РЕШЕНИЕ
№ 261396 от 29.04.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХП-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2064/2020 г, по описа на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на спора,
В депозирана пред PC Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът,, Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, моли да се установи против ответника Е.Б.Р., ЕГН **********, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на питейна вода, а ответника — потребител по договор при общи условия на услугите, доставяни от ищеца, със разкрита на негово име партида с потребителски номер …. Водата била доставяна до обект на Р.,***. Количеството на доставената вода не било измервано, а било отчитано при условията на липсващо измервателно устройство, като ежемесечно, за всеки отчетен период, били начислявани по 10 мЗ доставена вода, при двама обитатели. За периода от 27.10.2017 год. — 31.10.2019 г. ищецът доставил до жилището на ул. П. №.. питейна вода, респективно отвел за пречистване канална такава на стойност 549.48 лв,, като за доставеното били издадени съответните фактури. Въпреки издадените фактури и реалната доставка, равностойността на доставеното останало незаплатено в сроковете, предвидени в общите условия между страните.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело № 18565/2019 год, на ПРС. Освен главницата, в заповедта, била заповядана за плащане и лихва ( обезщетение за забава) на стойност от 42.52 лв. за периода; от 31.12.2017 год. - 31.10.2019 год. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова ищецът, комуто е бил даден срок по чл. 422 ГПК, иска от съда да установи вземането със сила на пресъдено нещо и да се присъдят сторените по делото разноски. ]
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва се съществуването на договор, отрича се качеството на ответника на потребител на услугите, тъй като не е ясно дали е собственик. Оспорва се и реалното изпълнение, като се твърди, че водата не е доставена, а искът бил и не доказан, тъй като се базира на изходящи от ищеца частни документи, чиято годност се оспорва, в частност тези на карнетите , нямало и отчет. Прави се и самостоятелно възражение за изтекла в полза на ответника погасителна; давност, като в тази връзка се е позовал на кратката такава с мотив, че са налице периодични плащания.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че неплатената от ответника сума за вода е 549.48 лева; лихвата за забава, изчислена по всяка отделна фактура от 31.12.2017 год. - 31.10.2019 г., възлиза на 42.52 лева, а издадените фактури са редовно осчетоводени от ищеца. По тях няма извършвани плащания..
Допустим установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е водоснабдителен комунален оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Спорно е дали ответника е потребител на тези услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона ;за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия,
Предвид периода на иска, приложими са ОУ на оператора , одобрени от ДЕКВ на осн. чл. 6 ал. 1 т, 5 от ЗРВКУ с решение ОУ- 09 от 11.08.2014 г. За да има съобразно тези условия и Наредба 4 от 14.09.2004 г ответникът качеството на потребител на ВиК услуги трябва да се установи да е собственик или ползвател на имота на годно правно основание, с разкрита на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал.1 от ОУ. Нито едно от тези качества не се установи по отношение на Р.. Не е достатъчно това, че същата е фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № …. за водоснабдения имот, посочен по-горе, и че на нейно име има партида.
По делото отсъстват данни, Р. да е собственик или ползвател на имота на ул. П. № .. в гр. П.. Представено е удостоверение от служба МДТ, от което е водно, че няма данни за подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Отсъстват нотариален акт или какъвто и да е документ доказващ собственост или право на ползване.
Дори да приемем, че партидата на имота е разкрита на името на Р., то това не изключва задължение на оператора като ищеца да докаже, че ответника е собственик или ползвател на имота в етажната собственост, по смисъла на чл. ал. 1 т . 2 от ОУ. Затова не може да се приеме, че за ответника има договор като източник на задължение да плати сумите за доставена питейна вода, респ., отведена за пречистване канална такава. Горното е достатъчно на съда да формира извод, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Те останаха недоказани. Разноските, вкл. тези по заповедното производство, са за сметка на ищеца.
Ответникът е бил представляван от особен представител, чието възнаграждение е било внесено от ищеца по реда на чл. 47 от ГПК, разноски не е направил и такива не могат да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е III И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се признае за установено спрямо Е.Б.Р., ЕГН **********,, че в отношенията между страните, дължи на ищеца плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 10029 по ч. гр. дело № 18565/2019 год. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с., 549.48 лева- главница, стойност на доставена по договор до имот на ответника на ул. П. №.. за периода 27.10.2017 год. - 31.10.2019 г питейна вода и отведена за пречистване канална такава, и лихва за забава за периода от 31.12.2017 год. -31.10,2019 г. в размер на 42.52 лв., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! МП