Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: "Е. - П. П.", - гр.В., длъжник по изп.д. № *0781 на Частен съдебен изпълнител Д. К., рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В. Т., е обжалвало постановлението на съдебния изпълнител по делото от 28.08.2012 година, с което не е уважено изцяло възражението на дружеството за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност и оттам намаляване и на % такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В жалбата си "Е. - П. П.", - гр.В. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от дружеството постановление. Посочва, че по делото процесуалният представител на взискателите адв.Нора Недялкова е подала само и единствено молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочила способ за изпълнение, при което изпълнителното производство не е спорно по своя характер; няма фактическа и правна сложност и участието на адвоката е несъществено. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител се позовава на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите по чл.78,ал.5 ГПК, която разпоредба задължава частния съдебен изпълнител да направи преценка на вида и характера на съществуващата защита и на действителната правна и фактическа сложност на случая. В конкретния случай, посочва "Е. - П. П.", - гр.В., единственото, което е направено от адвоката, е подаването на бланкетна молба за образуване на делото, с посочен способ за изпълнение, което е изискване по чл.426,ал.2 ГПК, т.е. налице е само единствено образуване на изпълнително дело по смисъла на чл.10,ал.1 от Наредба № 1 на ВАдвС. Подкрепя това си становище с посочена от него практика на ВКС. Моли, на основание чл.78,ал.5 ГПК , определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение по делото в размер на 200 лева да бъде намалено до размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и размерът на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на законово определените размери. Взискателите по изп.д № *0781 на Частен съдебен изпълнител Д. К., К. Г. А. и М. Г. А. - Е., чрез своя пълномощник адв Н. Н. , заемат становище, че жалбата на "Е. - П. П.", - гр.В. е неоснователна и недоказана. Посочват, че определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е заплатено. Твърдят че ако ЧСИ пристъпи към неговото намаляване, той не може да слезе под размерите по § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подкрепят това си становище с посочена практика на ВКС. Молят жалбата на "Е. - П. П.", - гр.В. да бъде оставена без уважение като неоснователна. Частен съдебен изпълнител Д. К. излага мотиви по обжалваното от "Е. - П. П.", - гр.В. постановление, като посочва, че макар и допустима, жалбата на дружеството е неоснователна и недоказана. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на "Е. - П. П.", - гр.В. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да уважи частично с обжалваното от "Е. - П. П.", - гр.В. постановление от 28.08.2012 година възражението на дружеството за намаляване на адвокатския хонорар по изп.д. № *0781, Частен съдебен изпълнител Д. К. е приела, че адвокатското възнаграждение съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2, от Наредбата и е определила дължимото на адв.Н. Н. адвокатско възнаграждение, като е включила в него такова за образуване и за водене на изпълнителното дело, но имайки предвид фактическата и правна сложност на делото, е уважила направеното възражение и е намалила адв хонорар от 225 лева на 200 лева, като е приспаднала и съответния % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на адв. хонорар. Изводите на съдебния изпълнител са неправилни и не намират опора в закона и извършеното от процесуалния представител на взискателите по делото действие. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." , като фактическата и правна сложност следва да се преценяват за всяко едно производство самостоятелно. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да бъде определено при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателите по делото, същото не би могло да бъде определено от съдебния изпълнител в размер, по-малък именно от посочения по-горе минимален такъв , като се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, при което единственото извършено от адв.Н. Н. по него действие е подаване на молба за образуване на делото, с посочен способ за изпълнение без да е извършвала каквито и да било действия по водене на делото, за да й бъде определяно възнаграждение по чл.10 ,т.2 от Наредба № 1 на ВАдвС, каквото ±ъдебният изпълнител е приел, че следва да й бъде определено. Неправилно с атакуваното по делото постановление Частният съдебен изпълнител е приел, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение по делото не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2 от Наредбата.Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК няма. Ето защо правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация, поради което не може и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78,ал.5 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода, че при прилагането на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на "Е. - П. П.", - гр.В. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, като порочно, следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.437,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановлението от 28.08.2012 година на Частен съдебен изпълнител Д. К., рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.Велико Търново , по изп.д. № *0781,с което не е уважено изцяло възражението на "Е. - П. П.", - гр.В. за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност и оттам намаляване и на % такса по т.26 ТТРЗЧСИ , респективно - е намален адв. хонорар от 225 лева на 200 лева, като е приспаднат и съответния % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на адв. хонорар. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |