О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………...2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 48
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 85267/27.12.2018 г. на М.Т.М., ЕГН **********,
чрез адв. Т.Я., против Решение № 4994/05.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5747/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, с което е
отхвърлен предявения от М.Т.М., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, пр. първо от КТ за отмяна на
наложеното със Заповед № Л-1820/17.04.2018 г. на ВПД Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Намира, че
първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по дело
доказателства и не е взел предвид възраженията на страната срещу заповедта на
работодателя. Настоява, че не е бил запознат с документите от проведената от
Инспектората проверка въз основа на които е издадена атакуваната заповед и
цитирани в същата. Излага доводи за липса на реквизити на заповедта, поради
непосочване на дати на твърдяните нарушения, които се
вменят служителката да е извършила. Навежда съображения, че преди даване на
обяснения служителката не е запозната със съдържанието на доклада от
проверката. Не се съгласява с извода на съда за съразмерност на наказанието с
допуснатото нарушение. Моли за отмяна на решението и уважаване на претенцията.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, чрез ст.юрисконсулт Светослава
Славова, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
заявените оплаквания са неоснователни. Настоява, че в хода на проверката не е
нарушено правото на защита на служителката и атакуваната заповед е
законосъобразно издадена. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на писмени доказателства, на
основание чл. 192 от ГПК, а именно да се
изиска от Министерство на правосъдието доклад от извършената проверка по сигнал №92-00-30/01.12.2017г. на МП, както и цитирания в заповедта за налагане
на наказание предупреждение за уволнение
доклад №29-0030/29.01.2018г. на МП.
Настоящият въззивен състав намира искането за неоснователно.
Въззивникът се
позовава на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при
събиране на доказателствата. Видно от преписката по гр. д. № 5747/2018 г.
искания доклад от
извършената проверка по сигнал
№92-00-30/01.12.2017г.
на МП, както и цитирания в заповедта
за налагане на наказание предупреждение за уволнение доклад №29-0030/29.01.2018г.
на МП е представен по делото на л.83-л.91. В открито съдебно заседание
на 05.11.2018 г. тези доказателства са приети по делото. Делото е попълнено с
допустими и относими към предмета на спора писмени
доказателства, поради което настоящият въззивен
състав намира, че не е налице твърдяното нарушение, което да преодолее
забраната по чл. 266, ал. 3 от ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК
, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника на основание чл.
192 от ГПК да се изиска от Министерството на правосъдието доклад от извършената
проверка по сигнал №92-00-30/01.12.2017г. на МП и доклад №29-0030/29.01.2018г. на
МП.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 48/2019 г. по описа на ВОС
за разглеждане в
о.с.з. на 28.03.2019г. от 10:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината
от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.