№..................................................2018г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари
2018г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3351/2017г.
по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на М.Д.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си Д.И.П., против Заповед № 439з-1682/30.11.2017г. на ст.полицай от
Трето РУ при ОД на МВР-Варна - Х.Л. Х. /погрешно вписан с бащино име Л/, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е
разпоредено задържането му за срок от 24 часа.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон
и допуснати процесуални нарушения. Подробно изложените в жалбата съображения
основно се свеждат до това, че същата не му е връчена за подпис; не е запознат
с правото си на адвокат и на жалба; не е ясно каква е целта на задържането.
Счита за недопустимо издаване на заповедта само поради съмнения за извършено
престъпление от общ характер. На изложените основания, в уточняваща молба от
20.12.2017г. претендира отмяна на заповедта. В проведените съдебни заседания не
се явява. В депозирани чрез пълномощника писмени бележки поддържа жалбата, като
допълнително излага, че: Заповедта е нищожна, тъй като съгласно свидетелските
показания задържането е разпоредено не от органа подписал същата, а от
разследващия полицай. Ответникът не е доказал извършване на престъпление от М.И.,
който не е знаел на кого е тревната маса, не е пушел марихуана в момента на
проверката и няма норма която задължава полицая да го задържи докато се
установи чия е собствеността на същата, както твърдят свидетелите. Сочи, че
видно от материалните по приложената прокурорска преписка, БП № 1730/2017г. е
образувано не срещу него, а срещу ММ, поради което не е имал възможност да
участва в него и да оспори съдебната експертиза относно намерената в колата
субстанция. Възразява срещу поисканите от ответника разноски, тъй като не е
представен списък на същите.
Ответникът - ст.полицай от Трето РУ при ОД на МВР-Варна – Х.Л. Х., лично
и чрез процесуален представител – гл.ю.к.Г., оспорва жалбата и моли същата да
се отхвърли като неоснователна, тъй като заповедта е правилна и
законосъобразна, доколкото събраните по делото доказателства установяват
наличието на данни за извършено престъпление. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
След преценка възраженията и
становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и
приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя на датата на издаването й /30.11.2017г./, като жалба против нея е
подадена още на следващия ден от пълномощника /л.15 от делото/, а тази с която
е сезиран настоящия състав – на 06.12.2017г. Следователно същата е депозирана в законоустановения
срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Със Заповед за задържане на лице № 439з-1682/30.11.2017г. е наредено задържане на М.Д.И. с ЕГН **********, и с
адрес: ***, за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР поради това,
че са налице данни за извършено престъпление. Според съдържанието на заповедта,
задържането е станало на 30.11.201г. в 23.30ч., като лицето е настанено в
помещение за временно задържане на Трето РУ гр.Варна, което видно от
представеното извлечение от книга на задържаните, е станало в 2.10ч. на
01.12.2017г. Заповедта е подписана от нейния издател – старши полицай ВПА при
Трето РУ към ОД на МВР-Варна – Х.Л. Х. и от задържаното лице. Непосредствено
преди издаване на заповедта, И. е подписал декларация, с която е удостоверил,
че е запознат с посочените в нея права, като изрично е вписал, че не желае да
ползва адвокат по негов избор и за негова сметка или служебно назначен такъв по
ЗПП; Няма медицински проблеми и не желае медицински преглед; Не желае член на
неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането.
Удостоверил е, че няма нужда от специална хранителна диета и е запознат с
правото му на свиждане и получаване на пратки. Заедно с това на лицето е
извършен личен обиск, за което е съставен протокол от същата дата, видно от
който от същия са иззети мобилен телефон, 3 бр. секретни ключове и портфейл,
които съгласно приложена разписка от 01.12.2017г. е получил обратно без липси и
повреди, при освобождаването си в 17.00ч на същата дата.
Горните обстоятелства са отразени и в
представеното по делото извлечение от книга на задържаните лица /л.63/.
Деянието по повод на което е постановена
заповедта е описано в представените по делото две докладни записки: Първата е
от инспектори Н.Д. и Х Х. и в нея е изложено, че при извършен обход по време на
дежурство, са посетили м-ст „Сълзица“ по пътя за с.Каменар, където към 23.30
установили л.а. Опер Астра с рег.№ В 39-50 НМ с три лица вътре, измежду които и
М.Д.И.. При проверката констатирали налична в автомобила кутия от цигари, от
която се е виждало найлоново пликче, пълно с тревна маса, миришеща на
марихуана. Никое от лицата не е признало да е притежател на пакетчето, поради
което са били задържани и изведени от автомобила за запазване на
местопроизшествието до идване на разследващ полицай. Втората докладна е от ПД –
разследващ полицай при Трето РУ и по данни от същата около 23.30 на
30.11.2017г., при извършена полицейска проверка от автопатрул 393 е установено,
че в предната част на купето на описания л.а. се намира отворена цигарена кутия
с два бр. прозрачни найлонови пликчета със самозалепваща се лента, в които се
намира зелена на цвят, суха тревна маса. Като собственик на автомобила е
установен М.А.М., а другите двама пътници са М.Д.И. и СМШ. Посочено е, че е
извършен оглед на местопрестъплението, като цигарената кутия и съдържанието й
са били иззети. Допълнително е посочено, че записката е докладвана на дежурен
прокурор и е образувано БП № 1730/2017г. за извършено престъпление по чл.354а
ал.5 от НК, като от изготвената ЕС е установено, че предоставения за изследване
обект представлява марихуана, с нетно тегло от 0.47 гр.
В 16.20ч. на 01.12.2017г. М.И. е дал
обяснение, в което е описал подробно какво са правили на посочената дата и час.
Заявил е, че към момента на проверката е бил на предна дясна седалка; видял е в
едно джобче под касетофона кутията за цигари, както и двете пликчета трева в
нея; не е знаел на кого са същите. Посочил е, че и тримата пушат трева от време
на време, но при качването в колата М не им е казвал, че има такава.
По делото са изслушани обясненията на
ст.полицай Х. и е разпитан като свидетел Н.В.Д – извършител на проверката и
автор на докладната. Дадените от тях показания установяват по безспорен начин
описаната по-горе в докладните записки фактическа обстановка. Допълнително от
същите се установява, че автомобилът е бил спрян във вилна зона, на черен,
задънен път. Наличието на лица в същия, на това необичайно място, е дало повод
за проверка на тяхната самоличност, като свидетелите заявяват, че в техните
правомощия по ЗМВР влиза проверката на лица и МПС. След като са установили
наличието на тревна маса, са докладвали по средството за свръзка в служебния
автомобил на дежурен ОДЧ, при което са получили разпореждане да запазят
местопроизшествието. На лицата е било обяснено, че ще бъдат задържани докато не
се установи на кого са наркотичните вещества, каквито указания са дадени от
разследващия полицай.
Предвид
гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените
възражения, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността
на акта:
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта. Обстоятелството, че
ареста е извършен след разпореждане на разследващия полицай, не означава, че
последния го извършва и той следва да издаде и заповедта. Същата е
издадена в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган – старши
полицай в сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, представляващ
полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл.6
ал.1, т.2
от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 от ЗМВР, което се установява и от представеното по делото удостоверение от
началник сектор ЧР при ОД ан МВР-Варна.
Предвид горното, съдът намира, че
оспорения акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По
процесуалната законосъобразност на акта:
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на дисциплинарното
производство съществени процесуални нарушения.
Формата на обжалваната заповед е уредена
от разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗМВР, която в случая се явява специална
разпоредба спрямо общата такава на чл.59 ал.2 от АПК, поради което първата
представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа всички изброени в
чл.74 ал.2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанията
за задържането – последните са посочени като чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР поради
наличие на данни за извършено престъпление.
Полицейският орган, издаващ заповедта за
задържане по чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР няма задължение да квалифицира точно престъплението. Или в
случая да посочи нормата на чл.354а от НК, тъй като тази разпоредба не
представлява правното основание за издаване на заповедта за задържане, поради
което и отсъствието й не води до извод за липса на мотиви на оспорената
заповед. Съгласно съдебната практика, допустимо е обстоятелствата мотивирали
органа да издаде оспорения акт, в т.ч. и фактическите основания, да се съдържат
в друг документ. В случая са представени докладни, протокол за оглед и др., в
които подробно е описани обстоятелствата и фактите, свързани с установяването
на престъплението. По тази причина съдът счита, че фактите съдържащи се в тези
писмени доказателства следва да се отнесат към фактическите основания за
издаване на обжалваната заповед. Още повече, че тези фактически основания за
издаването й са станали безспорно известни на жалбоподателя още при задържането
му, предвид свидетелските показания и дадените от самия него обяснения, описани
по-горе в настоящото решение.
Възраженията на жалбоподателя, че
заповедта не му е връчена за подпис и не е бил запознат с правото си на адвокат и на
жалба, са неоснователни, тъй като противоречат на събраните по делото
доказателства. Видно от приложените както с административната преписка, така и
от самия жалбоподателя копия на оспорената заповед, същата съдържа подпис на М.И..
От представената декларация, също подписана от жалбоподателя, както и от
протокола за разпита му, се установява, че е бил запознат с правата, които има и изрично е заявил, че не желае
адвокат. А както се установява - ефективно се е възползвал от правото си на
жалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до нейната незаконосъобразност, респ. до отмяната й
на това основание.
По
материалната законосъобразност на акта:
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с материалния закон. Разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР регламентира правомощията на полицейския орган да задържа в специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които е налице обстоятелството по т.1 - данни, че са извършили престъпление (както и останалите обстоятелства до т. 8 вкл.).
Задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление
или да се укрие.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че ответникът не е доказал извършване на престъпление от негова страна, поради което не е имал право да го задържа, както и че образуваното в последствие БП не е водено срещу него. За да се приложи нормата на чл.72 ал.1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за съпричастност на задържаното лице с това престъпление.
Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието
„достатъчно данни“ по смисъла на чл.207
ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които
да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни
да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на
съответното престъпление.
В процесния случай такива данни категорично са налице
доколкото в автомобила, в който е бил жалбоподателя /на предна дясна седалка/ е
намерена /пред него/ тревна маса, за която е установено, че е марихуана
/наркотично вещество/, като никое от присъстващите лица не е признало да е
негова, при което за всяко едно от тези лица, в т.ч. и за жалбоподателя, са
били налице данни за съпричастност към конкретното престъпно деяние /притежание
на наркотично вещество/.
Наред с това следва да се има предвид, че законът борави с понятието
„данни“, а не с понятието „доказателства“, т.е.
издаването на акт по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не се обуславя от наличието
на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него
доказателствени средства и се предпоставя единствено от наличието на данни /без
значение на източника им/ за извършено престъпление.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че с оглед обстоятелствата, че не е знаел на кого е
тревната маса, не е пушел марихуана в момента на проверката и няма норма която
задължава полицая да го задържи докато се установи чия е собствеността на
същата, полицейските органи не са имали
правомощия да го задържат. Правомощията на полицейските органи са уредени в
чл.61 и сл. от ЗМВР, включително и мерки за административна принуда, с оглед
обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното
протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица,
както и по опазване на обществения ред, т.е. те са инструмент за
преустановяване на недопустимо поведение. В този смисъл няма основание да се
приеме, че правомощията на органа са осъществени превратно, т.е. не с оглед
целта на закона.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намира
обжалваната Заповед № 439зз-1682/30.11.2017г. на ст.полицай от Трето РУ при ОД на
МВР-Варна за издадена от компетентен
орган, в установената форма и в съответствие с целта на закона, без противоречие
с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което се явява законосъобразен
административен акт. Жалбата против същата се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и доколкото е
налице своевременно направено искане на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на ОД на МВР-Варна следва да
се присъди ю.к.възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора,
и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 100 /сто/ лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.И., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си Д.И.П., против Заповед № 439з-1682/30.11.2017г. на ст.полицай от Трето РУ при ОД
на МВР-Варна - Х.Л. Х., с която на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24
часа.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
.