№ /16.06.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 961 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226, вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалбата на „ЕН-ТИ-ЗЕТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, област Варна срещу Заповед № 108/02.04.2018 година на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж : „Пристройка към жилищна сграда“, изграден в имот с идентификатор ***************, находящ се в гр. *., ул. „******* “ № *. Жалбподоталят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че не са конституирани всички заинтересовани страни. Твърди, че изграденото в имота представлява покриване на съществуваща в проекта по част „Архитектура“ част от терена (веранда), поради което няма характеристиките на строеж и за изграждането му не е необходимо разрешение за строеж. В съдебното заседание, проведено на 10.07.2018 година жалбоподателят е навел твърдения за нищожност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
С Решение № 2484/20.12.2018 година, постановено по адм.д. № 1271/2018 година по описа на Административен съд – Варна оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
С Решение № 5299/04.05.2020 година, постановено по к.адм.д. № 2426/2019 година по описа на Върховния административен съд на Република България Решение № 2484/20.12.2018 година, постановено по адм.д. № 1271/2018 година по описа на Административен съд – Варна е отменено. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 09.06.2020 година излага подробните съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на сигнал от Г.П.З. от гр. Варна вх. № УСКОР17003047ОД от 06.10.2017 година (л. 1-5 от административната преписка) е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № ОД 04.02-5 /07.07/ от 24.11.2017 година (л.22 от административната преписка). Проверяващите са установили изграждане на метална конструкция, покрита с термопанели и остъклена с PVC дограма, на кота „-3,15 м.“, пред южната фасада на сграда, находяща се в гр. *****, ул. „*******“ № *, собственост на „**-**-***“ ЕООД гр. Варна.
Административното производство е започнало с Констативен акт № 17/02.02.2018 година (л. 29-32 от административната преписка). В акта, след извършена проверка, са отразени следните фактически констатации : на мястото, предвидено за двор с кота „-2,50 м.“ е изградена пристройка, чийто под е на нивото на пода на етажа на сградата „– 3,15 м.“, като е излята стоманобетонна плоча, покрита с гранитогресни плочки; от изток е извършено надзиждане на съществуващата ограда до височина от 3 метра от кота готов под „-3,15 м.“, а от западната страна и южната страна са използвани зидовете на съществуващата плътна ограда, като върху тях е монтирана конструкция от стоманени профили, за която са захванати модули от PVC остъкляване; покривът на пристройката е от метална конструкция, закрепена за югозападната фасада на сградата на която са монтирани PVC елементи; в резултат на изграденото е оформено помещение със светла височина 2,80 м. и подпрозоречни зидове с височина около 1,10 м. от ниво готов под, ширина от северозапад – 3,70 м., ширина от югоизток – 2,30 м., с едноскатен покрив с наклон към имоти с идентификатори № № 10135.1507.863 и 10135.1507.865 с достъп до пристройката от ателието, посредством отваряема врата; пристройката е разположена на регулационните граници на имоти с идентификатори № № 10135.1507.863 и 10135.1507.865. Актът е връчен на жалбоподателя на 12.02.2018 година. Жалбоподателят е подал срещу акта писмено възражение от 19.02.2018 година. В писмено становище от 22.02.2018 година главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна е посочил, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗУТ.
Административното производство е приключило със Заповед № 108/02.04.2018 година на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда“, изградена в имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. ******, ул. „******“ № *. За да постанови този резултат органът е приел, че изграденото представлява строеж пета категория, извършен от „**-*-**“ ЕООД гр. Варна през или след 2016 година, без строителни книжа и документи и не отговаря на действащия към момента ПУП-КЗР за имот 1, кв. 73а, по плана на VІІІ м.р. на гр. Варна.
Между страните не се спори, а се и установява от Нотариален акт № ***, т.-*, рег. № ****, н.д. № *** от 2003 година, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „*******“ № *, с площ от 155 кв.м. съставляващо УПИ № 1 в кв. 73а по плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна и построената в него двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 505 кв.м.
В Конструктивно становище, изготвено от инж. Ч. по възложение на жалбоподателя, преди изграждане на обекта е посочено, че е предвидено остъкляване и покриване на балкон. В становището е посочено, че балконът се намира на партерния етаж на сградата с югозападно изложение, гледащо към ул. „*******“. Посочено е, че се предвижда изграждане на конструкция от стоманени профили със сечение 60х60х3, за която ще се захванат модулите на PVC остъкляване и на покривните елементи. Посочено е, че монтажът на дограмата за остъкляване на балкона тип PVC, с височина 180 см. и монтаж на покривни PVC елементи не засягат конструкцията на сградата и не променят категорията на сградата.
Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза имот с идентификатор 10135.1507.864 е идентичен с описания в заповедта. Вещото лице е посочило, че е остъклена съществуваща веранда и не е налице приобщаване на квадратура от дворното място. Вещото лице е посочило, че изпълнените СМР съответстват на описаното в обяснителната записка от инж. Ч.. Посочено е, че в одобрения архитектурен проект от 04.09.2000 година не фигурира остъкляване на партерната тераса отляво на сградата. В заключение вещото лице е посочило, че в имота е извършено остъкляване на съществуваща веранда, съобразно конструктивното становище.
Между страните няма спор, че имот с идентификатор ********* е идентичен с имот 1, кв. 73а, VІІІ м.р. на гр. Варна.
Видно от приложената извадка на КЗР за имот 1, кв. 73а, VІІІ м.р. на гр. Варна не е предвидено застрояване на целия имот. Сградата е разположена в едната част на имота, като свободна от застрояване е останала частта към двата съседни имоти и улицата. Скица № 15-97271/16.02.2018 година удостоверява същото фактическо положение.
Констативният акт представлява официален свидетелстващ документ и удостоверява верността на отразените факти – характеристиките на изграденото, поради което съдът приема за установено, че на мястото, предвидено за двор с кота „-2,50 м.“ е изградена пристройка, чийто под е на нивото на пода на етажа на сградата „–3,15 м.“, като е излята стоманобетонна плоча, покрита с гранитогресни плочки; от изток е извършено надзиждане на съществуващата ограда до височина от 3 метра от кота готов под „-3,15 м.“, а от западната страна и южната страна се използват зидовете на съществуващата плътна ограда, като върху тях е монтирана конструкция от стоманени профили, за която са захванати модули от PVC остъкляване; покривът на пристройката е от метална конструкция, закрепена за югозападната фасада на сградата на която са монтирани PVC елементи; в резултат на изграденото е оформено помещение със светла височина 2,80 м. и подпрозоречни зидове с височина около 1,10 м. от ниво готов под, ширина от северозапад – 3,70 м., ширина от югоизток – 2,30 м., с едноскатен покрив с наклон към имоти с идентификатори № № ********** и ************** с достъп до пристройката от ателието, посредством отваряема врата; пристройката е разположена на регулационните граници на имоти с идентификатори № № ************ и ***********.
Твърдението на жалбоподателя, че пристройката е изградена върху съществуваща плоча, която е част от обема на даденото разрешение за строеж е невярно, т.к. за имота не е предвидено плътно застрояване (КЗР и Разрешение за строеж № 170/26.07.2000 година, л. 28 от административната преписка). Това е видно и от представената скица (л. 38 от административната преписка). Частта върху, която е изградена пристройката е предвидена за озеленяване.
Жалбоподателят не е опровергал констатацията на органа, че е извършено надзиждане на съществуващата ограда до височина от 3 метра. Предвиждането за остъкляване, съобразно конструктивното становище е било в обхвата на височината на оградата – 1,80 м. Извършеното надзиждане на ограда до 3 метра е в противоречие с чл. 48, ал. 5 от ЗУТ.
Съдът намира, че строежът е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ.
Незаконен строеж от пета категория е строежът, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, арг. чл. 225, ал. 2, т.т. 1 и 2 от ЗУТ.
Извършеното строителство – изливане на стоманнобетонна плоча и надзиждане на ограда до 3 метра в резултат на което е изградена пристройка към жилищната сграда, представлява незаконен строеж и като такъв подлежи на премахване.
Жалбоподателят не е навел твърдения, че стоманобетонната площадка и надзиждане на ограда са изградени преди влизане в сила на плана, за да се приеме, че е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. Не са ангажирани и доказателства за това.
Съдът не изследва наведените от жалбоподателя твърдения за допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, с оглед произнасянето на Върховния административен съд на Република България.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорения административен акт е постановен при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за две инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**-**-***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *****, област *****, ул. „*******““ № *, ЕИК ******* срещу Заповед № 108 от 02.04.2018 година на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда“, изграден в имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. Варна, ул. „********“ № *.
ОСЪЖДА „**-**-***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ********, област *******, ул. „********“ № *, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Район „Одесос“ при Община Варна сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :