Р Е Ш Е Н И Е 469/24.6.2019г.

 

№                                                   24.06.2019 г.                                          гр.Ямбол

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболски Районен съд ,  гражданско отделение, ХVІ - ти състав

в публично заседание, проведено на тридесети май две хиляди и деветнадесета година

в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

Секретар: Н.Х.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гр.д. № 2041 по описа  на  съда за 2018 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

  

Производството се води по предявен от Я.А.М. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.К.-ЯАК,против Р.В.М. *** иск, с който се претендира присъждане на сумата от 2000,00 лв., съставляваща дадена без основание.

В исковата молба се твърди, че през месец юли 2014 г. ответника пуснал обява в интернет сайт,че продавал дворно място в ***. На 31.07.2014 г. ищеца,заедно с майка си и баща си посетили с.Ж. и в присъствието на ответника огледали имота. Там се установило,че ответника не е собственик на имота,а само посредник по сключване на сделката. След като последния разбрал,че ищеца бил готов да закупи имота,го поканил в офиса си в гр.С. Там заявил на ищеца,че собствениците продават имота за сумата от 15 000 лв.,като следва да оставят капаро в размер на 2000 лв.,а остатъка от продажната цена ще заплати по време на сключване на сделката. Между страните имало уговорка,че сделката ще бъде изповядана до месец,след като собствениците се приберат от чужбина. Ищеца се съгласил да закупи имота при условията посочени от ответника,както и да заплати сумата от 2000 лв. капаро. Последната заплатил веднага,като ответника му написал собственоръчно разписка за получената сума. След изтичане на срока за изповядване на сделката ищеца започнал да звъни на ответника за да се информира кога ще сключат сделката пред нотариус. Ответника започнал да твърди,че собствениците не са се върнали още от чужбина,като искали повече пари най малко 20 000 лв.,като в последствие престанал да вдига телефона. Когато все пак ищеца успял да говори с него,твърдял,че собствениците не били съгласни на такава цена,но той почти ги бил убедил и му трябва още малко време. След справка в имотния регистър ищеца разбрал,че на 17.05.2017 г. собствениците на дворното място са го продали. Веднага се свързали с ответника,като му заявили,че след като сделката не може да се осъществи е редно да им върне парите дадени за капаро. Същия не отрекъл,че му дължи парите,но помолил ищеца за отсрочка от няколко месеца,защото в момента бил в затруднение. Въпреки обещанието да върне сумата,около година след уговорката същия отказвал да върне капарото доброволно. Ищеца счита,че ответника неоснователно се е обогатил със сумата от 2000 лв.,която получил при начална липса на основание. Не били сключили писмен предварителен договор,в резултат на което устната им уговорка била нищожна по смисъла на чл.19,ал.1 ЗЗД,вр.с чл.18 ЗЗД-когато предварителния договор е за сключване на договор за продажба на недвижим имот,чиято форма  за действителност е нотариална,същия следвало да се сключи задължително в писмена форма. В противен случай същият бил нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД,като отношенията между тях следвало да се уредят на базата на неоснователно обогатяване. С оглед на това,че ответника не желаел да върне парите доброволно,за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.  

Поради това получената сума от 2000,00 лв. била получена на без основание и подлежала на връщане.

Претендира се уважаване на иска и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от особения представител на ответника, с който иска се оспорва по основание и размер, като неоснователен и недоказан.Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства относно предаването на сумата,като считат,че не са налице елементи от фактическия състав на претенцията на ищеца,като не се сочили доказателства за същите. Оспорва се истинността на представения частен документ представляващ разписка от 31.07.2014 г. Претендира се отхвърляне на иска .

В съдебно заседание ищецът - редовно призован, се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждането на разноски.

Ответникът - редовно призован, се представлява от назначения му особен представител, чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл.55, ал.1, предл.І – во от ЗЗД, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствие на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца.

Преценен по същество съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.І – то от ЗЗД предвижда, че всеки, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

В настоящия случай за да е действителен предварителен договор за покупко-продажба между страните и да породи правни последици същия трябва да отговаря на условията визирани в чл.19,ал.1 и ал.2 ЗЗД,а именно да е сключен в писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор-уговорка,относно предмета,цената и задълженията,които всяка страна поема.В тази връзка в настоящото производство не се представи такъв предварителен договор сключен между страните,като доводите на ищеца в тази насока за нищожност са основателни.   

Открито е производство, на основание чл. 193, ал.1 ГПК, по оспорване истинността на : разписка за получена сума от 31.07.2014г, в частта им относно авторството на подписа на ответника.

Документ може да бъде неистински, т. е. неавтентичен или неверен. Неавтентичен е документът, когато материализираното в него изявление не е направено от издателя на документа. Оспорващата страна, ответникът, оспорва автентичността на подписа, си не признава подписа под документа да е негов, но не оспорва съдържанието на документа, т.е. верността на материализираното в него изявление към датата на съставянето му. Съгласно чл. 194, ал. 3 ГПК, тежестта на доказване неистинността на документ, носещ подписа на оспорващия, пада върху страната, която го оспорва.

При оспорване, съдът постановява извършване на проверка и извършва проверката, чрез други безспорни документи, разпит на свидетели или чрез вещи лица (чл. 194, ал.1 и чл. 195 ГПК). В настоящия случай съдът е извършил това като е назначил съдебно-глафологическа експертиза. Неверен е документът, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Както неавтентичният, така и неверният документ са неистински, т. е. нямат доказателствена сила.

От неоспореното от страните и прието от съда заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че Р.В.М. е изпълнил текста в част от разписката,маркиран като област „А“ на стр.3 и положил подписа изписан след „подпис“ и над „Р.В.М.“ в разписката с ръкописен текст започващ с текста „Разписка от Р.В.М.“.Текстът бил изпълнен от две различни лица /маркирани като област „А“ и „В“ на страница 3/ в експертизата. Нямало добавки и дописване в разписката. Не можело да се отговори дали са изписани по едно и също време /маркирани като област „А“ и „В“ на страница 3/ в експертизата.

С оглед на това се установява,че текста и подписа в оспорения документ в разписка от Р.В.М.,ЕГН : ********** *** за капаро на парцел намиращ се в с.Ж. от сумата от 2000 лева/две хиляди лева/ 31.07.2014 г. подпис : Р.В.М., посочени като принадлежащи на ответника, са изпълнени от ответника. Съгласно чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК, след проверка съдът с решението признава, че оспорването на документите не е доказано, поради което и същата е годно доказателство.

По делото е установено по безспорен начин,че ищеца е дал на ответника сумата от 2000 лв.За целта между страните е оформена посочената разписка от 31.07.2014 г. Действително в тази разписка не са посочени,какви задължения поема всеки от подписалите я,нито краен срок за сключване на договор за покупко продажба в изискуемата от закона форма за редовност,нито  договорената цена за осъществяване на продажбата. Разписката както бе посочено по-горе носи подписа на ответника и съставлява доказателство,че изявленията които се съдържат в нея, са направени от ответника.От тази разписка се установява,както получаване на сумата от 2000 лв. от ответника,така и за какво са му били дадени от ищеца,а именно  за капаро на парцел намиращ се в с.Ж..

От показанията на разпитания свидетел А.Я.М.-баща на ищеца,се установяват направените между страните уговорки за покупко-продажба на недвижим имот намиращ се в с.Ж.,както и даденото на ответника капаро сумата от 2000 лв. от страна на ищеца и  написаната разписка подписана от страните. Търсили многократно ответника,да върне парите или да приключат окончателно сделката,като по-късно разбрали като направили справка в имотния регистър,че имота предмет на сделката и продаден на трето лице. Ответника им казвал да изчакат малко,че ще върне парите,като можел да им даде само 500 лв. или 1000 лв.,като продължавал да ги лъже.

С оглед на изложеното,съдът намира,че даденото от ищеца капаро е по нищожен предварителен договор. Съгласно разпоредбата на чл.34,ал.1 ЗЗД,при нищожен договор всяка от страните трябва да върне на другата страна,всичко което е получила от него.Ответника се е обогатил със сумата от 2000 лв.,дадена без правно основание.Поради това на основание чл.55,ал.1 ЗЗД ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2000 лв.

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 950,00 лв.

В тежест на ответника следва да се възложи заплащането в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол на сторените от бюджета на съда разноски за събиране на доказателства в размер на  563,00 лв.

 Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд – Ямбол

                                                   

 

                                                 Р     Е     Ш    И   :

 

              ОСЪЖДА  на основание  чл.55, ал.1  ЗЗД Р.В.М., ЕГН – ********** *** да заплати на Я.А.М.,ЕГН ********** *** сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева /, съставляваща дадено без основание по нищожен предварителен договор за покупко-продажба на парцел намиращ се в с.Ж., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.В.М., ЕГН – ********** *** да заплати на Я.А.М.,ЕГН ********** ***  сумата от 950,00 лв. – съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Р.В.М., ЕГН – ********** ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол сумата от 563,00 лв. - направени от бюджета на съда разноски за събиране на доказателства.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                           /Г.Георгиев/