Р Е Ш Е Н И Е
№ 2007
гр. Пловдив, 13.
ноември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 1870 по описа
на съда за 2023г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 1099 от 16.06.2023г.,
постановено по АНД № 6213/2022г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII нак.състав е
отменен Електронен фиш серия К № 5558107, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който А.Г.Т., ЕГН **********, е
санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение извършено на
19.04.2021г. в 18:54 часа в гр.Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза
южно платно, посока изток.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на
решението и постановяването на друго, с което да се потвърди издаденият
електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация- А.Г.Т., чрез адв.Сл.Н.-пълномощник, оспорва жалбата.
Моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски по
представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се отмени обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящият
състав установи, че с оспорения ЕФ,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, серия К № 5558107
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на 19.04.2021г. в
18:54 часа в гр.Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза южно платно,
посока изток, Т., в качеството му на собственик, на когото е
регистрирано МПС – лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ *** е бил санкциониран
на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че управлява МПС
със скорост от 63 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение
на чл.21 ал.1 ЗДвП.
За
да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, състав на
районния съд е приел, че не е спазен редът, предвиден за налагане на
административно наказание на установеното нарушение на ЗДвП.
Така
постановеното решение е правилно.
Това
е така, тъй като електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39
ал.4 ЗАНН, според който „За случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш“. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в
размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН.
При
това положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил
налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе
законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не
електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП.
Този
извод следва недвусмислено и от новелата на особената разпоредба на чл.85а ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл.39 ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата“. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при
наличие на съответно правило в него, както е в случая.
Следва
да се отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са приети от
законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с
бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и
институтът на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП.
Или
всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и
други закони, вкл. и ЗАНН.
След
това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на
сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни.
Освен
това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП/с оглед съдържанието ѝ/ няма как да се
яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са
очевидно от публичен ред.
Изложеното
до тук, е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, поради което процесният съдебен акт се явява законосъобразен
и като такъв ще следва да бъде оставен в сила. Това има за последица и
отхвърляне на касационната жалба.
По
разноските.
С
оглед изхода от спора, следва касаторът да понесе сторените разноски за водене
на делото от страна на ответника по
касация. Ответната страна се представлява от адвокат, който е оказал правна
помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Следователно на адв. С.К.Н.–***, със служебен адрес: гр.Пловдив, ул. „Йоаким
Груев“ №41, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин)
лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника по касация А.Г.Т.. Като
неоснователно съдът намира възражението на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено съобразно правилата
на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо Административен
съд-Пловдив, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1099 от 16.06.2023г.,
постановено по АНД № 6213/2022г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII нак.състав.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Пловдив да заплати на адв. С.К.Н.–***, със служебен адрес:
гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ №41, адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника по касация А.Г.Т..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение :
Може
да се издава ЕФ за глоба до 50 лв., като аргумент в тази насока може да бъде
почерпен и от разпоредбата на чл.189, ал.13 /отм./ от ЗдвП. От друга страна следва да се отбележи, че
няма никаква логика за „по-леките случаи“ на нарушения от вида на процесното да
се прилага утежнената процедура по установяване на нарушението и налагане на
наказанието /съставяне на АУАН и издаване на НП/, която процедура се прилага
при „най-тежките“ нарушения от този вид, при които се предвижда и лишаване от
правоуправление. На следващо място - да се направи абсолютен извод, че
нарушенията за превишена скорост, за които се предвижда наказание „глоба“ до 50
лв. са винаги „маловажни“, означава да се приеме, че законодателят е дал
възможност на всеки водач веднъж годишно да извършва административно нарушение
от този вид без да бъде санкциониран, по аргумент от чл.28 от ЗАНН, което е
абсурдно като разсъждение. Що се отнася до „необжалваем минимум“, такъв отдавна не съществува, още повече че чл.59,
ал.3 от ЗАНН /отм./ е предвиждал необжалваем минимум от 10 лв., а не от 50 лв.,
поради което и по-подробен анализ на тази практика е абсолютно ненужен. Намирам необходимо да отбележа също, че ЗДвП се явява специален закон по отношение на
ЗАНН, съответно съдържа собствени специални разпоредби по отношение на
санкционирането с фиш, ЕФ и с НП, както и на понятието „маловажно“. Съгласно §
6, т.32 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което, макар и с
незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в
движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие.“ Чл.182
от ЗДвП не предвижда санкции за превишение на скоростта от 1 до 9 km/h, а
настоящият състав на съда приема, че всички наказуеми превишения по чл.182 от ЗДвП не са маловажни, още повече че
всяко от тях при друга пътна обстановка би могло да доведе и до настъпване на
пътнотранспортно произшествие, като сочи специалната разпоредба.
ПОДПИС:
……………………………………