Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02 декември 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в открито заседание на 13 ноември
2019 год. в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на
прокурора Стилиян Грозев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 290 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във
вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна
жалба от Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе против решение № 557
/ 22.07.2019г. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д № 163/2019 г. по описа
на съда, с което е отменено наказателно постановление № 18-1085-003633/
18.12.2018г на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе за наложено на Б.А.А.
адм.наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5
вр.чл.6 т.1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, поради
нарушение на материалния закон и на
процесуалния закон при оценката на доказателствата. Иска се да се отмени
решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
изцяло издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник Б.А.А., чрез процесуалния представител адв. Н.Д. взема становище по жалбата, като я
счита за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на жалбата и счита решението на РРС за неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна
С решението, постановено по а.н.д №163/2019г.,
районният съд e отменил наказателно постановление № 18-1085-003633/ 18.12.2018г
на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП на Б.А.А. е наложено адм.наказание
глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП. За да
постанови съдебният си акт въззивният съд е приел, че ответника е бил подведен
под административнонаказателна отговорност за това, че на 06.11.2018г. не е
съобразил поведението си със светлините сигнали на светофарната уредба като на
кръстовището на бул.Хр.Ботев с бул. В.Левски е навлязъл при жълт сигнал, в
резултат на което е възникнало ПТП с друг автомобил с материални щети и един
леко ранен участник. Направил е извод за недоказаност на нарушението, което
сочело на необоснованост на НП, поради липса на изследване на въпроса на какво
разстояние се е намирал ответника от светофарната уредба в момента на подаване
на сигнала и дали е могъл да спре без да създаде опасност за движението ,като
се е позовал на нормата на чл.31 ал.7 т.4 изр.2 от ППЗДвП.
Атакуваното решение е неправилно.
В обжалваното решение, въззивният съд
е приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на наказанието са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в подвеждане на ответника под
административно наказателна отговорност само и единствено на база предположение
и субективна преценка на органа, неподкрепена със съответните доказателства
Тези изводи на
РРС не могат да бъдат споделени, тъй като те противоречат на приетата за
установена фактическа обстановка.
Решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и неправилна
интерпретация на нормата на чл.31 ал.7 т.4 изр.2 ППЗДвП
Очевидно не
кореспондира на доказателствата по делото изводът на въззивната инстанция, че в
акта за установеното административно нарушение и в наказателното постановление
липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Както в НП, така
и в решението на РРС е посочено мястото на извършване на нарушението- кръстовището на бул.Хр.Ботев с бул. В.Левски и
обстоятелствата довели до него – навлизане от касационния ответник, като водач
на л.а. ***** рег № ****** при забраняващ жълт сигнал от бул. Христо Ботев в
резултат на което е блъснал навлезлия от лявата му страна от бул.В.Левски л.а ****с
рег № ********* и е възникнало ПТП с материални щети и един леко ранен
участник.
Възприетата от
въззивният съд непълнота на доказателствата в хода на
административно-наказатеното производство не е налична, както и не е налично
твърдяното изключение на чл.37 ал.7 т.4 изр.2 ЗДвП
Неправилен е
извода за необоснованост на атакуваното НП.
По отношение на
възможността за разкриване на обективната истина и за нарушено право на защита
се проверява дали при съставяне на акта/ издаването на НП/ е допусната
нередовност, изразяваща се в съществено отклонение от процесуалните правила на
ЗАНН, каквато в случая не е налице. Освен това, критерий за същественост на
процесуално нарушение, допуснато в администартивнонакаказателната фаза е дали
правото на защита е ограничено и за всеки конкретен случай подходът при
преценката е индивидуален. В случая правото на защита не е ограничено, нито
нарушено във фазата на съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което се
отчита действителната фактическа обстановка според събраните доказателства.
Като е
отменил оспореното пред нея наказателно постановление само и единствено по
изложените в решението съображения, без да се излагат мотиви за оценка на
доказателствата и за обективната и субективната страна на съставите на
административните нарушения, въззивната съдебна инстанция е допуснала
съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е съобразила принципа
на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, с който е свързан принципът
за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл.
14 от НПК), приложими съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Независимо
от констатираното, настоящата инстанция като установи приетата от РРС
фактическа обстановка, намира че е установено по несъмнен начин, че наказаното
лице е извършило вмененото му нарушение, и обосновано е ангажирана неговата
отговорност с издаденото НП.
Съгласно
чл.220 от АПК, приложим съгласно препращащата норма на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от РРС в обжалваното решение, като в конкретната хипотеза в
решението, предмет на касационната проверка, са налице фактически установявания
по съществото на спора.
Касационния
ответник като водач на МПС не се е съобразил със сигнала на светофарната уредба.
„Жълта светлина” означава „Внимание, спри!” Това не се отнася само за онези
водачи, които в момента на подаването на този сигнал , след като им е било
разрешено преминаването/ при зелен сигнал/ са били толкова близко до светофара/
кръстовището/, че не могат да спрат без да създадат опасност за движението.
Действително забраната не е безусловна, но презумтивната доказателствена сила
на констатациите в АУАН, относно навлизането на забраняващ жълт сигнал не е
оборена. Ноторно е известно, че светофарите на въпросното кръстовище във всички
посоки са снабдени с броячи за оставащото време за превклюване на светлинните
сигнали. Следователно за ответника е същестувало безусловно задължение след
като е светнал жълт сигнал на светофарната уредба да не навлиза в кръстовището.
За него този сигнал е забраняващ, както правилно е установено в хода на
административната фаза. Събраните в хода на административната фаза и в
съдебното производство доказателства са неправилно интерпретирани, до степен на
пълно игнориране на част от тях, с което са нарушени принципите на чл.13 и
чл.14 НПК. Игнорирани са показанията на св.Ц. П., на св. А. Т. и св.В. Д. и
дори възраженията на ответника, съдържащи признания, че е преминал при вече подаден
жълт сигнал на светофара и то след като е видял движението на другия автомобил
в кръстовището от лявата му страна, още повече че показанията на последните
двама свидетели категорично сочат, че другия водач на л.а. БМВ / пострадалата
също/ е започнал движението си при зелен сигнал на светофрната уредба на бул.
В.Левски.
Като е достигнала до противоположни правни
изводи въззивната инстанция е постановила едно неправилно решение, което следва
да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление
бъде потвърдено Събраните в административно-наказателното производство и от
районния съд доказателства, безспорно сочат, че обективираното от
ответника поведение е било в разрез с
правилата на чл.6 т.1 ЗДвП,като несъобразявайки се със светлинните сигнали е
причинил ПТП и законосъобразно е бил
санкциониран чрез санкционната норма на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 557/22.07.2019 г.,
постановено по АНД № 163/2019 г. по описа на РРС, и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-1085-003633/ 18.12.2018г на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което
на Б.А.А. е наложено адм.наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179
ал.2 вр.ал.1 т.5 вр.чл.6 т.1 ЗДвП
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: