Р Е Ш Е Н И Е
№ 527
Гр. Перник, 04.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на десети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02461 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16в от
Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по искане с правно основание чл. 16б ЗСП, подадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник, представлявана
от и. д. директор на Дирекцията Д.В., за настаняване на поставения под пълно
запрещение пълнолетен Н.К.Н., с ЕГН: **********, в „Защитено жилище за лица с
умствена изостаналост“, с адрес: ***, представляващо социална услуга
от резидентен тип, за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението.
В искането е посочено, че със Заповед №
СУ-41/16.11.2015 г. на директора на ДСП – гр. Перник лицето Н.К.Н. е
настанено в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ – гр. Перник. Твърди
се, че към настоящия момент същият е пълнолетен, има определени 80 % трайна
неработоспособност с водеща диагноза „друга уточнена олигофрения“, за което е
издадено Експертно решение от 12.12.2004 г. на ТЕЛК. Изяснява се, че Н. е
изоставен от родителите си в ранна детска възраст и е последователно отглеждан
в институции – първоначално в ДМД – гр. Враца, в края на 1995 г. в ДСГ „Три
кладенеца“ – гр. Враца, след това в ЗСУ – с. Петрово, обл. Стара Загора. Поддържа
се, че с Решение № 101 от 19.11.2004 г. на Сливенския окръжен съд лицето е
поставено под пълно запрещение. Родителите му не се интересуват от него, майка
му К.Н.Т.не желае да отглежда сина си в семейна среда. Н. няма собствено
жилище. Намира се в добро общо състояние, справя се добре в различни ситуации,
обслужва се напълно самостоятелно. В ЗЖЛУИ получава подслон, помощ от
квалифициран персонал и общува с лица в неговото социално положение. Твърди се,
че становището на неговия настойник – Г.А.Г. /директор на социалната услуга/ е,
че с оглед здравословното му състояние, Н.Н. трябва да остане в Защитеното
жилище, където ще бъде в среда, подходяща за бъдещото му развитие. С тези
съображения и за задоволяване по най-добрия начин интересите на лицето, се
предлага на същия да бъде предоставена процесната социална услуга в общността
от резидентен тип.
В
съдебното заседание представителят на Дирекция „Социално подпомагане“– гр.
Перник посочва, че лицето Н.Н. е поставено под пълно запрещение с диагноза
„друга уточнена олигофрения“, поради което не може да се грижи за себе си и да
води самостоятелен начин на живот. Поддържа, че същият няма родители, нито
други роднини, които да проявяват интерес и да се грижат за него. Счита, че в
предлаганата институция – „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ –
гр. Перник Н. ще живее сравнително нормално, поради което и настаняването му
там е изцяло в негов интерес. С тези доводи отправя искане за постановяване на
решение, с което молбата да бъде уважена изцяло.
Изслушан
пред съда Г.А.Г. – настойникът на лицето, чието настаняване се иска, изяснява,
че е управител на „Защитеното жилище за лица с умствена изостаналост“ – гр.
Перник. Посочва, че Н. е в жилището отскоро, като там живее и със своя брат, с
когото се открили случайно. Заявява, че Н. не може да се справя сам извън дома.
Същият е по институции още от дете и няма възможност да живее в семейна среда,
тъй като семейството му е разпръснато и не проявява интерес към него. Настойникът
посочва, че в Защитеното жилище Н. се чувства щастлив със своя брат, работи,
справя се със задачите и има добро поведение.
Заинтересованото
лице, чието настаняване се иска – Н.К.Н., изслушано в съдебното заседание след
придобити от съда непосредствени впечатления от лицето и констатацията, че
обективното му състояние позволява формиране на становище по въпросите от
предмета на делото и вербализиране на такова, разказва, че се чувства много
добре в Защитеното жилище, в което живее. Разказва, че там се грижат за него,
има и приятели. Съобразява се със служителите и техните изисквания. Посочва, че
има сестра, с която обаче не са се срещали от години. Изразява желанието си да
продължи да живее в институцията.
Пернишкият
районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № СУ-41 от 16.11.2015
г. /приета в заверен препис като писмено доказателство по делото/ на Илияна Кованджийска
– директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник / на основание чл. 19,
ал. 4 ЗСП и чл. 40а, ал. 1 ППЗСП пълнолетният Н.К.Н. е настанен в „Защитено
жилище за лица с умствена изостаналост“ – гр. Перник, ул. „Иван Вазов“ № 2,
представляващо социална услуга от резидентен тип, с определено дългосрочно
предоставяне на услугата и с цел създаване на социални умения за самостоятелен
и независим начин на живот и пълна социална интеграция.
С Експертно решение № 1345 от
12.10.2004 г. на ТЕЛК за психични заболявания – ***прието като писмено доказателство
по делото в заверено копие/ на Н.К.Н., с ЕГН: ********** са определени 80 %
трайна неработоспособност с водеща диагноза „друга уточнена олигофрения“ и общо
заболяване „умерена степен на умствено изоставане“, със срок на инвалидността –
пожизнен .
С влязло в законнна сила Решение № 101 от
19.11.2004 г., постановено по гр. дело № 580/2004 г. по описа на
Сливенския окръжен съд, ГО, /приобщено в заверено копие към доказателствената
съвкупност по делото/ Н.К.Н. е поставен под пълно запрещение. В мотивите на
съдебния акт е установено, че лицето страда от слабоумие – умерена олигофрения
и лека имбецилност, няма близки, майка му е подписала декларация за отказ и
съгласие за даване за осиновяване, бащата е неизвестен. Прието е, че същото не
може да се грижи само за своите работи.
Със Заповед № 211 от 25.04.2016
г. на зам. кмета на Община Перник, в качеството му на орган по настойничество и
попечителство, на основание чл. 153, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 и ал. 2 СК е
наредено на пълнолетния и поставен под пълно запрещение Н.К.Н. да се учреди
настойнически съвет, в състав: настойник Г.А.Г., зам. настойник Елка Иванова
Сотирова и двама съветници.
В
представения по делото от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник Социален
доклад № СУ/Д-РК/27 от 21.03.2018 г. се посочва, че пълнолетният Н.К.Н. е на 32 години, не е женен и
няма деца. Същият е с експертно определени 80 % трайна неработоспособност, с
водеща диагноза – друга уточнена олигофрения и поставен под пълно запрещение. Изоставен
е от родителите си още в най – ранната си детска възраст, като последователно е
отглеждан в различни социални институции. В момента е настанен в „Защитеното
жилище за лица с с умствена изостаналост“ /ЗЖЛУИ/ в гр. Перник. В жилището има
осигурена поддържана битова и околна среда, спално помещение, помещение за
социални контакти, както и помощ от квалифициран персонал. С желание участва
във всички комунално – битови дейности в дома, както и в мероприятия, извършани
извън него. Ежедневно посещава и Дневен център за възрастни хора с увреждания
/ДЦВХУ/ в гр. Перник, където усъвършенства трудовите си навици и разширява
контактите си. Изяснено е, че Н. се намира в добро общо здравословно състояние,
обслужва се напълно самостоятелно, под контрол на ръководителя на заведението,
говорът му е недоразвит, но разбираем, има беден речников фонд. Любознателен е,
справя се в различни ситуации, включително на улицата и в търговски обект,
когато е афектиран става груб към околните и проявява склонност да бяга от
дома. Уточнено е обаче, че лицето проявява разбиране към останалите живеещи в
Защитеното жилище. Желанието му е да остане да живее там. Той няма собствен
дом, нито близки и роднини, на чиято помощ да разчита, родителите му не се
интересуват от него. Получава лична пенсия в размер на сумата от 133,08 лв.
Лицето не може да живее самостоятелно, доколкото няма кой да полага грижи за
него. В заключение е изразено становище, че в интерес на Н.Н. е да остане да
живее в ЗЖЛУИ.
В
приложеното по делото писмено становище, дадено от Г.А.Г., в качеството му на настойник на Н.К.Н.,
е изразено мнение, че Н. следва да бъде настанен в Защитеното жилище, където
има осигурени подходящи условия на живот и помощ от квалифициран персонал.
Изяснено е, че за лицето не съществува възможност да живее самостоятелно, тъй
като няма близки и роднини, които да полагат грижи за него.
От
данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото заверени
копия от медицинска характеристика на кандидат – потребителя за ползване на социални
услуги в общността от 09.03.2018 г., изготвена от лекар-психиатър, медицинско
удостоверение за общо здравословно състояние от 28.02.2018 г., изготвено от
общопрактикуващ лекар, оценка на резултатите за периода от 01.07.2017 г. до
31.12.2017 г. и трудотерапевтичен лист от 31.12.2017 г., изготвен от
трудотерапевти, се установява, че като подходяща социална услуга за
предоставяне на лицето Н.К.Н., с оглед здравословното му състояние, от страна
на лекар-психиатър е посочено именно Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост. Изяснено е, че Н. е изостанал в нервно-психическото си развитие
от ранно детство, като от няколко месеца е с променливо настроение,
психомоторно леко неспокоен, вътрешно напрегнат и емоционално лабилен. Посочено
е, че той е със затруднена ориентация и психомоторика и има необходимост от
говорна рехабилитация. Установява се, че в Защитеното жилище, в което е
настанен, Н. има поставени задачи, свързани с хигиената и битовите навици,
готварство, гладене, пране, поддържане на лични вещи, плетиво, изработване на
изделия от подръчни материали, като обобщено, изразеното писмено становище на
трудотерапевтите е, че лицето се справя добре под наблюдение, проявява
активност, обича да работи, макар често да е необходимо да му бъде напомняно за
това какво трябва да направи. В изготвените резултати за
неговата дейност е посочено, че същият е добронамерен и трудолюбив, в добри
взаимоотношения с останалите потребители на услугата. Включва се във всички
мероприятия, организирани от Защитеното жилище. Започнал да лъже и краде.
Посещавал училище за ограмотяване, но не се наблюдават резултати, тъй като не е
в състояние да запаметява, вследствие от заболяването си.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Както вече беше изяснено, настоящото производство е
образувано по искане с правно основание чл. 16б ЗСП, което съдът намира за процесуално
допустимо, като подадено от легитимирана страна съгласно чл. 16б ЗСП – Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Перник, спрямо пълнолетно лице, поставено под
пълно запрещение по чл. 16а, ал. 3 ЗСП и насочено към предоставяне на допустима
социална услуга по чл. 16а, ал. 3, вр. чл. 16, ал. 7 ЗСП, вр. чл. 36, ал. 2, т. 4, б. е, бб) ППЗСП. Към
искането са приложени писмено изразено желание на Н.К.Н. – лицето, чието
настаняване се иска, обективирано в заявление за ползване на социални услуги,
делегирани от държавата дейности от 21.03.2018 г., писмено становище на
настойника му Г.А., както и документите по чл. 16б, ал. 3 ЗСП. В същото са
изложени твърдения, че поставеният под пълно запрещение Н.Н. има потребности,
налагащи ползването на социалнат услуга от резидентен тип – настаняване в
Защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Иложеното обуславя проверката
на основателността на процесното искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗСП по своята правна
същност социалните услуги представляват дейности, насочени към подкрепа на
лицата с цел социалното им включване посредством създаването на условия и
възможности за участие в живота на обществото и самостоятелен начин на живот,
които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в
специализирани институции. Един от видовете социални услуги в общността са тези
от резидентен тип – услуги, които предоставят възможност за живот в среда,
близка до семейната – арг. § 1, т. 6 от ДР на ЗСП.
Изясни се, че процесното искане е насочено към предоставяне
на социална услуга в общността по см. на чл. 16, ал. 1 ЗСП, конкретно от
резидентен тип по см. на чл. 36, ал. 1, т. 4 Правилника за прилагане на ЗСП
/ППЗСП/ , свързана с настаняване в защитено жилище за лица с умствена
изостаналост на лице, поставено под пълно запрещение.
Условията и реда за настаняване в социално заведение от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в
случаите когато липсва подходяща, с оглед състоянието на лицето семейна среда, в
която то да бъдае адекватно обгрижвано, са
регламентирани в разпоредбите на чл. 16б и чл. 16в ЗСП. Водещ е интересът на
лицето, като съгласно чл. 16в, ал. 5 ЗСП съдът уважава искането, само в случай, че в рамките на производството
се установи невъзможност за полагане на грижи за лицето в семейна среда.
В конкретния случай се изясни, че Н.К.Н. е пълнолетно лице,
което страда от умствена изостаналост, състояние, изискващо контрол и обгрижване, има определени 80 % трайна неработоспособност и поради невъзможността
сам да се грижи за своите работи е поставен под пълно запрещение. От данните,
съдържащи се в приложената към искането медицинска документация, изложените в
социалния доклад и становището, изразено от настойника на лицето в съдебно
заседание, следва, че Н. може да задоволява основните си жизнени потребности
самостоятелно, но под контрола на ръководителя на институцията, в която е настанен. Настойникът му е
категоричен, че с оглед здравословното си състояние лицето не може да се справя
само извън дома. Събраните по делото доказателства сочат и, че Н.Н. няма
роднини или близки, които да са съгласни да поемат грижите за него, т.е. не е
налице възможност той да живее в семейна среда. Действително, от приложената по
делото справка от НБДН се установява, че той има жив родител – майка му, както
и няколко братя и сестри /една част от тях пълнокръвни, други едноутробни/.
Същевременно останалите доказателства по делото свидетелстват за липсата на
проявен от тяхна страна интерес към живота на Н., изоставянето му от ранна
детска възраст, довело до настаняването му в различни институции. В този смисъл
е и разказаното от настойника Г.А. заявяващ, че Н. е по домове от дете,
семейството му е разпръснато и не проявява интерес към него. Настойникът
посочва, че в Защитеното жилище Н. живее със свой брат, открит като такъв от
институцията. Самият Н. споделя пред съда, че има сестра, с която обаче не са
се виждали от години.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се
установи, че в предложената социална институция, в която да бъде настанено лицето – „Защитено
жилище за лица с умствена изостаналост“ – гр. Перник на същото е осигурена
подходяща среда за живот, самостоятелно помещение, контакти с останалите
потребители на услуга, ежедневно посещение на ДЦВХУ, където да изгради трудови
навици и да разшири кръга от хората, с които общува. В жилището е настанен и брат на Н.,
като двамата са щастливи заедно и се разбират. Според становищата на лекарите,
отразени в представените по делото медицински документи Защитеното жилище е
подходяща социална услуга за лицето. Нейн управител е и настойникът на Н.. В
същата последният, по собствените му думи, изразени пред съда, се чувства много
добре, има приятели, а и самият той
желае да остане там. Следователно, в предложената институция ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде
съблюдавано физическото му и психическо
здраве, от значение за
бъдещото му развитие.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че предложената по отношение
на пълнолетния и поставен под пълно запрещение Н.К.Н. социална услуга от
резидентен тип – настаняване в защитено жилище, с оглед здравословното му
състояние, отсъствието на роднини и близки, които да полагат грижи за него и да
осъществяват контрол върху действията му, както и на собствено жилище, в което
да живее, се явява изцяло в интерес на лицето. Следователно, искането на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 16в, ал. 7 ЗСП с решението си съдът задължително посочва
срока на настаняването, който при настаняване в специализирана институция не
може да бъде по-дълъг от 3 години – арг. чл. 16, ал. 3 ЗСП. В случая искането е
за настаняване на лицето в защитено жилище, представляващо услуга, предоставяна
в общността – арг. чл. 36, ал. 2, т. 4 ППЗСП, а не в специализирана институция,
поради което следва да се приеме, че не е налице законово ограничаване в
продължителността на срока за настаняване. Съдът намира, че исканият срок от 5
години е с подходяща продължителност с оглед липсата на възможност за полагане
на грижи за лицето в семейна среда, отсъствието на близки, които да се
интересуват от него, трайните му здравословни увреждания /определена пожизнена
инвалидност, с 80 % ТНР/, фактът, че лицето живее в Защитеното жилище без да
има данни за наличие на някакви сериозни проблеми, постъпването му в жилището
отскоро, необходимостта от време за приспособяване към новия си начин на живот,
адаптиране към новата среда, изграждане на отношения със служителите и
останалите потребители, осъщественият контакт между лицето и неговия брат,
както и липсата на жилище, в което да живее извън дома, становището на
управителя на институцията, че Н. се справя добре и всичко е наред, както
изразеното от последния желание да живее там.
Предвид
изложеното, искането следва да бъде уважено изцяло и Н.К.Н. да бъде настанен в
„Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ – гр. Перник за срок от 5
години, считано от влизане в сила на решението, или до настъпване на основания
за прекратяване на настаняването.
На
основание чл. 16в, ал. 5 ЗСП решението подлежи на незабавно изпълнение, а на
основание ал. 8 от този законов текст на обжалване от страните в седемдневен
срок от съобщаването му.
Така
мотивиран и на основание чл. 16в, ал. 5, вр. ал. 1 ЗСП, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА поставения под пълно запрещение пълнолетен Н.К.Н., с ЕГН: **********,
в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ – ***, представляващо
социална услуга от резидентен тип, за срок от пет години, считано от влизане в
сила на решението или до настъпване на основание за прекратяване на
настаняването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия
окръжен съд, в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: