РЕШЕНИЕ
гр. София, 2
Май 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11125 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът Р.Т.Б.
твърди, че на 21/5/2009 год. отново бил привлечен в качеството му на обвиняем
по ДП№ 5163/2008 год. по описа на СДВР за извършено престъпление по чл.212 ал.1
пр.2 от НК. По това обвинение в съда бил внесен обвинителен акт и образувано
нохд № 8701/09 год. по описа на СРС 21 състав. С присъда от 3/4/2014 год.
ищецът бил признат за виновен за извършване на престъплението, за което е бил
обвинен и осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година. Присъдата била
отменена с присъда на СГС 12 състав, постановена по внохд № 2942/2014 год.,
като ищецът бил признат за невинен в това, че е извършил престъпление по чл.212
ал., пр.2 от НК и бил оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата била
потвърдена с окончателно решение на ВКС от 15/10/2015 год. по кнд № 963/15 год. От
действията на Прокуратурата, изразяващи се в повдигане на незаконосъобразно
обвинение, третирането му като обвиняем, внасянето и поддържането на
обвинителен акт в съда, ищецът претърпял неимуществени вреди под формата на
засягане на личността, честта, доброто име и достойнството му, понасяне на
болки и страдания. Освен това той изпаднал в стрес, много от близките и
познатите му започнали да се отнасят към него с подозрение, отдръпнали се и
започнали да го отбягват. Увредено било и здравето му, получил хипертонична криза
и психически срив. За тези неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение в
размер на 26 000 лева, заедно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 15/10/2015 год. и направените по делото
разноски. Адвокатски хонорар моли да бъде заплатен при условията на чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът
П.на Р.Б.оспорва иска като недоказан и неоснователен. Твърди, че липсват
доказателства твърдените вреди да са настъпили или ако са настъпили – да са в
причинно-следствена връзка с обвинението. Заявява, че Прокуратурата не е
правила изявление в медиите за повдигнатото обвинение и не е разпространявала
данни в тази връзка. Твърди, че срещу ищеца са налице и други висящи
наказателни производства и не е ясно дали твърдените вреди са настъпили точно
от посоченото обвинение. Освен това наказателното производство протекло общо за
6 години, от които по-голямата част била съдебната фаза, а досъдебната фаза
протекла в рамките на няколко месеца. В този смисъл и доколкото не влияе на
ритмичността на провеждане на съдебната фаза, Прокуратурата не следва да бъде
държана отговорна за настъпилите вреди. Процесуалното поведение на ищеца също
допринесло за продължителността на производството. Оспорва размера на предявения
иск, като завишен. Моли искът да бъде
отхвърлен.
От събраните по
делото доказателства се установи, че Прокуратурата е била сезирана от О.М.с
жалба за извършено документно престъпление от неизвестно лице, което използвало
името на тъжителя, за да изтегли банков кредит.
Ищецът е
привлечен като обвиняем за извършено на 21/08/2003 год. престъпление от общ
характер по чл.212 ал.1 пр.2 от НК– използване на неистински документ, за да
получаване без правно основание чуждо движимо имущество с цел да го присвои, с
Постановление от 21/5/2009 год. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 1/6/2009 год. ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем. По повдигнатото обвинение е внесен обвинителен
акт на 30/7/2009 год. в СРС, по който е
образувано нохд № 8701/2009 год. Представени са доказателства, че две от
съдебните заседания по наказателното дело не са проведени, поради заболяване на
ищеца и на неговия процесуален представител.
С
присъда по цитираното наказателно дело на СРС, постановена на 3/4/2014 год. Р.Т.Б.
е признат за виновен за извършване на престъплението по чл.212 ал.1 предл.2 от НК, за което е било повдигнато обвинението и му
е наложено наказания лишаване от свобода за срок от една година..
С
присъда от 5/2/2015 год. на СГС, по внохд № 2942/2014 год. присъдата на СРС е
отменена изцяло и Р.Т.Б. е бил признат за невиновен за извършване на
престъплението, за което се отнася обвинителния акт.
Срещу присъдата
е подаден протест от СРП и е образувано к.д
№ 963/2015 год. на ВКС. По това дело е постановено окончателно решение
на 15/10/2015 год., с което е потвърдена присъдата на СГС.
Свидетелката
С.П.А.– участвала като процесуален представител на ищеца по наказателното дело,
дава следните показания: през времетраенето на наказателното производство
свидетелката била в непрекъснат контакт с ищеца. Той много се притеснявал от
факта, че му е повдигнато такова обвинение, особено, като знаел, че е изпълнил
всички уговорки с лицето, което теглило кредита. Свидетелката познавала ищеца
отпреди наказателното производство – той имал бизнес, много добри контакти с
банки, с администрацията, институции и министерства. След повдигане на
обвинението, той трайно променил отношението си към работата и хората, които го
заобикалят; изпаднал в депресия, не можел да си представи, че е подсъдим. Ищецът
се затворил в себе си, не искал да контактува с околните, не искал да споделя
дори с близките си, защото се чувствал наскърбен от повдигнатото обвинение. Въпреки
опита да се запази информацията за наказателното дело в тайна, хората разбрали
и започнали да гледат на него като на измамник. Общ познат на свидетелката и
ищеца споделил с нея, че има съмнения спрямо ищеца, с оглед воденото дело и се
отдръпнал от него. Когато ищецът се явявал по делата казвал, че му е много зле,
вдигал кръвно, винаги идвал зачервен. Веднъж дори било прекъснато съдебно
заседание, защото на ищеца му станало зле.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
неоспорени от страните и приети от съда.
При така
приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
С постановяването
на оправдателната присъда по обвинението
срещу ищеца се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1 т.3, предл.
І от ЗОДОВ. Ищецът е бил обвинен от Прокуратурата в престъпление и впоследствие
е бил оправдан, с което са стъпили условията за ангажиране на отговорността на съответния
правозащитен орган.
Предпоставки за пораждане
на отговорността на Държавата по чл.2, ал.1 т.3, предл. І от специалния закон са:
да е повдигнато обвинение на дадено лице за извършено престъпление, след което то
да е оправдано. С факта на оправдаване на лицето, т.е. на признаване от съд, че
то не е извършило престъпление, това обвинение става незаконно. Повдигането на обвинение
за извършване на престъпление всякога представлява сериозно ограничаване на личната
сфера на човека от страна на Държавата, чрез съответните нейни органи. Това ограничаване
е законосъобразно и оправдано само доколкото соченият за извършител действително
е извършило престъплението, в което е обвинен. В този случай то следва да понесе
съответни ограничения на личната си сфера,
като последица от и като санкция за извършеното от него престъпление. Когато
обаче лицето бъде оправдано, въпросното посегателство върху личната му сфера не
може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по време на наказателното
производство са спазени всички изисквания на процесуалните закони, включително и
тези относно образуването на предварителното производство, повдигането и предявяването на обвинението. Въпросните изисквания
на процесуалните закони съставляват единствено гаранция за обвиняемия, че няма да
бъдат засегнати други негови права и няма да претърпи други неоправдани ограничения
и вмешателства в личната си сфера. Те обаче не представляват основание за изключване
на отговорността на Държавата и на съответните нейни органи за вреди от това, че
необосновано са обвинили едно лице в извършването на престъпление. С оправдаване
на обвиняемия, съдът признава, че липсва извършено престъпление и че съответните органи на съдебната система неоснователно
и незаконосъобразно са предприели наказателно преследване срещу него. Без значение
са причините, поради което лицето е оправдано.
Освен наличието на
незаконно обвинение и оправдаване на обвиненото лице, фактическият състав на отговорността
на Прокуратурата включва и наличието на вреди и
причинна връзка между тях и незаконното обвинение.
С оглед изложеното
дотук, по делото са установени предпоставките на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за отговорност
на Прокуратурата за вреди, причинени на ищеца. Повдигнатото на ищеца обвинение е
незаконно, след като той е оправдан. Производството е било образувано и обвинителният
акт срещу ищеца е бил внесен именно от Прокуратурата, което означава, че от нея
изхожда незаконното обвинение и отговорността за вредите от това обвинение следва
да се носи от нея. От незаконното обвинение за ищеца са произтекли описваните в
исковата молба неимуществени вреди –преживял е силен стрес, влошаване на
здравословното му състояние, ограничаване на социалния му живот и създаване на
негативна нагласа на околните спрямо него. От събраните гласни доказателства съдът
приема за безспорно доказан негативният ефект, който незаконното обвинение е
имало върху живота на ищеца.
Налице е причинна
връзка между незаконното обвинение и описаните вреди и тя се установява от показанията
на свидетелката А., която познавала ищеца отпреди повдигане на обвинението и
установява, че промяната и негативни последици за ищеца настъпили след
повдигнатото обвинение, тоест настъпването на описаните вреди е пряка последица
от воденото срещу него наказателно производство.
За определяне на
размера на обезщетение в съответствие с принципа на справедливостта Съдът съобрази характера на повдигнатото обвинение и характера
и вида на доказаните неимуществени вреди. Освен това съдът отчита и шестгодишния
период на протичане на наказателното производство, през който период ищецът е търпял
вредите. От значение за определяне на размера
на обезщетението е и отрицателното въздействие на воденото разследване върху личните
контакти на ищеца, отрицателните промени в живота му – отдръпване от близки и
приятели, настъпили през време на наказателното производство, създадените у него
притеснение, наскърбеност и влошеното здравословно
състояние. При съобразяване на тези обстоятелства и при съблюдаване на принципа
за пропорционалност на приетите за доказани неимуществени вреди и техния паричен
еквивалент, съдът намира, че справедливо обезщетение би била сумата от 15 000лв.
В този размер следва да бъде уважен предявеният иск, а в останалата част до
пълния предявен размер от 26 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С уважаването на
иска ответникът дължи и лихва за забава от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 15/10/2015 год.
Възражението на
ответника, относно наличие на основание по чл.5 от ЗОДОВ е недоказано. По
делото не се събраха никакви доказателства ищецът по някакъв начин да е
допринесъл за настъпване на вредите. Отлагането на съдебните заседание в хода
на наказателното производство, поради влошено здравословно състояние на ищеца
или неговия адвокат, не могат да се разглеждат като факти, обуславящи
изключване или намаляване на отговорността ответника.
Съдът не споделя
и изводите на процесуалният представител на Прокуратурата, че забавянето на
хода на наказателното производство в съдебната му фаза не следва да се
разглежда в тежест на Прокуратурата, тъй като тя не може да влияе на хода и срочността на протичане на производството в тази му част. В
тази връзка съдът взема предвид факта, че обвинението за извършено престъпление
се повдига и поддържа от Прокуратурата и до момента, в който обвинението е
поддържано, остава висящо и наказателното производство. Освен това, както се
доказва по настоящото дело, Прокуратурата е поддържала обвинението до достигане
на последната съдебна фаза. Настъпването на вредите, чието обезщетение се
търси, се доказва да е в резултат от незаконното обвинение, поради което и
отговорността от поддържането на това обвинение следва да бъде понесена от
органът, в чието правомощие е да стори това. По този въпрос е налице задължителна
съдебна практика – Тълкувателно решение № 5/2013 год., постановено по т.д.№
5/2013 год. на ОСГК, в мотивите на което е прието, че „държавата не отговаря чрез
съда и по искова за обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда,
отменена по реда на инстанционния контрол“, както и че
„когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража
като мярка за неотклонение е било потвърдено от съдебна инстанция, това не е основание
държавата да отговаря чрез съда…“. От цитираните части от Тълкувателното решение
става ясно, че в случаите, когато се търси ангажиране отговорността на Държавата
за вреди от незаконно обвинение, тази отговорност Държавата следва да понесе чрез
Прокуратурата.
По отговорността за разноски: При този изход
на спора, ищецът има право да получи направените по делото разноски. Ищецът е
направил разноски от 10 лева за държавна такса. С оглед уважената част от иска
той има право да получи 5.77 лева.
Ищецът
е бил защитаван в процеса от адвокат, без да заплати адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Е.К., възнаграждение за адвокат в размер на
980 лева, съобразно уважената част от иска.
Ответникът
не е направил и не претендира разноски.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.С., бул.“В.“ № * да
заплати на Р.Т.Б., ЕГН ********** *** съдебен адрес:***, кантора 223, адв.Е.К., на основание чл.2 ал.1 т.3, предложение I от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди,
сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.212 ал.1 пр.2 от НК, за което ищецът е бил
оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 2942/2014 год. на СГС, заедно със законна лихва от 15/10/2015 год. до
окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 5.77 лева разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес гр.С., бул.“В.“ №* да
заплати на адвокат Е.К. от САК, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, сумата 980 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: