Р Е Ш Е Н И
Е
№ 863/5.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд, гр. Пазарджик, I-ви състав, в открито заседание на пети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова , като разгледа докладваното от съдия Шотева
административно дело № 35, по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на КСО и е образувано по жалба от А.В.Б. с ЕГН
********** *** против Разпореждане №********** за отпускане на пенсия по
чл.69,ал.2 КСО, потвърдено с Решение № 1012-12-214+3 от 19.12.2019г. на
Директора на ТП НОИ Пазарджик.
Жалбоподателят
е направил искане съдът да отмени обжалваното мотивирано решение и потвърденото
с него разпореждане и да разпореди да му бъде отпусната пенсия. Жалбоподателят
твърди, че са налице писмени и гласни доказателства от които е видно, че
отговаря на условията за отпускане на пенсия. Сочи доказателства.
Ответникът – директор на ТП на НОИ гр.
Пазарджик чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание и в
представени писмени бележки оспорва жалбата и моли да се потвърди издаденото
мотивирано решение. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, а
разгледана по същество – за основателна:
С
Решение № 1012-12-214+3 от 19.12.2019г. на Директора на ТП НОИ Пазарджик е
потвърдено разпореждане №2140-12-356 от 05.11.2019 г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО на А.В.Б..
На 01.08.2019 г. жалбоподателя А.В.Б. е подал
заявление с вх. №2113-12-1237 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Жалбоподателят
Б. е роден на *** г. и към датата на заявлението (01.08.2019 г.) е на възраст
53 г. 8 м. 6 ден.Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за
специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските
услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните
служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от
Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст
52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона
за Държавна агенция „Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България.Следователно правото на
пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО е съвкупност от три условия - определена
възраст, определен общ осигурителен стаж, от който минимално необходим стаж
като държавни служители по горепосочените закони.
Пенсионният орган е изчислил осигурителен стаж по
представени оригинални документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
периода от 20.09.1984 г. до 31.07.2019г. обща продължителност 40 г. 10 м. 21
дни, от които стаж от първа категория труд по чл. 69, ал. 2 от КСО 22 г. 1 м.
20 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 3 г. 11 м. 28 дни, както
следва:
• по военна книжка №025511 от 09.11.1984
г. зачетен стаж от военна служба за периода от 20.09.1984 г. до 26.12.1986 г. -
02 г. 03 м. 07 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-1499#1 от 01.11.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
01.03.1987 г. до 01.06.1987 г. - 00 г. 03 м. 00 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-1499#1 от 01.11.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД - гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
01.08.1987 г. до 01.12.1987 г. - 00 г. 03 м. 17 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-1499#1 от 01.11.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
01.02.1988 г. до 01.04.1988 г. - 00 г. 00 м. 13 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-60#1 от 09.09.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
10.04.1988 г. до 31.08.1988 г. - 00 г. 04 м. 14 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-60#1 от 09.09.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
01.09.1988 г. до 30.09.1988 г. - 00 г. 00 м. 19 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-60#1 от 09.09.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
01.10.1988 г. до 31.10.1988 г. - 00 г. 00 м. 14 дни от трета категория труд;
• по удостовере ние образец УП-13 №5506-12-60#1
от 09.09.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация сервиз" ООД
гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от 01.02.1989 г. до
31.12.1989 г. - 00 г. 03 м. 04 дни от трета категория труд;
• по удостоверение образец УП-13
№5506-12-60#1 от 09.09.2018 г. е зачетен стаж от осигурител „Агромеханизация
сервиз" ООД гр. Пазарджик на длъжност „шлосер" за периода от
01.01.1990 г. до 01.05.1990 г. - 00 г. 04 м. 00 дни от трета категория труд;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от осигурител „К.Г.К. Костинос
- Г. - Костов" ООД гр. Пазарджик за периода от 01.02.1997 г. до 28.02.1997
г. - 00 г. 01 м. 00 дни от трета категория труд;
• съгласно образец В №312р-13337 от
06.07.2018 г. е зачетен стаж от осигурител ОД МВР - гр. Пазарджик като държавен
служител по ЗМВР за периода от 29.09.1997 г. до 31.12.1999 г. - 02 г. 03 м. 02
дни от първа категория труд по чл. 69 от КСО;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от ОД МВР - гр. Пазарджик като
държавен служител по ЗМВР за периода от 01.01.2000 г. до 11.07.2018 г. - 18 г. 06 м. 10 дни от първа категория труд по
чл. 69 от КСО;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от ОД МВР - гр. Пазарджик като
държавен служител по ЗМВР за периода от 01.01.2005 г. до 30.06.2018 г. от 462
часа извънреден труд - 00 г. 02 м. 22 дни 4 часа от първа категория труд по чл.
69 от КСО;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от ОД МВР - гр. Пазарджик като
държавен служител по ЗМВР за периода от 11.07.2018 г. до 31.07.2019 г. - 01 г.
и 20 дни от първа категория труд по чл. 69 от КСО.
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от ОД МВР - гр. Пазарджик като
държавен служител по ЗМВР за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2019 г. от 143
часа извънреден труд -00 г. 00 м. 25 дни 4 часа от първа категория труд по чл.
69 от КСО;
Спорен
е стажът зачетен в Агромеханизация сервиз" ООД гр. Пазарджик и в „К.Г.К.
Костинос - Г. - Костов" ООД гр. Пазарджик, като твърди, жалбоподателя
твърди, че е работил без прекъсване от 02.03.1987 г. до 30.05.1990 г. в
„Агромеханизация сервиз" ООД гр. Пазарджик и от 02.01.1997 г. до
28.09.1997 г. в „К.Г.К. Костинос - Г. - Костов" ООД гр. Пазарджик.
В представената към заявлението за пенсия трудова
книжка №2 от 02.03.1987 г. е вписан осигурителен стаж за периода от 02.03.1987
г. до 02.04.1988 г. от Окръжно сервизно предприятие - гр. Пазарджик
(правоприемник е „Агромеханизация сервиз" ООД гр. Пазарджик), като
пенсионният орган е приел,че трудовият стаж не е оформен съгласно чл. 6, ал. 1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) - върху заверката на стажа
липсва кръгъл печат на фирмата.Това обстоятелство не се оспорва – че липсва
кръгъл печат върху заверката на стажа.Сочат се обаче други доказателства в
подкрепа на твърдението за наличие на трудов стаж за посочения период.
В трудовата книжка №2 от 02.03.1987 г. на
жалбоподателя Б. е посочен осигурителен стаж от „К.Г.К. Костинос - Г. -
Костов" ООД гр. Пазарджик за времето от 01.02.1997 г. и липсва дата на
прекратяване на осигуряването. Стажът не е оформен съгласно изискванията на чл.
6, ал. 1 от НТКТС - липсва дата на прекратяване на осигуряването и подпис на
главен счетоводител, което обстоятелство също не е спорно, но пък се представят
други доказателства относно наличието на положен труд от страна на
жалбоподателя за сочения период.
Жалбоподателят А.Б. твърди, че за периода от
05.01.1987 г. до 30.05.1990 г. непрекъснато е полагал труд по трудово
правоотношение на длъжност „шлосер" в Окръжно сервизно предприятие, гр.
Пазарджик, с правоприемник „Агромеханизация сервиз". Твърди, че е постъпил
на работа в това предприятие на 05.01.1987 г., а не на 02.03.1987 г., както е
посочено в трудова книжка № 2, издадена на 02.03.1987 г. Желае целият този
период да му бъде зачетен за трудов и осигурителен стаж.
Безспорно в настоящия случай е, че г-н Б. е бил
назначен на трудово правоотношение в Окръжно сервизно предприятие, гр.
Пазарджик, с правоприемник „Агромеханизация сервиз". Безспорно е, че се е
записал да учи висше образование във ВИИ „Карл Маркс", а сега УНСС. Спорно
е обаче обстоятелството кога точно е започнал работа, както и кога и какъв
отпуск е ползвал за целия процесен период.
В действителност през 2015г. се прие Закон за
установяване трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, но
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени
доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на
пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е
обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение
или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите
и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или
че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят
е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на
управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал.2
ЗУТОССР).
В конкретния казус са налице писмени доказателства от
които може да се установи полагания от жалбоподателя стаж.В действителност
трудовите книжки не са оформени съгласно изискванията на закона и наредбата, но
са налице други писмени и гласни доказателства в подкрепа твърдението на
жалбоподателя.По делото се прие и съдебно-техническа експертиза в тази
насока.Представиха се и писмени доказателства от страна на жалбоподателя, както
и от трето неучастващо лице.
По делото за периода от 05.01.1987 г. до 30.05.1990
г., длъжност "Шлосер" в Окръжно сервизно предприятие гр. Пазарджик, с
правоприемник "Агромеханизация сервиз" ООД,което се потвърждава и от
заключението на СИЕ, административния орган е признал стаж 1 г. 8 м. и 8 дни.
По делото е представен и приет Трудов договор № 00003
от 05.01.1987 г. и Препис-извлечение от трудовата книжка изх. № 113/17.06.1987
г., от които е видно, че трудовото правоотношение е възникнало на 05.01.1987 г.
От приетото заключение на вещото лице се установи, че
наличният осигурителен архив на работодателя е приет в НОИ чрез изземване, а не
по законоустановения ред. В този архив липсват молбите и заповедите за ползване
на платен и неплатен годишен отпуск. И докато платеният отпуск се отразява във
ведомостите, доколкото подлежи на заплащане, то за ползваният неплатен отпуск
няма следи. Но такъв е ползван от жалбоподателя - той е бил студент задочно
обучение във ВИИ "Карл Маркс", а сега УНСС. От представеното
удостоверение изх. № 144/20.08.1987 г. е видно, че работодателят е поел
задължение да осигури ползването на полагаемия платен и неплатен отпуск за
подготовка и явяване на изпити.Налице е писмено доказателство, че
жалбоподателят е бил студент, като няма данни да е прекъсвал или да е бил
отстранен поради неявяване на лекции.
Установи се, че дори и заповедите и молбите за ползван
неплатен отпуск, които жалбоподателят е съхранил и представил по делото, не са
отразени в осигурителния архив на работодателя, а вместо това времето на
ползвания неплатен отпуск не е признато за трудов стаж.Установи се, че
жалбоподателя е ползвал неплатен отпуск както следва:
- Заповед
№ 48/02.06.1987 г. /л.19 от делото/ за ползване на 54 дни неплатен отпуск за
1987 г. за периода от 01.06.1987 г. до 02.08.1987 г., от които 30 работни дни
за подготовка и явяване на приемен изпит и 24 дни за подготовка и явяване на
семестриални изпити, не е отразена в осигурителния архив на работодателя. Това
време не е признато от НОИ за трудов стаж, а е такъв на основание чл. 171 от КТ, представени са писмени доказателства , които са отразени в СИЕ;
- Молба
от 07.02.1989 г. /лист 23 от делото/ за ползване на 5 месеца неплатен отпуск на
основания чл. 164, ал. 4 от КТ, с резолюция на ръководството, че такъв отпуск
се разрешава, също липсва. Това време също не е признато за стаж
незаконосъобразно – взето е в предвид от СИЕ, с оглед представените писмени
доказателства.
Работникът не е длъжен да съхрани всички свои молби и
заповеди за ползван неплатен отпуск за обучение. Но при положение, че и
работодателят не ги е съхранил, следва да се приеме, че целият календарен
трудов стаж следва да се зачете като трудов и осигурителен стаж. От заключението
на вещото лице е видно, че за трудов стаж в това предприятие следва да се
зачетат 2 години 6 месеца и 8 дни.Няма данни от които да е видно, че лицето е
било съкращавано и отново назначавано за периодите през които няма отбелязване
във ведомостите, следователно след като е отбелязано във ведомостите като
работник, но не е отбелязано да е получил възнаграждение а този период то
същият е бил в неплатен отпуск.
2. За периода от 02.01.1997 г. до 28.09.1997 г., на
длъжност "Стоковед" в "Костинос -Г., Костов" ООД.
От обжалваното Решение № 1012-12-214+3 от 19.12.2019
г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик е видно, че адм. орган е признал за стаж
единствено периода от 01.02.1997 г. до 28.02.1997 г. - 0 г. 1 м. 0 дни.
От представения трудов договор № 0004 от 01.01.1997 г.
и Заповед № 0001/28.09.1997 се установява, че трудовото правоотношение е
възникнало на 02.01.1997 г. и прекратено на 29.09.1997 г.В действителност
трудовата книжка отново не е оформена съгласно изискванията, но се представи и
прие Заповед № 0001/28.09.1997г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Разпитаната свидетелка Лазарника К., която е съпруга на починалия съдружник и
управител Димитър Иванов Г., установи, че след смъртта на съпруга й през 2016
г. целият архив на фирмата е изгубен, вторият съдружник и управител г-н Г. е в
чужбина, в чужбина е и счетоводителката. При липса на каквато и да е друга
трудова и осигурителна документация, следва да се приеме, че за трудов стаж
следва да се признае цялото време, през което е съществувало трудово
правоотношение. Още повече, че свидетелката установи, че жалбоподателят е ходил
редовно на работа, изпълнявал е съзнателно трудовите си задължения, не е
отсъствал, не е имало престои и спиране на работа в предприятието.
При тези така установени обстоятелства съдът намира,
че жалбоподателя е изпълнил предпоставките на чл.69,ал.2 от КСО за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Неоснователни са възраженията на ответника, тъй като
след като са налице писмени доказателства относно трудовия стаж, не може лицето
да иска установяване на трудов стаж по съдебен ред , съгласно ЗУТOССР.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
основателна, а Решение № 1012-12-214+3 от 19.12.2019г. на
Директора на ТП НОИ Пазарджик с което е потвърдено Разпореждане №********** за
отпускане на пенсия по чл.69,ал.2 КСО за незаконосъобразно, поради което същите следва да бъдат отменени, а
делото да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Пазарджик със следните задължителни указания: Да издаде
ново разпореждане, след вземане на предвид изчисленията направени от приетата
по делото СИЕ.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, който следва да бъдат в размер на 810 лв.,
от които 10 лв. ДТ, 600 лв. за възнаграждение за един адвокат и 200лв.
възнаграждение за ВЛ.
Предвид гореизложеното Административен съд, гр.
Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Разпореждане №********** за отпускане на пенсия по чл.69,ал.2 КСО,
потвърдено с Решение № 1012-12-214+3 от 19.12.2019г. на Директора на ТП НОИ
Пазарджик.
Изпраща преписката на длъжностното лице
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пазарджик като му дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, посочени в мотивите на настоящето решение.
Осъжда ТП на НОИ гр. Пазарджик за заплати на А.В.Б.
сторените по делото разноски - 810 лв., от които 10 лв. ДТ, 600 лв. за
възнаграждение за един адвокат и 200лв. възнаграждение за ВЛ
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14 – дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
Съдия:/П/
РЕШЕНИЕ
№4130/31.03.2021 Г. ПО АД №605/2021 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ решение № 863/05.11.2020г., постановено по
административно дело № 35/2020г. по описа на Административен съд-Пазарджик и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. от град Пазарджик, [адрес], [ЕГН] против решение №
1012-12-214#3/19.12.2019г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е
потвърдено разпореждане изх.№ 2140-12-356/05.11.2019г. на началника на отдел
„Пенсии“.
ОСЪЖДА А. Б. от град Пазарджик, [адрес], [ЕГН] да заплати на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт –Пазарджик 300 (триста) лева за
разноски по делото.
Решението е окончателно.