Решение по дело №91/2024 на Административен съд - Велико Търново

Жалбоподателите И. Т. Б. от [населено място] и Г. Т. Б. от [населено място], са оспорили като незаконосъобразно писмо №0404-94И-00-0108#1 от 23.01.2024 година на Директора на ДСП – Павликени, с което е отказано изплащане на месечна финансова подкрепа в качеството им на наследодатели на подпомаганата Ц. Г. Б. по молба на И. Т. Б. №0404-94И-00-0108#1 от17.01.2024 година.

Сочат, че в случая е неприложим текста на чл.80 от ППЗХУ, на който се е позовал ответника по делото, доколкото с молбата им не се цели встъпване в правата на наследодателката им, а изплащането на дължимата и помощ в качеството им на наследници. Считат, че в това им качество им се дължи неполучената от наследодателката им помощ за месеците декември на 2023 година и януари на 2024 година, като в случая вземането им не е погасено по аргумент от чл.25, ал.6 от ЗХУ. Претендират разноски.

В открито заседание жалбоподателят И. Т. Б. поддържа оплакванията си чрез адвокат Й. от ВТАК, като аргументира и, че позоваването от страна на ответника на чл.80 от ППЗХУ е неправилно, тъй като в случая се касае до вземане на наследниците на правоимащото лице. Претендират се разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът по делото, Директорът на Дирекция за социално подпомагане - Павликени, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Сочи, че нормативната уредба не предвиждала възможност за отпусната месечна помощ по ЗХУ на наследниците на починало лице.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима по отношение на И. Т. Б. и е недопустима по отношение на Г. Т. Б.. От преписката е видно, че молба до ответника е подал единствено И. Т. Б., като той е и адресат на процесното писмо /листове 17 и 18 от делото/. Жалбоподателят Г. Т. Б. действително е наследник на Ц. Г. Б. /според представеното удостоверение за наследници/, но не е адресат на индивидуалния административен акт, поради което няма правен интерес да го оспори – аргумент от чл.159, т.4 от АПК. Следва по отношение на посочения жалбоподател жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Що се отнася до жалбата на И. Т. Б., то съдът намира, че жалбата е допустима.

Няма данни кога въпросното писмо е връчено на оспорващия, но предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК във всички случаи жалбата е подадена в срок.

От друга страна, писмото има правните параметри на индивидуален административен акт. Същото е издадено по повод на молбата на жалбоподателя И. Т. Б., с която е поискано от ответника да му се изплати отпуснатата на наследодателката му помощ. Писмото съдържа на практика отказ да се извърши искана административна услуга /по смисъла на §1, т.2 от ЗА/, при което е налице засягане на интереса на адресата му по смисъла на чл.21 от АПК.

Доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:

Видно от представената заповед №ЗХУ –ИО/Д-ВТ-П/674/ФП от 28.01.2022 година, на Ц. Г. Б. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.3 от ЗХУ в размер от 103, 25 лева. Със заповед №ЗХУ –ИО/Д-ВТ-П/674/ФП от 30.01.2023 година въпросната подкрепа е увеличена на сумата от 126 лева. Според съдържанието на последната заповед за изменение касаеща въпросната помощ, №ЗХУ –ИО/Д-ВТ-П/674/ФП от 25.01.2024 година, тази помощ е увеличена на 131, 50 лв. месечно.

Междувременно, видно от представеното удостоверение за наследници, Ц. Г. Б. /[семейно положение]/ е починала на 9.01.2024 година, оставяйки двама наследници, както следва: И. Т. Б. и Г. Т. Б..

На 17.01.2024 година И. Б. подава молба до ответника, претендирайки изплащане на определената на наследодателката му финансова подкрепа за месец декември на 2023 година. Изтъкнато е, че тези средства са използвани от майка му за лекарства и прочие, като наследниците имат право да получат въпросната целева подкрепа.

Съответно, издадено е процесното писмо, с което ответникът е отрекъл правната възможност тази следваща се на Ц. Б. целева помощ да се предостави на наследниците и, тъй като правото на финансова подкрепа е лично, с оглед приложимата според него разпоредба на чл.80 от ЗХУ.

Със заповед №ЗХУ – ИО/Д-ВТ-П/674/ФП от 06.02.2024 година ответникът прекратява месечната финансова подкрепа за починалата Ц. Г. Б., считано от 01.02.2024 година.

 

Какви са изводите на съда?

 

Писмото е издадено от компетентен по материя и степен орган.

Съгласно чл. 66, ал. 3 ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

Съответно, следва да се констатира, че за претендираната финансова подкрепа за месец декември на 2023 година към момента на подаване на жалбата помощта е била дължима. Неполучаването на тази помощ не погасява правото на лицето да получи финансова подкрепа на един по-късен етап, стига да е заявило такова искане в срока по чл. 25, ал. 6 ЗХУ.

Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗХУ вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. В случая финансовата подкрепа, която е претендирана от жалбоподателя, касае месец декември на 2023 година, и към датата на приключване на устните състезания е била дължима /арг. от чл.142, ал.2 от АПК/, като от друга страна искането е предявено от наследник на субекта на подкрепата в посочения срок.

С подадената молба за изплащане на финансовата подкрепа, дължаща се на неговата майка, жалбоподателят не иска наследяване на правото на финансова подкрепа в какъвто смисъл са аргументите, изложени в писмото, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателя му. Въпросното вземане за отпусната месечна финансова подкрепа, както и всички движими и недвижими вещи, които са собственост на наследодателя преди смъртта му, са част от наследствената маса, която преминава в патримониума на наследниците му. Тъй като молбата е подадена в срок и от легитимиран наследник, то са налице всички предпоставки за получаване на дължащите се на наследодателката му плащания.

В този смисъл е решение №813 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2022 г.

 

Жалбата е основателна в допустимата си част.

 

С оглед представените доказателства за обстоятелствата, обуславящи прилагането на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, следва на адвокат Й. А. Й. да се присъди възнаграждение от 100 лв., като се съобрази решението на СЕС по дело C‑438/22, и предвид обстоятелството, че настоящият спор не е правно и фактически сложен и е проведено едно заседание по делото.

На жалбоподателят се следват разноски от 10 лева, представляващи внесена от него държавна такса.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р Е Ш И :

 

О. Б. Р. жалбата на Г. Т. Б., [ЕГН], от [населено място], против писмо №0404-94И-00-0108#1 от 23.01.2024 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“– Павликени и прекратява производството по делото в тази чу част.

ОТМЕНЯ писмо №0404-94И-00-0108#1 от 23.01.2024 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени.

ИЗПРАЩА преписката по молбата на И. Т. Б. №0404-94И-00-0108#1 от17.01.2024 година на Директора на Дирeкция „Социално подпомагане“ – Павликени за произнасяне по нея съобразно дадените указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане – София, да заплати на адвокат Й. А. Й. от ВТАК адвокатско възнаграждение от 100 лв.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане – София, да заплати на И. Т. Б. от [населено място], Община Павликени, [ЕГН], разноски по производството в размер от 10 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.