№ 119
гр. Ловеч, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500031 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, изр. 2 вр. 274, ал.1 т.2 ГПК
Подадена е частна жалба с вх. № 7278/18.08.2022г. от С. И. Г., ЕГН
**********, с. С., общ. Ловеч, ул. „Трети март“ № 4 чрез процесуален
представител адв. К. Б., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ №31,
ет.1 срещу Определение № 768/01.08.2022г., постановено в производството
по чл.248 ГПК по гр.д. № 1707/2021г. по описа на РС – Ловеч, с което е
оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на решението в частта
за разноски и възлагане в тежест на ответника на разноските за безплатно
предоставената правна помощ на ищеца.
В жалбата се навеждат доводи, че е достатъчен фактът, че ответникът
има издаден изпълнителен лист, който може да го използва винаги, за да се
приеме, че ищецът е имал правен интерес да води иска по чл.439 ГПК и да му
бъдат присъдени разноските. Твърди, че ответникът е признал иска по
основание и размер, а именно настъпилата погасителна давност, но въпреки
това неправилно РС – Ловеч е приел, че след като има необезсилен
изпълнителен лист (ИЛ) било достатъчно да се приеме, че ответникът станал
повод за делото, защото не е образувал ново изпълнително дело, след като
първоначалното е било прекратено. Сочи, че наличието на необезсилен ИЛ е
достатъчно да се приеме, че ответникът е станал повод за делото и да понесе
1
тежестта за разноски. Твърди, че единствената възможност да се освободи от
тази акцесорна отговорност е ясно и недвусмислено да е манифестирал пред
длъжника, че той не претендира от него дадената сума, но такива
доказателства в производството не били събрани. Недопустимо било
обратното – щом като имало необезсилен ИЛ, но кредиторът не е образувал
изпълнително дело (ИД) и въпреки, че вземането му е погасено по давност, то
длъжника следва да чака кога или дали кредиторът ще образува ИД. Подобри
разсъждения са правни и житейски абсурдни. Твърди, че според константната
практика на ВКС, наличието на необезсилен изпълнителен титул към момента
на завеждане на производството, представлява повод за предявяване на иска и
ответникът по такъв иск ще е отговорен за неговото завеждане. Позовава се,
че дори влязлото по-рано решение, с което е отхвърлена дължащата се сума,
частично, основава, че кредиторът не може да води ИД за тази сума, по която
е уважен частичния иск, а за останалата сума има необезсилен титул, поради
което е налице ищецът да си потърси разноските от воденият втори частичен
иск. Сочи, че неправилно РС – Ловеч е изтълкувал института на частичния
иск, като е приел, че щом има предходно водено дело за част от цялата
претенция по ИЛ и щом вече веднъж е сформирана сила на пресъдено нещо
(СПН) за недължимост на една част от вземането, то за предявяването на
друга част, на ищеца не се дължат разноски, защото в този промеждутък
между двете производство ответникът не бил образувал ИД. Твърди, че
неправилно РС – Ловеч е приел, че ищеца не се следват разноски само за
първия частичен иска, а в последващ такъв не му се дължат. Моли съда да
отмени атакуваното решение и да постанови решение по уважаване на
молбата по чл.248 ГПК. Претендира разноски в размер на 15.00 лева в
настоящото производство.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частна жалба от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София, бул. „Витоша“ № 151,
мецанин чрез процесуален представител пълномощник юрисконсулт С.
Златарева със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 152, като моли
обжалваното определение да бъде потвърдено. Твърди, че след изтичане на
погасителната давност кредиторът не е предприел никакви действия по
принудително събиране на вземането. Твърди, че наличието на необезсилен
ИЛ създава само абстрактна правна възможност, но не доказва, че кредиторът
е дал повод за завеждане на отрицателен установителен иск за
2
несъществуване на вземането. Счита, че ако бъдат присъдени разноски в
тежест на кредитора, то би означало да търпи вреда за действия и поведение,
които не е предприемал, поради което добросъвестно се е снабдил с ИЛ при
наличието на предпоставки при неговото издаване, а ищецът да се ползва от
едно бъдещо несигурно и неопределяемо кредиторово поведение. Счита, че
по делото по никакъв начин ищецът не е доказал, че ответникът не е дал
повод за завеждане на иска. Твърди, че частният жалбоподател не преви
разлика между правен интерес като абсолютна положително процесуално
предпоставка за надлежното съществуване право на иск, която определя
допустимостта на иска и повод за завеждане на иска, която определя,
акцесорната обективна виновност за разноски. Твърди, че още преди
предявяване на иска по чл.439 ГПК ИД било прекратено, което се признава с
исковата молба и с отговора й. Цитира, че след като ищецът се позовава на
влязло в сила решение, с което е уважен частично предявения отрицателен
установителен иск за друга част от главницата, е налице злоупотреба със свои
права с цел да се акумулира вземания за разноски срещу един сигурен платец,
при положение, че адвокатското възнаграждение е по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Моли съда да остави без уважение като неоснователна подадената жалба.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.248,
ал.3, изр.2 ГПК) до родово и местно компетентен съд. Тя съдържа всички
необходими реквизити по чл.275, ал.2 вр. чл.260 ГПК. Към нея се приложени
преписи за ответната страна на основание чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена от адв. К. Б.. След процедура по чл.80, ал.10 ПАС
по делото е представено пълномощно и е потвърдено подаването на частната
жалба, поради което нередовностите чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.2 ГПК са
отстранени.
С оглед своя характер, в настоящото производство не са представени
новите писмени доказателства – чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.3 ГПК.
Към жалбата е приложен документ за внесена държавна такса в размер
на 15.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (л.7 от делото) - чл.275, ал.2 вр.
чл.261, т.4 ГПК.
3
Определението е връчено на жалбоподателя С. И. Г. на 11.08.2022 г., а
жалбата е подадена от адв. К. Б. на 16.08.2022г. ( л.5 от делото). Съгласно
чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от
датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 18.08.2022г., поради
което жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
Ето защо подадената жалба е редовна и допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на определението
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има
качеството на съдия, издаден е в кръга на неговите правомощия въз основа на
надлежно развито производство. Спазената е писмената форма, съдържа
подпис. Ето защо обжалваното определение е валидно.
С решение № 111/04.04.2022 по гр.д. № 1707/2021г. РС – Ловеч е
отхвърлил искането на ищеца да му се присъдят разноските по исковото
производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА. Решението е връчено на ищеца на 14.04.2022г. (л.105 от
първоинстанционното дело), а молбата по чл.248 ГПК е изпратена до съда на
28.04.2022г., поради което е спазен двуседмичният срок по чл.248, ал.1 ГПК и
съдът е бил сезиран с допустим акт.
Същевременно в обстоятелствената част на молбата по чл.248 ГПК се
съдържат твърдения за допълване на решението в частта за разноските, като
се осъди ответника да заплати разноските, сторени от ищеца, а именно
държавната такса. В искането към молбата е иска именно това – осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 51.41 лева, представляващи
държавна такса за водене на исков процес. Обаче, в обжалваното
Определение № 768/01.08.2022г., РС – Ловеч е оставил без уважение молбата
на ищеца за допълване на решението в частта за разноски и възлагане в
4
тежест на ответника разноските за безплатно предоставената правна помощ
на ищеца.
Следователно в частта, с която РС – Ловеч е оставил без уважение
искането за допълване на решението за възлагане в тежест на ответника на
разноските за безплатно предоставената правна помощ на ищеца, се явява
недопустимо, тъй като е нямало такова искане от ищеца по чл.248 ГПК. Не е
съществувало надлежно сезиране на съда. По този начин съдът се е
произнесъл по липсващо искане, а постановеният акт в тази част е
недопустим и следва да бъде обезсилен, на основание чл.278, ал.4 вр.
чл.270,ал.3 ГПК. Ето защо Определение № 768/01.08.2022г., постановено в
производството по чл.248 ГПК по гр.д. № 1707/2021г. по описа на РС – Ловеч,
в частта, с която е оставил без уважение молбата на ищеца за допълване на
решението за възлагане в тежест на ответника разноските за безплатно
предоставената правна помощ на ищеца, следва да бъде обезсилено, поради
липса на сезиране на съда, на основание чл.278, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК.
В останалата част произнасянето на съда съответства на направеното
искане по чл.248 ГПК, поради което молбата следва да бъде разгледана по
същество.
По правилността на решението и основателността на молбата
От фактическа страна
На 14.03.2012г. е издадена заповед № 324 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника С. И. Г.,
ЕГН ***, с. С., общ. Ловеч, ул. „Трети март“ № 4 в полза на кредитора
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. „Московска“ № 19 за сумите
от: 4 783.46 евро – главница; 301.45 евро – договорна лихва за периода
25.09.2011г. до 3.03.2012г.; 100.67 евро – мораторна лихва за периода
02.10.2011 до 13.03.2012г.; ведно със законната лихва от 14.03.2012г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 654.84,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 483/2012г. по описа на РС – Ловеч.
Издаден бил ИЛ за посочените суми (л.51-53 от първоинстанционното дело).
На 01.06.2012г. е било образувано ИД № 276/2012г. по описа на ДСИ
при РС – Ловеч, въз основа на издадения ИЛ.
На 28.05.2018г. било прекратено поради настъпване на перемпция на
5
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК (л.72-74 от първоинстанционното дело).
На 16.08.2018г. е извършена цесия между „БАНКА ДСК“ ЕАД като
цедент и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като цесионер за вземанията
на банката спрямо С. И. Г. (л.51-69 от първоинстанционното дело).
На 14.05.2019г. бил предявен отрицателен установителен иск по чл.439,
ал.1 ГПК от С. И. Г. срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, за сумата от 1 250 лева, като
частичен иск от сумата 4 783.76 евро. С влязло в сила решение №
260098/16.11.2020г. по гр.д. № 1035/2020г. съдът е уважил иска като признал,
че ищцата не дължи чрез принудително изпълнение на ответника сумата от
1 250 лева, част от главница от 4 783.76 евро, поради погасяване на вземането
по давност. По делото е конституирано трето лице – помагач „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
На 03.09.2021г. С. И. Г. предявила нов отрицателен установителен иск
по чл.439, ал.1 ГПК срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, отново за
сумата от 1 250 лева, като частичен иск от сумата 4 783.76 евро, за което се
образувало гр.д. № 1707/2021 по описа на РС – Ловеч. Ищецът се
представлява от адв. К. Б., чиито хонорар се определя по чл.38 ЗА.
На 03.11.2021г., в срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в който признава
изцяло така предявеният иск по основание и размер, позовава се на влязлото
по-рано в сила решение. Признава факта на настъпила петгодишна давност,
без нейното прекъсване или спиране. Моли съда да постанови решение по
признаване на иска като приложи чл.78, ал.2 ГПК. Счита, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, тъй като изпълнителните действия
били прекратени много преди образуване на настоящото дело, както и преди
образуване на по-старото дело за признаване за недължимост на вземането.
Посочва, че не е образувал изпълнително дело, както по никакви начин не е
показал със съдебни или извънсъдебни действия, че оспорва исковата
претенция или предприема действия по принудителното им събиране.
Посочва, че ищецът злоупотребява с права, тъй като предявява няколко
частични иска, при положение, че има влязло в сила решение, с което между
страните е установено, че процесното вземане е погасено по давност, което не
се оспорва (л.19-23 от първоинстанционното дело).
С решение № 111/ 04.04.2022г. РС – Ловеч уважава иска, предявен на
6
03.11.2021г. като не присъжда разноски на ищеца, тъй като счита, че са
налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК. решението не е обжалвано, поради
което е влязло в сила на 27.04.2022г. (л.100-103 от първоинстанционното
дело).
На 29.04.2022г. ищецът С. И. Г. подава молба по чл.248 ГПК, с която
моли съда да й бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер
51.41 лева, представляващи държавна такса. Излага съображения, че
наличието на ИЛ у ответника е достатъчно основание – повод същата да
предяви иск, с което разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не се прилага. Твърди,
че наличието на необезсилен ИЛ обуславя правния интерес от предявяване на
иска, а на второ представлява и повод за завеждане на делото (л.106 от
първоинстанционното дело).
С отговора в производството по чл.248 ГПК ответникът „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД оспорва молбата като навежда доводи, че
липсва доказателство да е дал повод за завеждане на иска. Моли съда да
остави молбата без уважение (л.111 – 115 от първоинстанционното дело ).
С определение № 768/01.08.2022г. по гр.д. № 1707/2021г. съдът е
оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, като е приел, че наличието на
необезсилен ИЛ представлява правен интерес като положителна предпоставка
за възникване правото на иск, а фактическите действия на ответника,
изразяващи се в непредприемане на принудителни действия и неоспорване на
погасяването на дълга. Съдът се е позовал, че хипотезите на обезсилване на
ИЛ, които са разписани в процесуалния закон, са ограничени, а такова искане
не е направено от ищеца, нито в по-рано заведеното дело, нито в сегашното.
Обстоятелството, че не е обезсилен ИЛ не е основание да се приеме, че
ответникът е дал повод с поведението си, ищецът да предяви иска. Отчитайки
хронологичното предявяване на частичните искове за един и същ дълг, съдът
е приел, че е налице злоупотреба с права, поради което и на това основание е
оставил молбата без уважение (л.128 от първоинстанционното дело).
Недоволна от така постановеното определение, ищцата С. И. Г. подала
жалба.
От правна страна
Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско
правоотношение, уредено от процесуалния закон, и има обективен
7
(безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е функция от
изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, за да се освободи
ответника от разноски по делото следва да са налице кумулативно дадените
предпоставки: признаване на иска и с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска.
Между страните не се спори, а и по делото се установи, че ответникът е
признал иск в отговора на исковата молба, която е в срока по чл.131 ГПК. Ето
защо извършеното действие не е преклудирано, поради което е валидно и
следва да се зачете неговата сила. Спорно остава дали ответникът е дал повод
за завеждането на исковата молба.
Предявен е отрицателен установителен иска за недължима сума като
част от главно задължение. Като абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск на ищеца е съществуването на
правен интерес, който определя допустимостта на производството. По делото
е установено, че ответникът е кредитор спрямо ищеца по издаден ИЛ, който
не е обезсилен за вземането, погасено с изтичането на петгодишна давност.
Срещу такова задължение, което е погасено по давност, ищецът може да се
защити чрез главен иск, какъвто е процесният случай или чрез възражение
или чрез инцидентен установителен иск по висящо дело. Изборът на защита
зависи лично от волята на ищеца. След като има издаден ИЛ, който не е
обезсилен, настоящият съд приема, че е налице правен интерес от водене на
делото, тъй като по този начин ищецът ще се защити със силата на пресъдено
нещо да отхвърли претенцията на кредитора.
Настоящият състав приема, че с наличието на изпълнителен лист и с
договора за цесия ответникът е дал повод за завеждането на отрицателния
установителен иск за признание, че сумите предмет на изпълнителното
производство са недължими като погасени по давност. По този начин
ответникът винаги може да образува изпълнително дело, а ищецът няма да
бъде защитен. Ирелевантно е дали изпълнителното производство е
прекратено поради перемпция и дали са предприемани изпълнителни
действия срещу ищцата, тъй като към момента на предявяване на иска,
ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу ищеца и с възможността
да образува изпълнително дело и следва да се държи сметка и за
8
извънпроцесуалното поведение на ответника. В този смисъл Определение №
320/20.07.2022г. по ч.т.д. № 1122/2022 на ВКС и Определение №
50413/05.10.2022г. по ч.т.д. № 2100/2022г. на ВКС.
След като ответникът е дал повод за завеждане на иска, то не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, поради което
първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В този смисъл на
основание чл.278, ал.2 ГПК обжалваното определение № 768/01.08.2022г.,
постановено в производството по чл.248 ГПК по гр.д. № 1707/2021г. по описа
на РС – Ловеч, в частта, с която е оставена без оставена без уважение молбата
на ищеца за допълване на решението в частта за разноски – държавна такса,
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено
определение по същество на искането по чл.248 ГПК. В молбата по чл.248
ГПК ищецът претендира сумата от 51.41 лева, поради което ответникът „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София, бул. „Витоша“ № 151
да бъде осъден да заплати на С. И. Г., ЕГН **********, с. С., общ. Ловеч, ул.
„Трети март“ № 4 сумата от 51.41 лева, представляващи разноските в
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съдът служебно констатира, че в постановеното решение и
обжалваното определение има ОФГ като имената на ищеца са записани С.на,
вместо С., но производството по чл.247 от ГПК не е в правомощията на
въззивния съд.
По разноските в настоящото производство
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят
имат право и е доказал разноски за настоящата инстанция в размер по на
16.00 лева, които претендира с жалбата и допълнението към нея. Представено
е доказателство за внесената държавна такса по постъпилата частна жалба,
която следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
Ето защо „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София,
бул. „Витоша“ № 151, следва да бъде осъдено да заплати на С. И. Г., ЕГН
**********, с. С., общ. Ловеч, ул. „Трети март“ № 4 сумата от 16.00
(шестнадесет) лева, представляващи разноските в по в.ч.гр.д. № 31/2023, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
9
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 768/01.08.2022г., постановено в
производството по чл.248 ГПК по гр.д. № 1707/2021г. по описа на РС – Ловеч,
в частта, с която е оставено без уважение молба с вх. № 3698/29.04.2022г.,
подадена от ищеца за изменение на решението в частта за възлагане в тежест
на ответника разноските за безплатно предоставената правна помощ на
ищеца, на основание чл.278, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОТМЕНЯ Определение № 768/01.08.2022г., постановено в
производството по чл.248 ГПК по гр.д. № 1707/2021г. по описа на РС – Ловеч,
в частта, с която е оставена без оставена без уважение молба с вх. №
3698/29.04.2022г., подадена от ищеца за изменение на решението в частта за
разноски за присъждане на сумата от 51.41 (петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки), представляващи заплатена държавна такса в
първоинстанционното производство по гр.д. № 1707/2021г., като
неправилно, на основание чл.278, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.271 ГПК и вместо
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, гр.
София, бул. „Витоша“ № 151 да заплати на С. И. Г., ЕГН **********, с. С.,
общ. Ловеч, ул. „Трети март“ № 4 сумата от 51.41 (петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки), представляващи заплатена държавна такса в
първоинстанционното производство по гр.д. № 1707/2021г., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, гр.
София, бул. „Витоша“ № 151 да заплати на С. И. Г., ЕГН **********, с. С.,
общ. Ловеч, ул. „Трети март“ № 4 сумата от 16.00 (шестнадесет) лева,
представляващи разноските в по в.ч.гр.д. № 31/2023, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11