РЕШЕНИЕ
№ 428
Враца, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ |
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20247080700732 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Образувано е по ЖАЛБА на Т.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 369з-3884/12.12.2024 г., издадена от ** /Д.С.Д./, с която е наложена на същия ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Присъединено към настоящето адм.дело № 732/2024г. е адм.дело № 733/ 2024г. по описа на АдмС Враца - присъединено с Определение на съда по това дело № 194/30.01.2025г. - на осн. чл.213 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Адм. дело № 733/2024г. по описа на АдмС Враца, е образувано също по ЖАЛБА на Т.Х. ***, но против друга Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/, а именно ЗППАМ № 369з-3885/12.12.2024 г., издадена от същото длъжностно лице, а именно - ** /Д.С.Д./, с която е наложена на същия също ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Двете ЗППАМ се отнасят до случай станал по едно и също време в ***, а именно на 12.12.2024г. в 13:55 ч. - за ЗППАМ № 369з-3884 / 12.12. 2024 г. - за отказ да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, а за ЗППАМ № 369з-3885/12.12.2024 г. - за отказ да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В двете жалби се развиват подробни и аргументирани съображения за незаконосъобразност на оспорените заповеди. Сочи се, че така оспорените два индивидуални административни актове са незаконосъобразни, поради противоречията им с материалния закон и с целта на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на производствените правила. Иска се отмяната на двете ЗППАМ № 369з-3884/12.12.2024г. и № 369з-3885/12.12.2024г.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощник – * Б.Т. ***, като жалбата се поддържа по изложените в същата съображения. Представя се писмена защита с изложени аргументи в подкрепа на жалбата. Претендира се присъждане на направените по производството разноски, за което представя списък на разноските.
Ответникът – ** Д.С.Д., се явява лично пред съда и изразява становище за законосъобразност на издадените заповеди и моли да бъдат потвърдени.
В двете съпроводителни писма изх. № 967000-118/06.01.2025г. и изх. № 967000-574/14.01.2025г. към двете административни преписки е изразено становище по двете ЗППАМ, както и по разноските, но същите писма са издадени и подписани съответно от ** /Д.Д./ и ** /Х.Д./, които нямат пълномощия да представляват ответника.
По делото са събрани само писмени доказателства. Приложени са заверени копия от образуваната пред административния орган две административни преписки. В с.з. от пълномощника на жалбоподателя * Б.Т. се представиха допълнителни писмени доказателства, които не бяха оспорени и бяха приети, като доказателство по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбите са подадени срещу подлежащи на съдебно обжалване актове, от лице с правен интерес от обжалването им, в качеството му на адресат на актовете, с които се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същите се явяват процесуално ДОПУСТИМИ. Оспорените актове са връчени на 12.12.2024г., а жалбите против същите са подадени на 19.12.2024г.
Разгледани по същество, двете жалби, са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
От приложените към двете административни преписки доказателства се установява, че на 12.12.2024 г. на жалбоподателя Т.Х. *** са съставени 2бр. Актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ - АУАН бл. № 166101 /на л.18 от делото/ и АУАН бл. № 166102 /на л.19 от приложеното адм.дело № 733/2024г. на АдмС Враца/, издадени от ответника - **, Д.С.Д. - за това, че на същата дата в 13:55 часа в ***, на ул.*** до № *, управлява лек автомобил „Ауди КУ 7“ с рег. номер **, собственост на „П.Л. БГ“ЕООД, като:
- съгласно АУАН бл. № 166101/12.12.2024г. - водача, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабричен номер ARPM 0748. Издаден е талон за медицинско изследване с номер **. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за виновно нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП;
- съгласно АУАН бл. № 166102/12.12.2024г.- водача, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARRC-0029. Издаден е талон за медицинско изследване с номер **. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за виновно нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
В същия ден на 12.12.2024 г. са издадени оспорените в настоящото производство две ЗППАМ № 369з-3884/12.12.2024г. и № 369з-3885/12.12.2024г. /съответно на л.7 и л.16 от делото и на л.7 и л.18 от адм.дело № 733/24/ издадени от **, Д.С.Д. с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 172 ал.1 от ЗДвП и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са наложени 2 бр. ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но повече от 18 месеца“. В двете ЗППАМ са цитирани съставените АУАН и посочена същата фактическа обстановка описана в съответните актове, като основание за издаването им.
Към адм. преписки освен цитираните АУАН и ЗППАМ, са приложени - Талоните за изследване с № ** и № ** /съответно л.19 и л.20/, Докладни записки от Г.К.П./л.20-21/ и от ответника Д. Д. /л.26/, писмени сведения от лицата - М.А.К. /л.22/, А.Т.Г. /л.23/ , В.Ш.А. /л.24/, Б.Г.В./л.25/, Удостоверение рег. № 369р-123/03.01.2025г. от ОД на МВР-Враца относно длъжността на ответника /л.27/, Справка за нарушител /л.28-32/, справка за собственик на МПС /л.25 от АД № 733/24/, Заповед № 369з-3066/ 01.11.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Враца относно оправомощаване на длъжностни лица да издават ПАМ по ЗДвП /л.33/. В двете адм. преписки приложените документи са идентични, с изключение на ЗППАМ, АУАН и талоните, като към настоящето дело е приложено удостоверението относно длъжността, а към присъединеното дело справката за собственик на МПС.
От справките за нарушител на жалбоподателя Т.Х.Х., е видно, че двете оспорени заповеди са подведени с други регистрационни номера, а именно - ЗППАМ № 369з-3884/12.12.2024 г., е посочена с № 24-0967-000572/12.12.2024г., а ЗППАМ № 369з-3885/12.12.2024 г., е посочена с № 24-0967-000573/12.12.2024г.
В с.з. се представиха от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – Заповед за задържане на лице рег. № **. на МВР /л.48/, заверени копия от Талони с № ** /л.49/ и № ** /л.50/, както и Референция на фирма на жалбоподателя, издадена от *** от 21.02.2025г. /л.51/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорените в настоящото производство актове 2 бр. ЗППАМ, са издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорените заповеди са издадени от Д.С.Д. – **, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Съгласно Удостоверение рег. № 369р-123/03.01.2025г. от ОД на МВР-Враца, ответника Д.Д. със Заповед рег. № 369з-2574/27.09.2023г. е ** и към 12.12.2024г. е заемал същата длъжност. Следователно двете заповеди от 12.12.2024г. са издадени от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедите за прилагане на принудителна административна мярка съответстват на предвидената за тях мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка жалбата в тази част е неоснователна. Актовете съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването им, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текстовете им фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в съответните АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на съответните ЗППАМ – за водач на МПС който е управлявал лек автомобил и съответно - отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Не е налице нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. В закона няма изрично предвидена процедура за издаване на ПАМ. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т.2 и т. 3 от АПК - спазена е установената форма и няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази част, за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, жалбата също се явява неоснователна.
Оспорените две Заповеди за прилагане на принудителна административ-на мярка № 369з-3884/12.12.2024г. и № 369з-3885/12.12.2024г., обаче са издадени при неправилно приложение на материалния закон и целта на закона, съответно налице са отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбата се явява основателна в тази част.
Съображенията за това са следните:
В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки /ПАМ/, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно основната материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС и съответния отказ – да бъде проверен с техническо средство или тест, или да даде биологични проби за изследване.
Относно управлението на МПС са налице издадени АУАН и съответно след издаване на НП, същото може да се обжалва и пред съда да се докаже, дали водача е управлявал МПС преди проверките, респективно отказа да бъде проверен с технически средства за употреба на алкохол и наркотици.
АУАН са издадени за нарушение по ЗДвП, а съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. В съдебното производство обаче тези констатации нямат безспорна доказателствена сила. Съдът, който разглежда делото по същество /при обжалването на НП/, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което следва да се установи по един безспорен и несъмнен начин.
Има в обжалваните заповеди допуснато нарушение на материалния закон. Налице е отказ на жалбоподателя да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотици, но само с техническите средства - Алкотест Дрегер 7510 и с Дръг тест 5000, но няма доказателства, че е отказал да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, при положение, че са връчени на същия 2бр. талони за изследване, което изрично е отбелязано в двете ЗППАМ.
Видно от приложените Талони за изследване № ** и № ** /л.49-50/ същите са връчени на жалбоподателя Т.Х. в 16 ч. и 10 мин. на 12.12.2024 г. Съгласно Заповед за задържане на лице рег. № ** / **.**.**** г. в същия час /16:10ч./ жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – *** /л.48/. Това обстоятелство е било известно на административния орган, който го е посочил изрично в своята докладна записка. При това положение се явява основателно твърдението в писмената защита, че причината поради която жалбоподателя Х. не е дал биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване е, че талоните, с които е трябвало да посети болница са му предоставени в часа и минутата, в които е задържан съгласно посочената заповед за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – ***. Това обективно го е възпрепятствало да отиде до МБАЛ *** - *** в рамките на 45 минути от връчването им.
Процесните заповеди са издадени преди да е изчерпана процедурата по Наредба № 1 от 19 юли
Право на проверяваното лице е да избере дали да бъде проверено с техническо средство или с тест, или да бъде изследвано с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
ПАМ по чл. 171, т. 1, б„б“ от ЗДвП може да се наложи само, ако лицето е отказало всички така посочени способи за проверка. Тава не се твърди в оспорваните заповеди. В тях много ясно е посочено, че мерките се прилагат, защото е отказал само и единствено изписаното с химикалка от ответния орган:
- в Заповед за прилагане на ПАМ № 369з-3884/12.12.2024 г. - да бъде проверен с „техн. средство Алкотест Дрегер 7510“ и
- в Заповед за прилагане на ПАМ № 369з-3885/12.12.2024 г. - да бъде проверен с „техн. средство Дръг тест 5000“.
В двете заповеди липсва отбелязване жалбоподателят да е отказал изрично проверки с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като му се предостави съответната възможност затова.
В конкретния случай органите на МВР са лишили жалбоподателя Т.Х. от възможността в рамките на 45 минути от предоставянето на двата талона за изследване да посети МБАЛ *** - ***. Не е ясно защо, след като още около 14:00 ч. ответника е посетил „местопроизшествието“ и е констатирал отказа на водача на МПС да бъде проверен с „Алкотест Дрегер 7510“ и с „Дръг тест 5000“, защо не е издал незабавно талони за изследване. Такива са връчени 2 часа по-късно, едновременно със задържането на жалбоподателя. При това талоните не са издадени от ответника – издал АУАН и ЗППАМ, а от друго лице, което не е съществено нарушение, но както се посочи по-горе са връчени 2 часа по-късно.
Действително жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и ЗППАМ, както и талоните, но не е отказал да получи препис от тях и ги е получил. Докато ЗППАМ подлежи на обжалване пред съд, а АУАН на възражение, в съответно законов регламентиран срок, талоните не могат да се оспорват или да се възразява по тях, но следва на лицето, след като са връчени, да се даде възможност да ги използва, като при задържане е следвало да бъде съпроводен и приведен в МБАЛ ***- *** и пред медицинско лице да даде или да откаже да даде съответната проба за изследване, което да се отрази в съответния протокол.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки /ПАМ/ изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обстоятелствата за издаване на ЗППАМ. Като не се е съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил двете ПАМ при липса на необходимите материално-правни предпоставки за това.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспорените два административни акта за незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон, поради което следва да бъдат отменени. Не са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на двете ПАМ, тъй като не е дадена възможност на жалбоподателя да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - същия е бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
Относно представената Референция от ***, от която е видно, че ** на жалбоподателят Т.Х.Х. - „С.л.** “ ООД, е **, това обстоятелство е ирелевантно към предмета на делото.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски - в размер на 20 лв. /двадесет лева/ - за платена държавна такса по образуваните две дела, и сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ - по 1 000 лв. на обжалван адм. акт, договорено адвокатско възнаграждение за пълномощника, което е платено и за което са представени доказателства, или общо сумата от 2 020 лв. /две хиляди и двадесет лева/. Размера на адвокатското възнаграждение съдът приема за съответстващ на предмета на делото, на фактическата и правната му сложност, както и на извършените действия за правна помощ. Размера на определеното адвокатско възнаграждение е в съответствие и с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждението за адвокатска работа /чл. 8 ал. 3/.
Разноските следва да се заплатят от ЮЛ /юридическо лице/ в чиято структура е ответника, а именно от ОД /Областна Дирекция/ на МВР /Министерство на Вътрешните Работи/ - гр. Враца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 369з-3884/12.12.2024 г., издадена от ** /Д.С.Д./, с която на Т.Х. *** е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, и която ЗППАМ в справка за нарушител е посочена с № 24-0967-000572/12.12.2024г.
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 369з-3885/12.12.2024 г., издадена от ** /Д.С.Д./, с която на Т.Х. *** е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, и която ЗППАМ в справка за нарушител е посочена с № 24-0967-000573/12.12.2024г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца да заплати на Т.Х. *** сумата от общо 2 020 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |