О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Габрово, 05.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. ГОЛЕМАНОВА И.ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Големанова В.ч.гр.д.№31 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила
е частна жалба против Определение №6281/15.11.2019г. по гр.д.№1476/2019г. по
описа на РС Габрово, с което първоинстанционния съд е прекратил производството
по делото.
В
законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна
жалба от ищцата С.А..
В
частната жалба се твърди, че за да прекрати производството по делото районният
съд приел, че не е изпълнено разпореждането му за представяне на удостоверение
за данъчна оценка на процесния имот, както и банкова сметка на ищцата.
Действително първоинстанционният съд бил оставил исковата молба без движение,
като посочил нередовности на исковата молба. В предоставения срок ищцата била
представила вписана искова молба. За вписването й съгласно ПВписв се изисквало
представяне на данъчна оценка, което значело, че ищецът има и държи в себе си
такова удостоверение. Непредставянето на удостоверение за данъчна оценка по
делото сне представлявало неизпълнение на разпореждането на съдията, а технически
пропуск, като причината за това е че ищцата е освободено от внасяне на ДТ по
делото, тъй като обикновено данъчна оценка се представяла с оглед определяне
цената на иска и внасяне на ДТ. Коректно било съдът да укаже повторно на ищцата
да представи данъчна оценка. Относно непосочването на банкова сметка жалбоподателката
заявява, че посочването й не е задължително изискване за редовността на
исковата молба. Моли съда са отмени обжалваното определение.
Въззивният
съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна
страна, в предвидения от закона срок счита същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество намери частната жалба за основателна по следните
съображения:
С
Разпореждане №5347/04.10.2019г. първоинстанционният съд оставил исковата молба
без движение, с указания същата да бъде вписана, да се представи данъчна оценка
на имота, с оглед определяне цената на иска и да се посочи банкова сметка или
друг начин на плащане на претендираните с евентуалните осъдителни искове суми.
Ищцата
поискала удължаване на срока и молбата й била уважена.
На
11.11.2019г., в рамките на удължения срок, ищцата представила по делото вписана
искова молба.
На
15.11.2019г. първоинстанционният съд издал обжалваното Определение
№6281/15.11.2019г. по гр.д.№1476/2019г. по описа на РС Габрово, като приел, че непредставянето
на данъчна оценка на процесния имот е основание за връщане на исковата молба и
по отношение на основния иск и по отношение на евентуалните искове, а
непосочването на банкова сметка е основание за връщане на исковата молба по
отношение на евентуалните искове, поради неотстраняване на нередовности.
Действително
ищцата не е представила указаното й удостоверение за данъчна оценка. Същото
обаче е било необходимо на съда с оглед определяне цената на иска, както е
посочил районния съд в Разпореждане №5347/04.10.2019г. Съобразно разпоредбата
на чл.69, ал.1, т.4 ГПК размера на цената на иска по искове за сключване на
окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет
вещни права върху имот от размерите по т.2 (данъчната оценка на имота, а ако
няма такава пазарната цена).
Към
исковата молба е представено копие от предварителния договор, който се иска да
бъде обявен за окончателен и в който е посочена договорената между страните цена
(стойността на договора), следователно първоинстанционният съд е могъл да
определи цената на иска и без представяне на данъчна оценка на имота и не е
следвало да прекратява производството по делото поради непредставянето й.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.70, ал.3 ГПК, съобразно която по
искове, по които оценката представлява затруднение цената на иска се определя
приблизително от съда, като в последствие съдът при решаване на делото определя
цената на иска, т.е. първоинстанционният съд е могъл да установи размера на
данъчната оценка на имота и в последствие, като първоначално определи цената на
иска въз основа на посочената в предварителния договор цена на сделката.
Непосочването
на банкова сметка или друг начин на плащане не е основание за оставяне без
движение на исковата молба и връщането й на ищеца. Това следва от изричната
разпоредба на чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК, съгласно която когато исковата молба не
отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 ГПК и по чл.128 ГПК (но не и на
чл.127, ал.4 ГПК) на ищеца се съобщава да отстрани допуснатите нередовности, а
ако не ги отстрани исковата молба, заедно с приложенията се връща на ищеца.
Очевидно е, че при отсъствие на изрично препращане в чл.127, ал.2 ГПК към чл.127, ал.4 ГПК пропускът
на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане не може да се квалифицира
като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане
на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. В този
см. е Определение №650/19.11.2018г. по дело №1256/2018г.
на ВКС, ТК, II т.о.
Поради
изложеното по-горе съображения възивният съд намира, че обжалваното определение
за прекратяване на производството по делото не неправилно и същото следва да
бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение №6281/15.11.2019г. по гр.д.№1476/2019г. по описа на РС Габрово, с
което е прекратено производството по гр.д.№1476/2019г . по описа на РС
Севлиево.
ВРЪЩА делото на Районен съд Габрово за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: