ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. Стара Загора , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл.5, ал.3 и
чл.24, ал.1, т.3 от ЗОСИ.
Делото е образувано по повод постъпила в законоустановения 1-
седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК частна жалба от З.П.К. „П.” със
седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника – адв. М.А. -
Сливенска срещу Определение № 260212/12.04.2021г. по гр.д.№ 140/2021 г.
по описа на Районен съд - Раднево, с което е прекратено производството
поради недопустимост на иска. Жалбоподателят го приема за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като излага обстойни доводи в подкрепа
на твърдението си. Счита, че така постановеният съдебен акт противоречи на
законовите разпоредби и е в противоречие с прилагането на ГПК. Сочи се, че
РС неправилно е изключил възможността за търсене на защита по общия
гражданскоправен ред и цитира относима съдебна практика. Претендира за
отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Моли настоящия въззивен състав да му присъди направените разноски в
настоящото въззивно производство.
В законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.2 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемия – М.Б.А. от ***, с който се оспорва
жалбата. Счита, че обвиненията против нея са недопустими, неверни и
незаконосъобразни. Твърди, че е следвало да бъде уведомена от
жалбоподателя за случилото се, в което е обвинена или пък е трябвало да
бъде извикана на място.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба,
отговора на насрещната страна, данните по първоинстанционното дело и
1
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за
установено и доказано следното :
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
З.П.К. „П.” със седалище и адрес на управление: *** против М.Б.А. от ***, с
която се цели установяване по отношение на ищеца, че има вземане срещу
ответника за сумата от 2 541 лв., представляваща стойността за нанесени
вреди по отношение на унищожена плътна площ засята със слънчоглед
следствие от паша на крави в посевите на ищеца в земеделски имот в
м.“Герена“ в землище ***, ***. За конкретното вземане била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК с №
260136/03.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 739/2020г. по описа на РС- Раднево.
Изложените в исковата молба твърдения сочат, че следва да се търси
отговорност от страна на ответницата М. А., която е следвало да стопанисва
животните и да предотврати влизането им в землището.
В 1- месечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК по делото на РС е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата М.Б.А., с който се оспорва
подадената искова молба, счита, че никога не била уведомявана за този или
подобен казус, както и не била наясно, че нейните животни унищожили
посевите, а разбрала за случая чрез първото известие от РС. Също така се
сочи, че в селото има и други стада и не приема за верни обвиненията срещу
нея.
С обжалваното Определение, първоинстанционният съд е прекратил
производството и е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, като е приел,
че процедурата за разрешаване на казуса се развива по реда на ЗОСИ /Закона
за опазване на селскостопанското имущество/, и тя не е завършена със
съответния краен акт на наказващия орган – кмета на ***. При това
положение е приел, че е налице възможност за ищеца да оспорва
бездействието на административния орган, като е било недопустимо
конвертиране на административното право в гражданско право за защита на
права. В подкрепа на становището си се е позовал на относима съдебна
практика.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 1- седмичен срок по чл.275 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт и е подадена от надлежна страна.
Разгледана по същество тя се явява изцяло основателна и доказана, тъй
като правната квалификация на разгледаните искове, като такива по чл.415 и
чл.422 от ГПК във връзка с чл.45 и чл.50 от ЗЗД изхожда от фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум, както и данните по делото, че въз основа на
подаденото от ищеца заявление на 03.12.2020г. е било образувано ч.гр.д.№
2
739/2020г. на РС- Раднево, като производството е приключило с издаването в
полза на заявителя на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата от 2 541 лв.- обезщетение за непозволено увреждане за унищожение
на слънчогледови посеви, в резултат на навлизане на животни/крави на
длъжника/ в нива с площ от 21 дка , ведно със законната лихва от 03.12.2020г.
до окончателното плащане, като със заповедта е уважена претенцията на
заявителя за присъждане на разноски.
РС, пред който е предявен иск за съществуване на вземането на
основание чл.422 от ГПК следи служебно за едновременното наличие на три
предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение ;
2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта
възражение по чл.414 от ГПК ; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 от ГПК. В
случая заповедта е връчена на длъжника и той е подал възражение. Исковете
са предявени от активно легитимирано лице/заявителя в заповедното
производство/ за установяване съществуването на вземането за обезщетение
за причинени от селскостопански животни имуществени вреди-претърпени
загуби на стойност 2 541 лв.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито
е такава за чужди действия, а тя е обективна и безвиновна, като при нея
отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто
надзор тя се намира. Основанието на отговорността за вреди, причинени от
животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването
и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица,
води до носене на отговорност при нанесена от животно вреда. За да възникне
тази отговорност е необходимо: наличие на вреди – имуществени /претърпени
загуби или пропуснати ползи/ или неимуществени ; вредите да са произтекли
от животно; животното да е собственост на лицето, от което се търси
отговорност или да се намира под негов надзор; бездействие от страна на
собственика или лицето, упражняващо надзор върху животното; причинна
връзка между бездействието и настъпването на вредите – вредите трябва да са
пряка и непосредствена последица от това, че собственикът или онзи, който е
бил длъжен да упражнява надзор е бездействал и не е препятствал
възможността на животното да причини вредите. Поради това, отговорността
по чл.50 ЗЗД е за собственика и за лицето, под надзора на което са се
намирали животните, като отговорността не възниква, ако липсва който и да е
от елементите на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД.
В настоящия случай е констатирано унищожение на посевите
слънчоглед на ищеца в земеделски имот в м. „Герена“ в землище с.***.
Констатацията на първоинстанционния съд, че обезщетението за вреди
от характера на твърдяните по делото е предмет на особената процедура по
ЗОСИ, която изключва приложението на общото исково производство, не се
споделя от настоящия въззивен състав, тъй като Глава III от ЗОСИ е насочена
към установяване на вреди, причинени на селскостопанско имущество и
3
тяхното обезщетяване е в рамките на административнонаказателната
процедура, и с оглед административното наказване. Ако такова не се
осъществи/не се издаде наказателно постановление/, то законът предвижда
два реда за обезщетение - издаване на нарочна заповед по реда на чл.25, ал.2
от ЗОСИ, или при липсата на такава – остава общия ред за репариране на
деликти. В настоящия случай процедурата по реда на чл. 25 от ЗОСИ е
започната, но не е довършена и съответно е приложим общият исков ред.
Липсата на произнасяне от администрацията по въпросите за обезщетението
не преклудира възможността същото да се търси, като исковия процес за
обезщетяване на деликти е приложим в казуса, т.к. няма довършена
административно наказателна процедура за процесния случай, нито е
извършено обезщетяване на установените вреди по административен ред, а е
правно нетърпимо да останат неизплатени вредите. Всъщност дори и да има
административно произнасяне по въпроса за обезщетението, то
предявяването на искова претенция по чл.45 от ЗЗД не е недопустимо, а се
следва произнасяне по същество и става въпрос само за евентуална
основателност по основание и по размер.
Следователно произнасянето на първата инстанция по спора е
неправилно и незаконосъобразно, като в хода на производството е
констатирано извършено деяние и следва да бъдат установени всички
останали релевантни факти за решаването на казуса. Прекратяването на
производството е неправилно и незаконосъобразно действие от страна на РС,
тъй като от материалите по делото може с голяма степен на вероятност да се
установи, че фактическият състав на чл. 45 вр. с чл. 50 от ЗЗД е бил
осъществен. Безспорно е настъпила вреда за ищеца, причинена от
животни/крави/, които са навлезли противоправно в земеделската земя и са
причинили вреди на посевите - слънчоглед, което е обективирано в самия
констативен протокол от 05.08.2020 г. Следва да се приеме, че той доказва, че
е похабена част от реколтата на ищеца, и в този смисъл следва да понесе
отговорност лицето, под чийто надзор се намират животните или техния
собственик, както и да се заплати обезщетение на ищеца, което да репарира
претърпените вреди. В тази насока настоящата инстанция не споделя
мотивите на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството
по гр.д.№ 140/2021 г. по описа на РС- Раднево.
Предвид изложеното доводите на ч.въззивник са основателни и
доказани, поради което ч.жалба следва да бъде уважена, със законните
последици от това, като делото се върне обратно на РС- Раднево за
продължаване на съдопроизводствените действия по своевременно заведения
пред него установителен иск.
В настоящото съдебно производство не следва да се присъждат
разноски, т.к. делото не е приключило и не е налице виновно поведение на
ответната страна.
Това въззивно съдебно Определение не прегражда хода на делото, не
съдържа отказ и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
4
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл. 252-254 от ГПК във вр.
с чл.50 от ЗЗД и във вр. с чл.5, ал.3 и чл.24, ал.1, т.3 от ЗОСИ, въззивният
Окръжен съд- Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 260212/12.04.2021г. по гр.д.№
140/2021г. по описа на Районен съд- Раднево.
ВРЪЩА делото обратно на РС-Раднево за продължаване на
съдопроизводствените действия по своевременно заведения пред него
установителен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5