О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, пети състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г.,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
ч.гр.д. № 1668 по описа за 2019г.
за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна
жалба от Д.А.К., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар
Ивайло“, № 1, ап. 111, О.А.С., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., гражданка на Русия, от гр. Бяла,
Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 55, Ю.А.Н., гражданка на Русия, от
гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 62, А.Г.Ч., гражданин на
Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 67 и А.В.С.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап.
115, чрез адв. Кр.М., против определение № 11090/26.08.2019г. по гр.д. №
4969/2019г. на ВРС, с което, на осн. чл. 130 от ГПК е прекратено производството
В ЧАСТТА по иска им за заплащане на
обезщетение за лишаване от правото на ползване на обща част, на осн. чл. 59 от ЗЗД.
Излагат, че с
исковата молба са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване от страна на
ответното дружество „Миг Маркет” ООД на поставената без взето решение на ОС на
Етажната собственост на сградата, с идентификатор 07598.305.407.1 по КК и КР на
гр. Бяла, находяща се в гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, в
партерното фоайе-обща част на рецепция, мястото на която по проект се намира в
югоизточната част на сградата; иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество
да заплати обезщетение в полза на Етажната собственост на сградата, с
идентификатор 07598.305.407.1 по КК и КР на гр. Бяла, находяща се в гр. Бяла,
Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, представлявана от управителя Д.А.К. за
незаконно и без взето решение на ОС на ЕС ползване на партерното фоайе-обща
част, не по предназначение, а като рецепция за периода от 01.04.2016г. до
01.04.2019г. в размер на по 300.00лв. месечно или общо 10800.00лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение
в размер на 300.00лв. на месец след
завеждане на исковата молба до датата на премахване на рецепцията, ведно със
законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца за който се
дължи обезщетението, до окончателното изплащане на задължението, евентуално иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение на
всеки един от ищците, за лишаването от възможността да ползват фоайето, по
предназначение, където е поставена рецепция за периода от 01.04.2016г. до
01.04.2019г. в размер на по 50.00лв. месечно или общо по 1080.00лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение в размер на 50.00лв. на месец след завеждане на
исковата молба до датата на премахване на рецепцията, ведно със законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи
обезщетението, до окончателното изплащане на задължението.
Поддържат,
че ЕС, според частните жалбоподатели е в правото си да получи обезщетение за
неправомерното ползване на общата част, независимо от кого се извършва това
неправомерно ползване, което се дължи на липсата на взето от ОС на ЕС
решение за смяна на предназначението на
фоайето в рецепция, като с решение от 04.07.2019г. по гр.д. № 574/2019г. на ВОС
е потвърдена законността на избрания с решение от 30.08.2017г. на ОС на ЕС
управител на ЕС-Д.А.К.. Бъде ли прието от съда, че този иск е недопустим, то
следва да се има предвид, че в условията на евентуалност е предявен иск и от
всеки един от ищците за обезщетение , които са неправомерно лишени от
ползването на общата част по предназначението й.
Молят да
бъде отменено определението от 26.08.2019г. по гр.д. № 4969/2019г. на 46-ти
състав на ВРС и делото върнато на друг състав на ВРС за произнасяне по петитума
на исковата молба, според уточнението им с молба от 17.07.2019г.
За да се произнесе ВОС има предвид следното
от фактическа страна:
Видно, с
исковата си молба, уточнявана шесткратно, Д.А.К.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап.
111, О.А.С., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар
Ивайло“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 55, Ю.А.Н., гражданка на Русия, от гр. Бяла,
Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 62, А.Г.Ч., гражданин на Русия, от
гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 67 и А.В.С., гражданин
на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 115, чрез
адв. Кр.М., са предявили искове с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане
на ответното дружество „Миг Маркет“, ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15, представлявано от Галин
Иванов Ненов и Мариана Димитрова Ненова, да премахне рецепцията от партерното
фоайе на сградата, находяща се в гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“,
№ 1. Кумулативно Етажната собственост на сградата, с идентификатор
07598.305.407.1 по КК и КР на гр. Бяла, находяща се в гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, представлявана от управителя Д.А.К. е предявила иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
срещу „Миг Маркет“, ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15, представлявано от Галин Иванов Ненов и
Мариана Димитрова Ненова, за осъждане на ответното дружество да заплати
обезщетение за незаконно и без взето решение на ОС на ЕС ползване на партерното
фоайе-обща част, не по предназначение, а като рецепция за периода от
01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на по 300.00лв. месечно или общо 10800.00лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение в размер на 300.00лв. на месец след завеждане на исковата молба до датата на
премахване на рецепцията, ведно със законната лихва, считано от първо число на
месеца, следващ месеца за който се дължи обезщетението, до окончателното
изплащане на задължението, евентуално
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати обезщетение на всеки един от ищците, за лишаването от
възможността да ползват фоайето, по предназначение, където е поставена рецепция
за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на по 50.00лв. месечно или
общо по 1080.00лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение в размер на 50.00лв. на месец след завеждане на исковата молба до датата на
премахване на рецепцията, ведно със законната лихва, считано от първо число на
месеца, следващ месеца за който се дължи обезщетението, до окончателното
изплащане на задължението.
С
разпореждане № 14772/03.04.2019г., № 18473/25.04.2019г., № 20047/10.05.2019г.,
№ 22775/28.05.2019г., № 26050/17.06.2019г. и № 25545/05.07.2019г. първоинстанционният
съд е давал подробни и адекватни указания на ищците за отстраняване на
констатираните от съда нередовности на исковата молба, а те, макар и твърде
непоследователно са изпълнили в срок всички
дадени им от съда указания, уточнявайки в крайна сметка колко, какви и в
какво съотношение са предявените по делото искове.
Съдът е
постановил обжалвания акт.
Настоящият
състав намира, че законосъобразно е прекратено производството в частта на основния
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
, предявен от ЕС на сградата с
идентификатор 07598.305.407.1 по КК и КР на гр. Бяла, находяща се в гр. Бяла,
Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, представлявана от управителя Д.А.К.,
доколкото не е налице нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от ЗУЕС-канкретният казус не се отнася до искове, предявени
срещу собствениците в етажната собственост, във връзка с общите части, които да
се представляват от председателя на етажната собственост, а напротив. Спорът се
отнася до допустимостта на исковете,
предявени от ЕС чрез управителя К.. Казусът не се отнася и до исковете,
предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение
на общото събрание или задълженията си по този закон. Твърди се,
че взето решение на ОС на ЕС за заемане на фоайето-обща част от рецепция за
хотелската част от апартаментите, собственост на „Миг Маркет” ООД липсва. Няма
и пряко нарушение на задължение по ЗУЕС, ако и „Миг Маркет” ООД да е разположил
рецепция във входното фоайе, а не както се твърди в югоизточната част на
партерния етаж, без взето решение на ОС за това, от компетентността на което е
промяната в предназначението на общите части. Затова и предявените искове не
намират правното си основание в разпоредбите на ЗУЕС. Цитираната съдебна
практика на ВКС и други съдилища или не касае същия казус или подкрепяната теза
за допустимост на иска на ЕС е извлечена от контекста на мотивите на съдебните
актове, без да са отчетени всичките релевантни за спора обстоятелства.
Частната
жалба в тази си част е неоснователна.
Неоснователна
е и в частта относно иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение в полза на ЕС, представлявана от управител Д.А.К., в размер на 300.00лв. на месец след завеждане на
исковата молба до датата на премахване на рецепцията, ведно със законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи
обезщетението, до окончателното изплащане на задължението, евентуално в полза
на всеки един от ищците по делото-Д.А.К., О.А.С., Л.А.Л., Ю.А.Н., А.Г.Ч. и А.В.С.
в размер на 50.00лв. на месец след
завеждане на исковата молба до датата на премахване на рецепцията, ведно със законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи
обезщетението, до окончателното изплащане на задължението, доколкото касаят
бъдещи вземания, искове по отношение на които са недопустими.
Първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено и в тези си части.
Обжалваното
определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото върнато на
същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия относно
предявения в евентуалност иск на Д.А.К., О.А.С., Л.А.Л., Ю.А.Н., А.Г.Ч. и А.В.С.,
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ГПК за заплащане на обезщетение от „Миг
Маркет” ООД, за лишаването им от възможността да ползват фоайето, по
предназначение, където е поставена рецепция за периода от 01.04.2016г. до
01.04.2019г. в размер на по 50.00лв. месечно или общо по 1080.00лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху
главниците, от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Този извод
се налага, предвид уточнението в молбата от 17.07.2019г., че е предявен иск за
заплащане на обезщетение в полза на всеки един от ищците в условията на
евентуалност, това, че с молбата от 13.06.2019г. е изпълнено указанието на съда
да бъдат посочени дяловете на всеки един от ищците в общите части, а в молбата
от 17.07.2019г. е уточнена претенцията на всеки един от ищците и по размер, в
какъвто смисъл са били указаниятаа на ВРС. Няма значение, че за всички от тях е
посочена сумата от 1080.00лв., въпреки, че идеалните им части в общите части са
различни. Какъв е дължимия от ответника размер е въпрос по основателността на
претенцията, а не за нейната допустимост. Твърденията, определящи допустимостта
на претенциите на ищците за заплащане на обезщетение от страна на ответното
дружество за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. са налице, дадени в
отговор на указанията на първоинстанционния съд.
Определението
на ВРС следва да бъде отменено в тази си част и делото върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения и уточнен иск.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 11090/26.08.2019г. по гр.д. № 4969/2019г. на ВРС, с което, на осн. чл. 130 от ГПК е прекратено производството В ЧАСТТА по иска на Етажната
собственост на сградата, с идентификатор 07598.305.407.1 по КК и КР на гр.
Бяла, находяща се в гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1,
представлявана от управителя Д.А.К. с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, насочен срещу „Миг Маркет“, ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15,
представлявано от Галин Иванов Ненов и Мариана Димитрова Ненова, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ЕС обезщетение за незаконно и без взето
решение на ОС на ЕС ползване на партерното фоайе-обща част, не по
предназначение, а като рецепция за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в
размер на по 300.00лв. месечно или общо 10800.00лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-01.04.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, В ЧАСТТА по иска на Етажната
собственост на сградата, с идентификатор 07598.305.407.1 по КК и КР на гр.
Бяла, находяща се в гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1,
представлявана от управителя Д.А.К. с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, насочен срещу „Миг Маркет“, ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15,
представлявано от Галин Иванов Ненов и Мариана Димитрова Ненова, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ЕС обезщетение в размер на 300.00лв. на месец след завеждане на
исковата молба на 01.04.2019г. до датата
на премахване на рецепцията, ведно със законната лихва, считано от първо число
на месеца, следващ месеца за който се дължи обезщетението, до окончателното
изплащане на задължението и В ЧАСТТА на евентуалния
иск на Д.А.К., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар
Ивайло“, № 1, ап. 111, О.А.С., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., гражданка на Русия, от гр. Бяла,
Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 55, Ю.А.Н., гражданка на Русия, от
гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 62, А.Г.Ч., гражданин на
Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 67 и А.В.С.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап.
115, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, насочен срещу „Миг Маркет“, ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15,
представлявано от Галин Иванов Ненов и Мариана Димитрова Ненова, за осъждане на
ответното дружество да заплати обезщетение на всеки един от ищците в размер на
по 50.00лв. на месец след завеждане
на исковата молба-01.04.2019г. до датата на премахване на рецепцията, ведно със
законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца за който се
дължи обезщетението, до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ
определение №
11090/26.08.2019г. по гр.д. № 4969/2019г. на ВРС, с което, на осн. чл. 130 от ГПК е прекратено производството В ЧАСТТА на исковете на Д.А.К.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап.
111, О.А.С., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар
Ивайло“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 55, Ю.А.Н., гражданка на Русия, от гр. Бяла,
Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 62, А.Г.Ч., гражданин на Русия, от
гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 67 и А.В.С., гражданин
на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, ап. 115, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, насочен срещу „Миг Маркет“, ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15,
представлявано от Галин Иванов Ненов и Мариана Димитрова Ненова, за осъждане на
ответното дружество да заплати обезщетение на всеки един от ищците, за
лишаването от възможността те да ползват фоайето, по предназначение, където е
поставена рецепция за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на по
50.00лв. месечно или общо по 1080.00лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба-01.04.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 130 от ГПК и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия и по тези
искове, наред с приетите вече от съда за разглеждане и висящи към момента
исковете с правно основание чл. 109 от ЗС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението
само в потвърдителните първоинстанционното определение части и е окончателно и
не подлежи на обжалване в отменителната си част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.