Р Е Ш Е Н И Е
№……..../30.03.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13611 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Н.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и
чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на
вземане за сумата от 423.92 лева - главница, представляваща дължима сума за
незаплатена ел.енергия и такса възстановяване по фактури №№
ФП0261913736/19.01.2018г.,ФП0263223574/20.02.2018г., ФП0264238215/20.03.2018г.,ТП3301363000/19.04.2018г.,ФП02653934644/19.04.2018г.,
и ФП0273958777/30.11.2018 г. за обект
с абонатен № **********, клиентски
№ ********** и сумата от 48.82 лева мораторна лихва върху вземанията по
горните фактури, начислена за периода от
12.02.2018 г. до 17.06.2019 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д №10633/2019г.,
на ВРС, 41-ти състав, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Навежда се в искова молба, че ответникът е
потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.
„Овчо поле“ № 27 с абонатен № **********, клиентски № **********. Сочи се, че
ответникът не е заплатил цената за доставената му и потребена
ел. енергия по фактурите за периода 05.12.2017
г. до 26.11.2018
г Тъй като сумите не са заплатени в срока по чл. 26 от
ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и следователно дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден на забавата, на осн. чл. 38 от ОУДПЕЕ. Наред с това се претендира и такса
за възстановяване на ел. захранването. Моли се за уважаване на предявените
искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска. Оспорва се да е потребил
фактурираното количество ел.енергия. Счита се, че представените в тази връзка
справки са едностранно съставени от ищеца и не ангажират ответника. Оспорва
начина на формиране на претенцията за мораторна лихва. По изложените
съображения се настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
страните поддържат становищата си по спора. Ответникът уточнява, че след като е
прехвърлил имота, представляващ обект на потребление през 2018г. за процесния период
не е бил потребител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният установителен иск с правно основание 422, ал.1 ГПК възлага в тежест на ищцовото
дружество да установи, че ответника има качеството потребител на ел. енергия на
когото е доставеното количеството ел.енергия, за което са начислени задължения
по процесните фактури, вкл. че количеството ел.енергия е правилно отчетено.
Първият спорен въпрос по
делото е има ли ответникът качеството на потребител на ел. енергия, с оглед
твърденията, че същият е извършил разпореждане с имота, представляващ обект на
потребление през 2018г.
Съгласно ОУ на „Енерго – Про Продажби” АД
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа (чл. 4 от ОУ).
При промяна обстоятелствата свързвани със собствеността на обекта потребителя
има задължение да уведоми „Е.П.“ АД в тридесетдневен срок от настъпване на
обстоятелството за това (чл.17, т.3 ОУ). Облигационната връзка по договор за
доставка на ел.енергия възниква или въз основа на заявление за присъединяване
от съответния потребител(чл. 11 от ОУ) или се стича за възникнала по силата на заварения
факт на присъединяването на обекта на потребление към електропреносната мрежа (чл.
4 от ОУ). За разлика от различните основания за възникване на облигационното
отношение, в ОУ е предвидено само едно основание за прекратяване на договорната
връзка и това е едностранното изявление на потребителя, с което по установения
в чл. 17, т. 3 от ОУ последният декларира промяна в обстоятелствата, свързани с
титулярството на права върху имота на потребление. До
направата на такова изявление от потребителя облигационната връзка не може да
се счита за прекъсната, съответно ответникът не би следвало да черпи възражения от собственото
си неизпълнение. Не може да вмени, а и такова задължение не произтича от
нормативен акт, ангажимент на ищцовото дружество да
извършва проверка досежно собствеността върху имота във всеки случай преди да
начисли потребеното количество ел. енергия. Подобен
ангажимент би се свел до абсурд във всички случаи, в които са налице спорове за
собственост върху имота на потребление (при упражнявано давностно владение,
необявено завещание, разваляне на договор за покупко-продажба и т.н).
В заключение след като
ответникът е бил титуляр на вещни правата върху обекта на потребление (който
въпрос не е спорен по делото) и не са ангажирани доказателства, че ответното
дружество е уведомено за промяната в титулярството на
права по отношение на обекта на потребление съгласно изискването на чл. 17, т.3
от ОУ, следва да се приеме, че ищецът има качеството на потребител на
ел.енергия за обекта на потребление, находящ се в гр.Варна”
ул.”Овче поле” № 27. Дори и да не се сподели този извод, в случая спорното
количество ел. енергия, с изключение на това по фактура *********/30.11.2018г.
за сумата от 3.89 лева, е начислено за периода пред продажбата на имота- 13.
04. 2018г., тоест в период, в който е безспорно ищецът е имал потребителско
качество.
Относно другото спорно
обстоятелство, а именно дали доставеното количество ел.енергия за процесния
период е действително потребено съдът кредитира
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Според заключението
на вещото лице СТИ за обекта е метрологично годно, начисленото процесно
количество ел. енергия е от редовен отчет, а техническите параметри на присъединителните съоръжения позволяват това количество ел.енергия да бъде потребено. При това положение и при липсата на по-конкретни
оспорвания в тази връзка съдът приема, че количеството ел.енергия е доставено и
потребено.
При тези данни съдът
намира, че в полза на ищеца съществува вземане по фактури№№ФП0261913736/19.01.2018г.,ФП0263223574/20.02.2018г.,ФП0264238215/20.03.2018г.,ФП02653934644/19.04.2018г.,
и ФП0273958777/30.11.2018 г. в общ размер на сумата от 404,92
лева.
Поради уважаване на
главния иск, следва да се уважи и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за лихва
в размер на 48,82 лева.
По отношение на
вземането за такса за възстановяване:
На осн.
чл. 31, ал. 1 от ОУ в случай, че
потребителят в рамките на 12 месеца просрочи три или повече плащания „Енерго-Про Продажби” може да прекрати
снабдяването, като неговото възстановяване се извършва след заплащане на
разходите за прекъсването и възстановяването.
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124
ЗЕ. Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите
за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците
на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването,
като не се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата неравноправна
по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
На следващо
място, ако не се споделят горните доводи, следва да се посочи, че по делото не
са ангажирани доказателства за стойността на въпросните разходи.
По изложените съображения в тази част исковата
претенция следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от
спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. На
осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение
на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал.
2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 453,74 лева и признати разноски за държавна такса (75 лева), възнаграждение за вещи лица (200лева )и юрисконсултско
възнаграждение (100 лева), съгл. списъкa по чл. 80 ГПК, се присъждат 359.92 лева.
Съобразно
даденото разрешение в ТР № 3/2014г.
на ОСГТК в настоящото производство следва да се присъдят
на ищеца разноски в заповедното производство съобразно прието за установено
вземане в настоящото производство, или 71,98 лева.
На ответника се следват разноски за настоящото и заповедното производства, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска за адвокатско
възнаграждение и експертиза. Своевременно ищецът е
възразил за прекомерност на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
По така релевираното възражение, съдът намира
следното: заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за исковото
производство съответства на минимума по чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1.07.2009г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответно не може да се определи
като прекомерно. Възнаграждението, заплатено в заповедното производство, обаче
е именно такова. Доколкото самия факт на подаване на
възражение не може да мотивира правна и фактическа сложност на действието,
съдът намира, че на ответника се следва да се определи възнаграждение съобразно
минималния размер по чл. 7, ал.2,т. 3 вр. ал.7 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения, тоест 150 лева. Съобразно изложеното
и при отчитане на отхвърления материален интерес, съдът намира, че на ответника
се следват разноски за исковото производство в размер на 14,18 лева и 6,02 лева
за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:
*** дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 404.92 лева - главница, представляваща дължима сума за
ел.енергия по фактури №№ ФП0261913736/19.01.2018г.ФП0263223574/20.02.2018г.,ФП0264238215/20.03.2018г.,ФП02653934644/19.04.2018г.,
и ФП0273958777/30.11.2018 г. за обект
с абонатен № **********, клиентски
№ ********** и сумата от 48.82 лева мораторна лихва върху вземанията по
горните фактури, начислена за периода от
12.02.2018 г. до 17.06.2019 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д №10633/2019г.,
на ВРС, 41-ти състав, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 19,00 лева, претендирана като такса за възстановяване на ел.захранването
по ТП3301363000/19.04.2018г.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 359.92 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски
и сумата от 71,98
лева – разноски
за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:
*** сумата от 14,18 лева,
представляваща сторените в исковото производство разноски и сумата от 16,02 лева –
разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: