 години, има добро поведение, не участва в конфликти, съвестно
изпълнява задълженията си за работата, корекционната работа обаче според Администрацията
на затвора, въпреки така събраните доказателства, не е приключила, като ще а
обърна Вашето внимание, че тази корекционна работа затворническата
администрация, нито пък пробационния служител в пробационния си доклад, не е
изложил какви още корекционни дейности следва да бъдат извършени по отношение
на осъдения, за да може оценката му на риска да бъде напълно занижена.
Ще моля да вземете
предвид и обстоятелствата за режима на изтърпяване на неговото наказание, който
е в прогресивно от Строг в режим започнал на 24.02.10 г. и продължил до
18.07.13 г., последствие заменен с общ режим на изтърпяване на наказанието,
което е продължило до 11.05.17г. и към 11.05.17 г. със смяна на типа с пенитенциарно
заведение, а именно преместен е в ЗО „Казичене“, където изтърпява присъдата си и
към настоящия си момент.
Ще моля да вземете
предвид и обстоятелството, че в момента същият е емоционално овладян, има
позитивно поведение, живее на семейни начала с лицето И.С.и работи последователно
като мотокарист в съответни цехова, чистач в 10 група, а към настоящия момент,
считано от 17.05.18 г. поддържа тревни площи и служебния стол в ЗО, като ще
моля да обърнете внимание и на обстоятелството, че тези тревни площи са извън
охраняемата зона на затворническото общежитие, което доказва, също така подкрепя
тезата, че същият се е поправил и е част от доказателствата в тази насока.
Моля да обърнете внимание
и на обстоятелството, че същият е многократно награждаван през последните 5
години, не само че не е наказван, като последната му награда е с 5 дни отпуск
извън затворническото общежитие и се е завърнал, което също доказва неговото емоционално
и психическо състояние.
Активен е в пенитенциарните
мероприятия и оценката на риска към настоящия момент, както споменах, в момента
е 33 т., което означава ниска степен на риск от рецидив.
С всичко изложено считам,
че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки в разпоредбата на чл.
70 НК, и следва да определите към настоящия момент дали К. е изтърпял половината
от своето наказание, което е налице безспорно, и дали К. има събрани по делото доказателства,
че се е поправил, а именно че са налице обстоятелства доказващи неговата
промяна в положителна насока. Считам, че и втората предпоставка е налице,
поради което моля да постановите своя съдебен акт, с определение, с което да освободите
от остатъка от изтърпяване на наказанието К., ако приемете че са налице и има
нужда налагане на съответни пробационни мерки, в тази насока предоставям на
съда.
АДВ. А.: Казано е, че всеки човек трябва да бъде съден от съдия равен нему“. Всички
грешим и да грешиш е човешко. В този смисъл искам да подчертая, че осъденото
лице се разкайва за стореното, че има съпруга и 5 деца, че е загубил и двамата
си родители по време на престоя си взатвора.
Преди всичко е изпълнена
първата предпоставка на чл. 70, ал.1, т.1 НК. Осъденият е изтърпял повече от
половината от наложеното му с присъдата на ОС-Хасково наказание.
По време на престоя си в
затвора осъденият не е наказван, но е награждаван не еднократно. Работил е в
полосата, извън очертанията на затвора, но никога не е напускал очертанията му.
Опасността от рискът на рецидив е намалял на 33 т. При престоя си в затвора е
работил като печатар, мотокарист, дограмаджия, чистач в 10 група,, с които се е
справял и не е имал нарушение на трудовата дисциплина, и ИСДВР не е имал
възражения за нарушения от негова страна. Предявил е молба да бъде освободен за
да придружава приятелката си за операция, на която е отказано.
Младостта на Б.К. е
минала зад стените на затвора, налагането на едно наказание не е тежест, но ако
справедливостта е етична и морална категория, мисля че съдът не е загубил
убеждението си за връзката между правото и морала, което ще спомогне да се постанови
един справедлив съдебен акт.
Тъй като видно от гореизложеното
е изпълнена и втората предпоставка на чл. 70, ал.1 от НК, осъденият с честно
отношение към труда и съжаление за стореното е дал доказателства, че се е
поправил. Конституцията гарантира правата на гражданина, на съдебната защита, противното би означавало да се ограничат правомощията
на съда. А на мен ми се иска да вярвам, че той не може да бъде ограничаван в
тези си правомощия. В този смисъл е и дело С-54/07 на Съда на Европейската общност,
решение от 17.07.2008 г. по д.№ 303/08 на Съда на европейската общност, и Директива
2078 на Европейската общност от 2000 г. за условията в затворите и правата на
задържаните лица.
ПРОКУРОРЪТ: Моето становище е, че подадената от осъдения молба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
На първо място безспорно
е наличието на първата изискуема от закона предпоставка, доколкото осъденият е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание в размер на
16 години „лишаване от свобода”.
Успоредно с това считам,
че не е налице втората изискуема от закона предпоставка, а именно по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода да е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне.
Основни фактори при
извършването на оценката за поправяне на осъдения се явяват по чл. 439а, ал.2
от НПК, изводите на затворническата администрация за оценката на осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС и работата му по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от ЗИНЗС. Основни, но не единствени, защото крайната преценка е именно
на Съда, а не на пенитенциарните служители, като за да вземе правилно решение
относно факта на изискуемата положителна промяна у осъдения, съдът би следвало
да обърне внимание на всички аспекти касаещи неговата личност.
Престъпленията, за които
е наложено съответното изтърпявано наказание, и от което осъденият желае да
бъде освободен предсрочно, безспорно не само характеризират личността му, но и
капацитетът му за реално поправяне в по-кратък срок от определения с присъдата.
Така е прието и с Определение № 218/06.06.17 г. по ВНЧД № 649/17 г. на САС.
Съотнесено към настоящия
случай изложеното според мен налага следните изводи:
На първо място, безспорно
е положителното развитие на личността на осъдения според затворническата
администрация по време на престоя му в съответните места за лишаване от свобода,
което е видно най-вече от значителната редукция на първоначално поставената му
оценка на риск от рецидив от 51 на 33 точки.
На следващо място обаче,
самата затворническа администрация счита, че корекционната работа при осъдения
не е завършила, т.к. работата по изпълнение на индивидуалния план за изпълнение
на присъдата при него не е приключила.
Предвид данните за
престъпленията, за които е наложено към момента търпяното от него наказание
считам, че неговата личност се е проявила като такава с висока степен на обществена
опасност, наказан е за тежки умишлени престъпления, няколко на брой, по различни
наказателни дела, и му е определено общо най-тежко наказание, което според мен предполага
и както вече беше посочено по продължителен престой в местата за лишаване от
свобода за доказване на настъпилата у него положителна промяна.
Следва да се отчете още и
обстоятелството, че чл. 439а, ал.3 НПК прогласява принципното положение, че
размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено
основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, но не
и че този размер не следва въобще да бъде взет предвид и отчетен при решаване
на същинския въпрос по делото.
В настоящият случай
размерът на неизтърпяната част от наказанието при молителя е значителен, над 4
години, от общия размер на общото най-тежко наказание, което търпи, което
според мен също е обстоятелство, което безспорно следва да бъде отчетено при
съобразяване и решаване на въпроса следва ли осъденият да бъде предсрочно
освободен.
И накрая, по отношение на
представените доказателства за здравословното му състояние считам, че същите по
настоящото дело не са от съществено значение, дотолкова, доколкото ключовият за
решаване въпрос от съда е дали осъденият се е поправил, а не какво е здравословното
му състояние.
Предвид изложеното
предлагам на съда да остави молбата без уважение.
Представителят на началника на затвора-София: становището на Администрацията на
затвора-София е, че е налична първата изискуема от закона предпоставка,
доколкото лишеният от свобода е изтърпял повече от ½ от наложеното му общо
наказание в размер на 16 години.
Лишеният от свобода К. ***
на 14.03.08г. като с начало 30.12.2008 г. по отношение на лицето е приведено в изпълнение
на основание чл. 68 НК наказание в размер на 2 години,така определеното
наказание е изтътряно на 26.11.2009 г., от която дата е и приведено така
определеното му общо наказание.
По отношение на втората
изискуема от закона предпоставка, за да бъде уважена молбата на лишения от
свобода следва да са налични безспорни и категорични доказателства за поправяне
на лицето в пенитенциарното заведение.
Считам, че
доказателствата които са изискуеми по чл. 439а, ал. 1-3 от НПК не са налични в
пълния обем, като същите следва да са категорични, неопровержими и подкрепени
от всички материали, които са събрани в хода на настоящото производство.
Следва да се вземат
предвид и всички становищата изготвени от Администрацията на затвора по повод
депозираната молба от лицето, като следва да се изследва и цялостното поведение
на лицето в пенитенциарното заведение, както и оценката от риска на рецидив, която
е изготвена при постъпване на лицето с оглед изпълнение на наказанието и нейното
съответно променяне в хода на изпълнение на наказанието.
Наред с това се
установява, че видно от становищата на затворническата администрация по отношение
на лицето липсват наказания през последните 5 години, като към настоящия момент
не са налични достатъчно устойчиви доказателства за поправяне и превъзпитание.
Не е наличен необходим обем
от работа с лицето, като е необходима регулярна и постоянна корекционна работа
с оглед категоричен и устойчив поправителен резултат.
На следващо място считам и
подкрепям становището на прокурора в днешното съдебно заседание, че
депозираните медицински документи не следва да бъдат ценени като доказателства съобразно
нормата на чл. 439а, ал.1-3 НПК, тъй като не касаят предмета на настоящото
дело, доколкото здравословното състояние на лишения от свобода е влошено или има
нужда от провеждане на лечение, се съдържат механизми и в ЗИНЗС и н НПК, които
биха могли да способстват за лечение на лицето в рамките на пенитенциарното
заведение.
По отношение на
обстоятелствата, че същият е награждаван това е безспорно и категорично, като
само ще допълня, че завръщането от домашен отпуск е задължение на лишените от
свобода по ЗИНЗС, като незавръщането от такъв представлява отклонение и е
наказуемо съобразно НК.
В заключение, становището
на затворническата администрация е, че разпоредбата на чл. 36 НК, която
предвижда генерална и специална превенция, както по отношение на лицето така и по
отношение на обществото, все още не са изпълнени целите предвидени в нея, като
считаме, че на този етап е рано да се говори за уважаване молбата на осъдения К..
Предвид горните
съображения, Ви моля да оставите молбата без уважение.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К. (в своя защита): Съгласен съм с казаното от моите
адвокати. По време на изтърпяването, вече 11 години съм в затвора, като през
това време съм изгубил двама родители, осъзнал съм си грешките, и съжалявам,
повече няма да се повтори.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Предоставя
последна дума на лишения от свобода
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К. в последна дума: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание за постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след тайно съвещание намира за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 437 от НПК и е образувано по писмена молба на лишения от свобода Б.К.,
подържана от упълномощения му защитник в лицето на адв. Г.М. и служебният такъв
– адв. А..
В с.з. представителят на
държавното обвинение и на началника на затвора София изразяват становище за
нейната неоснователност, поради незавършения процес на превъзпитаване и
поправяне.
В последната си дума лишеният
от свобода прави искане за предсрочно условно освобождаване, аргументирайки се,
че вече се е поправил и преосмислил предходното си поведение, довело до
осъждането му на наказание лишаване от свобода.
Разгледана по същество
съдът намери, че следва да остави молбата с която е сезиран без уважение.
За този извод съдът взе предвид, че към датата
на днешното съдебно заседание Б.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода
за срок от две години, наложено му с присъда на РС Свиленград по НОХД №
131/2007 г., за извършено престъпление по чл. 279 от НК, което му е било
приведено в изпълнение на основание чл. 68 от НК и което е било изтърпяно на
26.11.2009г., след която дата е започнало изпълнението на наложеното му наказание
лишаване от свобода в размер 16 години, формирано по реда на чл. 25, вр. чл. 23
от НК измежду наказанията, определени на осъденото лице по НОХД № 1311/2008 г. на
РС Стара Загора; НОХД № 1070/2008 г. на РС Казанлък; НОХД № 78/2008г. на ОС
Хасково и НОХД № 1238/2014 г. на РС Перник за деяния по чл. 325 от НК; чл. 314
от НК; чл. 242 от НК и чл. 339 от НК.
Видно от приложената и актуална
към датата на днешното съдебно заседание справка за изтърпяната част от
наказанието К. е изтърпял общо
наказание в размер на 11 години 8 месеца и 15 дни, от които фактически 8 години, 8 месеца и 11 дни
и от работа 3 години и 4 дни, остават му да изтърпи 4 години 3 месеца
и 15 дни. При това положение по отношение на лишения от свобода К. формално е
изпълнена първата изискуема от закона предпоставка на чл. 70, ал.1, т. 1
от НК, тъй като осъденият фактически е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание.
На следващо място съдът
намира, че по делото действително са налице данни, че лишеният от свобода по
време на изтърпяване на наказанието си е бил награждаван, включително с 5
денонощия домашен отпуск и през последните пет години не е бил наказван.
Администрацията на Затвора София е констатирала още, че е започнало значително
поправяне на осъденото лице, което демонстрира добро поведение и съвестно
изпълнява поставените му задачи, не е допуска нарушения на трудовата
дисциплина, напротив справя се много добре с работните си задължения,
дисциплиниран е, притежава добър контрол и е в процес на повишаване на
самокритичността си. Оценката на риска от рецидив от първоначалните 51 т. е
намалена последователно на 44 т., 39 т., като към настоящия момент е определена
на 33 т., което на практика означава, че рискът от рецидив при лишеният от
свобода К. е в ниски стойности.
Независимо от това съдът намира, че не са постигнати
визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието и заложени в плана на присъдата.
Този извод съдът
аргументира на първо място с факта, че от материалите по делото се установява,
че К. макар да е демонстрирал положителни резултати в процеса на работа в
условията на местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, същите не
се отличават със стабилност, като за постигане устойчивост на ефекта от
корекционната работа е необходимо продължаването й с оглед постигане на целите
на наказанието и тези заложени в плана на присъдата.
На следващо място съдът
отчете и факта, че с настоящата молба лишеният от свобода сезира съда с искане
за УПО само няколко месеца след придобиване на формалното основание за това, а
именно 8 месеца след фактическото изтърпяване на повече от половината от
наложеното му наказание. При извършване на преценката относно устойчивостта на
резултатите от корекционната работа, респ. постигането на трайна положителна
промяна у лишения от свобода, не може да
бъде пренебрегнат и значителния размер на остатъка от наложеното на К.
наказание, което въпреки редукцията заради полагания от него труд в условията
на затвора, е в размер на 4 г. и 3 месеца. Последното съобразно изискването на
чл. 439а, ал. 3 от НПК не се преценява като единствено основание за оставяне на
молбата на л.св. без уважение, а се третира като период от време, който е бил
съобразяван при изготвянето на плана на присъдата, чиято задача е постигане на
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не се съгласява с възражението
на защитата на л.св., че факта, че завръщането на К. в пенитенциарното
заведение след награждаването му с домашен отпуск следва да бъде оценявано
положително, доколкото друго негово поведение би дало основание за ангажиране
на наказателната му отговорност за извършено престъпление от общ характер.
Изводът на съда не се
променя е от представените доказателства за влошаване на здравословното
състояние на Б.К., доколкото същото не е решаващо с оглед предмета на доказване
в настоящето производство, а медицински грижи биха могли да бъдат предоставяни
и в рамкето на пенитенциарното заведение.
С оглед всичко изложено
съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки за условно предсрочно
освобождаване по отношение на лишения от свобода Б.К., поради което и на основание
чл. 440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Б.К., роден на *** г. в гр. П.,
Република Ч.Г. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода” в размер на 4 години, 3 месеца и 15 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 от НПК.
Препис от определението
да се изпрати на СЦЗ за сведение.
Препис от протокола да се
издаде на служебния защитник и адв. М..
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: