№ 10990
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110161307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК - делбено в първа фаза по допускане на
делбата.
Ищецът В. Г. В. твърди, че с ответницата А. А. Ш. са съсобственици на лек автомобил КИА
СПОРТИДЖ (KIA SPORTAGE FL), шаси: ......., двигател: ......., цвят: син, рег. № .....,
придобит по време на брака им, прекратен с влязло в сила решение № 20184660 от
13.09.2021 г., по гр. д. № 10087/2021 г. по описа на СРС, на 01.10.2021 г. Поддържа, че
придобивното основание е договор за покупко-продажба от 07.05.2020 г., както и че
автомобилът се използва само от ответницата. На 18.08.2021 г. й изпратил покана относно
обезщетение за лишаване от ползването на автомобила. С оглед прекратяването на брака,
ищецът моли да се допусне делба при квоти от по ½ за всяка от страните.
Ответницата А. А. Ш. е депозирала отговор, в който оспорва иска за делба. Твърди, че
квотите в съсобствеността на процесното МПС не са равни, а са в размери съответно
34305/61610 за нея и 27305/61610 за ищеца. Поддържа, че цената на автомобила е била 61
610 лв., като 7000 лв. /част от платената за МПС-то сума/ са нейни лични средства, получени
от продажба на 10.04.2020 г. на придобит преди брака личен автомобил на ответницата –
“Peugeot 208”. Посочва, че за заплащане на процесния автомобил е сключен договор за
потребителски кредит с Банка ДСК ЕАД, в размер на 40 000 лв., като до настоящия момент
са погасени 20 вноски, всичките теглени автоматично от банковата й сметка. Оставащата
сума за погасяване е в размер от 32 215.95 лв., като семейните средства, които били внесени
за плащане на автомобила са в размер на 13 000 лв. В срока за отговор е предявен иск за
частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК, в който се
твърди, че част от платената цена за автомобила – в размер на 7000 лв., е от лични средства
на ответницата, получени от продажба на нейн, придобит преди брака личен автомобил –
1
“Peugeot 208“.
Приет е по делото за разглеждане предявеният от А. Ш. срещу В. В. иск по чл. 23, ал. 2 СК,
за признаване, че 7000/61610 ид. ч. от делбения автомобил са нейна собственост в резултат
на трансформация на лични средства.
Депозиран е отговор на инцидентния установителен иск, в който искът се оспорва с
твърдения, че изтегленият потребителски кредит не е за закупуването на процесния
автомобил, съответно че кредитът е бил използван за погасяване на друг съществуващ
кредит на името на ищцата по насрещния иск, който кредит е бил изтеглен преди брака,
както и че сумата е ползвана и за нужди на семейството. Посочва се, че сумата от 7000 лв.,
получена от продажбата на автомобила “Peugeot 208”/ - лична собственост на ищцата по
насрещния иск/, е покрила нужди на семейството. Въвеждат се твърдения, че родителите на
ответника по насрещния иск са му дарили парични средства за закупуване на процесния
автомобил, а друга част от средствата била събрана от подаръци от сватбата на страните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване на
съществуваща съсобственост върху общата вещ, е необходимо да се установят следните
предпоставки: да е налице състояние на съсобственост, т.е. няколко права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, възникнало въз основа на конкретно правно
основание, наличие на годен обект за делба и установяване обема на правата на
съсобствениците, т.е. квотите им в имуществената общност.
Установява се по делото, че В. Г. В. и А. А. Ш. са сключили брак на 22.06.2019 г., прекратен
с развод с влязло в сила на 1.10.2021 г. решение по гр. д. № 10087/2021 г. по описа на СРС.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на МПС от 10.04.2020 г., съгласно
който А. А. В.а е продала на Паолина Р. Апостолова лек автомобил, марка Пежо 208, рег. №
СА 5444 ТА, за сумата от 7000 лв., като е отразено, че сумата е преведена по банков път на
продавача.
Съгласно договор за покупко-продажба на автомобил, на 7.5.2020 г. „Киа Моторс България –
София“ ООД, е продало на А. А. В.а лек автомобил КИА СПОРТИДЖ (KIA SPORTAGE
FL), шаси: ......., двигател: ......., цвят: син, рег. № ....., за сумата от 61 610 лв., платима по
банков път.
Представено е от ответницата извлечение относно постъпили плащания по договор за
потребителски кредит, сключен на 14.04.2020 г. за сумата от 40 000 лв., от което се
установява, че оставащата сума по кредита е в размер от 31 286.88 лв., като последното
извършено плащане е от 4.1.2022 г.
От месечно извлечение по разплащателната сметка на А. А. В.а за периода 1.5.-31.5.2022 г.,
е видно, че към 1.5.2020 г. наличността по сметката е в размер от 5689.94 лв., като
постъпила е отразена сумата от 68 086.04 лв., отразен е разход в размер от 68 817,45 лв.,
като на 7.5.2020 г. са преведени на Киа Моторос 62353 лв., а на 8.5.2020 г. 904.70 лв. за
застраховка, съответно към 31.5.2020 г. наличността по сметката е 5458.53 лв.
Приложено е извлечение относно извършен от А. В.а превод на сумата от 6 028,02 лв., към
2
20.2.2020 г., с основание „окончателно погасяване“.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Илияна Кръстева Ш.
/майка на А. Ш./ и Ганчо В. Пенев /баща на В. В./. Св. Ш. твърди, че на 10.4.2020 г. А. В.а е
продала личния си автомобил „Пежо 208“, а на 14.4.2020 г. ѝ е бил отпуснат кредит, като
през месец май е закупено процесното МПС. Сочи, че в периода от април до май /в рамките
на 20 дни/, кредитът в размер от 40 000 лв. е бил по банковата сметка на А. В.а, докато бъде
доставен автомобилът, като впоследствие сумата била преведена на продавача по договора
за покупко-продажба на л.а. „Киа Спортидж“. Поддържа, че старият автомобил бил
продаден началото на април, като получената сума от продажбата била използвана за
покупката на процесния, от който тя имала нужда за служебните си пътувания. Свидетелят
Ганчо Пенев твърди, че предоставил на сина си В. сумата от 15 000 лв. /през февруари и
март 2020 г./ относно покупката на процесния автомобил. Посочва, че през началото на
месец април 2020 г. В. подписал предварителен договор с продавача, като платил сумата от
2000 лв. капаро. В останалата им част съдът не обсъжда показанията на св. Ганчо Пенев, тъй
като касаят неотносими по делото обстоятелства.
Така депозираните показания следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 ГПК, тъй като
и двамата свидетели са близки роднини на страните, което не изключва поначало тяхната
достоверност, но тя следва да се преценява при съпоставка с останалите събрани
доказателства и при противоречия с тях, да не се кредитират. Например съдът не кредитира
показанията на св. Ш. относно обстоятелствата, за които са събрани писмени доказателства,
които ги опровергават – дати на сключване на договори, налични средства по сметката на
дъщеря й и за какво са разходвани.
При така събраните по делото доказателства се установява, че по време на брака страните са
придобили процесния автомобил, т.е. той се е включил в тяхната съпружеска имуществена
общност. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 СК презюмира съвместния принос на съпрузите по
време на брака в придобиването на вещни права, поради което създава съпружеска
имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало
придобиването. Липсата на принос на единия съпруг ще означава индивидуална собственост
върху вещта на другия съпруг. В разпоредбата на чл. 21, ал. СК обаче е установена
разместваща доказателствената тежест презумпция за наличие на съвместен принос, поради
което съпругът, който твърди липса на такъв принос от другия съпруг, следва да го докаже.
Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК, според които лични са
вещите придобити преди брака, както и с лично имущество.
С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер
на вложените в придобиването средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иск или
възражение за пълна или частична трансформация, като установи чрез пълно и главно
доказване личния характер на вложените в придобиването средства. За да се докаже, че
придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност, следва да се
представят доказателства, оборващи презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Предявеният иск
касае опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
3
доказателствената тежест е на този, който поддържа влагането на лични средства и следва
да изключи приложението на презумпцията като установи влагането на лични средства в
придобиването на конкретна вещ или вещно право.
В настоящия случай в тежест на ответницата е да докаже главно и пълно твърденията си за
частична трансформация на лични средства при придобиване на автомобила, а именно
притежанието на лични средства и влагането им при закупуването на процесното МПС.
По делото се установи, че процесното МПС е закупено по време на брака, продажната цена
в размер на 61610 лв. е платена по банков път чрез превод от банковата сметка на А. В.а,
като за сумата от 40 000 лв. е изтеглен заем.
Недоказано остана твърдението, че при придобиването на посочения автомобил /за частта,
равняваща се на 7000 лв./ са вложени лични средства на ответницата. Изводът се налага от
събраните по делото доказателства. Съгласно договора за продажба на лек автомобил Пежо
208 /за който не е спорно, че е бил лична собственост на ответницата/ за цена от 7000 лв.,
същата е следвало да се изплати по банков път. По делото не са представени доказателства
относно превода по сметка на ответницата, нито какво се е случило със средствата до
подписването на договора за покупко-продажба на процесния автомобил през месец май.
Съгласно приложеното извлечение по разплащателната сметка на ответницата, към 1.5.2020
г., наличността е била в размер от 5689.94 лв., което е индиция, че част от получената сума
от продажбата на личния ѝ автомобил е била разходвана преди закупуване на процесния
такъв. От друга страна са и гласните доказателства на свидетеля Пенев, който твърди, че дал
средства на семейството за закупуване на автомобила. Т.е. по делото е ясно и категорично,
че част от цената на автомобила е платена чрез изтегления заем. За останалата част не се
събраха категорични доказателства за произхода на средствата, включително, че
получените от продажбата на предишния автомобил средства не са били разходвани /или
поне не изцяло/ за покупката на процесния автомобил.
Тъй като изводът на съда, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/ не
може да почива на предположения и предвид гореизложеното, съдът приема за недоказан
искът по чл. 23, ал. 2 СК за придобиване на процесния делбен автомобил отчасти с лично
имущество.
След прекратяване на брака между страните, бездяловата СИО върху вещта се е
трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при квоти по 1/2 за всеки от тях.
Изложеното по-горе води до извод, че между страните по делото е налице съсобственост по
отношение на автомобила, поради което следва да се допусне делбата му при равни квоти.
Относно разноските:
По разноските съдът следва да се произнесе с оглед разгледания по делото иск за
трансформация. Доколкото същият е неоснователен, ищецът по него няма право на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Ш., ЕГН **********, срещу В. Г. В., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за признаване на установено, че е налице
преобразуване на лично имущество на А. А. Ш. при придобиването на лек автомобил - КИА
СПОРТИДЖ, шаси: ......., двигател: ......., цвят: син, рег. № ....., за 7000/61610 ид. части.
ДОПУСКА да се извърши делба между В. Г. В., ЕГН ********** и А. А. Ш., ЕГН
**********, на следния съсобствен лек автомобил - КИА СПОРТИДЖ, шаси: ......., двигател:
......., цвят: син, рег. № ....., при квоти – за В. Г. В. ½ идеална част, за А. А. Ш. – ½ идеална
част.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5