Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2231/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх. №
12359/09.10.2020г. на Н.С.А., ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ № 20-0819-001489/10.09.2020г. на полицейски
инспектор, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр. Варна.
Жалбоподателката счита оспорената заповед за неправилна,
незаконосъобразна и несправедлива поради това, че спирането на автомобила с
прилагането на принудителната административна мярка я поставя в рискова
ситуация свързана с бременността й, ако нещо се случи и няма автомобил на
разположение. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител
юрисконсулт Г оспорва жалбата. Счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 10.09.2020г. в около 15.01 часа, в гр. Варна по ул.“Ангел Кънчев“ в
посока бул.“Владислав“, М. Н. М., ЕГН: ********** управлява лек автомобил „Пежо
206 СВ“ с рег. № ********, собственост Н.А., ЕГН: **********.При направената
справка в Автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна
дейност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР е установено, че Насков не
е придобивал правоспособност и не му е издавано свидетелство за управление на
моторно превозно средство. С оглед констатацията на М. Н. М. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия „GA“, бл. № 272311 от 10.09.2020г.
Предвид изложеното органът по прилагане на принудителната административна мярка
е счел, че са налице материално правните предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, поради което
с обжалваната заповед на А. е наложил принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на посоченото по-горе пътно превозно средство за
срок от шест месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда
писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя. Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в рамките на
неговата компетентност.
От представената по делото Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е видно, че Областните дирекции на МВР са
определени като структури на МВР, осъществяващи контрола по Закона за движение
по пътищата. В настоящия случай такава служба за контрол по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП се явява ОД на МВР гр. Варна. Нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП
предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на принудителна административна мярка на
определени от него длъжностни лица. Със Заповед № 365з-2747 от 20.07.2017г. на
Директора на Областна дирекция на МВР-Варна са оправомощени служители, като в
т.1.9 от заповедта попада издателят на обжалваната заповед – това са полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – за цялата територия
обслужвана от ОД на МВР – Варна.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата по б.“а“.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“, описаните факти са и доказани от събраните
по делото доказателства.
Категорично по делото е установено след извършена от
контролните органи справка в АИС „АНД“ и „БДС“ - МВР обстоятелство, че
управляващият моторното превозно средство – М. Н. М. е неправоспособен и не му
е издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Наложената на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок
от шест месеца съдът намира за съразмерна по смисъла на чл.6 от АПК.
Прилагането на
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели да осигури
безопасността на движението по пътищата, поради което недопустимо е
предоставянето /преотстъпването/ на МПС на неправоспособно лице, като
освен това следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.102 от ЗДвП е
въведена изрична забрана на водача, собственика или упълномощения ползвател да
предоставя МПС за управление на лице, което не е правоспособен водач.
Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа достатъчно
данни индивидуализиращи моторното превозно средство до степен да се установи,
за кое всъщност превозно средство се прилага принудителната административна
мярка. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, а именно за
предотвратяване възможността за извършване на други административни нарушения с
МПС послужило за извършване на административно нарушение дало повод за
прилагане на ПАМ.
Предвид изложеното съдът счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния
закон и целта на закона. Не са налице отменителните основания по смисъла на
чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли
като неоснователна.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна разноски в размер на 100
/сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24
от Наредбата за плащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.А., ЕГН: **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ №
20-0819-001489/10.09.2020г. на полицейски инспектор, Сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР гр. Варна.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН: ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: