№ 14
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20211110158432 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "фирма" АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК срещу М. К. С. са предявени искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е титуляр на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 02.05.2020 г. по ч.гр.д. № 13686/2020 г. по описа на
СРС, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на договор за текущо потребление, сключен при общи условия
на 28.03.2018 г. е предоставил на ответника кредит в размер на 20 000 лева със срок за
издължаване 36 месеца. Поддържа, че е изправна страна по договора, тъй като сумата е била
преведена и осчетоводена по сметка на кредитополучателя. Твърди, че въз основа на
постигнатите с договора уговорки за него е възникнало вземане за възнаградителна лихва,
както и за такси, в случай че кредитът бъде овявен за предсрочно изискуем. Заявява, че в
периода 25.08.2019 г. - 25.10.2019 г. ответникът не е заплатил три месечни погасителни
вноски, с оглед което и банката се е възползвала от правото си да обяви вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми на 07.11.2019 г., като кредитополучателят е бил уведомен
за това по реда на чл. 46 ГПК чрез ЧСИ. С исковата молба е отправено изрично изявление за
предсрочна изискуемост на вземанията по договора, в случай че съдът приеме, че такава не
е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл. 417 ГПК. Искането е за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото като доказателство е приет сключеният между страните на 28.03.2018 г. договор
за кредит за текущо потребеление. Видно от съдържанието му е, че със същия е договорен
размер на кредита от 20 000 лева, които банката е поела задължение да преведе по сметка на
кредитополучателя, а последният се е задължил да върне на 36 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора. С чл. 7 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с
преференциален лихвен процент в размер на 6,15 % годишно, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0 и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,987 %, предоставена с оглед сключения договор за
ползване на пакет частно банкиране. При прекратяване на договора за ползване на пакета е
предвидено, че кредитополучателят губи правото да ползва преференциална лихва и
лихвеният процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана надбавка в размер на 13,287
%, като максималният размер до който може да достигне лихвата е 6-месечният SOFIBOR
ведно с надбавка в размер на 13,287 %. Съгласно договора правото да се ползва
преференциален лихвен процент се губи и при неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението му по чл. 9 от договора относно обезпечаването на
кредита със залог на вземане по трудово правоотношение. Страните са договорили ГПР да е
в размер на 6,68 %. С чл. 16 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по
извършвани услуги на клиента.
По делото са приети приложимите към договора за кредит общи условия.
Представен е и погасителният план по договора за кредит, от който се установява, че
кредитът се издължава на 36 месечни анюитетни вноски, 35 от които в размер на 609,80 лева
и 36-та вноска в размер на 597,81 лева с падеж 25-то число на месеца, като е посочено, че в
края на периода кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер на 22040,81
лева.
Представено е приложение № 3 – такси по кредити за текущо потребление, съгласно което
при изискуем кредит в лева се дължи такса в размер на 120 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет договор от 14.11.2016 г. за ползване на пакет
„Частно банкиране“ на „фирма“ АД.
Видно е от покана уведомление, изх. № 11-20-01837/10.10.2018 г., адресирана до ответника,
че вземанията на банката по 8 броя договори за кредит, сключени с ответника, в т.ч. и по
договор от 28.03.2018 г. за сумата от 20 000 лева, са обявени за предсрочно изискуеми.
Посочено е, че от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по
договора е дължима и върху нея се начислява законна лихва.
Изявлението на банката за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно
изискуеми е връчено на длъжника по реда на чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК на 16.10.2019 г. на
посочения в договора за кредит адрес: гр. С.. Същото е получено от М. Г. К., която е поела
2
задължение да я предаде на ответника. В тази връзка е съставен протокол за връчване на
книжа от ЧСИ Й. М., в който е удостоверено, че адресът е бил посетен на 16.10.2019 г. и на
същия е била установена г-жа М. К., представила се за болногледач на майката на длъжника,
която е приела поканата-уведомление със задължение да я предаде на М. К. С..
Въз основа на издадените по ч.гр.д.№ 13686/2020 г. по описа на СРС, 41 състав, заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 371/2020 г. по описа на ЧСИ Й.
М..
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на
материалите по делото, извършена справка при ищеца и проверка на актуален погасителен
план, извлечение по заемната сметка за периода 28.03.2018 г. – 31.10.2022 г., хронологично
извлечение по разплащателна сметка, параметрична справка с данни за начислени суми,
платени и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно изготвено,
отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при
изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието
му се установява следното:
Към датата на сключване на договора лихвеният процент, с който е олихвявана главницата,
е бил в размер на 6,15 %, формиран от SOFIBOR 0,163 % и 5,987 % надбавка. На 28.03.2018
г. кредитът е бил усвоен и по разплащателната сметка на ответника е постъпила заемната
сума в размер на 20 000 лева. До 28.11.2019 г. по кредита са били заплатени суми в общ
размер на 9808,33 лева, с които са погасени: 8399,73 лева - главница с падежи 25.04.2018 г. –
25.07.2019 г.; 1357,22 лева - договорна лихва с падежи 25.04.2018 г. – 25.08.2019 г.
/частично/; 51,38 лева - лихвена надбавка за забава до 12.04.2019 г.
Към 07.11.2019 г. неплатени по договора за кредит са били следните суми:
1638,01 лева – главница с падежи 25.08.2019 г. – 25.10.2019 г. вкл;
195,41 лева – договорна лихва с падежи 25.08.2019 г. – 25.10.2019 г. вкл.;
81,17 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.05.2019 г. – 06.11.2019 г.
По кредита на 28.11.2019 г. е постъпила сума от кредитоплучателя, която е послужила за
погасяване на задължението с падеж 25.07.2019 г. Не са били заплатени месечните вноски с
падежи 25.08.2019 г. – 25.10.2019 г. вкл. Банката е осчетоводила вземанията като
предсрочно изискуеми на 07.11.2019 г., като на 12.03.2020 г. е подадено заявление по чл.
417 ГПК.
Вещото лице е посочило, че при обявена предсрочна изискуемост на вземанията на банката
по процесния договор за кредит на 07.11.2019 г. дължимите суми са, както следва:
11 600,27 лева – неплатена главница;
252,04 лева – договорна лихва с падежи 25.08.2019 г. – 06.11.2019 г. вкл.;
81,17 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.05.2019 г. – 06.11.2019 г. вкл.;
120 лева – такси при предсрочна изискуемост на кредита, начислена на 07.11.2019 г.;
406,83 лева - законна лихва за периода 07.11.2019 г. – 10.03.2020 г.
3
Вещото лице е посочило и какви са дължимите суми за лихви, в случай че се приеме, че
предсрочната изискуемост е обявена на ответника на 16.10.2019 г., а именно:
176,06 лева – договорна лихва с падежи 25.08.2019 г. – 16.10.2019 г.;
64,12 лева – лихвена надбавка за периода 25.05.2019 г. – 16.10.2019 г.
Вещото лице е установило, че макар ищецът да е посочил, че претендира лихвена надбавка
за забава за периода 25.08.2019 г., то всъщност такава е начислявана от 25.05.2019 г. и за
периода от 25.05.2019 г. – 25.08.2019 г. начислената сума се включва в предявената
претенция за неустойка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл.
430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания: сумата от 11 600,27 лв., представляваща главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.03.2018 г., сключен между „фирма“ ЕАД и ответника,
сумата от 392,78 лева - договорна лихва за периода 25.08.2019 г. – 06.11.2019 г., неустойка за
забава в размер на 81,17 лева за периода 25.08.2019 г. - 06.11.2019 г., обезщетение за забава в
размер на сумата от 266,10 лева за периода 07.11.2019 г. - 10.03.2020 г., разходи за
изискуемост на кредита в размер на сумата от 120 лева.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за кредит в
тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената по договора за
кредит сума, за заплащане на възнаградителна лихва, на неустойка за забава, на такса в
случай на изискуемост на кредита, че е упражнил правото си в съответствие с изискванията
на закона и договора да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми,
че длъжникът е изпаднал в забава за изплащане на главното вземане.
В тежест на ответника е да установи възраженията си.
В конкретния случай ищецът сам сочи и се позовава, че предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит е обявена на длъжника по същия на 16.10.2019 г. с
получаването на изявлението на банката в тази насока.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение по договор за банков кредит, по силата на
което ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 20 000 лева, а последният
се е задължил да върне същата при условията и сроковете, предвидени с договора и
погасителния план, в т.ч. ведно с договорна лихва, представляваща възнаграждение на
кредитора за предоставения на потребителя за срока на договора финансов ресурс. Ето защо
и съдът приема, че за кредитоплучателя валидно е възникнало задължението за връщане на
предоставената му в заем сума на договорените от страните месечни падежи.
Установено е на следващо място, че след 25.07.2019 г. ответникът е спрял да изпълнява
редовно задълженията си по договора и е преустановил плащанията по същия.
4
Съгласно клаузата на чл. 19.1 от ОУ, приложими към кредита, кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем и при неплащане в срок на уговорените погашения
по лихва и/или главница. В т.18.2 от общите условия е предвидено, че последиците от
предсрочна изискуемост настъпват след уведомяване на клиента, изпратено до последния
посочен от него адрес за кореспонденция.
В случая е установено, че посоченият от ответника в договора за кредит адрес е гр. С., който
адрес съвпада със заявените от ответника постоянен и настоящ адрес, вписани в НБД
„Население“. Изпратеното му от банката уведомление за предсрочна изискуемост на
вземанията на кредитора по договора за банков кредит е адресирано до кредитополучателя
на същия адрес, където изявлението е връчено на М. Г. К. със задължение да предаде
книжата на ответника. В допълнение от съдържанието на съставения протокол за връчване
на съдебни книжа се установява, че при посещението на адреса на 16.10.2019 г. в 10:30 часа
адресатът не е открит, но на място е установено лицето К., която се е представила за
болногледач на майката на ответника. Последната е приела книжата със задължение да ги
предаде на М. С., с оглед което и съдът приема, че изявлението е надлежно връчено на
кредитополучателя по реда на чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК.
Съгласно дадените разяснения в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ допуска кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, хипотеза, която е
предвидена и в т. 19.1 от процесния договор за кредит.
Доколкото по делото е установено, че кредитоплучателят не е погасявал редовно
задълженията си, както и че към момента на получаване на изявлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост /16.10.2019 г./ непогасени са били вноските с падеж
25.08.2019 г. и 25.09.2019 г. /като от заключението на ССчЕ дори е установено, че към
16.10.2019 г. непогасена е била и дължимата вноска с падеж 25.07.2019 г., доколкото същата
е погасена с плащането, направено на 13.11.2019 г., т.е. след упражняване на правото
кредитът да се обяви за предсрочно изискуем/, то и съдът приема, че за банката са били
налице предпоставките да упражни надлежно това си право, като обяви вземанията по
договора за предсрочно изискуеми, за което ответникът е надлежно уведомен на 16.10.2019
5
г.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че искът за главница е изцяло основателен за
сумата съгласно заключението на ССчЕ – 11 600,27 лева.
За пълнота следва да се посочи, че установеното със заключението на ССчЕ погасяване на
задълженията със суми, постъпили по изпълнителното дело, не следва да се вземат предвид
от исковия съд в производството по чл. 422 ГПК. Същите се зачитат от съдебния изпълнител
съгласно разрешението, дадено с т.11г на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, като за платените в хода на изпълнителното производство суми искът не
подлежи на отхвърляне.
С оглед изводите, до които съдът достигна, а именно, че предсрочната изискуемост на
вземанията е била обявена на длъжника надлежно на 16.10.2019 г., то и договорна лихва се
дължи до посочената дата. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи – в този смисъл ТР № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2017
г. ОСГТК на ВКС. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на редовната договорна лихва
за периода от 25.08.2019 г. до 16.10.2019 г. е в размер на 176,06 лева, в която част искът е
основателен и следва да се отхърли до предявения размер от 392,78 лева.
По отношение на иска за неустойка за забава:
Установява се, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК въз основа на извлечението от счетоводните книги на банката се претендира вземане с
посочения характер за периода 25.08.2019 г. – 06.11.2019 г. Съгласно клаузата на чл. 18.1. от
ОУ е предвидено при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена с договора, главницата да се олихвява с надбавка за забава в размер на 10
пункта. Съгласно цитираното по-горе ТР № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Ето защо и този иск е основателен за периода
от 25.08.2019 г. /от която дата съдът е обвързан с оглед принципа на диспозитивното начало/
до 16.10.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост. Въз основа на данните от ССчЕ
съдът приема, че този иск е основателен и доказан до размера от 24,98 лева и следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 81,17 лева и за периода от 16.10.2019 г. –
06.11.2019 г.
6
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи върху изискуемата главница за
периода от обявяване на предсрочната изискуемост /16.10.2019 г./ до подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. В случая ищецът претендира обезщетение за забава за периода
07.11.2019 г. до 10.03.2020 г. Размерът на този иск съдът на основание чл. 162 ГПК и чрез
използване на онлайн лихвен калкулатор определи на сумата от 402,79 лева, с оглед което и
претенцията следва да се уважи в пълния размер от 266,10 лева.
По претенцията за такси в размер на 120 лева при предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит:
Съдът приема, че ответникът не дължи сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит.
Същите се явяват уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита
представлява част от неговото управление. Освен това, по същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските на
уговорения падеж. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно
установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението
за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на
кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания
размер на законната лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни
задължения, независимо от тяхното наименование като "такси", "разходи" и др., които по
същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава.
Ето защо и договарянето на такива вземания се явява във вреда на потребителя, а подобни
уговорки са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие. Ето
защо, тази сума е недължима от ответника и този иск следва да бъде отхвърлен със
съдебното решение.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ответникът не е претендирал такива, поради което разноски се следват само на ищеца,
съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство в размер на сумата от 677,16 лева от общо реализирани 699,21 лева, от които
за държавна такса – 249,21 лева и за вещо лице 450 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 250 лева за
настоящото производство, като съобразно изхода от спора към следващите се на ищеца
разноски следва да се прибави сумата от 242,12 лева или следващите се на ищеца разноски
са в общ размер на сумата от 919,28 лева.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
7
заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
страната се следва сумата от 386,62 лева /от общо реализирани разноски в размер на сумата
от 399,21 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. искове с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ап. 13 ДЪЛЖИ на ищеца следните суми: сумата от 11 600,27
лева, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /11.03.2022 г./ до окончателното плащане, представляваща
главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 28.03.2018 г., сумата от
176,06 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.08.2019 г. –
16.10.2019 г., сумата от 24,98 лева, представляваща лихвена надбавка /неустойка/ за забава
за периода 25.08.2019 г. – 16.10.2019 г., сумата от 266,10 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 07.11.2019 г. – 10.03.2020
г., за които вземания са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13686/2020 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа
на които е било образувано изпълнително дело № 371/2020 г. по описа на ЧСИ Й. М..
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. срещу М. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ап.
13 искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
сумата над 176,06 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за за периода
25.08.2019 г. – 16.10.2019 г. до пълния предявен размер от 392,78 лева и за периода
17.10.2019 г. – 06.11.2019 г.; за сумата над 24,98 лева, представляваща лихвена надбавка
/неустойка/ за забава за периода 25.08.2019 г. – 16.10.2019 г. до пълния предявен размер от
81,17 лева и за периода 17.10.2019 г. – 06.11.2019 г.; както и за сумата от 120 лева,
представляваща такси /разходи/ при предсрочна изискуемост на кредита, за които вземания
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 13686/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ап. 13, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
сумата от 919,28 лева, представляваща разноски за исковото производство, както и сумата
от 386,62 лева, представляваща разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9