№ 41
гр. Ловеч, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:П. ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500551 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГПК)
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
3193/01.07.2022г., с пощенско клеймо от 30.06.2022г., от П. Ц. П. , ЕГН
**********, гр. В.Т., ул. **** изцяло против Решение № 51/01.04.2022г. по
гражданско дело № 20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян, с
което са отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от П. Ц. П. , ЕГН **********, гр. В.Т., ул. **** против П. Н. Н. - Р., ЕГН
**********, гр. Тр., ул. ****, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация:
чл.422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА , с който се
иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. –
Р., че същата дължи сумата в размер на 2000.00 (две хиляди) лева,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по сключен
1
между страните писмен договор за правна защита и съдействие от
12.03.2018г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК 19.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 62/21.04.2021г. по частно гражданско дело
№ 296/2021 по описа на РС – Троян;
чл.422 ГПК вр. чл. 86 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, с който се
иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. –
Р., че същата дължи сумата в размер на 628.89 (шестстотин двадесет и
осем лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 2000.00 лева за периода от 12.03.2018г. до
19.04.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК 19.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 62/21.04.2021г. по частно гражданско дело
№ 296/2021 по описа на РС – Троян.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 3400 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство.
В жалбата въззивникът посочва, че решението е постановено в
противоречие на материално правните разпоредби на ЗЗД и процесуалните
норми на ГПК. В допълнителни писмени изложения излага следните въззивни
основания: решението е постановено по непредявен иск (възражение за
недопустимост), тъй като исковата претенция е за водене на чужда работа без
пълномощие; съдът неправилно не е приел изменението на иска от
24.01.2022г., липсвало определение (възражение за изменение на иска);
ищецът има право на възнаграждение, когато е действал без представителна
власт (възражение за гестия); не е налице плащане от страна на ответницата
– не се доказа плащането да е по договора (възражение за основание за
плащане), а и същевременно се доказало, че няма договор; неправилно съдът
е приел, че има потвърждение на представителна власт (възражение по
чл.42, ал.2 ЗЗД); позовава се, че представения договор за адвокатски услуги е
недействителен (възражение за нищожност на договор за адвокатски
услуги) и съдът неправилно го е включил като доказателство по делото, а е
следвало да бъде изключен като такова (възражение за липса на
2
определение); показанията на свид. Влаховски, съпругата му, която е дъщеря
на ответницата са неверни, твърдените от тях факта, че договорът е разписан
лично от ответницата в тяхно присъствие не е вярно, което се установило от
заключението на експертизата, като моли съда да ги кредитира при условията
на чл.172 ГПК (възражение за свидетелски показания); разпитът на
свидетелите били недопустим, тъй като с тях се установява факти и
обстоятелства, забранени от закона (възражение по чл.164 ГПК); плащането
от свид. Влаховски не може да се квалифицира като суброгация на страна на
ответника (възражение за суброгация). В останалата част излага
съображения, че след като договорът се оказал неистински, съдът е следвало
да сигнализира прокуратурата, а това не го е сторил, поради което
въззивникът подал жалба до РП – Троян, за което е образувана прокурорска
преписка и ДП № 4274/2022 по описа на РП – Ловеч, ТО – Троян. Моли съда
да допусне като доказателства, подадената от него жалба до прокуратурата,
както и материалите по прокурорска преписка и ДП № 4274/2022г. Моли съда
да отмени изцяло обжалваният съдебен акт като неправилен и да постанови
решение, с което да уважи предявените искове по основание и размер.
Претендира разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата П. Н. Н. – Р. чрез процесуален
представител адв. д-р М. Б. оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
Твърди, че съдът с определение от 28.01.2022г. се е произнесъл по искането
за изменение на иска, с което е оставено без уважение, като счита, че съдът се
е произнесъл по предявен иск, а искането за обезсилване и връщане е
неоснователно. Счита, че решението е правилно, тъй като по делото се е
доказало плащане от свид. Влаховски към ищеца, а от липсата на установени
факти, че между тях има договор, счита, че правилно съдът е приел, че свид.
Влаховски е платил вместо въззиваемата, като е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. Позовава се на чл.73 ЗЗД, като плащането не с
оглед личността. Твърди, че това трето лице свид. Влаховски е знаело, че
изпълнява чужд дълг, било налице и извънсъдебно признание на факт. В
останалата част се позовава на съдебна практиката за представителна власт
без пълномощие. Счита, че не са налице основанията за спиране на делото,
тъй като няма преюдициалност на престъпни обстоятелства, които да имат
значение за изхода на делото. Дали договорът е подписан или не от
3
въззиваемата е от значение за делото, а наказателното производство е без
значение по предявения иск. Сочи, че осъществяването на проверка по от
органите на МВР и на ДП, не е основание за спиране на гражданското дело.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на въззивника.
Моли съда да остави подадената жалба без уважение като неоснователна и
съда да потвърди обжалваното решение като допустимо, правилно,
мотивирано и постановено при съобразяване на процесуалните правила.
Претендира разноски за всички инстанции.
Подадена е частна въззивна жалба с вх. № 4141/07.09.2022г., с
пощенско клеймо от 05.09.2022г., от П. Ц. П. , ЕГН **********, гр. В.Т., ул.
**** срещу Определение № 393/29.08.2022г. по гражданско дело №
20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян, постановено по реда
на чл.248 ГПК. Посочва, че е постановено в нарушение на закона – липсва
изричен законов срок, в който може да бъде направено възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение. Твърди, че е подал молба по
чл.248 ГПК за намаляване на възнаграждението на противната страна, като
съдът я е отхвърлил, с мотива, че това възражение не е направено до
приключване на устните състезания по делото. Счита, че чл.78, ал.5 ГПК не
сочи преклузивен срок, поради което съдът неправилно не е уважил молбата
по чл.248 ГПК. Сочи, че е представител списък по чл.80 ГПК, поради което
правото му по чл.248 ГПК не се е преклудирало. Моли съда да отмени
атакуваното определение като намали възнаграждението на ответника,
съобразно материалния интерес.
Въззиваемата П. Н. Н. – Р. чрез процесуален представител адв. д-р М. Б.
изцяло оспорва частната жалба. Позовава се на практика на ВКС, ВАС като
посочва, че съгласно т. 11 от ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, претенцията по
чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Твърди, че в нито една от молбите на ищеца не е правено възражение за
прекомерност на хонорара, поради което правилно съдът е оставил молбата
по чл.248 ГПК без уважение. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждение за това производства. Претендира разноски в това
производство. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди
обжалваното определение.
4
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът П. Ц. П., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Подава писмена защита, с
която поддържа въззивната жалба. Подробно излага съображения, че
първоинстанционният акт е нищожен, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Отделно счита, че решението е неправилно и необосновано,
тъй като правния извод, че ответницата изпълнила чл.73 ЗЗД е неправилен, а
потвърждаването по чл.42, ал.2 ЗЗД е след 4 години от извършването на
действието. Твърди, че по безспорен начин се установи, че договорът, въз
основа на който се претендира възнаграждението е неистински, поради което
подал жалба до прокуратурата. Моли съда да не кредитира показанията на
свидетелите на ответницата, тъй като същите са намирали в роднински връзка
с нея, на основание чл.172 ГПК. Твърди, че показанията били неверни.
Твърди, че с тези показания са извършили престъпление по чл.290 НК, тъй
като устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно, че ответницата е
подписала процесния договор за правна помощ. Сочи, че адв. П. е извършва
адвокатски услуги на зетя на ответницата Петко Влаховски, но те са извън
предмета на договор с ответницата. Излага подробно изложение на фактите
по отношение на дисциплинарното производство срещу себе си и твърдения
за извършване на действия без представителна власт. Посочва, че с молба от
24.01.2022г. е поискал преминаване в осъдителен иск с правно основание
чл.61 вр. чл.60 ЗЗД, което съдът не е уважил, поради което решението е
недопустимо. Моли съда да се произнесе по предявен иск, да обезсили
решението на РС – Троян. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност.
Въззиваемата П. Н. Н. – Р., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител в о.с.з. Депозира писмени бележки, с което поддържа отговора
на въззивната жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди обжалваното решение като правилна. Моли съда да остави частната
жалба по чл.248 ГПК без уважение. Прави възражение за прекомерност.
Претендира разноски.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
5
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно
учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от
обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, поради което решението е валидно.
Първоинстанционното производство е образувано по искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА и
чл.422 ГПК вр. чл. 86 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, съответно за
сумите от 2000.00 лева и 628.89 лева.
За претендираните суми е образувано частно гражданско дело №
296/2021г. по описа на РС – Троян по молба по чл.410 ГПК от кредитора П. Ц.
П. срещу длъжника П. Н. Н. – Р.. В т.12 от заявлението е посочено, че между
кредитора и длъжника е сключен договор за правна защита и съдействие
ведно с изрично адвокатско пълномощно от 12.03.2018г., като страните са се
договорили, че кредиторът адв. П. ще осъществи процесуално
представителство и защита на длъжника пред АС – Велико Търново във
връзка с подаване на молба и завеждане на наказателно дело по чл.422, ал.1, т.
НПК. Твърди се, че в договора било уговорено изрично сумата от 2000.00
лева, както и начина на плащане. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил
задължението си по договора, поради което е подадено заявлението по чл.410
ГПК (л.4-7 от ч.гр.д. № 296/2021г.).
Въз основа на заявлението е издадена заповед за парично задължение №
162/21.04.2021г. за претендираните суми (л.13 от ч.гр.д. № 296/2021г.).
6
Заповедна е връчена лично на длъжника П. Н. Н. – Р. на 22.04.2021г.
(л.15 от ч.гр.д. № 296/2021г.).
На 29.04.2021г. по цитираното частно гражданско дело е постъпило
възражение лично подписано от длъжника, с което оспорва вземането, на
основание чл.414 ГПК (л.16 от ч.гр.д. № 296/2021г.).
С разпореждане № 229/10.05.2021г. РС – Троян е указал на заявителя, че
може да предяви иск против длъжника за установяване на вземането, в
едномесечен срок, като му е указала, че при непредставяне на доказателства в
посочения срок, издадената заповед ще бъде обезсилена (л.18 от ч.гр.д. №
296/2021г.).
Преклузивният срок за направа на възражението изтича на 22.05.2021г.,
а възражението е направено на 29.04.2021г. Същото е в срок, а съгласно
чл.415, ал.3 ГПК при направа на възражение по чл.415, ал.1, т.1 ГПК искът е
установителен. В този смисъл правилно съдът е приложил разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК като е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на разпореждането може да предяви иск за съществуване на
вземането си.
Разпореждане № 229/10.05.2021г. е връчено на заявителя на
14.05.2021г., с което едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК изтича на
14.06.2021г. (л.22 от от ч.гр.д. № 296/2021г. ).
Подадена е искова молба с вх. № 1524/26.05.2021г., с пощенско клеймо
от 25.05.2021г., от заявителя срещу длъжника, за посочените суми и
основание, поради което е образувано гражданско дело № 20214340100417 по
описа за 2021 на РС – Троян. На същата дала е депозирана молба с вх. №
1525/26.05.2021г. по частното дело, за което е представено доказателства за
предявеният иск (л.5-6 от гр.д. № 20214340100417 - първоинстанционно).
Подадената молба е в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, делото е
между същите лица по подаденото заявлението. Както заявлението по чл.410
ГПК, така и исковата молба за вземания спрямо длъжника, претендират
процесните суми на правно основание: сключен писмен договор за правна
помощ от 12.03.2018г. по КНД № 125/2018г. по описа на АС – Велико
Търново. Първото по делото съдебно заседание е на 05.10.2021г. (л.42 от
първоинстанционното дело), а следващите са били на: 03.11.2021г.,
17.12.2021г., 28.01.2022г., а последното е било на 02.03.2022г. Едва на
7
24.01.2022г. с молба с вх. № 395/25.01.2022г. ищецът е направил искане за
изменение на иска по чл. 214 ГПК като е посочено, че сумата се претендира
въз основа на извършени адвокатски услуги без пълномощния (л.129 от
първоинстанционното дело). С определение от о.с.з. от 28.01.2022г. съдът е
оставил без уважение искането за изменение на иска по чл.214 ГПК, като от
установителен да се премине към осъдителен и процесната сума да се счита
за предявена на основание водене на чужда работа без пълномощие (гестия).
Настоящият съд намира за правилно постановеното определение. На
първо място съгласно чл.241, ал.1 ГПК изменението на основанието на иска
може да стане най-късно в първото по делото съдебно заседание, което не е
направено от ищеца. Същото се явява преклудирано, тъй като е направено
преди четвъртото съдебно заседание. Освен това, съгласно т.11б от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС в производството по
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Указано е, че въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. Такова искане в молбата
от 25.01.2022г. няма - има искане за преминаване от установителен към
осъдителен, което е недопустимо с оглед характера на производство. На
следващо място, евентуалният осъдителен иск следва да бъде предявен още в
самата исковата молба, а не по по-късно. Ето защо настоящият състав счита,
че предявената искова претенция е за съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение за процесните суми въз основа на сключен
писмен договор за правна помощ между страните от 12.03.2018г. Съдът се е
произнесъл именно по това искане, поради което произнасянето му
съответства на предявената искова молба по правно основание, субект, обект,
предмет и размер на иска.
Ето защо са налице всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, които
8
обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което първоинстанционното производство и решението са допустими.
Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора. В този смисъл възраженията на
въззивника за недопустимост на решението и за изменение на иска, са
неоснователни.
По правилността на решението и основателността на исковете
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация:
- чл.422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. – Р.,
че същата дължи сумата в размер на 2000.00 (две хиляди) лева,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по сключен между
страните писмен договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г. ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК 19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
62/21.04.2021г. по частно гражданско дело № 296/2021 по описа на РС –
Троян;
- чл.422 ГПК вр. чл. 86 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. – Р.,
че същата дължи сумата в размер на 628.89 (шестстотин двадесет и осем лева
и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 2000.00 лева за периода от 12.03.2018г. до 19.04.2021г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
9
62/21.04.2021г. по частно гражданско дело № 296/2021 по описа на РС –
Троян.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
следните факти и обстоятелства: 1) наличие на облигационно
правоотношение, въз основа на писмен договор за правна защита от
12.03.2018г. по КНД № 125/2018г. по описа на АС – Велико Търново; 2)
другата страна по договора да е ответникът П. Н. Н. – Р.; 3) да е уговорено
възнаграждение в размер на 2000.00 лева; 4) към 12.03.2018г. задължението
за плащане да е възникнало, т.е. към тази дата да е настъпила изискуемостта
на вземането; 5) падежът на плащането да е уговорено на 12.03.2018г. или
към 12.03.2018г. ищецът да е изпратил покана за забава, на основание чл.84
ЗЗД.
При условията на насрещно и главно доказване ответникът следва да
установи плащане в размер на 2000.00 лева по сметка на ищеца. Ответникът
следва да установи правопогасяващото си възражение, а именно, че свид.
Влаховски е платил процесната сума по сметка на ищеца и същата
представлява уговорената сума по претендирания договор.
В исковата молба и в заповедта за изпълнение, ищецът се позовава, че
вземането е изискуемо въз основа на сключен писмен договор за правна
защита от 12.03.2018г., тъй като същият бил процесуален представител –
защитник на ответницата във връзка с подаване на молба и завеждане на
наказателно дело по чл.422, ал.1, т.5 НПК. По делото са приобщени всички
наказателни дела, включително и касационно наказателно от общ характер
дело 20184000600125 по описа за 2018 година на АС – Велико Търново.
Видно от материалите по него, същото е образувано по молба на осъденото
лице П. Н. Н. – Р. чрез защитник адв. П. Ц. П. от АК – В.Т.. Към молбата за
възобновяване на делото е приложен договор за правна защита и съдействие
от 12.03.2018г. между процесуалния представител и защитника, ведно с
пълномощно между тях двамата. От него е видно, че страните П. Н. – Р. като
клиент и П. П. като адвокат са сключили договор с предмет: оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
и защита пред Апелативен съд – Велико Търново във връзка с подаване на
молба и завеждане на наказателно дело по чл.422, ал.1, т.5 НПК –
възобновяване на наказателно дело. Договорено било възнаграждение в
10
размер на 2000.00, като страните се споразумели, сумата да бъде платима по
банков път. Договорът бил сключен на 12.03.2018г., като накрая на договора
били положили подписи от клиент и адвокат (л.10 от КНОХД №
20184000600125).
В хода на първоинстанционното дело, по инициатива на ищеца, е
открито производство по чл.193 ГПК за оспорване на истинността на
документа, а именно този договор. С оглед заявеното в исковата молба –
договорът за правна защита и съдействие следва да се квалифицира като
двустранен, възмезден, безсрочен, формален (страните го сключили в
писмена форма), комутативен. Същият представлява частен диспозитивен
документ, поради което по чл.193 ГПК може да се оспори не материалната
доказателствена сила, а само формалната такава. Затова този документ може
да бъде истински и неистински само на плоскостта досежно авторството на
страните, които са го заявили, а именно дали волеизявлението изхожда от
лицата, които са положили подписите си по този договор.
От заключението на изготвената в първоинстанционното дело съдебно-
почеркова експертиза и допълнително такава, се установи, че подписът,
положен като клиент от П. Н. Н. – Р., не е положен от нея (л.116-119, л.145-
150 от първоинстанционното дело). Същото се потвърди и в устната защита
на вещото лице в открито съдебно заседание (л.132-134, л.158-160 от
първоинстанционното дело). Съдът напълно кредитира заключението на
експертизата като пълно, достоверно, всестранно, изготвено от вещо лице с
необходимите познания, поради което е неоснователно възражението на
въззиваемата да се изключи от доказателствения материал или да не се
кредитира.
След като подписът в процесния договор не е положен от ответницата,
може да се направи правен извод, че същата не се е задължила по процесния
договор. Налице е порок, който води до нищожност на процесния договор, а
именно липса на съгласие от страна на ответницата. С оглед дадените
указания в ТР 1/27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020 на ОСГТК на ВКС съдът
приема, че процесният договор, на който се основа исковата претенция, е
нищожен, поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД. Правилно РС –
Троян е изключил този договор като писмено доказателство, на основание
чл.194, ал.3 ГПК. Доколкото няма договор, то исковите претенции се явяват
11
напълно неоснователни и недоказани, тъй като липсва правно основание за
съществуване на процесната сума като главно вземане от ищеца като
кредитор, както и лихвата за забава върху тази сума. Липсва валидно
облигационно отношение между страните, въз основа на което се
претендират исковите суми. В този смисъл е безпредметно да се обсъждат
другите предпоставки от разпределената доказателствена тежест. Противно
на всякаква логика, основателно е възражението на въззивника - ищец, че е
нищожен договорът за правна помощ, на който се позовава в исковата молба
и основава претенцията си.
В допълнение на изложението, съдът следва да отбележи следните
правни изводи: на първо място неоснователно е възражението на въззивника –
ищец, че липсва определение, че съдът е изключил представеният договор
като писмено доказателство. Съгласно чл.194, ал.3 ГПК съдът може да се
произнесе по оспорването на документа и с решението. В процесния случай
РС – Троян с мотивите на решението е изключил като доказателство
представеният договор, поради което определение по чл.194, ал.2 ГПК не е
необходимо. На второ място, неоснователно е възражението на въззивника за
гестия, тъй като исковата претенция се основава на договорно основание,
поради което е безпредметно да се обсъждат предпоставките на
извъндоговорните отношения (negatorium gestio), при положение, че съдът
не е сезиран с такова искане, предвид диспозитивното начало по чл.6 ГПК. В
този смисъл също е безпредметно да се обсъжда въведеното от въззивника
възражение за представителство без представителна власт – по чл.42, ал.2
ЗЗД, тъй като искът е за изпълнение на парично задължение на договор и е
без значение дали са породени действията за мнимо представлявания от
страна на мнимия представител. Това е така, тъй като съгласно чл.36, ал.1 ЗА
адвокатът винаги има право на възнаграждение, независимо дали е използван
институтът на упълномощаването по чл.36 и сл. ЗЗД, а при липса на договор
се процедира по чл.36, ал.4 ЗА. Затова не следва да се обсъжда дали
ответникът, кога и по какъв начин, е потвърдил извършените процесуални
действия, тъй като това касае действителността спрямо трети лица (висяща
недействителност – ТР 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014 на ОСГТК на
ВКС), но не и възнаграждението между представляван и представляван, което
е облигационно по своя характер и вътрешно (мандатно) правоотношение
между упълномощител и упълномощен. И на последно място, доколкото
12
липсва договор, който да породи задължението за плащане на процесната
сума, то е безпредметно да се обсъждат другите възражения на въззивника –
за наличното основание за плащане, свидетелските показания, за тяхната
допустимост и възражението за суброгация, както и възраженията на
ответника. По отношение на възраженията на въззивника за извършени
престъпление, следва да се отбележи, че заповедното производство не е
такова, което да събира и оценява доказателства във връзка с евентуално
извършени престъпления по неистински свидетелски показания или
документи състави по НК. Ето защо не следва да се обсъждат.
С оглед изложеното съдът приема, че предявените от П. Ц. П. , ЕГН
**********, гр. В.Т., ул. **** против П. Н. Н. - Р., ЕГН **********, гр. Тр.,
ул. ****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация:
- чл.422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. – Р.,
че същата дължи сумата в размер на 2000.00 (две хиляди) лева,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по сключен между
страните писмен договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г. ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК 19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
62/21.04.2021г. по частно гражданско дело № 296/2021 по описа на РС –
Троян;
- чл.422 ГПК вр. чл. 86 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. – Р.,
че същата дължи сумата в размер на 628.89 (шестстотин двадесет и осем лева
и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 2000.00 лева за периода от 12.03.2018г. до 19.04.2021г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
62/21.04.2021г. по частно гражданско дело № 296/2021 по описа на РС –
Троян;
са неоснователни и недоказани, поради което исковете следва да се
13
отхвърлят.
Доколкото крайният изводът на настоящият състав съвпада с извода на
РС – Троян, то налице е правилно приложение на закона на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение №
51/01.04.2022г. по гражданско дело № 20214340100417 по описа за 2022
година на РС – Троян, следва да се потвърди като правилно, на основание
чл.272 ГПК.
По жалбата срещу определението по чл.248 ГПК
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има
право на разноски. Същата е представила списък с разноски по чл.80 ГПК и
доказателства за тяхното извършване, както следва (л.157 от
първоинстанционното дело): 3000.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение (л.156 от първоинстанционното дело); 200.00 лева депозит
за съдебно-счетоводна експертиза (л.4, 71, 75 от първоинстанционното дело)
и 200.00 лева депозит за допълнителна съдебно-графологична експертиза
(л.137 от първоинстанционното дело). Общо претендираните разходи са
3400 лева.
Ищецът е представил списък с разноски по чл.80 ГПК с последната си
молба за даване ход на делото от 24.04.2022г. (л.152 от
първоинстанционното дело), поради което молбата за изменение на
решението е допустима (т.9 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС). Решението е връчено на ищеца на 27.06.2022г. (л.186 от
първоинстанционното дело), поради което двуседмичният срок за
обжалването му изтича на 11.07.2022г. Искането за изменение на решението в
частта за разноски е подадено от ищеца на 30.06.2022г., поради което то е в
преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл произнасянето на съда
в определението по чл.248 ГПК е валидно и допустимо. В искането по чл.248
ГПК ищецът моли съда да намали възнаграждението за адвокат, поради
прекомерност. Спорен остава въпросът дали има срок за направа на
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, претенцията за
разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да
бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция. След този момент нито с писмена
14
защита, нито по друг начин могат да се правят процесуално валидни искания
за присъждане на разноски или да се оспорва техният размер поради
прекомерност. В този смисъл са т. 11 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. №
6/2012 на ОСГТК на ВКС и Определение № 367/28.05.2014 г. по ч. гр. д. №
2923/2014 г. на ВКС. Следователно, възражението за прекомерност може да
се прави най-късно с приключване на устните състезания в съдебно
заседание. В този смисъл са неоснователни доводите на въззивника, че
законът не предвижда преклузивен срок за възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В първоинстанционното производство ищецът не се явявал в нито едно
от проведените открити съдебни заседания. Същият е изпращал писмени
становища по даване ход на делото: 30.09.2021г. (л.37-38), 28.10.2021г. (л.62-
64), 06.12.2021г. (л.89), 13.12.2021г. (л.113-114), 24.01.2022г. (л.128-129),
23.02.2022г. (л.152-153). Нито в исковата молба (л.5-6), нито в тези писмени
становища, ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, на основание чл.78, ал.5 ГПК, поради което настоящият състав
счита, че направеното, в молбата по чл.248 ГПК, възражение за прекомерност
е преклудирано. В този смисъл правилно РС – Троян е отказал да измени
решението в частта за разноските, тъй като искането е неоснователно, а
възражението на ищеца е преклудирано още с последното о.с.з. на
02.03.2022г.
Ето защо обжалваното определение № 393/29.08.2022г. по гражданско
дело № 20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян, постановено
по реда на чл.248 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено, на
основание чл.272 ГПК.
По разноските във въззивното производство
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата
страна П. Н. Н. – Р. има право на разноски във въззивното производство.
Въззиваемата е направила искане за присъждане на разноски в размер
на 400.00 лева за процесуално представителство и защита, изразяващи се в
подаване на отговор на частната жалба срещу определение по чл.248 ГПК,
както и защита в производството пред ОС – Ловеч по тази частна жалба (л.18-
19 от делото). С оглед факта, че обжалването на частната жалба се разглежда
в производство по обжалване на първоинстанционното решение, както и че
15
съдът се произнася с един акт, то претендираните разноски не следва да се
присъждат. Това е така, тъй като това производство е функционално и
предметно свързано с производството по обжалване на решението, същото не
е самостоятелно в процесния случай и за него не следва да се дължи
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ето защо по делото следва да
се присъдят само разноските по цялото дело, без претендираните отделно по
частната жалба в размер на 400.00. лева.
Въззиваемата страна представя списък, съгласно чл.80 ГПК и
доказателства за извършени разходи както следва: 600.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение по въззивна жалба (л.64-65 от
делото).
Отговорът на въззивната жалба е подаден на 25.11.2022г., а договорът е
сключен на 18.11.2022г. Ето защо за този вид договори е приложим чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), която разпоредба на основание
чл.5, ал.5 КРБ влиза в сила 08.11.2022г. Цената на предявените искове е
2 628.89 лева. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималното
възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Предмет на
въззивното производство са 2 628.89 лева, поради което горницата е 1 628.89
лева. 10 процента от тях са 162.89 лева. Следователно минималната сума за
въззивното производство е 562.89 лева (400 + 162.89). Претендираната сума
от 600.00 лева над минимумът, поради което възражението на въззивника П.
Ц. П. за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и
следва да се присъди сумата от 562.89 лева, а не претендираните 600.00 лева.
Ето защо въззивникът П. Ц. П., ЕГН **********, гр. В.Т., ул. ****
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата П. Н. Н. - Р., ЕГН
**********, гр. Тр., ул. ****, сумата от 562.89 лева (петстотин шестдесет и
два лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи разноски във
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 51/01.04.2022г. по гражданско
16
дело № 20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян, като
правилно, на основание чл.272 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 393/29.08.2022г. по
гражданско дело № 20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян,
постановено по реда на чл.248 ГПК, като правилно, на основание чл.272
ГПК.
ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН **********, гр. В.Т., ул. **** да заплати на
П. Н. Н. - Р., ЕГН **********, гр. Тр., ул. ****, сумата от 562.89 лева
(петстотин шестдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки),
представляващи разноски във въззивно гражданско дело № 20224300500551
по описа за 2022 година, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. чл.280,
ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17