№ 2202
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110213365 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Й. К. (подадена чрез адв. Я.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 8336 от 11.09.2023г., издадено от В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква
„А“, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, буква „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата
на жалбоподателя А. Й. К. e наложена „глоба” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева.
В подадената жалба се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно
и постановено в нарушение на административно – съдопроизводствените правила. Заявява
се, че не е спазена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП липсвало пълно
описание на нарушението. От съдържанието на Акта и Наказателното постановление не
ставало ясно как точно е установено, че за съответното пътно превозно средство (ППС) няма
издадено разрешение или че не е платена такса, като правният извод, че липсвала такава
такса не компенсирал факта, респ. непредставянето на разрешение в момента на проверката
не води до единствения възможен извод, че разрешението не е било издадено или че не е
платена дължимата такса. Излагат се съображения и за ефекта на глобата върху семейството
на жалбоподателя. Посочва се, че санкцията не отговаря на нито една от целите по чл.22 от
ЗАНН и е несъразмерна с нарушението. Релевират се доводи и за малозначителност на
1
деянието, тъй като измереното претоварване не било в количества, които да са опасни за
движение по пътищата и не биха могли преждевременно да износят пътната
инфраструктура или в следствие на които да се налагат спешни ремонти. Изтъква се, че К. е
оказал в пълна степен дължимото съдействие на проверяващите органи. Нарушението било
извършено за първи път и от него не са произтекли вредни последици. В жалбата се казва,
че водачът спазва правилата за движение по пътищата и е нямало как да прецени дали
сумата от натоварването на осите е над максимално допустимото натоварване по чл.7, ал.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Не било ясно дали използваните за измерването
електронна везна и ролетка са технически изправни към деня на проверката, дали са одобрен
тип и дали не е изтекъл срокът на валидност. Жалбоподателят твърди, че везната е с
метрологични характеристики – обхват : 20 000 кг. и не можело по категоричен начин да се
установи дали със същата е възможно да се измери маса на автомобила, която е 25.475 тона.
К. се позовава и на чл.11, вр. чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ като
твърди, че отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят
лицата, които извършват превозите, а собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС
или лицата, които извършват превозите имат задължението да снабдят ППС със съответните
документи. Според жалбоподателя адресат на нормата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за
пътищата се явява собственикът или превозвачът в зависимост от това от чие име се
извършва превозът. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно
постановление. Алтернативно се иска съдът да приеме, че случаят е маловажен.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 363485 от 18.12.2023г. и с вх. №
81295 от 12.03.2024г. от А. Й. К. чрез адв. Я.. В тях се казва, че се поддържа жалбата и се
иска отмяна на оспореното Наказателно постановление. Отново алтернативно се моли СРС
да приеме, че случаят е маловажен. Претендира се и присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е депозиран и отговор от юрк. Н. с вх. № 362203 от 15.12.2023г. С него се
иска СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се да са спазени
чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН. Твърди се, че в Акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на
превозното средство във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на
МРРБ. Посочва се, че за да не бъде глобен жалбоподателят е следвало да подаде заявление
съгласно чл.155, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. по приложения към Наредбата
образец. К. не бил представил Разрешително за платени пътни такси, поради което се счита,
че правилно и законосъобразно са му били съставени АУАН и НП. С оглед нормата на
чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗП се посочва, че Актът и НП са съставени и издадени от компетентни
лица. Изтъква се, че и непредпазливите деяния са нарушения съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН,
поради което липсата на кантар за товарене не извинява жалбоподателя. Движението по
републикански път без издадено Разрешение от администрацията се определя като /само по
себе си/ достатъчна степен обществено опасно поради това, че е в разрез с разрешителния
2
режим, въведен като допълнителна гаранция за безопасността на движението.
Неоснователно било становището на жалбоподателя, че отговорно лице за процесното
нарушение е превозвачът, тъй като такава терминология не била използвана в Закона за
пътищата и в Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни
пътни превозни средства на МРРБ. Освен това юрк. Н. твърди, че в настоящия случай не се
касае за хипотезата на §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Неоснователно би
било твърдението, че на водача на ППС е следвало да му се наложи наказание по чл.177,
ал.3 от ЗДвП, тъй като тази норма регулира различни обществени отношения от тези по
чл.53, ал.1 от ЗП. Доколкото деянието нарушава изискванията за ползване на пътищата,
законосъобразно водачът на ППС бил привлечен в случая към административна отговорност
по чл.53, ал.1 от ЗП. Според юрк. Н. не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези
аргументи се иска от съда да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Й. К. не се явява лично. Участие в
съдените заседания на 19.12.2023г. и 12.03.2024г. не взема и адв. Я..
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – също не изпраща представител, който да вземе становище по съществото
на спора пред СРС.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
*** е собственик на специален автомобил „***“ с рег. № *** с технически допустима
максимална маса - 41 000, с допустима максимална маса на състав от превозни средства –
40 000, с маса на превозното средство - 30860, с четири оси, междуосие – 4500, първа ос -
7500 кг., втора ос – 7500 кг., трета ос – 13000 кг., четвърта ос – 13000 кг., екологична
категория – EVRO 5, с ресорно окачване.
На 11.08.2023г. около 12:00 часа, на територията на гр. София, на републикански път
А-2, Автомагистрала (АМ) „Хемус“, км. 0+200, с посока от гр. София към гр. Варна, се
движело посоченото по-горе моторно превозно средство (МПС) с рег. № ***. Превозното
средство било управлявано от жалбоподателя А. Й. К. и било спряно за проверка от
свидетелите М. А. и Л. М. – инспектори в Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”. В хода на проверката било направено
измерване с ролетка № 1305/18 и преносима електронна везна тип „DFW-RR” с
идентификационен № 118829 (призната за одобрен тип средство за измерване и преминала
периодична проверка на 12.06.2023г.). Измерено било натоварване на първа ос – 7430 кг., на
втора ос – 8220 кг., на трета ос – 12910 кг. и на четвърта ос – 12565 кг. Установено било
сумарно натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство в размер на 25475
кг. (25.475 тона). Измерени били 1,38 метра разстояние между осите. Констатирано било
натоварване на камиона със земна маса.
Проверяващите приели, че има превишение на максимално допустимото натоварване
3
съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ на двойната
задвижваща ос на ППС, както и че водачът К. управлява превозното средство като извършва
превоз на товари /земя/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ. Поради това на 11.08.2023г. св. А., в присъствието на св. М. и пред
жалбоподателя А. Й. К. съставил на последния Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0009784 за нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „А“,
предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Препис от този Акт е връчен на А. Й. К. срещу
подпис на 11.08.2023г.
Въз основа на този АУАН В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” издала срещу А. Й. К. Наказателно постановление № 8336 от 11.09.2023г.,
с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП на К. е наложена „глоба” в размер на
2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „А“, предл.2 от
ЗП, вр. чл.7, ал.1, буква „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било
получено на 14.09.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена в АПИ чрез системата
за сигурно електронно връчване на 19.09.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите М. А. и Л. М., както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК : АУАН № 0009784 от 11.08.2023г.; разписка от системата за
сигурно електронно връчване на жалба; известие за доставяне на НП; копие на лична карта
на А. К.; копие на свидетелство за регистрация на МПС – част II, копие на пътен лист №
0033674; разписка за връчване на АУАН; Заповеди на Председателя на управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от 31.03.2022г., с № РД-11-247 от
31.03.2022г., с № РД-11-1145 от 31.10.2022г. и с № РД-11-720 от 01.06.2023г.; кантарна
бележка; Заявление за проверка № 000029-31182 от 12.06.2023г.; писмо от АПИ с вх. №
363692 от 18.12.2023г. с приложена карта; справка с граници на общини на АМ „Хемус“;
Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-
616 от 11.09.2018г.; Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие на джобни
ролетки; Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от
27.03.2008г.; Заявление № АУ0000293-19070 от 16.04.2021г. и Удостоверение за признаване
на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 /с приложения/.
Показанията на свидетелите М. и А. звучат достоверно, непредубедено и
еднопосочно. Те намират опора в АУАН № 0009784 от 11.08.2023г. и кантарната бележка.
Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
4
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на приложените по делото Заповеди на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от
31.03.2022г., с № РД-11-247 от 31.03.2022г., с № РД-11-1145 от 31.10.2022г. и с № РД-11-720
от 01.06.2023г., както и на Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г.
От съвкупната преценка на Заповедите на Председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-247 от 31.03.2022г., с № РД-11-1145 от
31.10.2022г. и с № РД-11-720 от 01.06.2023г. следва, че М. А. е заемал длъжността
„инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“ и съответно е бил оправомощен да извършва контролни проверки на ППС,
движещи се по републиканската пътна мрежа, както и да съставя АУАН. Поради това и на
основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно лице. От
Заповед на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с №
РД-11-246 от 31.03.2022г. и от нормата на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП следва, че процесното
Наказателно постановление също е издадено от оправомощено лице. Горното означава, че
релевираните от юрк. Н. аргументи за компетентност на лицата, съставили и издали АУАН
и НП, са основателни.
Приложените на лист 57-65 от делото /с превод на български език/ Декларация за
съответствие и Сертификат за съответствие на джобни ролетки, както и приложените на
лист 32-33 и лист 66-79 от делото Заявление за проверка № 000029-31182 от 12.06.2023г.,
Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от 27.03.2008г.,
Заявление № АУ0000293-19070 от 16.04.2021г. и Удостоверение за признаване на одобрен
тип средство за измерване № 06.07.4603 /с приложения/ са обективни и достоверни писмени
доказателства, които взаимно се подкрепят. Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на
тези писмени доказателства и с оглед Заповед на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. се установява, че конкретното
измерване с преносима везна и ролетка е било извършено от сертифицирани уреди, годни да
отчитат тегло, респ. разстояние, въведени в експлоатация и валидни към датата на
процесното деяние.
Наличните по делото копия на лична карта на А. К. и на свидетелство за регистрация
на МПС – част II също следва да се кредитират от съда, тъй като са официални документи,
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От тези документи се установява самоличността на жалбоподателя, съответно собственика и
спецификите на превозното средство.
Приложеният на лист 15 от делото пътен лист № 0033674 е обективно, достоверно и
непредубедено писмено доказателство. То намира опора в АУАН (относно датата, водача и
автомобила) и в свидетелството за регистрация на МПС – част II (относно ППС и
собственика му). Поради това съдът кредитира и пътния лист.
Кантарната бележка (на лист 23а от делото) и АУАН № 0009784 от 11.08.2023г. са
5
взаимно подкрепящи се писмени доказателства, които намират опора и в кредитираните по-
горе свидетелски показания. Поради това СРС дава вяра и на тези писмени доказателства.
Видно от кантарната бележка натоварването на всяка от осите на ППС е било измерено по
отделно и съответно сумарното натоварване на двойната задвижваща ос на превозното
средство е изчислено, че е 25.475 тона не поради мерене на тегло над 20 000 кг., а след
сумиране на теглото на трета ос (12910 кг.) и на четвърта ос (12565 кг.). Поради това е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не можело по категоричен начин да се
установи дали с везна с обхват до 20 000 кг. е възможно да се измери маса от 25.475 тона.
Приложените на лист 38-39 и лист 48 от делото писмени доказателства са
еднопосочни, достоверни и обективни. Поради това съдът дава вяра на писмото от АПИ с
вх. № 363692 от 18.12.2023г., на приложената към него карта и на справката с граници на
общини на АМ „Хемус“, от където следва, че процесното място (републикански път А-2,
АМ „Хемус“, км. 0+200, с посока от гр. София към гр. Варна) се намира на територията на
град София.
По делото са приложени разписка от системата за сигурно електронно връчване (на
лист 11 от делото), известие за доставяне на НП (на лист 12 от делото) и разписка за
връчване на АУАН (на лист 16 от делото). Всички те имат достоверна дата. Поради това
съдът ги кредитира и приема, че А. Й. К. е получил срещу подпис препис от Акта на
11.08.2023г., препис от Наказателното постановление – на 14.09.2023г. и съответно е подал
жалба до АПИ чрез системата за сигурно електронно връчване - на 19.09.2023г. От тук
следва, че жалбата, с която е сезиран този съдебен състав, е подадена в законоустановения
срок.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни за това лица (с оглед на изложените по-горе
мотиви в тази връзка и нормите на чл.56, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗП). Датата на извършване на
нарушението и на установяване на дееца е 11.08.2023г. Актът е съставен на същия ден, а
Наказателното постановление е издадено на 11.09.2023г. Поради това съдът приема, че са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че липсва пълно описание на нарушението.
При извършване на дължимата от съда служебна проверка се установи, че има допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство.
Първо : има несъответствие между правната квалификация на нарушението и
6
словесното му описание в Акта и в НП, което е нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Макар изрично с думи в Акта да не е посочено, че
управляваното от А. Й. К. ППС е „тежко“, доколкото е посочено, че ППС е с четири оси и е
конкретизирано натоварването на двойната задвижваща ос, както и разстоянието между
осите, а също и защото е посочено, че няма разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата „за движения на тежки ППС“, съдът приема, че АУАН и
НП се отнасят до „тежки ППС“ по смисъла на чл.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за
движение за извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а не за „извънгабаритни“
ППС по смисъла на чл.2 от цитираната Наредба. Същевременно, обаче, при правната
квалификация на нарушението е посочена нормата на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение за извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която се
отнася само за „движението на извънгабаритни ППС“. От тук съответно следва и другият
извод – при описание на нарушението е посочено, че движението на въпросното ППС
(управлявано от К.) е „без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки ППС“, което (с оглед съдържанието на чл.8, ал.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ) означава, че и в самото словесно описание на
обвинението е допусната неяснота като се изисква разрешение по чл.8, ал.1 от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ, което се отнася до извънгабаритни ППС, а не за тежки ППС, а се
твърди нарушението да е извършено с тежко ППС.
Второ - при правната квалификация на нарушението е посочена и нормата на чл.7,
ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Според нея допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 от
Наредба № 11/2001г. на МРРБ с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС
със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в Приложение № 2 към Наредба № 11/2001г. на МРРБ отворени
за обществено ползване пътища е за сумата от натоварванията на ос на една двойнa ос нa
МПС, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 метра /включително/ до 1,8 метра – е 18 тона
(19 тона). Словесно, обаче, в Акта и НП не е посочено дали управляваното от А. Й. К. ППС
е било с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. Това означава, че в
АУАН и НП не са посочени факти, описващи съставомерни елементи от фактическия състав
на твърдяното нарушение.
Трето – изпълнителното деяние на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, буква „А“, предл.2
от ЗП се изразява в движение на тежко ППС, а не в извършване на превоз на товари, каквото
деяние е вменено с думи на жалбоподателя в Акта и в НП. Видимо това е довело до
объркване К., тъй като същият е релевирал доводи относно отговорността на собственика
или превозвача - в зависимост от това от чие име се извършва превозът.
Гореизложеното означава, че повдигнатото административно обвинение е неясно.
Допуснати са съществени процесуални нарушения, които влияят върху правото на защита
7
на наказаното лице да разбере срещу кои точно факти следва да се защитава. Това винаги
съставлява основание за отмяна на Наказателното постановление на формално основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че релевираните в жалбата доводи
относно непредставянето на разрешение в момента на проверката са неотносими към
конкретно повдигнатото обвинение. Нито в Акта, нито в НП не се твърди К. да не е
представил този документ, поради което и аргументите на жалбоподателя в тази връзка са
неотносими към този казус. Конкретното претоварване /като стойност/, както и
възраженията за износване на пътната инфраструктура или нуждата от ремонт също са
ирелевантни за конкретното административно обвинение, поради което и тези мотиви на
жалбоподателя не се споделят от съда.
Въпреки, че отмяната на НП на формално основание не изисква разглеждане на спора
по същество, в случая следва да се посочат съображенията на съда и по същество, тъй като и
там са налице основания за отмяна на Наказателното постановление поради недоказаност на
обвинението срещу А. Й. К..
Административната отговорност на А. Й. К. е ангажирана за това, че е управлявал и е
извършвал превоз на товари /земя/ с ППС с четири оси без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата. Кредитираните по-горе АУАН, кантарна
бележка, копия на свидетелство за регистрация на МПС – част II носят информация и
доказват вида на управляваното от жалбоподателя ППС, броя на осите, максимално
допустимото натоварване и реално измереното натоварване на всяка от четирите оси, както
и разстоянието между тях. Заповедта на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г., декларацията за съответствие
и Сертификатът за съответствие на джобни ролетки, Заявлението за проверка № 000029-
31182 от 12.06.2023г., Заявлението за последваща периодична проверка на средства за
измерване от 27.03.2008г., Заявлението с № АУ0000293-19070 от 16.04.2021г. и
Удостоверението за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 /с
приложения/ са относими към начина на установяване на натоварването на осите и
разстоянието между тях. Останалите писмени доказателства касаят компетентността на
актосъставителя, на административно-наказващия орган и на СРС, респ. датите на
получаване на АУАН и НП, съответно на подаване на жалбата. Това означава, че от
събраните по делото писмени доказателства не може да се установи дали конкретно
управляваното от А. Й. К. ППС е имало издадено Разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата или се е движило по автомагистрала „Хемус“ без да има такъв
документ. За наличието или липсата на Разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата не се съдържат данни и в показанията на свидетелите. А. изобщо не казва нищо за
този документ, а М. твърди, че е нямало „разрешение да претовари камиона“, а не
Разрешение за специално ползване на пътищата (по смисъла на §1, т.8 от Допълнителните
разпоредби на Закона за пътищата) и в частност Разрешение за използване на пътищата за
превозване на тежки товари. Прегледът на писмените и гласните доказателства показва, че в
тях се акцентира на установеното претоварване на двойната задвижваща ос и на
8
разстоянието между осите на ППС, като въпросът дали има или няма издадено Разрешение
за дейности от специалното ползване на пътищата е останал недоказан. От една страна няма
извадка от информационната система на органите, посочени в чл.5, ал.2 от Наредба за
специално ползване на пътищата. От втора страна свидетелските показания се явяват
неинформативни за това обстоятелство. От трета страна не може да се ползва като
доказателство и Актът, тъй като в него е объркано и противоречиво описано именно
разрешението за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително)
– доколкото е цитиран чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, който се отнася
до извънгабаритни ППС. Всичко това означава, че не е доказано административно –
наказателното обвинение в частта дали движението на въпросното ППС е било извършено
без Разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. В тежест на
административно – наказващия орган е да установи било чрез извлечение от
информационната система на АПИ, било чрез други писмени или гласни доказателства,
дали има или няма издадено разрешение, както се изисква в чл.26, ал.2 от ЗП. Доколкото в
хода на това производство не е било проведено такова доказване от страна на органа, издал
процесното НП, съдът приема, че обвинението срещу А. Й. К. е останало недоказано.
Водим от гореизложеното съдът прие, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде изцяло отменено – и поради допуснати съществени процесуални нарушения,
и поради недоказаност на конкретното административно-наказателно обвинение от
обективна страна.
С оглед изхода на делото - не се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. С оглед
изхода на спора и доколкото в писмени бележки с вх. № 363485 от 18.12.2023г. и с вх. №
81295 от 12.03.2024г. има изрично направено искане от страна на адвокат Я. за присъждане
на разноски - органът, издал НП (т.е. Агенция „Пътна инфраструктура“) следва да бъде
осъден за плати на жалбоподателя направените от него разноски. В случая в договора за
правна защита и съдействие (приложен на лист 9 от делото) не е било уговарено
възнаграждание, а е направено позоваване на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно този текст от закона адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Поради това съдът следва да определи
дължимото възнаграждение за адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при глоба от 1000 до 10 000 лева (както в случая – при наложена „глоба” в
размер на 2500 лева с атакуваното НП) възнаграждението за адвокат следва да е „400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“, т.е. 400 лв. плюс 150 лв. или общо 550 лева. Това
означава, че АПИ следва да бъде осъдена да заплати за адвокатска защита на жалбоподателя
сумата от 550 лева. На основание чл.38, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата тази сума
9
следва да бъде платена в полза на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8336 от 11.09.2023г., издадено от В.Б.А. –
Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, буква „А“, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, буква „В“, вр.
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2
от Закона за пътищата на А. Й. К. e наложена „глоба” в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на адвокат М. И. Я. с номер
от единния регистър на българската адвокатура ***, със съдебен адрес : **** сумата от 550
(петстотин и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10