№ 348
гр. гр. Димитровград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20255610101100 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът А. Х. Я. твърди, че получила Покана за доброволно
изпълнение изх.№12694/03.06.2025г. от ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по изп. дело
№20258740400823, съгласно което имала задължение към ответника „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, както следва: 517,05 лева — главница, законна лихва върху главницата считано от
16.02.2012 г., 596,62 лева — неолихвяема сума, 538,80 лева — разноски пo изпълнителното
дело и 201,51 лева — такси в полза на ЧСИ. След като се запознала с делото, установила, че
претенцията е по изпълнителен лист от 17.02.2012 г., издаден от РС Първомай по ЧГД
№55/2012г. в полза на „Банка ДСК“АД. За това вземане били образувани изпълнителни дела
№373/2012г. и №17/2016 г. двете по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, Рег №
822, с район на действие района на ОС-Пловдив.
Счита, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД претендираните суми на две
основания. На първо място счита, че вземането е погасено по давност, а на второ място —
не била уведомена от „Банка ДСК“АД, че е прехвърлила вземането. Не била уведомена и от
„ОТП Факторинг“, че е прехвърлила вземането, като дори задължението й да не е погасено
по давност, то не дължала плащане на „ЕОС Матриксс“ЕООД.
Заявява, че отдавна била забравила за това свое задължение, тъй като никой не я бил
търсил повече от 10 години. Както „Банка ДСК“АД, така и ОТП Факторинг и настоящият
ответник бездействали, дълги години и не били извършвали изпълнителни действия, които
да спрат или прекъснат давността, поради което, паричното задължение спрямо ищеца било
1
погасено по давност. Посочва, че изп.дело №373/2012г. на ЧСИ Минка Пенчева СТанчева-
Цойкова било прекратено на 30.11.2015 г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, а
образуваното изп.дело №17/2016 г. било прекратено на 21.04.2022г. отново на същото
основание. Реално по двете изпълнителни дела не били извършвани никакви изпълнително
действия, още по-малко такива, които да спрат или прекъснат давността. Предвид горното,
считано от 2015г. започнала да тече погасителната давност, която изтекла през 2020г. В
случай, че съдът приемел, че с образуването на изп.дело №17/2016 г. или с някое действие
по него е прекъсната давността, то най-късно в началото на 2025 г. вземането било погасено
по давност и то преди да бъде образувано изп.дело №20258740400823. Отделно от горното,
не била уведомена за извършената цесия.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че А. Х. Я. не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 517,05 лева
главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 16.02.2012г. до погасяване на
задължението и 596,62 лева — неолихвяема сума, за които суми е образувано изпълнително
дело №20258740400823 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие ОС- Хасково,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2012 г. издаден по ч.гр.д. №55/2012г.
по описа на РС Първомай. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД поддържа, че на 13.07.2007г. бил сключен договор
за кредитна карта между А. Х. Я. и Банка ДСК" ЕАД /кредитор/, като между страните
възникнало валидно облигационно правоотношение. Вземането било прехвърлено
първоначално на „ОТП Факторинг България" ЕАД, а от 12.07.2012г. „ЕОС Матрикс" ЕООД
придобило процесното вземане от цедента „ОТП Факторинг България" ЕАД, съгласно
сключен договор за цесия от 28.09.2018г. Поради неизпълнение на договора от страна на
задълженото лице, от кредиторът „Банка ДСК" ЕАД било инициирано заповедно
производство, като образувано било ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай, завършило
с издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на
тях е било образувано първоначално изпълнително дело №373/2012г. по описа на ЧСИ
Минка Пенчева Станчееа- Цойкова, с рег.№822 при КЧСИ. Това дело било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 30.11.2015г., като е образувано ново изпълнително дело
№17/2016 г., отново по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 16.05.2022г. От страна на ответника била депозирана
молба за образуване на ново изпълнително производство по процесния изпълнителен лист,
като е образувано изпълнително дело №221/2025 г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева
Станчева-Цойкова, което е изпратено за продължаване на изпълнителните действия по
компетентност по описа на ЧСИ Самуил Пеев, като делото било образувано под №823/2025г.
Това дело било висящо към датата на депозиране на исковата молба.
Счита, че без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 от 33Д за извършената цесия, тъй като
този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземането - то съществувало и следвало да
2
бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождавало
длъжника от отговорност за погасяването му.
Намира предявения иск за неоснователен, тъй като за установените вземания със
заповед за изпълнение течала 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в
сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установявала
вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при
новооткрити и новонастъпили обстоятелства. По тази причина влязлата в сила заповед за
изпълнение попадала в приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Неправилно било изложеното от ищеца твърдение в исковата молба, че за вземанията
по процесния изпълнителен лист е преклудирана възможността за принудително
изпълнение. Докато траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не течала. За тях давността е започвала да тече
от 26.06.2016 г., от когато е обявено за загубило сила ППBC №3/1980г. Доколкото
образуваното първоначално изпълнително дело № 373/2012 г. по описа на ЧСИ Минка
Пенчева Станчева-Цойкова е било висящо към момента на приемане на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС, следвало да се вземат предвид
само извършените изпълнителни действия след 26.06.2015г., тъй като погасителна давност
преди това не била текла. Започналата да тече погасителна давност от 26.06.2015г. била
прекъсната на 05.01.2016 г., когато била входирана молба за образуване на ново
изпълнително дело по процесния изпълнителен лист по описа на ЧСИ Минка Пенчева
Станчева-Цойкова. С молбата погасителната давност е прекъсната, тъй като в същата били
обективирани изпълнителни способи. Производството по изпълнително дело № 17/2016 г. по
описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова е прекратено с постановление на съдения
изпълнител от 16.05.2022г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, т.е. поради липсата на
поискани и извършени изпълнителни действия в период от 2 години. В този смисъл,
последните изпълнителни действия, с които погасителната давност била прекъсната
датирали от 2020г. Във връзка с горното, следвало да се посочи също, че перемпцията е без
правно значение за прекъсването на погасителната давност.
Поддържа, че в хода на изпълнителното дело са извършени редица изпълнителни
действия, като преди настъпването на давността, на 10.03.2025г., ответното дружество е
входирало молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист
по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, с която погасителната давност е
прекъсната, тъй като в т.5 от същата е обективирано искане за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника. След продължаване на делото по компетентност от ЧСИ
Самуил Пеев, по образуваното изпълнително дело № 823/2025 г., погасителната давност е
прекъсната за последно на 03.06.2025г. с налагането на запор на задълженото лице. С оглед
изложеното заявява, че в настоящия случай кредиторът не е бездействал, като са били
извършвани регулярно изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност.
Иска съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане
3
на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетата като доказателство по делото Заповед №28/17.02.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№5/2012г. по описа на РС-Първомай, съдът е разпоредил на длъжника А. Х. Я. да
заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 517,05 лева-главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ от 13.07.2007г., сумата
от 369,07 лева редовна лихва за периода от 21.01.2008г. до 16.02.2012г., сумата от 102,5 лева-
санкционна лихва, дължима за периода от 21.01.2008г. до 16.02.2012г., законна лихва върху
главницата, считано от 16.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 125 лева направени по делото разноски. Във връзка с така издадената Заповед
№28/17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, по ч.гр.д.№55/2012г. на РС-Първомай бил издаден Изпълнителен лист от 17.02.2012г. в
полза на „Банка ДСК“ЕАД против длъжника А. Х. Я. за горепосочените суми.
С Молба от 06.04.2012г. „Банка ДСК“ЕАД поискала от ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова с рег.№822 да образува изпълнително производство против длъжника А. Х. Я. от
с.Караджалово, за събиране на сумите, посочени в издадения по ч.гр.д.№55/2012г. по описа
на РС-Първомай Изпълнителен лист от 17.02.2012г. С молбата взискателят поискал да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а също така да се наложат
запор и възбрана върху нейните недвижими имоти, дялове в търговски дружества и
вземания, каквито се установят при съответните справки. Предвид така постъпилата молба,
по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е било образувано изп.дело №373/2012г. против
длъжника А. Х. Я..
На 12.04.2012г. ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е изпратила до адреса на длъжника
Покана за доброволно изпълнение на задълженията, като същата била връчена на А. Я. на
20.04.2012г.
С Молба от 21.11.2012г. до ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, „ОТП Факторинг
България“ЕАД поискало да бъде конституирано като взискател по горепосоченото
изпълнително дело, предвид сключен между него и „Банка ДСК“ЕАД Договор за покупко-
продажба на вземания от 12.07.2012г., съгласно който вземането по отношение на А. Х. Я.
било прехвърлено в полза на молителя.
На 30.11.2015г. ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е издала Постановление, с което на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК прекратила производството по изп.дело №373/2012г., тъй
като взискателя не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
повече от две календарни години.
С Молба от 05.01.2016г. „ОТП Факторинг България“ЕАД поискало ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова да образува изпълнително дело по отношение на длъжника А. Х. Я. за
4
сумите визирани в издадения по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай Изпълнителен
лист от 17.02.2012г. Изрично било поискано ЧСИ да насрочи дата за опис на движими вещи,
собственост на длъжника. Във връзка с тази молба, на 05.01.2016г. било образувано изп.дело
№17/2016г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова.
На 22.02.2016г. до длъжника била изпратена Покана за доброволно изпълнение, която
обаче не й е била връчена, като в приложената по делото разписка от „Български пощи“ЕАД
е отбелязано, че пратката не е връчена, тъй като получателя се е преместил на друг адрес.
На 04.04.2016г. до А. Я. е била изпратена друга Покана за доброволно изпълнение на
адрес в Димитровград, ул.“Ангел Кънчев“ 1Б-А-10, която също не й е била връчена, тъй като
не била потърсена от получателя. По същия начин невръчена останала и Покана за
доброволно изпълнение до длъжника от 16.06.2016г. и от 08.08.2016г.
С Молба от 04.04.2019г. ответникът по настоящото дело „ЕОС Матрикс“ЕООД
уведомило ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, че съгласно Договор за цесия от 28.09.2018г.,
сключен с „ОТП Факторинг България“ЕАД придобило вземането на последното дружество
по отношение на длъжника А. Я.. В тази връзка е направено искане първото дружество да
бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. С Молбата не са направени
искания за предприемане на изпълнителни действия по отношение на длъжника.
На 21.04.2022г. ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е подписала Постановление, с което на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратила производството по изп.дело №17/2016г., като
в същото е направено отбелязване, че е влязло в сила на 16.05.2022г.
Съгласно Молба от 10.03.2025г. от ЕОС Матрикс“ЕООД до ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова е било поискано образуването на изпълнително дело по отношение на длъжника А.
Х. Я. за сумите визирани в издадения по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай
Изпълнителен лист от 17.02.2012г. Изрично е поискано да се наложи запор върху най-новите
банкови сметки на длъжника. Във връзка с тази молба, ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е
образувала изп.дело №221/2025г. Извършена била справка за адресна регистрация на А. Х.
Я., като се установило, че нейния постоянен и настоящ адрес е в с.Черногорово, община
Димитровград, ул.“****. Поради това на 12.05.2025г. взискателят подал молба, с която
поискал изпълнителното дело да бъде преместено за продължаване на изпълнителното
производство при ЧСИ Самуил Пеев.
С Протокол №519/15.05.2025г. ЧСИ Минка Станчева-Цойкова прекратила
производството по изп.дело №221/2025г. с длъжник А. Х. Я., като изпратила материалите по
същото по подсъдност на ЧСИ Самуил Пеев. В тази връзка по описа на ЧСИ Самуил Пеев
било образувано изп.дело №823/2025г.
На 03.06.2025г. ЧСИ Самуил Пеев издал Запорно съобщение, с което наложил запор
на всички вземания на длъжника А. Х. Я. от „Юробанк България“АД на договорно и
извъндоговорно основание, в т.ч. банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви.
Съгласно това искане, Банката уведомила ЧСИ, че е наложила запор върху банковите сметки
на длъжника по изпълнителното дело.
5
С Покана за доброволно изпълнение от 03.06.2025г. А. Я. била поканена от ЧСИ
Самуил Пеев да заплати задълженията си по процесния изпълнителен лист, като била
предупредена ,че в случай на неизпълнение в указания й срок, ще се пристъпи към
принудително изпълнение чрез удръжки от банковите й сметки, трудово възнаграждение,
опис на нейно движимо и недвижимо имущество.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че по отношение на А. Х. Я. на
17.02.2012г. е бил издаден Изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ЕАД по ч.гр.д.
№55/2012г. по описа на РС-Първомай. Не се пори и относно това, че вземането е възникнало
съгласно издадената по същото частно гражданско дело Заповед №28/17.02.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Няма спор и
относно обстоятелството, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по искане на
кредитора, е било образувано изп.дело №373/2012г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова, а в последствие и изпълнителни дела №№11/2016г. и 21/2025г. на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова, както и неприключилото към настоящия момент изп.Дело №823/2025г.
на ЧСИ Самуил Пеев. Безспорно установено е, че кредиторът „Банка ДСК“ЕАД е
прехвърлила вземането си по отношение на длъжника А. Х. Я. на „ОТП Факторинг
България“ЕАД, което на свой ред го прехвърлило с Договор за покупко-продажба на
вземания от 28.09.2018г. в полза на ответника по настоящото дело „ЕОС Матрикс“ЕООД.
Спорно по делото е погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора
към длъжника А. Х. Я., прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното
производство по горепосочените изпълнителни дела и дължи ли ищеца на ответника сумата
в размер на 517,05 лева главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 16.02.2012г.
до погасяване на задължението и 596,62 лева — неолихвяема сума, от която 369,07 лева
редовна лихва за периода от 21.01.2008г. до 16.02.2012г., 102,55 лева- санкционна лихва за
периода от 21.08.2008г. до 16.02.2012г. и 125 лева деловодни разноски по ч.гр.д.№55/2012г.
по описа на РС-Първомай, за които суми е образувано изпълнително дело №20258740400823
по описа на ЧСИ Самуил Пеев.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищецът се явява длъжник по изпълнителен лист от 17.02.2012г., издаден
по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай, като основава исковата си претенция на
изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от ответника вземане, факт
настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, предявения иск се явява допустим и няма пречка да бъде
разгледан от съда.
6
В настоящия случай, вземането на кредитора е възникнало след постановяване на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№28 от 17.02.2012г. по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай и издаване на
изпълнителен лист въз основа на него на същата дата. На основание така издадения
изпълнителен лист, кредиторът е поискал по отношение на длъжника А. Х. Я., да бъде
образувано изпълнително дело пред ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, което е било прекратено
с Постановление от 30.11.2015г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В последствие, въз
основа на процесния изпълнителен лист е било образувано ново изп.дело №17/2016г. по
описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, прекратено с нейно постановление от 21.04.2022г.,
влязло в сила на 16.05.2022г. За трети път, въз основа на същия изпълнителен лист против
длъжника А. Х. Я. на 10.03.2025г. е било образувано ново изп.дело №221/2025г. по описа на
ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, което е продължило като изп.дело №823/2025г. по описа на
ЧСИ Самуил Пеев и не е приключило към настоящия момент.
От материалите съдържащи се в образуваните общо четири изпълнителни дела във
връзка с така издадения в полза на ответника изпълнителен лист от 17.02.2012г. се
установява, че взискателят е прекъснал давността за събиране на вземането първо със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, във връзка с която е издадена процесната Заповед
№28/17.02.2012г., както и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№55/2012г. по описа
на РС-Първомай. След това, давността отново е била прекъсната на 06.04.2012г., когато с
Молба до ЧСИ Минка Станчева –Цойкова взискателят е поискал против А. Х. Я. да бъде
образувано изпълнително дело, както и да й бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение. Следващото действие, годно да прекъсне давността за събиране на
вземането по горепосочения изпълнителен лист е било извършено от взискателя на
05.01.2016г., когато до ЧСИ Минка Станчева –Цойкова е подадена молба с искане за
образуване на ново изпълнително дело против А. Я., като е поискано съдебния изпълнител
да насрочи дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника. В тази връзка е било
образувано изп.дело №17/2016г. по описа на ЧСИ Минка Станчева –Цойкова, като по
същото не са били извършени каквито и да е изпълнителни действия до 21.04.2022г., когато
делото е било прекратено с Постановление на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Следващото
действие от страна на взискателя, което е годно да прекъсне давността за събиране на
вземането по процесния изпълнителен лист е било извършено на 10.03.2025г., когато с
молба от ответното дружество е поискано ЧСИ Минка Станчева –Цойкова да образува ново
изпълнително дело против А. Я., както и да наложи запор върху най-новите й банкови
сметки. В тази връзка е било образувано изп.дело №221/2025г. по описа на ЧСИ Минка
Станчева –Цойкова, което в последствие е прехвърлено на ЧСИ Самуил Пеев и заведено под
нов №823/2025г. По това дело е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника със
запорно съобщение от 03.06.2025г.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане, за което е бил издаден изпълнителен лист от
7
17.02.2012г. по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай, съдът счита, че съгласно чл.116
б.“в“ от ЗЗД само предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсват
давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В този смисъл давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива
изпълнителни действия могат да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителният процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение.
Предвид изложеното, съдът счита, че през периода от 05.01.2016г. до 10.03.2025г. не
се установява взискателят да е искал да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия
от съдебния изпълнител. Не се установяват и такива изпълнителни действия, които да са
извършени по инициатива на самия съдебен изпълнител, чрез които давността относно
събиране на вземането да е била прекъсната.
През горепосочения период, нито взискателя, нито съдебните изпълнители, при които
се е намирало изпълнителното дело, са предприели каквито и да е действия, прекъсващи
давността. Няма данни въобще да са налагани запори или възбрани върху имущество на
длъжника. Не е извършван опис или оценка на вещи, нито е назначаван пазач на такива. Не е
насрочвана или извършвана продан на описани вещи, собственост на задълженото лице.
Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. на ВКС по тълк.дело №3/2020г. на
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.215г. на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, погасителната
давност за процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. Същата е била прекъсната
8
на 05.01.2016г., когато до ЧСИ Минка Станчева –Цойкова е подадена молба с искане за
образуване на ново изпълнително дело против А. Я., като е поискано съдебния изпълнител
да насрочи дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника. След тази дата, до
10.03.2025г. не са били искани от взискателя, респ.предприемани от съдебния изпълнител
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като същата е изтекла на 05.01.2021г.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Тази давност може да бъде прекъсната единствено с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Предвид изтичането на погасителната давност за събиране на процесното задължение
на ищеца, предявения иск от А. Х. Я. с правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК се явява
основателен и доказан, поради което по отношение на нея следва да се признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 517,05 лева главница, ведно със законна
лихва върху нея считано от 16.02.2012г. до погасяване на задължението и 596,62 лева —
неолихвяема сума, за които суми е образувано изпълнително дело №20258740400823 по
описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие ОС- Хасково, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 17.02.2012 г. издаден по ч.гр.д. №55/2012г. по описа на РС Първомай.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за платена държавна такса- 50
лева и за адвокатско възнаграждение – 410 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Я., с ЕГН **********, от
с.Черногорово, община Димитровград, ул.“****, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес парк София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от Райна
Иванова Миткова- Т. и Тихомир Иванов Вълчев, сумата от 517,05 лева /петстотин и
седемнадесет лева и пет стотинки/ главница, ведно със законна лихва върху нея считано от
16.02.2012г. до погасяване на задължението и 596,62 лева /петстотин деветдесет и шест лева
и шестдесет и две стотинки/ — неолихвяема сума, за които суми е образувано изпълнително
дело №20258740400823 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие ОС- Хасково,
образувано въз основа на Изпълнителен лист от 17.02.2012г., издаден по ч.гр.д. №55/2012г.
по описа на РС Първомай, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес парк София“ №1,
сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от Райна Иванова Миткова- Т. и Тихомир Иванов
Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Я., с ЕГН **********, от с.Черногорово, община
9
Димитровград, ул.“****, направените по делото разноски в размер на 460 /четиристотин и
шестдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10