№ 20
гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря ЛИ. Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500791 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№284 по
описа за2020 година е разпределено ползването, на основание чл. 32, ал. 2
ЗС, на съсобствените между страните: поземлен имот с идентификатор
10450.503.21, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В. бул.
„С.“, 96 , обл. Пазарджик, целият имот с площ 816 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
4738,, квартал 63, парцел IX, при съседи: 10450.503.1757, 10450.503.1121,
10450.503.22, 10450.503.23, 10450.503.24, както следва:
Молителите ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да ползват 115,32 кв.м.,
оградени със затворения контур 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-16-17, защрихован с
жълт цвят в Приложение № 1 по вариант пети от заключението на
допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото лице Е.П.Т.А.Х., на
скицата на лист 158 от делото, приподписана от съдия- докладчика.
Ответниците по молбата Г. Н. Д., ЕГН ********** и ИВ. Г. Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да ползват
555,88 кв.м., оградени със затворения контур 3-4-5-6-7-15-14-13-12-11-16-17-
18-19, защрихован със син цвят в Приложение № 1 по вариант пети от
заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото
1
лице Е.П.Т.А.Х., на скицата на лист 158 от делото, приподписана от съдия-
докладчика.
Молителите ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А и ответниците по молбата Г.
Н. Д., ЕГН ********** и ИВ. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да ползват общо 13,20 кв.м., оградени със
затворения контур 5-6-7-8-9 (с площ от 11,50 кв.м.) и със затворен контур 10-
11-12-13 (с площ от 1,70 кв.м.), защриховани с червен цвят в Приложение № 1
по вариант пети от заключението на допълнителна съдебно- техническа
експертиза на вещото лице Е.П.Т. А.Х., на скицата на лист 158 от делото,
приподписана от съда.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Й.Д. ,чрез
процесуалния и представител адв.П..
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
възможността в това производство с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС съдът
да се произнесе по оспорването на констативните нотариални актове. С
нот.акт.№33том.11 рег1700 н. дело.229/02.12.2019 г. било признато правото
на собственост на 232.50/720 идеални части от поземленият имот, като този
акт не бил отменен по реда на чл.537 ,ал.2 от ГПК.
Възприетия вариант бил най-малко съобразен с правата на страните ,
според представените нотариални актове. Този вариант ощетявал И. и Й. Д.и
с оглед правата им по документи, според които имат пешеходен достъп до
булеварда, нямали автомобилен достъп до гаража и достъп до складовото
помещение през вратата в дъното на гаража .
Намира за най-подходящ Вариант 2 , при който вещото лице е
предоставило за ползване на ищците площ, съответстваща на правото им на
собственост върху процесния имот, съобразно представените писмени
доказателства, при съобразяване увеличената площ на парцела
представляваща разлика между площта му на място и тази по документи и
правата на ищците и ответниците върху нея, съобразно притежаваните от тях
идеални части върху целия имот ,осигуряващ достъп до склада, шахтите и
булеварда.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и определено реално
ползване по Вариант 2.
В срок решението е обжалвано и от И.Д. , чрез процесуалния му
представител адв. Ч..
Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се
определи друг начина на реално ползване между страните на съсобственото
им дворно място, съобразен с правото на жалбоподателите от една страна
2
като правоимащ по чл.64 от ЗС.
По делото нямало спор, че процесния имот с идентификатор
10450.503.21. по Кадастраната карта и регистри на гр.Велинград с площ 816
кв.м. е съсобствен. между ищците и ответниците. Нямало спор, че сега
действащото реално ползване е определено със спогодба от 1982 г., към който
момент имот е бил с по-малка площ, а семенно 720 кв.м.
Установило се по делото, че към момента на спогодбата от 1982г.. на
ищците с Нот.акт №41. т. 1, н.д.№ 154/1971 г. на Народен съдия при
Велинградски народен съд, от собствениците на процесния имот, е учредено
право на строеж за надстройка и пристройка над първия етаж на
съществуващата жилищна сграда, а правото на собственост върху процесния
имот е било върху 22.50/720 ид.части-нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот придобит въз основа на обстоятелствена проверка №68,
том I, дело №120/1982г., по описа на РС-Велингард.Впоследствие правата на
жалбоподателите се увеличили,тъй като по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба №125, том I, дело №231/1992г., на съдия при
Велинградския районен съд ответниците са продали на ищците - 115/720
идеални части, след което по силата на наследственото правопримество
ищеца И.Д. се е снабдил с още 45/720 ид.части от имота, за които права се
снабдил с нот.акт №54, том.1, дело №250/1992?., на съдия при Велинградския
районен съд, като този нотариален акт е поправен с Нотариален акт №27, том
II, н.д.№223 от 2019г., по отношение номерата на парцелите.
Жалбоподателят бил собственик на законно построен гараж,
представляващ сграда с идентификатор 10450.503.21.4 с площ от 37 кв. м, за
което били представени разрешение и архитектурен проект. Изводът на съда
относно законността на постройките от допълващото застрояване бил
необоснован.
Единственото спорно обстоятелство по делото било във връзка със
снабдяване на жалбоподателя впоследсвие с Нот.акт №139, том V, , дело
№1205/1998г., на съдия при Велинградсия районен ,с който ищеца И.Д. е
признат за собственик на още 50/820 идеални части от процесния имот. Като
краен резултат ищецът се легитимирал като собственик на 232.5/720 идеални
части от имот с идентификатор 10450.503.21. което обстоятелство е признато
и обективирано в Нот.актк за собственост върху недвижим имот -констативен
№33, том II. н.д.№229/2019г._ с АКТ на вписване №191, том VIII, дело №
1352/2019г. на СВ-Велинград.
Неправилно районният съд приел, че правата на страните в
съсобствеността са както следва: за ищците 160/720 ид.ч. от процесния имот,
а за ответниците 560/720 ид.ч. от процесния имот, без да съобрази
обстоятелството, че с представения Нотариален акт за №68, том I, дело
№120/1982г., по описа на РС-Велингард, се установява право на собственост
върху 22.50/720 ид.части от процесното място, на основани давностно
владение, а не по наследство. При това положение правата на страните в
съсобствеността били както следва: за ищците 171,25/720 ид.ч. от процесния
имот, а за ответниците 548,75/720 ид.ч. от същия.
Установено било от заключението на експерта ,че разликата между
площта на процесния УПИ по документи за собственост -720 кв.м. и по
действащите регулационен план и КК-816 кв.м.. възлиза на 96 кв.м. и
3
съобразно притежаваните идеални части по документи за собственост е както
следва 22 % за ищците, което се равнява на 21,12 кв.м. и 78% за ответниците,
което се равнява на 74,88 кв.м.При това положение правата на ищците
възлизали на 192,37/816 ид. ч. от имота, съобразно актуалните му размери, а
ответниците 623,63/816 ид. ч. от него.
Необоснован бил извода на първоинстанционния съд по отношение на
Вариант 1 от заключението на експерта.
Неправилно и необосновано съдът приел, че най- подходящият вариант
за разпределение на ползването е този, който е посочен в допълнителната
съдебно- техническа експертиза под номер пет Ползването било определено
като е предвидено ползване за страните върху части от имота, които в
момента ползват, като е съобразено и частите, които обслужват фактически
ползваната сгради. Но при този вариант неправилно съдът приел, че в
свободната площ следва да се включи и площта, заета от законно изградената
постройка на допълващо застрояване с идентификатора 10450.503.21.4 с площ
от 37 кв. м, представляваща „ГАРАЖ“, собственост на жалбоподателя.
Неправилно приел, че на ищеца е достатъчен само самостоятелен пешеходен
достъп, а за ответника пешеходен и автомобилен. При този вариант бил
препятстван достъпа на жалбоподателя с кола с кола до гаража му.
Неправилно съдът приел, че застроената площ на съсобствената между
страните законно изградена жилищна сграда идентификатора 10450.503.21.1,
следва да бъде изключена от площта за разпределение по равно, между
страните.
Съобразявайки установените критерии, от които съдът следва да се
ръководи при разпределяне на ползването по реда на чл.32. ал.2 от ЗС,
установени в съдебната практика ,счита, че в най- голяма степен тези
критерии покрива вариант 2 по основното заключение на СТЕ или 6 и 7 от
допълнителното. Предимствата на последните пред другите предложени
варианти били, че се постига максимално съответствие между притежаваната
и разпределената за ползване площ от двора и правомощията на
суперфициара да владее и да ползва застроената част. - чл. 64 ЗС.
Моли да бъде отменено решението и възприет друг вариант от
посочените от него.
Прави искане за събиране на доказателства, по което съдът се е
произнесъл в открито съдебно заседание.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците.
Ответнците не оспорват допустимостта на жалбите , намират ги по
същество за неоснователни..
Не оспорват, че процесният имот, съгласно одобрената кадастрална
карта на гр.Велинград е с площ от 816 кв.м., но не било вярно, че към датата
на подписване на спогодбата между страните от 1982г. е бил с по-малка
площ, макар и по документи да изглежда така. Установено било от
свидетелските показания ,че гра ниците на имота не са променяни и оградата
не е местена във времето. В този смисъл е и влязлото в сила Решение от
4
03.02.1998 г. по гр.д.№144/1997 г. на PC В. в мотивите на което въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства и заключението на вещото
лице е прието, че имотът е бил с размери 820 кв.м. още към датата на съ‐
дебната спогодба от 1982 г.
Нотариален акт №68 том 1 д.120/1982 г. на Съдия при PC В. издаден
въз основа на обстоятелствена проверка, с който е признато на ищеца И.Д.
право на собственост върху 22,5/720 идеални части от процесно- то място на
основание наследство и давност бил оспорен от ответниците и с нарочно
Определение било открито производство по оспорването му , заедно с още
други два акта.
Посочената в него идеална част всъщност представлявала получения от
И.Д. наследствен дял от имота след смъртта на баща му Н. Д.. Тъй като
последният е починал на 21.07.1977 г., към момента на обстоятелствената
проверка не били изминали 10 години, необходими за придобиване на право
на собственост върху недвижим имот по давност, а и действащия закон не
позволявал придобиване идеална част от парцел по давност. Освен това този
наследствен дял бил включен в издадения през 1992 г., след смъртта и на
майката М. Д., починала на 04.11.1985 г., констативен нот. акт №54, том.1,
н.д. №250/1992 г. на Велинградски райо нен съдия, с който ищецът е признат
за собственик по наследство на 45/720 идеални части от процесния имот. Този
акт не бил оспорен и правилно отразявал получените от ищеца по наследство
от двамата му родители права.
Вторият оспорен нот. акт №139 том.5 д.№ 1205/1998 г. на Съдия при PC
Велинград е констативен, но представените и описани в него документи,
въз основа на които е съставен, не доказвали правото на собственост. Във
всички описани нот. актове процесният имот е с площ от 720 кв.м. В
оспорения акт посочената площ на имота е 820 кв.м., вероятно въз основа на
представената скица, като в акта не е посочено основанието, въз основа на
което ищецът е признат за собственик на описаната идеална част.
Третият оспорен нот.акт №33 т.П, н.д.№229/2019 г. на Нотариус Г.Х.-
рег.№156 на НК, вписан под №191, t.VIII, вх.рег.2370/02.12.2019 г. – в този
нот. акт била посочена грешно идеалната част, за която е признато на ищеца
право на собственост. От една страна тя представлява механичен сбор от
идеалните части, включително и на тези от оспорените по-горе нот. актове, а
5
от друга страна в единия от оспорените актове идеалната част е със
знаменател 820, което прави математическото изчисление невярно.
Ищците не представили доказателства по повод на направеното
оспорване въпреки указанието на съда, че доказателствената тежест е за тях,
затова първоинстанционният съд правилно е счел за основателни
направените оспорва ния.
Към датата на подписване на спогодбата жалбоподателят И.Д. е бил
собственик на втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда въз основа на надлежно отстъпено право на строеж и на получената
по наследство от баща си идеална част от мястото. По силата на извършената
през 1992 г. сделка за покупко- продажба ответниците са продали на
жалбоподателите 115/720 ид.части от земята. В този смисъл правилни и
законосъобразни били изводите на съда, че по делото е безспорно
установено, че ищците притежават 160/720 ид.части от процесния имот, а
ответниците - 560/720 ид.части, или съобразно актуалните размери на имота
ищците притежават 179,52/816 ид.части, а ответниците- 636,48/816
ид.части.
Считат, че не са налице предпоставките за намеса на съда в
отношенията между съсобствениците по повод ползването на имота.
Безспорно ответниците имат мнозинство в общата вещ и не са взимали
последващо решение вредно за съсобствения имот, а спазват постигнатото с
ищците споразумение, което и понастоящем съответства на притежаваните
от съсобствениците права. Съдът приел, че е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение-
увеличена е площта на имота и притежаваните от ищците идеални части от
имота са увеличили.
Считат , че възприетия от съда вариант е законосъобразен и
целесъобразен, като са съобразени всички обстоятелства.
Молят решението да бъде потвърдено.
В дадения от съда срок са постъпили писмени бележки, в който също са
развити доводите , подържани както в отговора на исковата молба пред
първоинстанционния съд , така и в отговора на въззивната жалба.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
6
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността.
В исковата си молба против Г.Д. и И.Д. ищците И.Д. и Й.Д. твърдят ,че
между страните има установен начин на реално ползване на съсобствен имот
по силата на спогодба от 1982 г.
Към момента на постигане на спогодбата дворното място по
документи било 720 кв.м.
През 1994 г. по гр.дело № 975/94г. по описа на Велинградския
районен съд ищецът Д. е поискал промяна на начина на реално ползване. С
решение по гр. дело№ 144 /1997г. от 03.1 1 1998 г., след връщане от
въззивната инстанция РС Велинград отхвърлил иска за промяна начина на
реално ползване на дворното място.
В хода на това производство имота вече бил с обща площ 820 кв.м. и
идентификационни данни парцел IX- 4738 в кв.63 бул. „С.“ №96/96А по плана
на гр. Велинград.
По новия план имотът бил обозначен като поземлен имот с
идентификатор 10450.503.21, с площ от 816 кв.м.
С нот.акт.№33, том.II, per. 1700, н.дело.229/02.12.2019 г. им било
признато правото на собственост на 232.50/720 идеални части от посочения
поземленият имот. Ответниците притежавали , съгласно нот. Акт №180, том
1, н. дело № 472/72г 1/2 идеална част от дворното място от 720 кв.м.
Искането за промяна на начина на реално ползване на дворното място
било продиктувано от невъзможността ищците да се ползват пълноценно от
правата си върху имота.
Ищецът бил инвалид с 92% инвалидност, съгласно Решение на ТЕЛК
от 20.09.2016 г.- безсрочно.
Единственият изход към бул. “С.“ бил само за автомобили, имало
денивелация, която ги затруднявала да влизат и излизат, а ако направят
стълба за пешеходно влизане и излизаме, няма да може да влиза автомобил
към гаража в имота.
До гаража имали складово помещение за дърва и за да вземат дърва
трябвало да изкарат от гаража автомобилът си и след това пак да го вкарат, а
не могат.
Поради денивелацията на терена имали шахта за отходната вода, която
се намирала в терена за реалното ползване на ответниците Г. и И.Д. и се
налагало периодично чистене.
Молят да бъде определен начин на реално ползване , така че да им се
осигури пешеходен достъп до бул.“С.“ , достъп до складовото помещение и
шахтата , обслужваща жилището.
7
След оставяне на исковата молба без движение и указания на съда е
постъпила молба вх. № 2156/01.06.2020 г. С нея ищците правят уточнение,
че складът по проект има два входа, като единият е през гаража, а другият е
външен и се минава покрай гаража, но той е заграден с мрежа от ответниците
и затова не могат да го ползват. Твърдят, че през 1982 г. имали и пешеходен
достъп с алея със стълби към булеварда, но ответниците по иска ги
разрушили и преградили с мрежа. Уточняват, че в имота има три шахти, като
едната обслужва тяхното домакинство, другата на ответниците, а трета е за
дъждовната вода на къщата и е в частта, отредена за реално ползване на
ищците, точно пред гаража, но не може да се ползва за отходна вода, защото е
висока. Сочат, че и двете други шахти за отходни води са в частта за реалното
ползване на ответниците, намират се в северната част на двора, раздалечени
са на около 20 метра една от друга. Излагат, че шахтата, която ползват е близо
до стената на къщата на няколко метра от мрежата, която прегражда достъпа
до нея. Шахтата, която обслужва домакинството на ответниците се намира на
около 20 метра от тяхната по посока бул. С. на около 3-4 м. от мрежата, която
разделя двора. Твърдят, че пешеходният достъп досега става единствено
откъм бул.“С.“ по алеята за автомобили към гаража, която е стръмна и може
да мине само автомобил, не може да се направи стълбище без да се спре
достъпа до гаража за автомобил.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците считат, че не е изяснено от изложените в исковата молба
обстоятелства каква промяна е настъпила ,която да обуславя допустимостта
на иска.
Считат, че предявеният иск е недопустим тъй като между страните има
определен начин на реално ползване по силата на съдебна спогодба и за
периода от одобряване на спогодбата от съда ,до завеждане на настоящото
дело няма промяна в обстоятелствата, при които тя е постигната.
Не оспорват, че притежават повече от половината в общата вещ ,но не
са взимали последващо решение, вредно за съсобствения имот, а спазват
постигнатото с ищците споразумение.
По силата на нот. акт №108, том I, н.д.№ 148/1971 г. на Народен съдия
при Велинградски народен съд наследодателите на страните М. и Н. Д.и се
легитимирали за собственици по покупка и давностно владение върху
процесния недвижим имот, съставляващ към този момент парцел XXV-368.
369 от кв.63, по регулационния план на гр.В. целият с площ от 720 кв.м.
С нот.акт №41, т.1, н.д.№154/1971 г. на Народен съдия при
Велинградски народен съд те учредили на ищеца право на строеж за
надстройка и пристройка над първия етаж на съществуващата жилищна
сграда.
С нот.акт №180 т.1, н.д.№472/1972 г. на районен съдия при
Велинградски районен съд продали на ответника 1/2 идеална част от
8
дворното място, заедно с целия първи етаж от жилищната сграда и от
пристройката към нея.
С нот.акт №61 т.1, н.д.№153/1977 г. на районен съдия при Велинградски
районен съд продали на двамата ответниците срещу задължение за издръжка
и гледане 3/4 от ½ идеална част от дворното място, заедно с приземния етаж
от жилищната сграда и лятна кухня.
Видно от приложеното удостоверение за наследници Н. Д. е починал на
21.07.1977 г., а съпругата му М.- на 04.1 1.1985 г., като техни наследници са
синовете им ищецът И.Д. и ответникът Г.Д.. С констативен нот.акт №54 т.1,
н.д.№250/1992 г. на районен съдия при Велинградски районен съд ищецът е
признат за собственик по наследство на 45/720 идеални части от дворното
място. С нот.акт №125 т.1, н.д. №231/1992 г. на районен съдия при
Велинградски районен съд ответниците продали на ищците 115/720 идеални
части от мястото, което съгласно следващ регулационен план вече съставлява
парцел IX-4738 от кв.63 и е със същата квадратура. В акта изрично е
посочено, че реалното ползване на мястото ще се осъществява съгласно
протокол за постигната между страните спогодба по гр.д.№184/1982г. на PC-
Велинград. Считат, че ищците са собственици на 160/720 идеални части от
процесния имот, а те ответниците на 560/720 идеални части от същия.
Оспорват твърдението на ищците, че са собственици на 232.50/720 идеални
части от имота, легитимирайки се с нот.акт №33 т.Н, н.д.№229/2019 г. на
Нотариус Г.Х.- рег.№156 на НК. вписан под №191, т.VIII,
вх.рег.2370/02.12.2019 г. на Служба по вписванията-Велинградц. Оспорват и
посочения нот.акт, относно материализираното и признато с него право на
собственост за разликата над 160/720 идеални части от процесния имот.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения за това, че начинът на
реално ползване на мястото нарушава правата на ищеца като инвалид.
Приложеното експертно решение на ТЕЛК било с изтекъл срок, което го
прави негодно доказателство за изложените в него констатации по отношение
на посочения процент на инвалидност към настоящия момент, а посочената в
него диагноза не влияе върху възможността на ищеца да се придвижва
самостоятелно, без използване на помощни средства. Денивелацията била
малка и само откъм улицата. Твърдят, че не се касае за „складово помещение
за дърва“ , тъй като то не е постройка, а реално пред входа на гаража са
наредени купчина дърва, поради което гаражът никога не е бил използван по
предназначение.
Не оспорват, че шахтата за отходни води, която обслужва жилището на
ищците, е разположена в мястото, което им е отредено за ползване, но
твърдят, че достъпът до нея никога не е бил препятстван.
Молят иска да бъде отхвърлен.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
С нотариален акт № 108 от 1971 година М. Д. и Н. Д. са признати за
9
собственици на дворно място от 720 кв.м., представляващ парцел ХХV за
имоти пл.№ 368 и 369 по плана на града.
Не е спорно ,че тези лица са родители на ищеца И.Д. и ответника Г.Д..С
нотариален акт № 41 от същата дата и година родителите са учредили на
ищеца И.Д. правото да надстрои и пристрои съществуващата сграда в имота.
През 1972 година родителите са продали на Г.Д. ½ идеална част от
дворното място и части от сградата.
С нотариален акт № 61 от 1977 година родителите са се разпоредили в
полза на Г.Д. с ¾ идеални части от ½ идеална част от дворното място,
състоящо се от 360 кв.м.
Тези нотариални актове , респективно изповяданите с тях сделки не са
оспорени от страните.
Наследодателят на страните Н. Д. е починал през 1977 година ,а
съпругата му през 1985 година.
През 1982 година е одобрена съдебна спогодба между М. Д., Г.Д.а , И.Д.
и И.Д. относно ползването на дворното място.
Същата година И.Д. се е снабдил с нот.акт № 68 за права върху 22,5
/720 ид.ч от дворното място. Позовал се е на придобивна давност.
С нотариален акт № 125 от 1992 година – след смъртта на
наследодателите и след одобряване на спогодба относно ползване на
дворното място ответниците са продали на И.Д. 115 /720 ид.ч. от дворното
място.При сключване на тази сделка изрично е предвидено ,че реалното
ползване ще се осъществява според постигнатата през 1982 година спогодба.
През 1992 годна И. отново се е снабдил с нотариален акт за собственот
№ 54,с който е признат за собственик на 45/720 ид.части от дворното място
по наследство .
През 1998 година отново с констативен нотариален акт № 139 е признат
за собственик на 50/820 ид.части от дворното място.
През 2019 година ищците са се снабдили с нотариален акт № 33 от 2019
година – констативен по природата си , с който са признати за собственици на
232,5/720 ид.части от дворното място.Нотариалния акт е издаден въз основа
на писмени доказателства – посочени нотариални актове.Това са акт № 54 от
1992 година ,н.акт № 139 от 1998 година,нотариален акт № 125 от 1992
10
година ,нотариален акт № 68 от 1982 година и нот.акт № 27 от 2019 година
/който не е представен по делото/.
Последния нотариален акт , както и нотариални актове № 139/1998
година и нотариален акт № 68/82 година са оспорени и изрично е открито
производство по оспорване.
Тук следва да се посочи,че изложените в жалбата доводи,че в това
производство съдът няма правомощия да се произнася по тези въпроси са
напълно несъстоятелни. В ТР по т.д.№ 13/2013 година на ОСГК е прието ,че
няма основание да се откаже на страните именно в рамките на такова
производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи,
относими към предмета на делото, включително възраженията им относно
правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си
преюдициални спорове за собственост.
С разглеждането на тези възражения в рамките на производството по
чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост в най-
голяма степен се постига целта на закона – разпределяне на ползването на
вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в
съсобствеността върху нея. Вярно е, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС
не се ползва със сила на пресъдено нещо, също ,но това не е пречка за
разглеждането в рамките на това производство на възраженията, респ. на
преюдициалните въпроси, свързани с установяването наличието на
съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея.
Видно е още от доказателствата по делото , че през 1994 година по
инициатива на ищците е било образувано производство по реда на чл.32 ал.2
от ЗС , което всъщност е завършило без определяне на начин на реално
ползване , тъй като съдът е отхвърлил иска , приемайки ,че не е настъпило
основанието , твърдяно от ищците за пререшаване на въпроса са ползване на
дворното място – увеличаване площта на имота.
По делото са събрани гласни доказателства – показаният на св.К. от
които е видно ,че промени в имота не са извършвани, че имота се ползва
реално по установените граници. Този свидетел установява още, че ищеца
И.Д. не използва гаража по предназначение , държи колата си отвън, както и
,че няма складово помещение за дърва , а дървата му с подредени отвън до
гаража.
11
По делото е прието заключения на експерт Т. - А.Х.,като следва да се
посочи,че задачата на експерта е поставена общо , без да е конкретизирано
при какви права на страните да се изготви заключение с възможни варианти
за реално ползване на имота.
При тази фактическа обстановка съдът намира ,че предявения иск е
допустим и основателен. Допустимостта на иск с правно основание чл.32 ал.2
от ЗС се обуславя от липсата на споразумение между съсобствениците за
начина на ползване на имота или изменение на обстоятелствата , при които е
постигнато такова.
В конкретния случай спогодба относно начина на реално ползване на
имота е постигната през 1982 година ,като са обсъждани права на страните
при площ на имота 760 кв.м.
Установено е от данните по делото , че имота има площ от 816 кв.м. ,
въпреки ,че причината за тази разлика не е изяснена напълно.
Освен това – след постигане на спогодбата през 1982 година е
настъпила промяна в правата на страните , поради извършени сделки. При
сключване на сделката през 1992 година действително е посочено ,че имота
ще се ползва при установеното реално ползване от 1982 година , но при
сключване на сделката не са участвали всички страни – съсобственици на
имота.
Отчитайки това и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд по този въпрос , въззивният съд счита ,че са налице
условията да бъде пререшен въпроса относно начина на реално ползване на
имота.
Установено е от експерта в заключението му , че имота е с площ 816
кв.м.,както и че има в него сграда на основното застрояване ,която се
притежава от страните при условия на етажна собственост и три на
допълващото застрояване. При огледа експерта е установил , че постройка 2 и
3 от допълващото застройване се ползват само от ответника , а постройка 4 от
ищеца.
Към първоначалното си заключение експертът е изготвил варианти
съобразно правата на страните , така ,както са посочени в исковата молба.
Правилно първоинстанционният съд е отчел правната природа на
оспорените констативни актове и е стигнал до извода , че правата на ищците
12
в имота възлизат на 160/720 ид.ч. от процесния имот, а за ответниците
560/720 ид.ч. от процесния имот или отнесени към точната квадратура на
имота тези права се изразяват по следния начин 179,52/816 ид. ч. от имота за
ищците и останалите за ответниците.
Правата на ищците произтичат от сделки и по наследство. Не е
установено по делото ищците да са придобили повече права върху имота и на
друго основание. Претенциите им се основават на механичния сбор от
признати им права с констативни нотариални актове оспорени от
ответниците. Правилно първоинстанционният съд е приел , че оспорването е
доказано.
Оплакванията в жалбите се основават на първо място на претенциите на
ищците за повече права върху имота ,като в двете жалби всъщност се иска
съобразяване с различни права.
Въззивният съд възприема становището на първоинстанционният , тъй
като притежаваните в идеални части права следва да бъдат отнесени към
реалната площ на имота , което е и сторил съдът. При това отнасяне ,чисто
математически, правата на ищците следва да са с около два квадратни метра
повече, но като се има предвид спецификата на измерванията , това не се
отразява на правилността на изводите на първоинстанционния съд.
Отчитайки това съдът е обсъдил всички предложени от експерта
варианти и е стигнал до извод за най-пълното съответствие на приетия
Вариант 5 с правата на страните , съобразяване с действителното състояние на
имота и осъществяваното ползване на място от съсобствениците.
Подържания от жалбоподателите Вариант 2 е неприемлив , тъй като не е
съобразен с правата на страните в съсобствеността , установени в настоящото
производство.
Възприетия вариант е съобразен с претенцията на ищеца да му е
осигурен пешеходен достъп до гаража. Видно е от доказателствата по
делото,че той не ползва гаража си по предназначение , а не е изложил и
такива твърдения в исковата молба. Претенциите му са били относими само
към възможността да ползва складово помещение /според него / за дърва.
Правилно при този вариант е изключена площта на жилищната сграда , която
е притежание и на двете страни. Именно по този начин е зачетено правото на
ищеца като суперфициарeн собственик. И за двете страни следва да бъде
съобразена като ползвана от тях площ, така и площта на ползваните
второстепенни постройки. По отношение на ползвания от ищеца гараж –
означен като сграда на допълващото застрояване № 4: за първи път във
въззивната жалба се излагат претенции ,че тази страда е изключителна
собственост на ищеца и като законно построена , аналогично на хипотеза на
отстъпено право на строеж ,площта и следва да бъде изключена. Този довод е
несъстоятелен. Наличието на разрешение за строеж на един от
съсобствениците не е основание само по себе си да се приеме ,че поради това
и сградата е негова изключителна собственост , както би се получило , ако е
отстъпено право на строеж.
Варианти 6 и 7 от заключението на експерта са неприемливи. Не е
предвиден терен за общо ползване, което затруднява обслужването на
сградата , а и както беше посочено не следва площта заета от сградата да се
13
приспада от правата само на ответниците.
Разположението на шахтата ,която също е послужила като довод за да се
предяви иска е съобразено също от експерта. Отчетена е денивелацията на
терена.
По изложените съображения , съдът намира ,че възприетия от съда
вариант е съобразен с правата на страните , фактическото състояние на имота
, установеното ползване и е целесъобразен.
С огледи изхода на спора на ответниците се дължат сторените по делото
разноски за тази инстанция.
Характера на производството предполага ,че и двете страни не са
положили усИ. за да установят начин на реално ползване на съсобствения си
имот , поради това именно и съдебната практика е приела, че в
първоинстанционното производство такива не се дължат.
Когато обаче с неоснователна въззивна жалба е предизвикано въззивно
производство, то следва да намерят приложение общите правила и
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от
ответниците разноски за един адвокат в размер на 600 лева.
По изложените съображения, при условията на чл.272 от ГПК
,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д.№284 по описа за2020 година, с което е разпределено ползването, на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствените между страните: поземлен имот с
идентификатор 10450.503.21, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. В. бул. „С.“, 96 , обл. Пазарджик, целият имот с площ
816 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 4738,, квартал 63, парцел IX, при съседи: 10450.503.1757,
10450.503.1121, 10450.503.22, 10450.503.23, 10450.503.24, както следва:
Молителите ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да ползват 115,32 кв.м.,
оградени със затворения контур 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-16-17, защрихован с
жълт цвят в Приложение № 1 по вариант пети от заключението на
допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото лице Е.П.Т.А.Х., на
скицата на лист 158 от делото, приподписана от съдия- докладчика.
Ответниците по молбата Г. Н. Д., ЕГН ********** и ИВ. Г. Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да ползват
555,88 кв.м., оградени със затворения контур 3-4-5-6-7-15-14-13-12-11-16-17-
14
18-19, защрихован със син цвят в Приложение № 1 по вариант пети от
заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото
лице Е.П.Т.А.Х., на скицата на лист 158 от делото, приподписана от съдия-
докладчика.
Молителите ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А и ответниците по молбата Г.
Н. Д., ЕГН ********** и ИВ. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да ползват общо 13,20 кв.м., оградени със
затворения контур 5-6-7-8-9 (с площ от 11,50 кв.м.) и със затворен контур 10-
11-12-13 (с площ от 1,70 кв.м.), защриховани с червен цвят в Приложение № 1
по вариант пети от заключението на допълнителна съдебно- техническа
експертиза на вещото лице Е.П.Т. А.Х., на скицата на лист 158 от делото,
приподписана от съда.
Осъжда ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.В. бул. „С.“ № 96А да заплатят на Г. Н. Д., ЕГН
********** и ИВ. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.В.
бул. „С.“ № 96А сумата 600 лева , сторени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15