Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,23.07.2020
г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият районен съд,
ІV-ти състав, гражданско отделение на двадесет и трети юни, през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при участието на
секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 42 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство по чл.238 и сл. във вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с
чл.239 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК от
ГПК:
Подадена
е искова молба от А.А.П., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник и съдебен адрес ***,офис 9, адв.С.Т.,***, против: М.И.Й., ЕГН **********,***,
по която твърди, че на 25.11.2017 г., доверителя
й предоставил в заем на ответника сумата от 250.00 лв., която трябвало да му
върне след една година, т.е. до 25.11.2018 г. и за дадените пари, той подписал
разписка. Ответникът му върнал предоставената сума, и на 19.12.2019 г., подал в
PC Ловеч заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 2487/ 2019
г. Ответникът възразил срещу получената от PC Ловеч заповед за изпълнение, след
което му било дадено указание за предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Моли да
бъдат призовани на съд и след като се убеди съда в основателността на
твърденията му, да се постанови решение, по силата на което да бъде установено,
че в полза на А.А.П., с горните данни,съществува
вземане в размер на 250.00 лв. /дадена сума в заем/ по отношение на М.И.Й. с
орните данни, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до изплащане на дължимата сума,както и да им се присъдят съдебно -деловодните
разноски, вкл. по ч.гр.д.№ 2487/2019 г. на PC Ловеч.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, редовно призован.
С разпореждане в закрито заседание
по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел
като относими и допустими представените
писмени доказателства с исковата молба, представил е проекто
– доклад и е насрочил съдебно заседание. Указал е и възможността на ответника
за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК.
В
съдебно заседание, ищецът, нередовно призован, се представлява от адв. Ст. Т.,
която поддържа молбата. Заявява, че е запознат с разпореждането по чл. 140 от ГПК. Счита, че са налице условията за постановяване на решение по чл. 238 от ГПК срещу ответника .
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител, не е подал отговор на исковата молба, не се явява и не
сочи причини за неявяването си. Не представя нови доказателства.
Съдът като съобрази приетите по
делото по съответния ред писмени доказателства: разписка от
25.11.2017 г., ч.гр.д.№ 2487/2019 г. на PC Ловеч, сл.справка НБД от 10.06.20г.,
приема, че ищецът доказва основанието и размера на иска си чрез представените
писмени доказателства, неоспорени по какъвто и да е начин от ответната страна. В доклада е прието, че ЛРС е постановил ЗАПОВЕД
№ по чл. 410 от ГПК на 19.12.2019 год. по ч. гр. д. №2487/19 г. , по която е
постановено длъжникът : М.И.Й., да заплати на кредитора А.А.П.,
сумата от 250.00 лв /двеста и петдесет лева/ -
главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото: 25.00 лв/двадесет
и пет лева/ - платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
100.00 лв/ сто лева/.Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: на 25.11.2017 г. заявителят е предоставил
в заем на длъжника сума в размер на 250.00 лв, като
последният се е задължил да я върне след една година, т.е. до 25.11.2018
г.Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника, че не дължи
изпълнение по заповедта, тъй като нито е вземал, нито е искал посочената сума
през посочения период и от посочения кредитор.Договора за заем е реален
двустранен договор , по силата на който заемодателя предоставя определена сума
пари реално на заемателя , които се задължава да ги
върне в определен срок. В случая съгласно разписка от 25.11.2017г. ответника е
получил в заем сумата от 250,00 лева , които се е задължил да върне до 1
година, т.е падежа за изпълнение на задължението е най – късно 25.112018г. е
изтекъл , след което ответника е изпаднал в забава и дължи връщане на заетата
сума. Той следва да докаже твърдението си ,че не дължи сумата или, че е платил,
което не е сторил.
Счита, че следва да се постанови решение при условията на
чл.239 от ГПК във връзка с чл.238 от ГПК, които предпоставки съдът приема, че
са налице.
При тези съображения
искът се явяват основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се присъдят
и сторените разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,
които възлизат : в заповедното п-во :на общо 125,00 лева , от които 25,00 лева –
д.т. и 100,00 лева – юриск. в-е ; в исковото – 25,00
лева – доплащане д.т. и 5,00 лева – сл. справка НБД; 200,00 лева – адв. в-е
съгласно ДЗПС от 08.01.2020г. или общо 230 лева или общо за двете производства :сумата
355,00 лева.
Водим от гореизложеното ,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с
чл.239 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК, по отношение на М.И.Й., ЕГН **********,***,
че в полза на А.А.П.,
ЕГН **********,***, съществува
вземане спрямо него в размер на 250.00
лв. /дадена сума в заем/, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението, до изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА М.И.Й., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с горните данни, да заплати
на А.А.П., с горните данни, разноските в
заповедното и в общото исково производство в размер на сумата общо 355,00 лева, от които: в
заповедното п-во: общо 125,00 лева , от които 25,00
лева – д.т. и 100,00 лева – юриск. в-е ; в исковото п-во: 25,00 лева – доплащане д.т. и 5,00 лева – сл. справка
НБД; 200,00 лева – адв. в-е съгласно ДЗПС от 08.01.2020г. или общо 230 лева.
Копие от решението да се докладва по
ч.гр.д. №2487/2019г. на РС ЛОВЕЧ.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ
не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: