№ 4546
гр. Варна, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502414 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Образувано е по частна жалба, подадена от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, действащо чрез
адв.Б.С., срещу определение №9919/13.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№20223110104195
на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на
определение №6913/27.06.2022г. в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането за
присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв.Д.М. в заповедното производство или
евентуално присъденото възнаграждение да бъдат намалено до размер от 50 лв. В частната
жалба се твърди необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Твърди, че не
са били налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като ответникът не бил
материално затруднено лице, а получавал трудово възнаграждение над минималната
работна заплата за страната. Намира за неправилно определен размера на
адв.възнаграждение в заповедното производство по реда на чл.7 от Наредба №1/2004г., въз
основа на аргумента, че единственото процесуално действие, извършено от
проц.представител на ответника, било подаване на възражение, за което се следва
възнаграждение само по реда на чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна адв.Д.М. в качеството му на
пълномощник Д. М. З., е постъпил отговор на частната жалба, с който изразява становище за
неоснователност.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна по
1
следните съображения:
С определение №6913/27.06.2022г. по ч.гр.д.№ 20223110104195 на ВРС е
обезсилена издадената заповед за изпълнение поради оттегляне на подаденото заявление.
Със същото определение в полза на адв.Д.М. е присъдена сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство
на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв.
Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв предвижда правото на адвокатско
възнаграждение на адвоката в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие, в съответствие с изхода от спора и в определен от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2. В настоящия случай страната е поискала
присъждане на разноски за заповедното производство, по което длъжникът Д. М. З. е
депозирала в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора
заповед за изпълнение. С депозираното възражение са представени и договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от
адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Настоящият състав преценява като неоснователни наведените с частната жалба
оплаквания за липса на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като Д.З. не е материално
затруднено лице. Съгласно константната и непротиворечива практика на ВКС /в този
смисъл определение №395/09.07.18г. по ч.т.д.№1314/18г. на ВКС, определение № 682 от
18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о., определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч.
гр. д. № 4891/2015 г. на ІV г.о., определение № 257 по ч.т.д. № 226/2018 г. на ІІ т.о. и др./,
при произнасяне по разноските, съдът не може да обсъжда и проверява дали действително е
налице посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на
безплатна правна помощ. Според цитираната практика поради липсата на други предвидени
в закона изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА, при направено оспорване от насрещната страна, съдът не следва да извърши проверка
дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на
безплатна адвокатска помощ действително е налице. С оглед на изложеното и предвид
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, искането на длъжника за присъждане на разноски за
заповедното производство се явява основателно.
Вторият спорен въпрос е относно размера на дължимото адв. възнаграждение за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Заповедното производство е строго формално,
като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението
срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и
правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде
обосновано. Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при
подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на
заявлението. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че
това проц.действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи,
2
поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се
определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие,
което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се
състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която
не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по
утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да
осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и
съдействие. По аналогия следва да намерят приложение предвидени в чл.6 от Наредба № 1
възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело
с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са
най-близко до подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото за тях
възнаграждение е общо в размер на 350 лв.
С оглед на горните съображения адв. възнаграждение за подаване на възражение
по чл.414 от ГПК и в рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че следва
да бъде потвърдено определението с правно основание чл.248 от ГПК от 13.09.2022г. за
изменение на определение №6913/27.06.2022г., с което е оставено без уважение искането за
изменение на присъдените в полза на длъжника разноски за адв. възнаграждение.
Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез
допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение,
когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Съответно
произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която
инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат /така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК/.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение с правно основание чл.248 от ГПК
№9919/13.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№20223110104195 на ВРС за изменение на
определение №6913/27.06.2022г. в частта за разноските, с което е оставена без уважение
молба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София за изменение на присъдените в полза на адв. Д.З. разноски за адв.
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв., като постановява:
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОe окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4