№ 1415
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря М. Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501814 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е
въззивна жалба вх. № 45689/06.07.2022г. от М. Г. М. ЕГН ********** с адрес:
****** срещу решение №1801/07.06.2022г., постановено по гр. дело №
*****г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по
отношение на въззивницата, че дължи на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Приморски“, ул. „Прилеп“ №33 сумата от 1887,25 лева -
представляваща главница за служебно начислено количество В и К услуги на
основание чл. 34а, ал.5 вр. чл.11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г. по партида
с абонатен №*****, дължима за периода от 22.01.2019г. до 17.02.2021г. и
обезщетение за забава върху горната главница в размер на 228,01 лева,
начислено за периода 21.02.2019г. до 18.02.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3581/22.07.2021г. по ч.гр.д. №10260/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
1
заявлението в съда- 13.07.2021г. до окончателното й изплащане на
задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че според представеното от
ответницата доказателство лицето А.М. е с различен настоящ адрес от този,
на който е процесния имот. Въведени са оплаквания, че с решението съдът е
дал превес на показанията на св. М., като неправилно не е кредитирал
показанията на свидетелката З. за брой на живущите на адреса.
Въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД, в който се
застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение. Ответницата не е изпълнила
задължението си за смяна на индивидуалния водомер, който е с изтекла
метрологична годност, което е и основание за служебно определяне на
консумираното количество вода. На адреса, където се намира процесния имот
са регистрирани четирима души, обстоятелство установено от издаденото
удостоверение от Район „Вл. Варненчик“ при Община Варна. На този адрес
ответницата е получила и заповедта за изпълнение и исковата молба. Същата
не е подавала уведомление до ВиК оператора, че е променен броя на
живущите на адреса или, че имотът не се ползва, за да бъде временно
преустановена доставката на вода чрез пломбиране на спирателния кран
преди водомера.
В съдебно заседание въззивницата редовно призована не се явява,
въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД срещу М. Г. М. искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
2
вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1887,25 лева -
представляваща главница за служебно начислено количество В и К услуги на
основание чл. 34а, ал.5 вр. чл.11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г. по партида
с абонатен №*****, дължима за периода от 22.01.2019г. до 17.02.2021г. и
обезщетение за забава върху горната главница в размер на 228,01 лева,
начислено за периода 21.02.2019г. до 18.02.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3581/22.07.2021г. по ч.гр.д. №10260/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.07.2021г. до окончателното й изплащане на
задължението.
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството си на
оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответницата ВиК услуги. Ответницата е титуляр на
партида с абонатен № ***** за имот, находящ се в *****. За релевираните
периоди на ответницата й е начислена сумата от 1887.25лв. за ползвани и
незаплатени В и К услуги на основание чл.39, ал.5, т.1, вр. ал.6 от Наредба
№4 от 14.09.2004г. на МРРБ – по 5 куб.м./месечно за всеки обитател в имота,
при четирима живущи в имота, ведно със съответното разпределение по чл.25
от ОУ. Служебното начисление е извършено поради това, че водомерът е с
изтекъл срок на метрологична годност и ответницата не му е извършила
метрологична проверка за годност и не го е подменила с нов.
Поради неплащане в срок ответницата дължи освен главниците и
мораторна лихва за посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответницата дължи процесните суми.
Ответницата М. Г. М. е депозирала отговор в срока чл.131 от ГПК, в
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответницата твърди, че от години ВиК дружеството начислява
3
служебно потребено количество вода повече от десет години без да е
засичано от инкасатор, при положение, че винаги в имота е имало член на
домакинството, който да осигури достъп. На следващо място се посочва, през
периода 2018г. до 2019г. в процесното жилище са живели 3 – ма души, а от
2019г. е необитаемо. По изложените доводи моли съдът да отхвърли
предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него, в
качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ответникът е сключен договор за ВиК услуги, че
ответникът е титуляр на сочената партида, че се дължи за релевираните
периоди такси за ВиК услуги в претендираните размери, че поради
неплащане в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна
лихва за посочените периоди в претендираните размери.
Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответницата е
установено качеството на потребител, съобразно вписаното в чл.2 от Общите
условия на оператора, като няма спор, че за процесния период между
страните продължава да съществува възникналата облигационна връзка.
Следователно въззивницата следва да отговаря за начислените суми,
като стойност на ползвани ВиК услуги.
Съдът съобрази, че съгласно чл. 34а, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна
собственост се извършват през 10 години. Операторите извършват
4
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране.
На основание чл.34а, ал.5 от цитираната наредба когато длъжностно
лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е
три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл.39, ал.6.
В случая във връзка с изтеклата метрологична проверка /обстоятелство
неспорно между страните/ е изготвено уведомително писмо от длъжностното
лице на оператора, връчено лично на абоната М. М. на 24.06.2015г.
Няма спор и относно факта, че след изтичане на тримесечния срок до
настоящия момент ответницата не е предприела действия, в качеството й на
собственик на процесния водомер да сертифицира същия.
Предвид изложеното съдът намира, че за оператора е възникнало
основанието да начислява количеството потребена вода по реда на чл.39, ал.6
от наредбата. Цитираната норма предписва, че до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода
се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съответно според чл.39, ал.5, т.1 се начислява количество вода по 6 куб.
м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател.
За доказано съдът приема, че обектът на потребление е бил обитаван от
въззивницата, нейният съпруг и двамата й сина през процесния период.
Съгласно изискана справка от Община Варна, Район „Владислав
Варненчик“ за периода от 22.01.219г. до 17.02.2021г. по постоянен адрес са
били регистрирани М. Г. М., Л.М.М., А.М.М. и М.Ж.М. /починал на ****г./.
Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. М., инкасатор,
разпитана в съдебно заседание на 01.06.2022г., че по сведение на съседи на
обекта на потребление там живеят четирима човека през процесния период,
като са се преместили на село от година и нещо. Тези показания на
свидетелката следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с
представената справка за постоянен и настоящ адрес и останалите
5
доказателства по делото. Настоящата инстанция не дава вяра на показанията
на св. З., тъй като са вътрешно противоречиви, като съдът препраща изцяло
към мотивите в първоинстанционния акт на основание чл.272 от ГПК в тази
част.
Отделно от горното следва да се посочи, че всички съобщения и
призовки в заповедното производство и в исковото такова пред
първоинстанционния съд са били получени от ответницата М., в това число и
през работни дни на адреса на потребление, което е също индикация за
позването на обекта.
На следващо място липсват и твърдения, че поради това, че жилището
не се обитава е подадено искане от страна на абоната по реда на чл.42 от ОУ
и чл.41, ал.3, т.9 от коментираната наредба за временно преустановяване на
доставката на питейна вода чрез пломбиране на спирателния кран пред
водомера за посочения период, като данните на водомера се нанасят в
констативен протокол.
Няма оспорване и възражение във въззивната жалба, че неправилно е
приложена методиката за служебно начисляване на количествата ползвана
вода. Липсва и оплакване, че се дължи главница за служебно начислената
вода в този размер.
Следователно въззивницата дължи сумата от 1887.25лв., главница.
Поради неплащане на падежа /30-дневен срок от датата на фактуриране
по чл.33, ал.1 от ОУ/, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху установените главници. Няма
оплаквания, че обезщетението за забава се равнява на 228.01лв.
По изложените съображения предявените установителни искове са
основателни в посочените по – горе в мотивите размери, поради което
подлежат на уважаване, а обжалваният първоинстанционен акт постановил
същия резултат следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
разноски в размер на 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, след преценка за фактическата и правна
сложност на въведения въззивен спор.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1801/07.06.2022г., постановено по гр.
дело № *****г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА М. Г. М. ЕГН ********** с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Водоснабдяване и канализация” ООД-Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 сумата от
100.00лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7