РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Благоевград, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100066 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. Л. Я., ЕГН **********, против
„Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД, представлявана от д-р О.
М..
Навежда се в молбата, че със заповед № 214/16.12.2022 год. на изпълнителния
директор на „Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград“ АД, е наложено на
ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188 КТ,
като се сочи, че не е индивидуализирано същото, затова, че ищеца като изпълняваща
длъжността“санитар“, на 08.11.2022 год., пациентка получила хипертонична криза,
самонасочила се към Спешно- приемно отделение, още на входа на отделението е
препратила ищеца пациентката към личният й лекар, вместо същата да бъде консултирана и
прегледана в отделението, след което при необходимост да бъде хоспитализирана в
Кардиологично отделение въпреки, че е било ранен час, между 7.00 часа-07.30 часа, време, в
което личните лекари все още не са започнали своята дейност. Навежда се, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е немотивирана и
незаконосъобразна, тъй като съгласно императивната норма на чл. 195, ал.1 КТ,
диисциплинарното наказание се налага с мотивирана писменан заповед, в която се посочва,
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание обуславя необходимостта от точно посочване в какво се състои нарушението със
съществените му белези от обективна и субективна страна. Това е необходимо за
определяне на самия предмет на съдебния контрол.
Сочи се, че в конкретният случай издадената заповед не отговаря на изискванията на
1
чл. 195, ал.1 от КТ. Не е посочено конкретно кои други трудови задължения не съм
изпълнила. В заповедта не се съдържат конкретни данни, които са формирали волята на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказания. По този начин се нарушава
принципът на равнопоставеност на страните в трудовите правоотношения и невъзможността
ми да организирам адекватна защита на интересите ми. „Нарушенията“ , посочени в
заповедта се свеждат формално до цитиране на отделни текстове от Правилника за
устройство, дейността и вътрешния ред и от Правилника за вътрешния трудов ред на
Спешно-приемно отделение, без да има връзка с възложените ми задължения по длъжностна
характеристика. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното
дисциплинарно наказание, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно, в какво
е обвинен работника и служителя, а не само да се свежда до цитиране изцяло на чл. 187, т.10
от КТ. Нещо повече, редакцията на чл. 187, т.10 от КТ съдържа две различни хипотези :
а/неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор и б/
неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото
правоотношение. От съдържанието на заповедта следва извод, че работодателят не
разграничава двете хипотези. Прави се довод, че само на това основание заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена. Липсват всички реквизити
предвидени в чл. 195, ал.1 от КТ.
Навежда се, че заповедта е немотивирана и защото не са спазени критериите на чл. 189,
ал.1 от КТ. Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя. Тази
преценка следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, като оспорва ищеца твърденията за извършено от
него дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както
и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагане на труд. Сочи се, че на ищеца не му е налагано
дисциплинарно наказание досега.
Поддържа се, че ищеца работи като санитарка в Спешно приемно отделение към
„МБАЛ- Благоевград“ - АД вече от 30 години. Твърди се, че винаги ищеца е изпълнявала
задълженията си добросъвестно. Твърди се, че такъв случай на 08.11.2022 год. сутринта
описан в обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не
е имало, като се сочи, че ищеца не е здравен работник, което да консултира и да преценява
здравословното състояние на който и да е пациент и да ги насочва към лични лекари, тъй
като задълженията ан ищеца са съвсем в друга насока. Оспорва твърденията за извършено
нарушение на 08.11.2022 год.
Навежда се, че ищеца не е извършил нарушения и на чл. 14, ал.1 и ал. 2 от Правилника
за устройство, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ-Благоевград“ - АД и на чл.8, т.1 и
чл.10, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния трудов ред на Спешно-приемно отделение, като
2
се сочи, че ищеца не е запознат със съдържанието на Правилника за устройство, дейността и
вътрешния ред на „МБАЛ-Благоевград“ ш но Правилника за вътрешния трудов ред на
„Спешно-приемно отделение“, нито пък са го предоставяни .
Поддържа се, че ищеца не е запознат със констатациите в цитирания в заповедта
Протокол от 10.12.2022 год., като твърди, че не е извършвана никаква проверка, като за
описания случай узна при връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание.
Поддържа се, че не е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ, тъй като не е изслушан
ищеца от работодателя, нито са му поискани писмени обяснения.
Навежда се, че е налице е злоупотреба с право, което правния ред не допуска.
Работодателят е упражнил недобросъвестно предоставените му трудови права, в ущърб на
ищеца. Такова поведение е недопустимо, неприемливо и противоречи, както на морала и на
чл. 8, ал.1 от КТ, така и на заложеното в основния ни закон , а именно в чл.57, ал. 2 от
Конституцията на Република България, който гласи, че не се допуска злоупотреба с права,
както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Сочи се, че наказанието последвало след като ищеца повдигнал въпроса за
несправедливо разпределение на определените допълнителни възнаграждения /добавки/ за
Ковид. Твърди се, че санитарите в Спешно-приемно отделение и шофьорите на линейките
са на първа линия при контактите със заболелите пациенти, но им се заплаща по-малко от
други отделения. Възразил ищеца и по начина на разплащане, след което поведение му е
наложено наказанието, за да бъда принудена да не повдига въпроса за заплащането.
Навежда се, че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на
изискванията на чл. 189 от КТ.
Прави искане пред съда, да признае наложеното със заповед № 214/16.12.2022 год. на
Изпълнителния директор на „Многопрофилна болница-Благоевград“ АД - седалище и адрес
на управление - Благоевград, ул. „Славянска“ № 60, представлявана от д.р ******,
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за незаконосъобразно и да го
отмени, както и претендира сторените по делото деловодни разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва предявеният иск. Навежда се, че Заповед № 214/16.12.2022 г., с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание съответства на императивните изисквания на чл. 195 от
КТ, същата съдържа името на нарушителя, наказанието и основанието за налагането му.
Описано е както изпълнително деяние, така и дата на извършаване. Поради това, заповедта
за налагане на наказанието съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 195 от КТ.
Поддържа се, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законовия текст, въз основа на който то се налага. Това не означава, че тя трябва да съдържа
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
3
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и
чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, без да е
необходимо удостоверяване на връчването на документите. Именно във връзка с
реализиране на тази защита на работника или служителя, следва да се счита изпълнено
изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя
препраща към друг документ, а когато заповедта препраща към друг документ, то той
следва да бъде връчен на наказания работник най- късно заедно със самата заповед.
Твърди се, че след получаване на сигнал, със Заповед № 186 от 10.11.2022 г. е назначена
комисия, която да извърши проверка във връзка с твърденията, изнесени в сигнала. На
основание чл. 193 от Кодекса на труда са изискани писмени обяснения от дежурният
персонал на дневна смяна на 08.11.2022 г., изискани са и записи от охранителната камера, от
фирмата, обслужваща лечебното заведение. Твърди се, че същата заповед е връчена на
ищеца на 10.11.2022 г. Поддържа се, че още в същия ден на 10.11.2022 г. са постъпили
писмени обяснения с вх. № 55-00- 17 от 10.11.2022 г. от санитар Е. Я. - „на 08.11.2022 г. в
7:00 часа започнах дневното си дежурство в СПО-МБАЛ-Благоевград. Към 07:15 часа спря
кола в двора на поликлиниката и слязоха две жени и се чудеха къде да отидат на преглед за
високо кръвно. За което аз не съм взимала никакво отношение.“
Поддържа се, че на 11.11.2022 г. са постъпи писмени обяснения с вх. № 55-00-18 от
11.11.2022 г. от дежурният персонал на СПО, подписани от д-р ******, ст. мед. сестра
*****, м.с. *****, м.с. *******, м.с. ****, сан. ***** - „В периода от 07:30-08:30 часа на
08.11.2022 г. в СПО не е потърсила помощ въпросната г-жа *****.“ Точно, защото са
отпратени от санитар Я. още на входа на отделението.
Поддържа се, че от предоставените записи от охранителните камери за наблюдение
пред входа на Спешно отделение ясно се вижда, че пред входа на отделението спира лек
автомобил *****, от който слизат две жени, като санитар Е. Я. минава покрай двете жени.
Същите вървят след нея, като една от жените провежда разговор с нея. След проведения
разговор, двете жени се отправят към входа на поликлиниката. Прави се довод, че фактът, че
след проведеният разговор, двете жени се отправят към входа на Поликлиниката, говори за
това, че сигналът, подаден на официалният телефон на изпълнителния директор е
достоверен, както и, че санитар Я. е препратила пациент с хипертонична криза към личният
си лекар.
Поддържа се, че охранителните камери не възпроизвеждат звук, поради което не става
ясно какъв е бил разговорът между служителят на СПО и двете жени, но от постъпилия
сигнал и от обяснението, представено от санитар Я. се потвърждава, че ясно е разбрала
пациента с какви оплаквания е потърсил спешна помощ в ранен час, с което е нарушила чл.
14 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, като
е ограничила правото на свободен достъп до медицинска помощ и избор на болница при
4
спазване на изискванията на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и
Наредбата осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с
Постановление № 119 на Министерски съвет от 2006 г. От всичко изложено не се
потвърждава казаното в обяснението от санитар Я. - „.... за което не съм взимала никакво
отношение....
Навежда се, че за установените нарушения е съставен протокол от 10.12.2022 г., който е
представен на Изпълнителният директор, но видно от обясненията на ищеца дадени на
10.11.2022 г., при спазване изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ, нарушенията, които са
констатирани в посочения протокол са идентични с тези получени чрез сигналът на
официалния телефон на лечебното заведение и описани в заповедта за извършване на
проверка и тази, която се обжалва.
Още в обясненията дадени от ищцата пред работодателя в дисциплинарното
производство същата не е оспорила твърдяното в сигнала, такива каквито са посочени и в
протокол от 10.12.2022 г., като е заявила, че не е взела никакво отношение, тъкмо обратното
- заявила е, че е провела разговор с две жени, ясно е разбрала какви са оплакванията на
пациента и умишлено я е препратила към личният и лекар.
Поддържа се, че във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ,
необходимо и достатъчно е да се установи, че работодателят е поискал обяснения от
работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина (аргумент от
чл. 193, ал. 3 от КТ). Ето защо, твърдението, че не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от
КТ и, че ищцата не е изслушвана от работодателя, както и, че не са и искани писмени
обяснения не се потвърждават. Още повече, твърдението, че е узнала за описания случай при
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното и наказание не отговаря на истината
и не е доказано, тъй като заповедта за представяне на писмени обяснения и постъпилите от
нея писмени обяснения предхождат заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Твърди се, че в случая, самата заповед препраща към друг документ, а именно Заповед №
186 от
г., както и протокол от извършената проверка 10.12.2022 г., в които също е описано
конкретното нарушение, в какво се състои същото, кога е извършено и от кого, а и е
безспорно, предвид дадените обяснения от служителите и от обясненията на ищцата, че
заповед № 186 от 10.11.2022 г. е била надлежно връчена и ищеца е била наясно какво е
конкретното нарушение, което и се вменява и начина по който е било установено, за което и
е дадена възможност да даде писмени обяснения, с което е спазена и разпоредбата на чл. 193
от КТ.
Оспорват се твърденията на ищеца за явно несправедливо наложено наказание, като не
съответстващо на изискванията на чл. 189 от КТ и е невярно.
Твърди се, че срещу ищеца неколкократно са депозирани жалби за грубо отношение
към пациенти, сигнал от г-жа **** за лошо отношение към пациент е постъпил чрез РЗИ
Благоевград на 02.09.2021 г.
5
Твърди се, че със Заповед № 185/15.09.2021 г. е назначена комисия, която да извърши
проверка по сигнала. Изискани са писмени обяснения от санитар Е. Я. и от дежурният на
15.08.2021 г. персонал, с която заповед в тридневен срок от датата на получаване трябва да
депозират писмени обяснения. На 29.10.2021 г. е съставен протокол за установяване на
постъпили писмени обяснения, с който се установява, че към 29.10.2021 г. не са постъпили
такива. Постъпили са от Е. Я. с вх. № 93-00-211 от 02.11.2021 г., м.с. ****** на и от м.с.
*******. Комисията назначена със заповед № 185/15.09.2021 г. в протокол до изпълнителния
директор е предложила да се проведе среща със служителите и конкретно със санитар Я..
Твърди се, че такава среща се състояла в кабинета на изпълнителния директор, като на
санитар Я. е наредено да не се допускат подобни конфликти и да спазва добрата медицинска
практика и морално- етичния кодекс при обслужване на пациентите.
Твърди се, че сигнал от г-жа *****, постъпил на 27.01.2023 г. чрез министерство на
здравеопазването срещу Е. Я., в който се твърди за извършване на кражби,
непрофесионални и неморални действия от Е. Я. — хигиенистка в Спешно приемно
отделение.
Твърди се, че със Заповед № 53 от 20.02.2023 г. са изискани писмени обяснения от Я.,
като към 23.02.2023 г. все още се изчаквал тридневният срок и не са постъпили писмени
обяснения.
Навежда се, че в сектор „Противодействие с икономическата престъпност“ се извършва
проверка по преписка УРИ 244000-2816/2023 г. по описа на ОД на МВР-Благоевград за
установяване на тежко умишлено престъпление от общ характер.
Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба като неверни. Сочи се, че ищеца е
подписала декларация, с която декларира при изпълнение на задълженията по трудовия
договор, ще спазва задълженията по законовите и подзаконовите нормативни актове, както
и правилниците на лечебното заведение.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че наложеното наказание „последно
предупреждение“ е породено от това, че е възразила относно несправедливо разпределение
на допълнителните възнаграждения /добавки/ за Ковид. В подкрепа на гореизложеното се
излага, че допълнителните възнаграждения за работа в Ковид среда се представяли по
проект BG05M9OP001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването
в условия на заплаха за общественото здраве от covid-19”. Съгласно сключения договор с
министерство на здравеопазването, право да получат това възнаграждение имаха служители,
участващи пряко в диагностиката и лечението на пациента. Още повече, че се заплаща на
преминал пациент с доказана коронавирусна инфекция, а не на брой служители, имащи
контакт с пациента.
Твърди се, че за периода от м. 03.2020 г. /когато бяха хоспитализирани първите двама
пациенти с диагноза Ковид-19/ до края на проекта /м. 03.2022 г./ не е постъпвало възражение
от страна на Я., относно разпределените средства. Твърдяното от нея противоречи на
собствените и твърдения, че наказанието е породено от възражение за разпределение на
6
средствата, още повече, че наказанието и е наложено именно поради тази причина.
Оспорват се от ответника направените възражения от ищеца срещу заповедта за
налагане на дисциплинарно наказания.
Претендира ответникът и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, за него се явява надлежен процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът, делегира процесуален представител, който оспорва иска, посочва
доказателства.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета - по първия иск, това е спорното материално право на работника да оспорва
упражненото от работодателя право да наложи дисциплинарно наказание, която правна
квалификация е чл. 195, ал.12 КТ, във връзка с чл. 188, т. 2 КТ, по втория иск това е правото
на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 ГПК.
Страните не спорет, че с трудов договор от 06.02.2007 г., е назначен ищеца на длъжност
„санитар“.
По делото не е спорно, че със заповед № 214/ 16.12.2022 год. на изпълнителния
директор на „Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград“ АД, е наложено на
ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188 КТ,
за това, че ищеца като изпълняваща длъжността“санитар“, на 08.11.2022 год., пациентка
получила хипертонична криза, самонасочила се към Спешно- приемно отделение, още на
входа на отделението е препратила ищеца пациентката към личният й лекар, вместо същата
да бъде консултирана и прегледана в отделението, след което при необходимост да бъде
хоспитализирана в Кардиологично отделение въпреки, че е било ранен час, между 7.00 часа-
07.30 часа, време, в което личните лекари все още не са започнали своята дейност.
Установява се по делото, че след получаване на сигнал, със Заповед № 186 от
10.11.2022 г. е назначена комисия, която да извърши проверка във връзка с твърденията,
изнесени в сигнала. На основание чл. 193 от Кодекса на труда са изискани писмени
обяснения от дежурният персонал на дневна смяна на 08.11.2022 г., изискани са и записи от
охранителната камера, от фирмата, обслужваща лечебното заведение, като същата заповед е
връчена на ищеца на 10.11.2022 г. На 10.11.2022 г. са постъпили писмени обяснения с вх. №
55-00- 17 от 10.11.2022 г. от санитар Е. Я., в които се сочи, че „на 08.11.2022 г. в 7:00 часа
започнах дневното си дежурство в СПО-МБАЛ-Благоевград. Към 07:15 часа спря кола в
двора на поликлиниката и слязоха две жени и се чудеха къде да отидат на преглед за високо
кръвно. За което аз не съм взимала никакво отношение.“
На 11.11.2022 г. са постъпи писмени обяснения с вх. № 55-00-18 от 11.11.2022 г. от
дежурният персонал на СПО, подписани от д-р ******, ст. мед. сестра *****, м.с. *****, м.с.
*******, м.с. ****, сан. ***** - „В периода от 07:30-08:30 часа на 08.11.2022 г. в СПО не е
потърсила помощ въпросната г-жа *****.“
7
От прегледа на предоставените записи от охранителните камери за наблюдение пред
входа на Спешно отделение ясно се вижда, че пред входа на отделението спира лек
автомобил *******, от който слизат две жени, като санитар Е. Я. минава покрай двете жени.
Същите вървят след нея, като една от жените провежда разговор с нея. След проведения
разговор, двете жени се отправят към входа на поликлиниката.
Установява се, че срещу ищеца е са депозирани жалби за грубо отношение към
пациенти, сигнал от г-жа **** за лошо отношение към пациент е постъпил чрез РЗИ
Благоевград на 02.09.2021 г.
Със Заповед № 185/15.09.2021 г. е назначена комисия, която да извърши проверка по
сигнала. Изискани са писмени обяснения от санитар Е. Я. и от дежурният на 15.08.2021 г.
персонал, с която заповед в тридневен срок от датата на получаване трябва да депозират
писмени обяснения. На 29.10.2021 г. е съставен протокол за установяване на постъпили
писмени обяснения, с който се установява, че към 29.10.2021 г. не са постъпили такива.
Постъпили са от Е. Я. с вх. № 93-00-211 от 02.11.2021 г., м.с. ****** на и от м.с. *******.
Комисията назначена със заповед № 185/15.09.2021 г. в протокол до изпълнителния
директор е предложила да се проведе среща със служителите и конкретно със санитар Я..
Установява се, че сигнал от г-жа *****, постъпил на 27.01.2023 г. чрез министерство на
здравеопазването срещу Е. Я., в който се твърди за извършване на кражби,
непрофесионални и неморални действия от Е. Я. — хигиенистка в Спешно приемно
отделение. Със Заповед № 53 от 20.02.2023 г. са изискани писмени обяснения от Я., като
към 23.02.2023 г. все още се изчаквал тридневният срок и не са постъпили писмени
обяснения.
По делото е разпитан свидетел – *****, която сочи, че със сестра й са отишли до
вратата на спешен център Благоевград, на 08.11.2022 г., но не влезли в центъра, тъй като
санитар Я. ги отпратила, поради часа е следвало да се обърнат към личен лекар.
При така установените факти, които не са и спорни между страните, от правна страна
съдът приема следното:
Дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено с мотивирана
писмена заповед, съдържаща реквизитите, указани в чл. 195 КТ, предвид твърдяното за
извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина. Задължението по чл. 195, ал.
1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на
съдебното производство по повод нейното обжалване.
В конкретния случай съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения при
издаване на обжалваната заповед. Тя е издадена от компетентен орган в рамките на
упражняваната от него дисциплинарна власт, в която конкретно и ясно са посочени
нарушенията. Спазена е процедурата по чл. 193 КТ и работникът е дала писмени обяснения.
Спазен е преклузивният срок по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
8
В тежест на ищеца е да установи факта, че между него и ответника е учредено валидно
трудово правоотношение, по силата на което е заемал конкретна длъжност; че е спазвал
установената трудова дисциплина; че с твърдяната заповед, работодателят му е наложил
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
В тежест на работодателя от своя страна е да установи наведените положителни
твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици, в т. ч.: че
законосъобразно е упражнил правото си да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника, в т. ч., че последния е извършил конкретните нарушения на трудовата
дисциплина - фактите описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" при спазване на задълженията и съблюдаване на критериите
за определяне на наказанието.
Доказателствената тежест в производството по трудовия спор, е възложена на
работодателя. Последният е задължен да докаже правилността на наложеното наказание и за
това има възможността да установява спазването на всички императивни правни норми,
съблюдаването, на които е необходимо за законосъобразното налагане на наказание.
В конкретния случай на ищеца е наложено наказание – „предупреждение за уволнение“
за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в: нарушаване на разпоредбата на чл.
14, ал. 1 и ал. 2 ПУДВР на Спешно-приемно отделение и чл. 8, т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 7 ПВТР
на Спешно-приемно отделение.
Безспорни по делото са и се установяват от събраните писмени доказателства следните
обстоятелства: че между страните към датата на налагане на дисциплинарното наказание е
съществувало соченото в исковата молба трудово правоотношение, по силата, на който
работодателят е възложил, а работникът се е съгласил да изпълнява длъжността „санитар“;
че на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, за нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 и
т. 10 от КТ и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ПУДВР на Спешно-приемно отделение и
чл. 8, т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 7 ПВТР на Спешно-приемно отделение, че наказанието е
наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт - заповедта е издадена от
„Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД.
Спорен е въпроса дали ищеца е извършил сочените нарушения. Работодателят не
установи по несъмнен начин извършените нарушения от работника.
На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Съдът намира, че това не е сторено в случая от „Многопрофилна болница за активно
лечение – Благоевград“ АД.
Съобразно трайната съдебна практика, преценката на тежестта на нарушенията следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
9
нарушение, в т. ч. характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към конкретното
неизпълнение – така Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на
ВКС; Решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 227
от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС.
Преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От
значение са характерът на изпълняваната работа и възложените трудови функции,
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя
към неизпълнението.
С оглед гореизложените по-горе принципни постановки, настоящият съдебен състав
намира, че в случая наложеното наказание не съответства на установените като извършени
нарушения, тъй като не квалифицира като нарушения. При преценката им в тяхната цялост,
не може да бъде споделен извода на ответника, че видът и характерът на нарушенията са
такива, че могат да бъдат квалифицирани като тежки и да обуславят наказание
„предупреждение за уволнение“. При определяне на наказанието, работодателят не е
извършил всестранно проучване и не е съобразил всички относими данни.
В този смисъл, работодателя не успя да докаже правилността на наложеното наказание.
В исковата молба са наведени аргументи за нарушение на чл. 8 КТ - недобросъвестно
упражняване на работодателска власт. Представените доказателства не са достатъчни, за да
обосноват подобен извод. Липсват данни дали по същото време да е имали спор с
работодателя за изплащане на парични средства за контакт на първа линия с Ковид болни.
Ако това е така, изводът би бил еднозначен.
Изложеното мотивира извод за основателност на предявения иск за отмяна на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
С оглед изхода на делото, предявеният иск с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за
присъждане на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, следва
да бъде уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, наложеното на Е. Л. Я., ЕГН ********** със заповед № 214/16.12.2022 год.
на изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград“
АД, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
10
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД,
представлявана от д-р О. М., да заплати на Е. Л. Я., ЕГН ********** сумата в размер на
650.00 лв. (шесттотин и петдесет лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11