Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 525 по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е от ищцата В.Л.К., ЕГН**********,***,
и настоящ адрес:***1, срещу ответника А.Д.Ч., ЕГН**********,
с адрес: ***, е иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.„в” вр. ал.
5 ЗЗД за отмяна на извършено от ищцата в полза на ответника дарение на
недвижим имот с идентификатор: №10135.2562.220.1.30, представляващ Апартемент
№30, находящ
се в гр. Варна,
жк. ****, бл. *, ет.*,
целият с площ от 121,84 кв.м., обективирано в Нотариален
акт №186/11.07.2005г., том
II, рег.
No
3769, дело 337 от 2005г.
на нотариус при ВРС, поради неплащане от последния на
издръжка, от която ищцата се нуждае,
като с оглед че
ответникът се е разпоредил с недвижимия
имот преди предявяване на иска
– и да
бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 99 380.60лв.
/деветдесет и девет хиляди триста и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ за
онова, с което се е обогатил след
договор за дарение, отразен в НА
№81/25.10.2012г., том
II, рег.
No 6342, дело 281 от 2012г.
на н-с при ВРС, с
който правото на собственост върху имота е прехвърлено на трето лице,при
запазено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване за ответника по делото.
Ищцата твърди, че с нотариален акт № 186, том II, per. № 3769, дело 337 от
2005г. на нотариус при ВРС, в знак на доброжелателство и
родителска загриженост, за да подпомогне сина си и неговото семейство, дарила на него- ответник по настоящото дело, два недвижими имота:
апартамент № 29, с площ от 42,66 кв.м, находящ се в жилищна сграда блок 189,
етаж 8, в жк "Чайка" 19-ти
микрорайон на град Варна, както и апартамент № 30, находящ се на същия
административен адрес: гр. Варна, 19-ти микрорайон, блок 189, етаж 8, целият с
площ 121, 84 кв.м. Впоследствие А.Ч. по свое желание
върнал на ищцата собствеността върху апартамент №29 с квадратура 42,66
кв.м. Но с годините се умножили заболяванията и житейските
трудности на ищцата, която живеела сама, нямало кой да се погрижи за нея и разчитала само на пенсията си в размер на 226.67 лв.
Преди време помолила ответника А.Ч., който
работи като оперен певец в
Женевската национална опера, да й помогне с пари, за да може да свърже двата края, но той реагирал странно и отчуждено. Контактите им
съвсем се разредили, синът й престанал да я търси, не отговарял на писмата и обажданията й, което съкрушило ищцата и повлияло зле на здравословното й състояние. Същата
страдала, че е игнорирана, забравена и
изоставена в трудни за нея времена. Пенсията
й не достигала, а имала мозъчносъдова болест, хронична каротидна съдова недостатъчност,
мултиинфарктна енцелфалопатия, шийна спондилоартроза, остеопороза, висок
холестерол след остър пиелонефрит.
Междувременно ищцата разбрала, че през 2012г. А.Ч. бил прехвърлил собствеността върху апартамент №30 чрез дарение на съпругата си
М. В.- Ч., като си бил запазил все пак за себе си
доживотно право на ползване върху имота.
Ищцата освободила собствения си апартамент No29 и го отдавала за известно
време под наем на студенти за скромна сума - декларирала доходи през цялата
2016г. на
стойност 1080 лв. Наложило й се да се изнесе в жилището на
големия си син Любомир, на когото тя плащала наем в размер на 50 лв.месечно.
Към настоящия момент продължавала да живея на друго място.
През м. ноември 2017г. ищцата отново поискала от сина си А. заплащане на издръжка, като оценила нуждите си на около 500лв. на месец.
Ответникът получил молбата й посредством своя работодател- Женевската опера на дата 11.12.2017г. Ищцата получила неговия отговор на 20.01.2018г., с
който грубо и категорично й отказвал за втори път финансова помощ, въпреки напредналата възраст на ищцата, ниските доходи и заболяванията й.
Ищцата посочва, че запазвайки
безсрочното си право да ползва имота, въпреки че го дарил на съпругата си,
ответникът си бил осигурил възможността доживотно да се облагодетелства от
него. Въпреки че ответникът можел да живее в прекрасно жилище
от 121.84 кв.м. в чудесен варненски квартал, което би му струвало
солидни суми, ако не беше запазил доживотното си право на ползване. Ищцата
твърди, че така Ал. Ч. се обогатил от
прехвърлителната сделка през 2012г., макар последната да е
осъществена като дарение. И тъй като
прехвърлителната сделка от страна на ответника към трето лице била извършена
преди дата на подаване на настоящия иск, за ищцата В.К. възникнал правен интерес за претендиране развалянето на дарението на процесния имот, извършено от нея към сина и през 2005г., заедно с
плащане на обещетение в размер на
обогатяването, което А.Ч. е получил и получава в резултат на действията си през
2012г., а именно прехвърляне на собствеността със запазване на право на ползване.
По същество
моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.Ч. е подал отговор на исковата молба, с който изразява мнение за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са налице основанията по чл.227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна на дарението, тъй като ищцата не се нуждаела от
издръжка, а освен това ответникът не бил в състояние да я дава. Доходите, които имала ищцата й позволявали да си осигурява необходимата издръжка. Счита, че тя имал доходи от пенсия, продажба на недвижими имоти и социална помощ в Република
Италия, а именно:
Към 03.11.2017 г. тя била получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 226,67 лв., като сочи, че към настоящия момент след извършваните индексации пенсията на ищцата била по-голяма.
Ищцата освен гражданин на Република България била гражданин и на Република Италия. Като гражданин на Република Италия тя
получавала месечна социална помощ в размер на около 400 евро.
Ищцата била собственик на ап. №29, находящ се в гр. Варна, жк.
****, бл. *, ет.*, от който можела да получава доходи в размер на
около 300-350 лв. месечно. Този имот й бил
подарен от ответника А.Д.Ч., но по нейни твърдения тя не живеела в този имот, а живеела в друго жилище, което било собственост на сина й Л. С. И.. Ищцата твърди, че е отдавала ап. № 29 под
наем до 22.12.2016 г. срещу заплащане на месечен наем в размер на 100 лв.
След прекратяването на договора ищцата можела да сключи отново договор за наем, тъй
като не живеела в имота и да
получава по този договор около 300- 350 лв. месечно.
На 25.05.2004 г. с договор за продажба, сключен с нот. акт № 46, т. Ill, per. № 3423, д. № 206/2004 г.
ищцата била продала на другия си син Л. С. И. ап. № 20, находящ се в
гр. Варна, ул. „*****“, №*за
сумата 36 000 лв. С тази сума бил осигурен сериозен приход за ищцата,
макар и еднократен. Тази сума следвало да се има предвид при определяне на
доходите на ищцата.
Освен това през периода от
2001 г. до 2005 г. ищцата, действаща като пълномощник на сина си А.Д.Ч. била продала три недвижими имота, собственост на Ч.-*** и гараж № 3 в гр. Варна, ж. к. „***", бл.*. Ищцата лично била получила продажната цена за трите имота общо в размер на 62 508,30 лв. Получената продажна цена не била предадена от пълномощника на
продавача и следвало също да
се отчете като доход на ищцата. С тези суми също бил осигурен сериозен приход, макар
и еднократен.
Ответникът твърди, че ищцата разполагала със значителни парични
средства, тъй като през последните години често пътувала на екскурзия или почивка до Гърция, Турция, Италия, Сърбия и др. страни, както и в страната. За пътуванията
на ищцата били необходими
значителни средства и едва ли било
възможно тези разходи да се покриват само от пенсията й за осигурителен стаж и
възраст.
През 2018 г. ищцата ползвала и
продължавала да ползва и през 2019 г.
няколко мобилни телефони с договори с мобилни оператори и заплащала средно месечно по около 50 лв. за всеки телефон
за провежданите разговори. Ползвала също така и стационарен телефон и
интернет връзка. Това също говорело, че ищцата разполага със значителни
парични средства.
Неверни били твърденията на ищцата, че същата била с влошено
здравословно състояние и че й били необходими значителни средства
за лечение. От
представените 3 бр. епикризи- от м. декември 2010 г., м. януари 2011 г.
и м. май 2014 г. се установявало, че ищцата била на лечение в
болнични заведения само за кратък период от време- от 1 до 3 дни, като са й
били правени изследвания и била изписана в общо добро
състояние. След м. май 2014 г. нямало данни за необходимост от специален режим
на живот вследствие на продължително заболяване.
Ответникът твърди, че ищцата разполагала с парични влогове в различни
банки и те били в значителен размер.
От друга страна твърди,че възможностите на ответника да дава издръжка били ограничени. Защото заедно със
съпругата си и двете си деца - на 7 и 11 години - живее и работи в гр. Женева, Швейцария. Работното време
и на двамата съпрузи било предимно във вечерните часове на денонощието и затова
се налагало често да ползват помощница за отглеждането на децата. Ищецът заплащал значителни по размер суми за здравно осигуряване на
членовете на семейството си, за училищни такси за децата, за храна, облекло,
транспорт и за възнаграждение на помощницата, която се грижела за децата при
отсъствието на родителите от дома.
Отделно ищцата нямала
никакъв принос за придобиването на ап. № 30 и
нямала морално право да претендира отмяната на дарението. Начално ап.30 и ап.29 били собствени на
ответника А.Д.Ч., който ги чрез участие
в ЖСК „Марс". След придобиването с договори за дарение, сключени на 18.07.2003г. А.Ч. е подарил двата
апартамента на майка си
В.Л.К. /П./.
По същество
моли за отхвърляне на иска и за разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори и е видно от приетите по делото НА
№15/18.07.2003г., том 4, рег. №3880, н.д. №429/2003г. на н-с при ВРС и НА
№16/18.07.2003г., том 4, рег. №3881, н.д. №430/2003г. на н-с при ВРС, че с
обективираните в тях договори ответникът А.Ч. дарил на майка си и ищца по
делото В.К. (тогава с
фамилия П.) правото на
собственост върху апартаменти №29 и №30, находящи се в гр. Варна, жк. ****, бл. *, ет.*.
Няма
спор и че понастоящем ищцата продължава да е собственик на дарения й през
2003г. от ответника апартамент№29, находящ се в гр. Варна, жк. ****, бл. *, ет.*, за което
свидетелства и приетата справка от АВп.
Не се спори и е видно от приетия по делото НА №186/11.07.2005г.,
том 2, рег. №3769, н.д. №337/2005г. на н-с при ВРС, че с отразения в него
договор, ищцата В.К. (тогава с
фамилия П.) е дарила
обратно на своя син и ответник по делото А.Ч. подареният й от него през 2003г. апартамент №30,
находящ се в гр. Варна, жк. ****, бл. *,
ет.*.Тази е и замолената за отмяна по делото дарствена сделка.
Не се спори и е видно от приетия по делото НА
№81/25.10.2012г., том 2, рег. №6342, н.д. №281/2012г. на н-с при ВРС, че с
отразения в него договор, ответникът А.Ч. е дарил в полза на съпругата си
подареният му от майка му през 2005г. апартамент№30, в гр.
Варна, жк. ****, бл. *, ет.*, но е запазил за себе си пожизнено
и безвъзмездно право на ползване.
С неоспорена
покана от м.11.2017г. ищцата В.К. е поискала
от ответника заплащането на издръжка от 500лв. на месец, поради това, че не й
стигат личните средства за прехрана, издръжка и лекарства, а ответникът не е
възпрепятстван да плаща такава сума. Поканата е получена от ответника на на 11.12.2017г. чрез работодателя му - Женевската опера.
С отговор от 20.01.2018г., получен
от ищцата, ответникът категорично й отказвал финансова помощ, с аргументи
за липса на нужда за това и липса на възможности за ответника да я плаща.
Видно от приетите данни от НОИ през 2017г. ищцата В.К. е
получавала месечни средства по ДОО от 226.67лв., както и отделно добравки от
40.00лв. за м.12.2017г. и за м.04.2018г.
В декларация по чл.83 от ГПК (л.128) ищцата е
декларирала пред съда месечни приходи от м.06.2018г. в размер на 235.31лв. по
ДОО и 100.00лв. наем или сбор от 335.31лв., както и е декларирала месечни
разходи в сбор 335.31лв.
От съвкупния анализ на приетите на л.22-32, л.68-74,
л.88-92, л.96-100, л.243-5 и л.255-8 медицински документи, рецепти, рецептурни
книжки и касови бонове, се изяснява, че към 2017г. ищцата страдала от мозъчносъдова болест, хронична каротидна съдова недостатъчност,
мултиинфарктна енцелфалопатия, очни заболявания, шийна спондилоартроза, остеопороза, висок холестерол от остър пиелонефрит и други
придружаващи заболявания, за някои от които тя е закупувала медицински препарати
и продукти. Заболяванията продължават и към момента. Материалите са взети
предвид при изготвянето на заключението по приетите по делото СМЕ и ССчЕ.
Видно от приетия на л.33-34 договор за наем, на
14.10.2015г. лицето Л. И.е отдало под наем на ищцата В.К. ***, за цена 50.00лв. на месец; срок за ползване до
м.10.2020г. и мълчаливо продължаване на срока при ползване след този момент без
противопоставяне.
Видно от приетите на л.35-42 договори за наем, на
01.10.2014г. ищцата е отдала под наем собствения й и дарен от ответника апартамент
№29, находящ се в гр. Варна, жк.
****, бл. *, ет.*, срещу цена от 100.00лв. месечно.С анекс от 22.12.2016г. договорът
е бил прекратен. На 01.10.2017г. е бил сключен нов договор за наем за същия
имот, отновно срещу 100.00лв. на месец. Няма данни дали ползването продължава и
досега.
Видно
от материалите на л.43-46 наемите за 2016г. били декларирани и по тях е бил
платен от В.К. местен
данък през 2017г.
Видно от удостоверение с превод на л.65, през 2016г. е
била отменена получаваната до този момент от В.К. пенсия от
Италия.
От приетото удостоверение от МВР се изяснява липсата
на собственост у В.К. върху МПС
на територията на страната.
Видно от приетия НА №46/25.05.2004г., том 3, рег.
№3423, н.д. №306 за 2004г., с описаната в него сделка В.К. е продала
на Л. И.свое жилище в гр.Варна, ул. „*****“ №*, за цена от 36 000лв.
С три договора, отразени в НА №25/04.09.2001г., НА
№153/20.12.2002г. и НА №56/18.08.2005г. са били осъществени прехвърляния на
вещни права, при участието на В.К. като
пълномощник, а не като страна.
На л.236-242 са приложени разпечатки от мобилни услуги
на ищцата, без пряко касателство към спора, според настоящия състав.
На л.303 и л.304 са приложени „декларации“ от трети
лица, които обаче на практика са писмени свидетелски показания, които са
недопустими по ГПК.
На л.309 е ситуирана справка от БНБ за банковите
сметки на В.К., с оглед
разкритата от съда банкова тайна по ЗКИ. Движението по тези сметки и
извлеченията за това са ситуирани на л.554-376 от делото. Всички от
транзакциите се приемат от съда за обичайни с оглед гореописаните вземания и
разходи на ищцата. Следва обаче да се обърне внимание (л.364 от делото), че на
12.02.2018г. (тоест по-малко от месец преди подаване на исковата молба по
делото на 07.03.2018г.) ищцата В.К. е превела в
полза на своя адвокат Р.С. сумата от 1 500.00лв., а на 26.03.2018г. й е превела
и още 450.00лв. (л.365), като отделно на 26.03.2018г. е осъществила и „продажба
на валута“ за 507.00лв. – тоест само за около месец е реализирала транзакции за
общо 2 500.00лв. непосредствено около образуване на делото.
По повод допуснати съдебни поръчки за събиране на
доказателства от Италия и Швейцария, материалите по които са по делото, са
приети и писмени доказателства: Видно от тези на л.543 ответникът А.Ч. никога
не е притежавал автомобил, регистриран на негово име в Швейцария; От тези на
л.555-606 се установява, че ответникът А.Ч. е получавал през 2018г. доходи от
трудово правоотношение с Гранд Театър Женева в размер на по над 6000 швейцарски
франка на месец (нетно, след удръжките); за цялата 2018г. той е получил общо
79 909.00 швейцарски франка доходи и бонуси, а за цялата 2019г. е получил
общо 78 288.00 швейцарски франка доходи и бонуси – нетни (чисти) вземания.
На л.627-678 са приложени документи за разходите на
отв. А.Ч. в чужбина. Видно от тях той е заплащал по 2372 швейцарски франка на
месец за всички държавни и общински данъци, през 2020г. Ч. освен това е
придобил в собственост недвижим имот – апартамент в Швейцария, с отпуснат му
ипотечен кредит от общо 678 576.00 швейцарски франка (главница и лихва);
отделно заплащал и застрахователни премии и задължения към етажната
собственост, където живее; видно е още, че Ч. и съпругата му преподават и уроци
по пиано, солфеж и други музикални дисциплини.
От заключението по приетата СОцЕ, което съдът
кредитира за обективно и неоспорено, се установява, че средната пазарна
стойност на запазеното от ответника Ч. пожизнено право на ползване на апартамент
№30, находящ се в гр. Варна, жк.
****, бл. *, ет.*, е 114 231лв. А средният пазарен наем от отдаване на
собствения на ищцата апартамент №29 в гр. Варна, жк. ****, бл. *, ет.*, за
възмездно ползване е 300.00лв. на месец.
От заключението по приетата СМЕ, което съдът кредитира
за обективно и неоспорено, се изяснява, че ищцата В.К. е
диагностицирана да боледува от следните болести: мозъчносъдова болест, хронична каротидна съдова недостатъчност,
мултиинфарктна енцелфалопатия, очни заболявания, шийна спондилоартроза, остеопороза, висок холестерол от остър пиелонефрит, бъбречнокаменн
болест, чернодробна стеатоза и други придружаващи. Същите са с хроничен и
прогресиращ ход и нелекуването им води до задълбочаване на симптоматиката. Към
момента на СМЕ В.К. не провежда
никакво лечение на заболяванията. Препаратите и продуките, за които има данни
да са били закупувани от К. във времето, са свързани със заболяванията й.
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът
кредитира за обективно и неоспорено, се установява,че необходимите средства за
издръжка на ищцата с оглед данните на НСИ и с оглед нейните конкретни нужди по
закупуването на лекарства от хронично болен човек, съобразно и кои от
лекарствата се поемат от НЗОК (пълно или частично и до каква сума) възлиза на
455.21лв. месечно за 2018г., а за първото тримесечие на 2019г. – 439.41лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По тежестта и предпоставките: Уважаването на предявения
иск налага пълно и главно доказване от ищцовата страна на всички
елементи от състава на чл.227, ал.1, б.„в”
вр. ал. 5 ЗЗД, а именно: възникналото правоотношение на страните по
силата на сключен между тях договор за дарение; че дарителката е изпаднала в
състояние на трайна нужда от издръжка,в т.ч. недостиг от средства за издръжка,
в резултат на който получаваните от нея средства и активите й не могат да
покрият разходите, нужни за нормалното й съществуване; искането, отправено от
дарителката до дареното лице и отказът на последното /изричен или мълчалив/ да
дава издръжка; а също че за ответника е налице възможност да заплаща поисканата
издръжка, след посрещане на неговите разходи.
В процесуална тежест на ответната страна е да
докаже положителните
факти, на които основава възраженията си – че ищцата има доходи и активи, от
които може да посреща нуждите си, както и че ответникът е в невъзможност да
предостави претендираната издръжка без да се постави в по-лошо положение от
това на ищцата.
Правна рамка: Дарението е едностранен безвъзмезден
договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема. Касае се за договор, при който и двете страни се съгласяват
именно с договорения вещно - прехвърлителен резултат, безвъзмездно. По
изключение, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на осн. чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Моралното задължение се трансформира
в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона
обстоятелства, а именно – изпадане на дарителя в трайна
нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава
издръжка. А състоянието на нужда е такова, при което с оглед на конкретния
случай, нито паричните доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо
имущество, нито потенциалните възможности, свързани с имуществото, не са
достатъчни за задоволяване на обичайните базисни човешки потребности на
дарителя.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД следва да бъде трайна и постоянна
и да е налице към деня на поканата за заплащането й, като се отчетат и
евентуално променените обстоятелства към устните пред съда състезания. Нуждата от издръжка по чл.227, ал.1, б.
„в“ от ЗЗД по искове на това основание се
установява чрез съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и
конкретна сума, която е необходима за покриване на специфичните му нужди. За
целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка
на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът я съотноси към
специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да
бъдат коригирани. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има
на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и други подобни, както и
допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на
друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се
реализират доходи, трябва да е конкретно посочено, като съдът изясни доколко е
възможно да се получават наеми от него и в какъв размер, евентуално и каква е
пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.
В този смисъл е и Решение
№473/20.01.2012г. по гр. дело №263/2011г. на 4-то ГО на ВКС, докладчик съдията
Албена Бонева, постановено по чл.290 ГПК точно по въпроса как се установява
нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл.227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
По
доказаността на иска: Относно
първия изискуем елемент от състава на спорното право (нуждата на ищцата от
издръжка) от анализа на приетите и посочени по-горе доказателства се установи,
че през 2017г.
ищцата В.К. е
получавала месечни средства по ДОО от 226.67лв., както и отделно добравки от
40.00лв. за м.12.2017г. и за м.04.2018г. В декларация по чл.83 от ГПК (л.128)
ищцата е декларирала пред съда месечни приходи от м.06.2018г. в размер на
235.31лв. по ДОО и 100.00лв. наем или сбор от 335.31лв., както и е декларирала
месечни разходи в сбор 335.31лв.По принцип още с така дадената по делото
декларация за имуществено състояние за съда възниква съмнение в доказаността за
тезата за нужда от издръжка, която не се покрива с доходите на ищцата,
доколкото стойността на получавано и декларирано пред съда е на практика
равна.Доколкото за неверни данни пред съд се носи дори наказателна отговорност
по чл.313 от НК, декларираните данни по чл.83 ГПК се презюмират за верни и разколебават
първата предпоставка на иска, още повече че на база на данните съдът е и
освободил ищцата от такса и разноски по делото.
Извън това е ясно установено, че за 2017г. ищцата е
получавала доходи по ДОО от 226.67лв., а от м.06.2018г. в размер на 235.31лв. Същевременно
от приетото, неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение по СОцЕ се
установи, че средният пазарен наем от
отдаване на собствения на ищцата апартамент №29 в гр. Варна, жк. ****, бл. *,
ет.*, за възмездно ползване е 300.00лв. на месец. С оглед на това и на приетите
договори за наем на същия от 2015г. и 2016г. съдът приема, че собствения на
ищцата апартамент №29 е в състояние да бъде предоставен за ползване под наем,
срещу средна месечна цена от 300.00лв., съобразно СОцЕ (на в.л. М.А.).
Следователно сборът от доходите и от активите на ищцата, от които тя е можела
към 2017г. (когато е поканата) да се издържа, съдът оценява на общо 526.67лв.
за 2017г., а съответно 535.31лв. за 2018г.
Относно
разходите на ищцата, от приетото, неоспорено от страните и кредитирано от съда
заключение по ССчЕ (в.л. Д.П.) се установи, че необходимите средства за
издръжка на ищцата, с оглед данните на НСИ и с оглед нейните конкретни нужди по
закупуването на лекарства от хронично болен човек, съобразно и кои от
лекарствата се поемат от НЗОК (пълно или частично и до каква сума), възлизат на
455.21лв. месечно за 2018г., а за първото тримесечие на 2019г. – 439.41лв. Дори,
както ищцата претендира, да се добави към така изчислените суми разходът по
символичния плащан от ищцата наем за живеенето й в друго жилище (апартамент №11
в гр.Варна, кв. ****, бл. *) - 50.00лв. на месец, крайният сбор бил 505.21лв.
или съответно 489.41лв.
Крайният резултат от съпоставката на горните величини
води до извода, че дори при максималния изчислен (по доказателствата по делото)
размер на нужните на ищцата средства за обичайно живеене – 505.21лв.,
минималният общ размер на доходите и на активите й, от които може да реализира
доходи – 526.67лв. е по-голям. При тези данни „нуждата от издържка“ в изяснения
вече правен смисъл по чл.227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД се явява недоказана по делото.
За пълнота към горното
следва да се обърне внимание, че от приетите справки и извлечения за движението
по банковите сметки на ищцата, конкретно видно от данните на л.364 и л.365 от
делото, на
12.02.2018г. (по-малко от месец преди образуване на делото на 07.03.2018г.)
ищцата В.К. е превела в
полза на своя адвокат Р.С. сумата от 1 500.00лв., а на 26.03.2018г. й е превела
и още 450.00лв. Тоест за малко над месец (преди и след подаване на исковата
молба), ищцата е заплатила на адвоката си почти 2 000лв. което за
настоящия състав разколебава особено силно твърдението за липса на каквито и да
било други доходи у ищцата за разглеждания период.
Въз
основа на гореизложените съображения съдът намира за недоказан по делото
първият изискуем елемент от състава на предявения иск, с оглед на което искът
следва да бъде отхвърлен, без да се разглеждат подробно другите му
предпоставки.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи още
нещо – няма спор и е видно от материалите, че с НА №15/18.07.2003г., том 4,
рег. №3880, н.д. №429/2003г. на н-с при ВРС и НА №16/18.07.2003г., том 4, рег.
№3881, н.д. №430/2003г. на н-с при ВРС, ответникът А.Ч. е дарил на майка си и
ищца по делото В.К. (тогава с
фамилия П.) правото на
собственост върху апартаменти №29 и №30 в гр.Варна,
жк. ****, бл. * . След това със замоленото за отмяна дарение по НА
№186/11.07.2005г., том 2, рег. №3769, н.д. №337/2005г. на н-с при ВРС, ищцата е дарила
обратно на своя син и ответник по делото Ал. Ч. подареният й от него през 2003г. апартамент
№30. От изложеното следват два важни извода: Първият е, че спорният ап.30
всъщност изначално е бил собствен на Ч., а К. го е притежавла само две години и
го е получила безвъзмездно. Тоест няма данни тя да е влагала средства за да
придобие този имот, които след това да „загуби“. Вторият извод е, че всъщност
самият ответник, дарявайки на майка си през 2003г. и досега притежаваният от
нея апартамент №29, поне частично я е обезпечил занапред във времето, като е
опосредил тя или да живее в него или да го отдава под наем. Ето защо тези
обстоятелства, макар и косвено, имат значение при преценка на оправдаността или
не от разместването на имуществени балга с оспореното дарение, която се следва
да направи при искове по чл.227 ЗЗД.
От друга страна и за
изчерпателност съдът намира за нужно да посочи, че по отношение на втория
изискуем елемент от състава на иска – възможност на ответника да заплаща
издръжка – съдът констатира доказаност, за сметка на неоснователността на
възраженията на ответната страна. Достатъчно е да се посочи, че видно от
данните от съдебната поръчка в Швейцария, Ал. Ч. е реализирал за цялата 2018г. общо
79 909.00 швейцарски франка доходи и бонуси, а за цялата 2019г. получил
общо 78 288.00 швейцарски франка доходи и бонуси – нетни (чисти) вземания;
като заедно с това същият е придобил в собственост и апартамент в Швейцария,
чрез отпуснат му ипотечен кредит от общо 678 576.00 швейцарски франка
(главница и лихва), което ясно показва общото финансово състояние на лицето, за
да му бъде отпуснат такъв заем от кредитна институция в Швейцария. Ето защо
съдът е категоричен, че доходи и активи ответникът има достатъчно, за да
помогне на майка си, макар и с малки за стандартите в ЕС, но не и за България,
средства. Отказът му да прави това и да помага на майка си, която има своите
(макар не необичайни) дегенеративни хронични заболявания, не съответства на ценностните
разбирания на съдебния състав. Но това не е достатъчно за уважаването на
предявения иск.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски, както следва: за
депозити за вещи лица – 450.00лв., такси за СУ – 50.00лв., такси за превод на
материали от чужд език по съдебна поръчка – 422.50лв. и адв. хонорар – 1000лв.,
или общо сбоор от 1922.50лв. за присъждане.
Предвид отхвърляне на иска и определението по чл.83 ГПК по делото поетите до момента средства от БСВ остават за сметка на същия.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на В.Л.К., ЕГН**********,***,
и настоящ адрес:***1, срещу ответника А.Д.Ч., ЕГН**********,
с адрес: ***, за отмяна на извършено от
ищцата в полза на ответника дарение на недвижим имот с идентификатор:
№10135.2562.220.1.30, представляващ Апартемент №30, находящ
се в гр. Варна,
жк. ****, бл. *, ет.*,
целият с площ от 121,84 кв.м., обективирано в Нотариален
акт №186/11.07.2005г., том
II, рег.
No
3769, дело 337 от 2005г.
на нотариус при ВРС, поради неплащане от последния на
издръжка, от която ищцата се нуждае,
като с оглед че ответникът се е
разпоредил с недвижимия имот преди предявяване на иска –
и да бъде осъден
ответникът да
заплати на ищцата обезщетение в
размер на 99 380.60лв.
/деветдесет и девет хиляди триста и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ за
онова, с което се е обогатил след
договор за дарение, отразен в НА
№81/25.10.2012г., том
II, рег.
No 6342, дело 281 от 2012г.
на н-с при ВРС, с
който правото на собственост върху имота е прехвърлено на трето лице,
но при запазено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване за ответника по
делото, на осн. чл.227, ал.1, б.„в” вр. ал. 5 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Л.К., ЕГН**********, да плати на А.Д.Ч., ЕГН**********,
сумата 1922.50лв. – направени от
ответника разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………