№ 45291
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110156757 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *** , с която се иска съдът да измени Решение 18301/13.10.2025г.,
постановено по гр.д. №20241110156757/2024г. по описа на СРС, 66 състав, в
частта за разноските.
Молителят сочи, че съдът неправилно не е присъдил сумата от 306,12
лева, представляваща държавна такса, заплатена в заповедно производство по
ч.гр.д. 2443/2024г. по описа на СРС, 66 състав. Твърди, че макар заявлението
по чл. 417 ГПК да е било отхвърлено , настоящото исково производство е
образувано в изпълнение на указанията на СГС по в.ч.гр.д.№ 1769/2024г. и
представлява пряко продължение на заповедното такова съгласно чл. 415, ал. 3
и 4 ГПК . Поради това, и тъй като предявеният осъдителен иск е уважен
изцяло, заплатената в заповедното производство такса се "запазва" и следва да
бъде присъдена като част от разноските по спечеленото дело, тъй като ищецът
е бил "санкциониран", въпреки че е доказал вземането си.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се допълни определението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище
по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на
1
страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в
частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1
ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта
за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване,
съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение 18301/13.10.2025г., постановено по настоящото дело, съдът е
уважил изцяло предявените от "ПИБ" АД искове, но е отказал да присъди в
полза на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
2443/2024г. (държавна такса в размер на 306,12 лв.).
Производството по чл. 415, ал. 1 ГПК (респ. ал. 3, както е в случая ) е
функционално и неразривно свързано със заповедното производство.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК предвижда "довнасяне" на държавна такса,
което имплицитно означава, че първоначално внесената такса в заповедното
производство се зачита като част от общата дължима такса за исковия процес,
а не се губи.
При уважаване на иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, исковият съд
дължи произнасяне и по разноските, направени в заповедното производство,
тъй като те са част от общите разноски по установяване на вземането.
Отговорността за разноски се определя от крайния изход на спора (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Фактът, че вземането е станало изискуемо едва в хода на исковия процес
(чрез връчването на исковата молба, съдържаща волеизявлението, на особения
представител ), е основание за уважаване на иска по същество (съгласно ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС), но не е основание за лишаване на ищеца от
разноските, направени в заповедното производство. Заповедното
производство е било необходима и законосъобразна стъпка за иницииране на
процеса по събиране на вземането по реда на чл. 417 ГПК. След отхвърлянето
му, единственият път за защита е бил осъдителният иск по чл. 415, ал. 3 ГПК,
който ищецът е провел успешно.
Ето защо искането за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските е основателно и следва да се уважи, като сумата от
306,12 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. 2443/2024г., следва да
2
бъде присъдена в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 18301/13.10.2025г., постановено по гр. д. №
20241110156757/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, в
частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Е. Х. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
допълнително сумата от 306,12 лв. (триста и шест лева и дванадесет
стотинки), представляваща държавна такса, заплатена в заповедно
производство по ч.гр.д. 2443/2024г. по описа на СРС, 66 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3