РЕШЕНИЕ
№ 276
Стара
Загора, 24.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд –
VIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Златко Мазников
при секретаря Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Златко
Мазников административно дело № 190 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв. Я.Т., против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5909#17 от
10.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с който по отношение на Д.М.Д. е установено публично
държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия
по направление „Биологично растениевъдство“ (БР) за кампании 2015, 2016, 2017,
2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН:
24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН:
24/080618/08412 и УИН: 24/110619/14266, в размер на 5582,97 лева, на основание
чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) от
Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
В жалбата е направено оплакване
за нищожност
на оспорения АУПДВ, формулирано като „липса на годно правно основание на
обективирания частичен отказ“, без да става ясно в какво се изразява въпросния
частичен отказ и как е обективиран, и се навеждат доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се, че актът не е бил надлежно връчен на адресата и
ако да е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, не съдържа
мотиви – фактически и правни основания за издаването му. Не се оспорва размера
на изплатените субсидии по направление БР за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и
2019 във връзка с подадените заявления за подпомагане по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 г., но се твърди,
че актът за оторизация и изплащане на финансово подпомагане, с който на
жалбоподателя е било изцяло отказано субсидиране за кампания 2019 г., е бил
отменен по съдебен ред и преписката е била върната на административния орган за
ново произнасяне. Иска се обявяване на обжалвания АУПДВ за нищожен или отмяната
му като незаконосъобразен. В случай, че не бъдат споделени оплакванията,
изложени в жалбата, е направено искане за прихващане на оторизацията за
кампания 2019 г. с установеното публично държавно вземане, а в случай, че АУПДВ
бъде отменен и преписката бъде върната на административния орган за ново
произнасяне – да бъде определен срок за това. Претендират се разноски.
Ответникът – заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител представя писмено становище,
с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като се
излагат съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган при
спазване на административно-производствените правила и отговаря на изискванията
на закона за форма съдържание, в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон и съобразяване с целта на закона. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните няма спор и
от представената административна преписка (в частност: л. 53 – 72), а и от
приложеното адм. дело № 238/2022 г. на Административен съд Стара Загора, се установява,
че жалбоподателят Д.М.Д. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във връзка с
чл.4, параграф 1, б. „а” от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с Уникален регистрационен номер (УРН) 386354. Одобрен е за участие пo мярка 11 БЗ от ПPCP 2014 – 2020
г. с направление „Биологично растениевъдство“ (БР) през кампания 2015, като
през кампания 2020 е избрал да продължи ангажимента си с една година.
За кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 във
връзка с подадени заявления за подпомагане съответно с УИН: 24/090715/92130,
УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН: 24/080618/08412 и УИН:
24/110619/14266 пo мярка 11 БЗ, направление БР, на жалбоподателя
са били изплатени субсидии в общ размер на 55829,77 лева, както следва: през първата
година от ангажимента – 13487,82 лева; през втората година от ангажимента – 15359,13
лева; през третата година от ангажимента – 15359,13 лева; през четвъртата
година от ангажимента – 11623,69 лева; през петата година от ангажимента – 0
лева (л. 20 – 31).
C обжалван по съдебен ред (адм.
дело № 238/2022 г. на Административен съд Стара Загора) и влязъл в
сила на 27.08.2022 г. Акт за прекратяване на биологичен ангажимент (АПБА) пo мярка 11 БР
от ПРСР 2014 – 2020 г. с изх. № 01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ поетият от
жалбоподателя ангажимент е бил прекратен на основание чл.
15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., поради
неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата (л. 39 – 51).
С уведомително писмо изх.
№ 01-6500/5909#14 от 21.11.2022 г. на заместник
изпълнителният директор на ДФЗ (л. 32 – 33), получено на 06.12.2022 г. (л. 34), на основание чл. 26, aл. 1 от АПК жалбоподателят е бил уведомен за открИ.не на административно
производство за издаване нa АУПДВ. В писмото е посочено, че производството се
открИ. на основание влезлият в сила АПБА, посочени са изплатените суми по мярка
11 БЗ, направление БР, за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 и е посочено, че в
съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
следва да бъдат възстановени 10 % от общата сума на субсидиите (55829,77 лева), равняващи се на 5582,97
лева.
В подадено възражение вх.
№ 01-6500/5909#16 от 20.02.2022 г. (л. 35 – 37) жалбоподателят
посочил, че се е заблудил, смятайки, че с подаденото Заявление за подпомагане по
мярка 11 БЗ, направление БР, за кампания 2020 г. поема нов биологичен
ангажимент за една година, а не продължава вече поетия такъв, поради което и за
кампания 2020 г. е декларирал по-малко площи. С оглед на това е изразил становище,
че независимо от влезлия в сила АПБА, „е налице хипотезата на безвиновна
отговорност“ и не следва да връща изчисления процент от изплатената му субсидия,
поради което е поискал да не бъде издаван АУПДВ и откритото производство по
издаването му да бъде прекратено, като се приеме „в контекста на допусната
ЯФГ“, че става въпрос за нов ангажимент за кампания 2020 г., а не за удължаване
на приключилия вече през 2019 г. петгодишен ангажимент.
С оспорения АУПДВ № 01-6500/5909#17 от
10.02.2023 г. (л. 8 – 10), издаден от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 27, ал. 3,
5 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т.
8 и 9 от ДОПК,
във връзка с влезлия в сила АПБА с изх. № 01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. и след като са обсъдени и
приети за неоснователни направените възражения с вх. № 01-6500/5909#16 от 20.02.2022 г., по отношение на
жалбоподателя е установено публично държавно вземане, определено като подлежаща
на възстановяване изплатена субсидия по направление БР за кампании 2015, 2016,
2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН:
24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН:
24/080618/08412 и УИН: 24/110619/14266, в размер на 5582,97 лева, на основание
чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
АУПДВ е бил връчен на жалбоподателя на 28.02.2023
г. (л. 19), а жалбата против него е била
подадена на 13.03.2023 г. (л. 13).
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е насочена срещу
подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен
акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от съобщаването му, от лице с правен интерес – адресат на акта,
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на
това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от средства на Европейския съюз (EС), включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на ЕС. В чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
В нормата на § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на ЕС. По силата на чл. 11
и 11а от ЗПЗП
ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС. В чл. 27, ал. 3,
5 и 7 от ЗПЗП е предвидено, че:
РА е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС;
вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК;
дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън
основанията по ал. 6, се установява с издаването на
АУПДВ по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор
на РА, издава
АУПДВ по реда на АПК и решения за налагане
на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управлениенция (ЗУСЕФСУ), а нормата на
чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП регламентира възможност за делегиране на правомощията по ал. 5
на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
С решение на УС на ДФЗ по
Протокол № 197 от 19.08.2022 г. – т. 2, за изпълнителен директор на фонда е
назначен Г. Т., а за негови заместници са избрани И. И. и В.. К. (л. 73). Със заповед
№ 0З-РД/3088 от 22.08.2022 г. – т. 3 и 4 (л. 74 – 75), изпълнителният директор на ДФЗ Г. Т. е
делегирал на заместника си В.. К. правомощията си да издава и подписва АУПДВ,
както и писма за открИ.не на производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми
и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за
подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
(Наредба № 5 от 27.02.2009 г.), сред посочените в чл. 1 от която е и мярка 11 БЗ.
АУПДВ № 01-6500/5909#17 от
10.02.2023 г., както и уведомителното писмо за открИ.не на
производството по издаването му, са подписани от заместник изпълнителния
директор на ДФЗ В.. К., поради което и с оглед на изложеното по-горе съдът
намира, че обжалваният е бил издаден от материално компетентен административен
орган при упражняване на законово регламентирани и надлежно делегирани
правомощия.
Оспореният АУПДВ е издаден
в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 50, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че жалбоподателят земеделски стопанин, регистриран в ИСАК с УРН, одобрен за участие пo мярка 11 БЗ от ПPCP 2014 –
2020 г. с направление БР през кампания 2015, като през кампания 2020 е избрал
да продължи ангажимента си с една година, както и изплатените му суми за кампании 2015, 2016,
2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане, възлизащи
общо на 55829,77 лева, както и че с влязъл в сила
АПБА ангажиментът му е бил прекратен на основание
чл.
15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., поради
неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка са
цитирани и обсъдени подадените от жалбоподателя възражения във връзка с
изпратеното му уведомително за открИ.не на производството за
издаване нa АУПДВ, като е обоснован извод за тяхната неоснователност. С оглед
на това е прието, че са налице хипотезите на чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал.
4, т. 2, б. „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Въз основа на
изложените фактически и правни основания по отношение на жалбоподателя е
установено публично държавно вземане, определено като подлежаща на
възстановяване изплатена субсидия по направление БР за кампании 2015, 2016,
2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН:
24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН:
24/080618/08412 и УИН: 24/110619/14266, в размер на 5582,97 лева – 10 % от общата
сума на изплатените му за периода субсидии.
Оспореният АУПДВ е издаден при спазване на
нормативно предписаните процесуални правила за това и съдът не установи
допуснати съществени нарушения в тази насока. В случая административният орган
е изпълнил задължението си да се произнесе, след като събере относимите
доказателства и установи в пълнота обуславящите издаването на акта факти. В
частност жалбоподателят е бил уведомен за открИ.не на производството по
издаване на АУПДВ, като му е предоставена възможност да подаде възражения, а
подадените от него такИ. са подробно обсъдени, като е обоснован извод за
тяхната неоснователност. Твърдението на жалбоподателя, че АУПДВ не му е бил
надлежно връчен, се опровергава от приложеното на л. 19 известие за доставяне,
подписването на което от жалбоподателя, като получател на лично връчения му
документ, чийто номер изрично е вписан в известието, не беше оспорено. Дори да
се приеме обаче, че АУПДВ не е бил връчен лично на жалбоподателя, очевидно с
оглед на подадената (и то в срок) жалба актът е достигнал до
него и той се е запознал със съдържанието му, а и участието му в съдебното
производство като страна в условията на равнопоставеност с административния
орган гарантира в пълен обем възможността му да защити адекватно правата и интересите
си, засегнати с оспорения неблагоприятен за него акт. Следователно, ако и (противно
на приетото за установено от съда)
да е налице процесуално нарушение във връзка със съобщаването на обжалвания акт
на адресата му, същото не е съществено и не води до отмяна на акта, като
незаконосъобразен.
Съдът намира, че е налице
и правилно приложение на материалния закон при издаването на оспорения АУПДВ.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в действащата му редакция, в сила от 26.04.2022
г., ДФЗ едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато не са изпълнили
изискванията на чл. 17, ал. 2. В случая обаче АПБА, във връзка с който е бил издаден
обжалваният АУПДВ, е с дата 18.02.2022 г., т.е. бил е издаден при действието на
предходната редакция на чл. 15, ал. 3, т. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., която не предвижда изрично едновременното
издаване на АПБА и АУПДВ – „ДФЗ прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление…“. Ето защо, макар в резултат на съдебното му
обжалване АПБА да е влязъл в сила на 27.08.2022 г., доколкото към датата на
издаване на АУПДВ биологичният ангажимент на жалбоподателя вече е бил прекратен
с влязъл в сила акт и то потвърден със съдебно решение – жалбата против АПБА е била отхвърлена (л. 44 – 51), съответно органът не би могъл на легитимно основание едновременно с
издаването на АУПДВ да прекрати повторно ангажимента на жалбоподателя, тъй щото
същият вече е бил прекратен, съдът намира, че АУПДВ е бил издаден в изпълнение
на предписанието на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,
ако и да е бил издаден отделено от и след издаването на АПБА при действието на
законова редакция, предвиждаща едновременното им издаване.
Съгласно ал. 4, т. 2, б. „г“ от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. подпомаганите
земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият
многогодишен ангажимент; от кампанията на
първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени
неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5,
възстановяват 10 %, ако е след петата година.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. одобрената
площ за извършване на дейности по направление БР може да бъде намалена
с не повече от 10 %, като всяка година
поне 90 % от площта по направлението се
припокрИ. географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава
четвърта на настоящата наредба или в
случаите по ал. 4 и 5. При определяне на
процентното съотношение по изречение първо ДФЗ – РА, закръгля получения
резултат до втория знак след десетичната запетая. Удължените след 2020 г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ
за извършване на дейности по направление БР, която може да варира
с процент, по-голям от 10 %, като
ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година
площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма
регистрирано правно основание за текущата година.
С оглед на цитираните правни норми,
посочени в обжалвания административен акт като правно основание за издаването
му, фактите, релевантни за проверка на материалната му
законосъобразност, се свеждат до извършването на плащане в полза на земеделски
стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 11 БЗ и прекратяване на поетия
ангажимент неизпълнение на изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. Изцяло в съответствие с тези материалноправни предпоставки са и
посочените в АУПДВ фактически основания за издаването му, като същите са и
документално доказани. От събраните по делото и
обсъдени по-горе доказателства се установява, а жалбоподателят не оспорва, че като
земеделски стопанин, регистриран
в ИСАК, и бил одобрен за участие пo мярка 11 БЗ от
ПPCP 2014 – 2020 г. с направление БР през кампания 2015 и изплатените му суми за кампании 2015, 2016,
2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане възлизат общо на 55829,77 лева. Няма и спор,
че с влязъл в сила на 27.08.2022 г. АПБА ангажиментът му е бил прекратен през кампания 2020 г. на
основание чл.
15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., поради
неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. АПБА е влязъл в
сила, като при това по неговата законосъобразност е налице и съдебно
произнасяне, поради което не подлежи на отделна и самостоятелна преценка от настоящия
съдебен състав били ли са налице предпоставките на чл. 17, ал. 2 във връзка с чл.
15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на
поетия от жалбоподателя биологичен ангажимент, съответно обосновано и правилно
ли е бил прекратен същия.
Без правно значение е в случая възражението на
жалбоподателя, направено впрочем във връзка полученото от него уведомление за
открИ.не на производството по издаване на АУПДВ, но ненаведено като довод в
жалбата му, че се е заблудил, че ангажиментът му е приключил през 2019 г. и че
с подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2020 г. поема нов
ангажимент за една година. Съдът не преценява извършените фактически и правни
действия с оглед на субективните представи на лицето, каквото по съществото си
е заблуждението, а въз основа на обективната им проява – подписани и подадени документи,
и правните последици, произтичащи от тях.
Без правно значение е и обстоятелството, че актът,
с който на жалбоподателя е било отказано оторизация и изплащане на финансова
помощ за кампания 2019 г., е бил обжалван и отменен по съдебен ред, тъй като
към датата на издаване на АУПДВ жалбоподателя не е получил финансова помощ за
кампания 2019 г. и това е изрично посочено в оспорения акт, а и към момента
заявеното от него финансово подпомагане за кампания 2019 г. не е оторизирано –
в резултата на извършената от съда служебна справка се установи, че преписката
е върната на административния орган за ново произнасяне (л. 114 – 121), като жалбоподателят не
ангажира доказателства, а и не твърди органът да се е произнесъл в положителен за
него смисъл, т.е. липсват данни, обуславящи различен от посочения в обжалвания
АУПДВ общ размер на получените от него суми за финансово подпомагане през
периода на биологичния му ангажимент, съответно водещи до различен размер на
задължението, установено с АУПДВ.
При тези факти съдът
намира, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 1 и
ал. 4, т. 2, б. „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., и в
съответствие с тях с обжалвания АУПДВ е установено публично държавно вземане, определено
като подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по направление БР за
кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от жалбоподателя
заявления за подпомагане с УИН: 24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН:
24/030717/03272, УИН: 24/080618/08412 и УИН: 24/110619/14266, в размер на
5582,97 лева – т.е. в размер на 10 % от общата сума на изплатените за периода
субсидии, тъй като жалбоподателят е удължил поетия от него петгодишен биологичен
ангажимент с една година и ангажиментът му е бил прекратен след петата година.
По тези съображения съдът
намира, че оспореният АУПДВ, като издаден от компетентен орган при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон, се явява законосъобразен и
жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид изхода на делото
искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като в тежест на Д.М.Д. на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК
бъде възложена заплащане на сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и
правна сложност на спора.
Водим от горните мотиви,
съдът на основание чл. 172, ал. 2
предложение второ от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.М.Д., ЕГН **********,***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 01-6500/5909#17 от 10.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: