№ 428
гр. Благоевград, 18.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500142 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 500560 от 11.09.2023г. по гр. д.№ 511/2018г. на PC Разлог, е депозирана
въззивна жалба от В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес ***-ответник по делото, чрез адв. Г.
Г. от САК,
-в частта му в която на основание чл. 31 ал. 2 ЗС, В. В. Д., ЕГН ********** е осъден да
заплати на В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН **********, представлявани от
тяхната майка и законен представител И. П. А., ЕГН ********** сумата от 9057.97лв.(девет
хиляди петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки) за еднолично ползване на
съсобствената между страните движима вещ, а именно; лек автомобил, ***, за периода от
22.05.2014г. до 14.12.2015г., от която: сумата от 4528.99лв.- дължимо обезщетение на М. В.
Д., ЕГН **********, с адрес: *** и сумата от 4528.99лв. - дължимо обезщетение на В. В. Д.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
предявяване на исковата молба (22.05.2018г.) до окончателното изплащане;
- в частта му, с която е отхвърлен предявения от В. В. Д. иск за сумата в размер на 1648лв.
дължима на основание чл. 30 ал. 3 3С, от В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, представлявани от тяхната майка и законен представител И. П. А.,
ЕГН ********** представляваща дължимата част за извършените от ищеца по насрещния
иск необходими разноски за запазване на съсобствената вещ, съразмерно с притежаваните от
ответниците по насрещния иск по 1/4 ид.ч. от лек автомобил, марка ***;
1
- в частта му, с която В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати но сметка
на РС Разлог в полза на Държавата сумата в размер на 362.32 лв. (триста шестдесет и два
лева и тридесет и две стотинки) съставляваща дължима държавна такса, съобразно
уважената част от предявените искове по първоначалната искова молба, сумата от 745.55 лв.
(седемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), съставляваща изплатеното
от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 5.00 лв.
(пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, на
първоинстанционното решение на РС Разлог, в обжалваните му части, както и доводи че
същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорва се с въззивната жалба първоинстанционното решение в обжалваната част, с която
жалбоподателя е бил осъден да заплати на въззиваемите ползването на процесния
автомобил, като се поддържа че тази част същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при формален анализ на събраните по делото доказателства.
Излагат се доводи с жалбата, че от събраните доказателства се установвява, че В. Д. е бил
задължен да пази вещта, а не да я ползва, като съгласно предвиденото от закона и
вмененото му задължение, същият пази вещта с грижата на добрия стопанин. В този период
от време В. В. Д. е извършвал единствено необходимите действия за запазване на целостта
на вещта и годността й за предвидената нормална употреба, като включително в тази връзка
е извършил необходимите ремонти по автомобила и плащания по сключените договори за
застраховка по отношение на същия.
Сочи се от въззивната страна, че с Определение от 15.11.2013г., по гр. д. № 1248/2013г. на
РС Разлог е допуснато обезпечение на бъдеш иск, предявим от В. Д. срещу В. В. Д. и М. В.
Д.- ищци в настоящото производство. Съгласно издадената обезпечителна заповед (копие от
която е приложено с ИМ), съдът е допуснал налагане на запор върху автомобила, предмет на
настоящото производство. С оглед издадената му обезнепителна заповед, по искане на В. Д.
е заведено изпълнително дело № 20137020401332 по описа на ЧСИ Г. Ц. с рег. № 702 в
РКЧСИ. Видно от приложения с отговора на ИМ протокол от 28.11.2013г., издаден по
цитираното изпълнително дело, Частният съдебен изпълнител е наложил запор и е извършил
опис на следната движима вещ: ***. Със съставянето на Протокола, на основание чл. 470
ГПК, ЧСИ Г. Ц. е назначил за пазач на описаната вещ жалбоподателя- В. Д..
В предвидения от закона срок, във връзка с така допуснатото му обезпечение на бъдещ иск,
В. Д. е предявил претенцията си срещу В. Д. и М. Д., по която е било образувано гр.д. №
1281/2013г. по описа на РС Разлог. По делото съдът е постановил Решение на 07.05.2014г., с
което е уважил предявения иск и е осъдил всеки един от ответниците В. В. Д. и М. В. Д. да
заплати на В. В. Д., посочените в решението суми, като решението на първоинстанционния
съд е било потвърдено с решение на ОС Благоевград, по в.гр.д. № 620/2014г. В изпълнение
на влязлото в сила решение ЧСИ Г. Ц. е изнесал на публична продан процесния лек
автомобил, който с Постановление № 26607/04.12.2015г. за възлагане, е бил възложен на
купувача Бисер Свиленов Стефанов.
2
Поради изложеното поддържа се от въззивника, чрез неговия пълномощник, че изцяло
недоказани са останали твърденията на ищците с ИМ, че В. Д. за претендирания период от
22.05.2014г. до 14.12.2015г. е ползвал процесния автомобил за свои лични цели, тъй като с
Протокол от 28.11.2013г. по изпълнително дело № 20137020401332 по описа на ЧСИ Г. Ц. с
рег. № 702 в РКЧСИ, съдебният изпълнител е наложил запор и е извършил опис на
процесния лек автомобил ***. Със съставянето на Протокола, на основание чл. 470 ГПК
ЧСИ Г. Ц. е назначил за пазач на описаната вещ- В. Д.. Считано от този момент, за В. Д. е
възникнало задължението да пази вещта, а не да я ползва.
С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, да съобрази приетото с
Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК, че „Само когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на
друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й
за задоволяване на свои лични нужди или потребности- той тогава ползва лично по
смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. “
Поддържа се от въззивната страна, че считано от 28.11.2013г., В. Д. като назначен пазач на
лекия автомобил е държал веща на правно основание, с оглед принудително изземване на
запорираната вещ от държането на длъжника , като нито лично, нито чрез другиго е ползвал
процесния л.а., за да задоволява свои лични нужди и потребности по смисъла на цитираното
по-горе Тълкувателно решение.
Излагат се правни аргументи с въззивната жалба, че в Решение № 1310 от 22.01.2009г. на
ВКС, по гр. д. № 5744/2007г., II, г. о., ГК е прието, че „правната фигура на пазача го
определя като лице, съдействащо за целите на изпълнителния процес, изпълняващо
обществена функция, което е длъжно да пази вещта с грижата на добър стопанин; да
предаде вещта при поискване на съдия изпълнителя или на посочено от него лице; в случай,
че не изпълни надлежно задълженията си, пазачът може да бъде сменен, а ако се разпореди
с поверената му вещ, пазачът отговаря наказателно за обсебване. Пазачът не държи вещта
като своя, поради което установената след предаването фактическа власт е под
формата на държане.“
Излагат се доводи с въззивната жалба, че ищците не са доказали по делото нито с писмени,
нито с гласни доказателства, че В. В. Д. е ползвал л.а. за лични нужди през процесния
период. Свидетелски показания в тази насока са били допуснати, но не са били наведени от
страната. Представени са по делото писмени доказателства- справка от МВР, отдел Пътна
полиция с изх.рег. № 111600-15889/27.08.20г. за наложените на В. Д. наказания по ЗДвП,
видно от която за процесния период спрямо него има издадено 1 НП на 18.03.2015г. и два
фиша иа 30.06.2015г. и на 23.09.2015г., но от справката не се установява при извършване на
тези нарушения, кой е бил управлявания от В. В. Д. лек автомобил, т.е. от справката не
може да се установи по никакъв начин твърдяното от ищците, че Д. е управлявал процесния
л.а. за лични нужди и с него и извършил нарушенията, отразени в справката.
Сочи се още с въззивната жалба, че от представеното писмо с рег. № 507822/08.09.20г.,
3
ведно с приложени документи от ЗАД „Армеец“, също не се установява жалбоподателят да е
управлявал съсобствения лек автомобил през процесния период за лични нужди. Видно от
отразеното в цитираното писмо и в документите, че е настъпила щета с л.а. на 08.01.2015г.,
като се твърди, че л.а е бил управляван от неизвестно лице- И. Р., която е декларирала
застрахователно събитие, в качеството й на представител на собственика на л.а.- фирма
„Вайк 2“ ООД. Още по-странното е, че обезщетението е признато и е изплатено на
неизвестно за жалбоподателя лице- В. И. Б., отново представител на собственика па л.а.-
„Вайк 2“ ООД.
Излагат се с въззивната жалба правни доводи, че в случая очевидно се касае за
застрахователна измама, тъй като процесния л.а. към датата на декларираното
застрахователно събитие вече не е бил собственост на Вайк 2 ООД, тъй като същият е бил
продаден от дружеството на страните по настоящото дело, съгласно договор за покупко-
продажба от 16.07.2013г., приложен с ИМ. Вероятно чисто документално при
застрахователя, процесното МПС се е водило още на дружеството, но факт е че считано от
16.07.2013г. процесното МПС е сменило собствениците си. Действително видно от
приложената комбинирана застрахователна полица представена с отговора на ИМ се
установява, че там е записано дружеството, но това дружество никога не е представлявано
от В. Д., което може да се установи с една елементарна справка от ТР.
Поради изложеното поддържа се с въззивната жалба, че от събраните по делото писмени
документи, не се устаповява В. В. Д. да е ползвал * за лични нужди през процесния период.
Акцентира се с въззивната жалба, че от свидетелските показания на св. П. се установява, че
Д. не е управлявал л.а. за лични нужди, единствено се е налагало да го изкарва, когато е
трябвало да го обслужва технически, тъй като л.а. е бил в лошо техническо състояние.
Оспорва се с въззивната жалба, материалната законосъобразност на решението на PC
Разлог, като се поддържа че същото е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по
чл. 31 ал.2 от ЗС, за уважаването на предявения иск като основателен.
Излагат се правни доводи от въззивната страна, че за да е налице фактическия състав на чл.
31 ал. 2 ЗС е необходимо общата вещ да се ползува само от някой от съсобствениците, като
неползуващият съсобственик следва да е отправил писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползите, от които е лишен, като целта на тази покана е ползуващият лично
вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите да ползуват вещта.
Фактът на отправяне на поканата не поражда автоматично задължение за обезщетение,
защото лишените от ползуване трябва да уведомят лично служещия си с общата вещ за
намерението си да се ползуват от нея.
Поддържа се с въззивната жалба, че съдът неправилно е уважил претенцията на ищците, тъй
като с ***, на Нотариус с peг. № 415 на НК- К. М., връчена на 22.05.2014г., от страна на
ищците не е изразено желание за ползуване на общата вещ, а само искане за заплащане на
обезщетение, поради което не са налице предпоставки за присъждане на претендираното
обезщетение.
4
Изложени са правни доводи от въззивната страна, че фактът на отправяне на поканата не
поражда автоматично задължение за обезщетение, защото лишените от ползване следва
да уведомят лично служещия си с общата вещ за намерешзето си да се ползуват от нея. В
решение № 129/1986г. на ОСГК на ВС е прието, че претенцията по чл. 31 ал. 2 ЗС е
основателна при наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана, при
което последният има право да предложи на този, който му е отправил поканата, да му
предостави възможност да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. Прието с,
че няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, т.е. не
претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува всщта, а
ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност,
която последният да е отказал да приеме. Аналогично разрешение се съдържа и в Решение
№ 721/28.10.1992г., по гр.д. №580/1992г. на I г.о. на ВС, в което е прието, че при отправена
по реда на чл. 31 ал. 2 ЗС писмена покана, ако ползуващият съсобственик отговори, че
предоставя ползването па общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я
ползува и той откаже, обезщетение не се дължи. В Решение №163/20.03.2002г. но гр.д. №
622/20011г. на I г.о на ВКС пък е прието, че претенцията за заплащане на обезщетение по
чл. 31 ал. 2 ЗС е неоснователна, ако претендиращият съсобственик е имал възможността да
ползува вещта, но не е упражнил правата си.
Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, като се поддържа че неправилно
съставът на РС Разлог е отхвърлил възражението на ответника, че предявения иск е погасен
по давност, предвид разпоредбата на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Съгласно цитирания член с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В случая се претендира плащане за наем на процесния автомобил,
представляващи периодични плащания, които вземания за периода от 22.05.2014г. до
22.05.2015г. са погасени по давност, с оглед факта че исковата молба е заведена на
22.05.2018г.
Видно е от заключението на допълнителната СТЕ от дата 21.02.2023г., че наемът за периода,
който не е погасен по давност е 6174,09 лева без ДДС, или припадащата се част на ищците е
3 087 лева. Отделно поддържа се, че следва да се приеме от съда стойността на наема без
ДДС, доколкото става въпрос за физически лица, нерегистрирани по ДДС, и ДДС между
същите не се дължи за наем на лек автомобил.
Оспорва се като неправилно решението на РС Разлог и по отношение на предявения от В. В.
Д. насрещен иск, който първоинстанционният съд е отхвърлил единствено за заплатените от
жалбоподателя застрахователни премии по Комбинирана застрахователна полица №
0306X0007080 със застраховател ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, като е приел, че застраховката е била
сключена от трето лице, а именно „Вайк 2“ ООД. Според съда това не доказвало плащане на
сумите от В. Д..
Тези изводи на първоинстанционния съд се оспорват като неправилни, доколкото безспорно
е установено по делото, че считано от 16.07.2013г., процесното МПС е било продадено от
дружеството на страните по настоящото дело, съгласно договор за покупко-продажба.
5
Именно В. Д. е заплатил разходите свързани със застрахователните премии и затова и той е
посочен като застрахован, видно отразеното в долния ляв ъгъл /на застрахован/ от
приложените, и неоспорени от ищците квитанции за заплатени суми, поради което излагат
се доводи, че насрещния иск за тези разходи е бил доказан по основание и размер пред РС
Разлог.
С оглед на гореизложеното, иска се от въззивния съд да отмени Решение № 500560 от
11.09.2023г., по гр.д. № 511/2018г. на PC Разлог, в обжалваните части като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се от състава на ОС Благоевград да постанови решение, с което да
отхвърли като изцяло неоснователен и недоказан предявения от ищците главен иск за
заплащане на обезщетение за лишаване ищците М. Д. и В. Д., чрез тяхната майка и законен
представител И. А. от ползване на лек автомобил ***, за периода от 22.05.2014г. до
14.12.2015г., както и да уважи изцяло предявения насрещен иск, като постановите решение,
с което да осъди В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявани от тяхната майка и законен представител И. П. А., ЕГН **********,
дължимата част за извършените от ищеца по насрещния иск необходими разноски за
запазване на съсобствената вещ.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна
жалба, не е депозиран такъв от насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК,
намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на неизгодните за ответника по
предявените искове части от съдебното решение. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
С оглед горното съдът и поради липса на направени от страните доказателствени искавния,
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.
Съставът на ОС Благоевград констатира, че въззивната жалба е подадена чрез
пълномощник- адв. Г. Г., но по делото липсват убедителни доказателства относно
представителната и власт да подаде въззивна жалба срещу части от Решение № 500560 от
11.09.2023г. по гр. д. № 511/2018г. на PC Разлог, от името на ответника В. В. Д., тъй като не
е представено пълномощно, удостоверяващо нейното редовно упълномощаване за
извършване на такова процесуално действие, а пълномощното на адв. Г. Г., представено
пред РС Разлог/л. 199 и л. 200 от гр.д. № 511/2018г. на РС Разлог/, е ограничено в дадените
пълномощия само до приключване на делото пред първоинстанционния съд.
Налице е нередовност на в. жалба, по смисъла на чл. 261 т. 2 от ГПК, която е следвало да
бъде констатирана и отстранена чрез администрирането на в. жалба от състава на РС Разлог.
Въззивният съд намира, че към настоящия момент пречките за движението на делото следва
да бъдат преодолени, като бъде задължен жалбоподателят, до датата на насроченото съдебно
заседание, да представи по делото пълномощно, от което да е видно че адв. Г. Г. е била
упълномощена от В. В. Д., да депозирана от негово име въззивна жалба срещу Решение №
6
500560 от 11.09.2023г. по гр. д.№ 511/2018г. на PC Разлог, за пред въззивната съдебна
инстанция, още преди подаването на жалбата пред РС Разлог.
Следва да бъде указано на жалбоподателя- В. В. Д., че в случай на непредставяне на
убедителни писмени доказателства, удостоверяващи надлежната представителна власт на
пълномощника- адв. Г. Г., да депозира от името на В. В. Д., въззивна жалба срещу
решението на РС Разлог, най- късно до датата на насроченото съдебно заседание,
въззивната жалба ще е недопустима и същата ще бъде върната на жалбоподателя и оставена
без разглеждане от състава на ОС Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 16.05.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя- В. В. Д., до датата на насроченото съдебно заседание, да
представи по делото пълномощно, от което да е видно че адв. Г. Г. е била упълномощена от
В. В. Д., да депозирана от негово име въззивна жалба срещу Решение № 500560 от
11.09.2023г. по гр. д.№ 511/2018г. на PC Разлог, за пред въззивната съдебна инстанция, още
преди подаването на жалбата пред първоинстанционния съд.
УКАЗВА на жалбоподателя- В. В. Д., че в случай на непредставяне на убедителни писмени
доказателства, удостоверяващи надлежната представителна власт на пълномощника- адв. Г.
Г., да депозира от името на В. В. Д., въззивна жалба срещу решението на РС Разлог, най-
късно до датата на насроченото съдебно заседание, въззивната жалба ще е недопустима и
същата ще бъде върната на жалбоподателя и оставена без разглеждане от състава на ОС
Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7