Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Разград, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното
заседание на 12.02.2020 г. в състав:
председател:Атанас Х.,
при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа т.д. № 28/2019
г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, с която са предявени от:
-
Е.П.Х., ЕГН **********,
родена на ***г., с постоянен и настоящ адрес ***, действаща лично и със
съгласието на своята майка А.Е.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
/навършила пълнолетие в хода на
производството/,
-
Х.П.Х., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***,
-
Ж.Г.Х., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***,
всички действащи чрез своя пълномощник адвокат П.К. от
САК,
ПРОТИВ "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул.
"Христофор Колумб" No 43,
представлявано от: Димитър С. Димитров - Прокурист, Румяна Гешева
Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а Цонева, Евгени Светославов Игнатов,
начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните
членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на
управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството,
субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. с чл.
267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22
ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците молят
съда да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на по 50 000 лв. на всяка една от ищците, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К. П.Х., ЕГН **********
– сестра на първите две ищци и внучка на третата ищца, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 12.06.2016г. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че първите двама от тях са сестри, а
третата е баба на К. П.Х., ЕГН **********, която е починала в следствие на ПТП
на 12.06.2016г.
Твърдят, че 12.06.2016 г. около 18,30 ч., по път I-2, км. 94+480, в района на
разклона за с. Тервел с посока на движение от гр. Шумен към гр. Разград се
движил л.а. „БМВ“ с рег. № Т 8760 МТ,
управляван от водача Ф.Я.О., който нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил с несъобразена с пътните условия скорост, на ляв завой загубил
контрол над управлявания от него автомобил, излязъл извън пътното платно, вляво
по посоката на движението и се бутнал в крайпътно дърво. В резултат на
реализираното ПТП на място са починали водача на автомобила и пътничката К. П.Х.,
както и са причинени телесни повреди на още едно лице.
По случая е образувано
ДП № 63/2016 г. по описа на РУП - Шумен, пр.пр. 1312/2016г. по описа на
ОП-Шумен, производството по което е прекратено с постановление от 25.10.2017г.
поради смъртта на виновния водач Ф.Я.О.. В хода на наказателното производство
безспорно било установено, че причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на л.а. „БМВ“ Ф.Я.О. нарушения на правилата за движение
по пътищата. Автомобилът се е движил с несъобразена за пътните условия скорост,
като водача е загубил контрол върху управлението му, вследствие на което, е
настъпило ПТП. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на водача Фикрет О. и настъпилите обществено опасни последици -
смъртта на К. П.Х..
За увреждащия л.а. „БМВ“
с рег. № Т 8760 МТ, управляван от водача Ф.Я.О., имало сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, застрахователна полица ВG/07/116000111420 от 28.12.2015г., със срок на валидност една година,
считано от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г. със ЗД “Евроинс” АД, гр. София. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер
на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението
за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите за 2018 г.
В конкретния случай,
съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците са предявили претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗД “Евроинс“ АД, като са представили всички
документи, с които разполагат. По заведената преписка застрахователят е отказал
да изплати застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД “Евроинс“ АД за
причинените неимуществени вреди на доверителите ми.
Смъртта на К. е
причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на ищците. Към датата на
ПТП К. е била само на 14 години, младо, здраво, жизнено момиче, отговорна и
амбициозна, помагала е във всичко на семейството. Между нея и ищците е
съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимно подкрепа
и привързаност. Ж. е била изключително близка с внуците си, гледала ги е,
помагали са си взаимно. Е., К. и Х. са били неразделни като сестри и
преживяната загуба на сестрата К. се отразява изключително зле на психиката,
както и на здравословното състояние на доверителите ми. Покосен е един човешки
живот, който едва е започнал, прекършени са всички мечти и надежди на
семейството, свързани с детето К., изчезнал е смисъла на живота им. Моралните
страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. С причинената смърт ищците
загубват моралната и физическа подкрепа, на която са разчитали. Вредите на
ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Ф.Я.О.,
а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Евроинс” АД,
гр. София. Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.1, т.2 ЗА. Излагат се
подробни съображения.
Постъпил е писмен отговор по чл. 367 ГПК от
ответника, чрез пълномощника му
юрисконсулт Светлана Коева. В същия се сочи, че исковите претенции са
допустими, на по същество се оспорват изцяло
- по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответника и Ф.Я.О. - водач на л.а. „БМВ “ с рег. № Т 8760 МТ.
Оспорват механизма на ПТП, наличието на противоправно
и виновно поведение от страна на водача Ф.Я.О. и наличието на неимуществени
вреди. Намира претендираното обезщетение за несправедливо поради прекомерността
си. Прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредата от страна на починалата – не е използвала предпазен колан, а
също че е знаела че водача на автомобила е употребил алкохол, но въпреки това
се е качила и е пътувала в автомобила му. Ето защо, ответникът счита че
приносът на починалата следва да бъде не по-малък от 90 %. Относно лихвата за забава – твърди, че такава
не се дължи, на осн. чл. 380, ал.3 КЗ. Ищците не били посочили пред ответника банковите
си сметки по което да им бъде преведено евентуално застрахователното
обезщетение. При условие на евентуалност сочи, че тъй като претенцията към
застрахователя е предявена на 23.08.2018г., а застрахователя се е произнесъл по
претенцията на 14.09.2018г., то лихви се дължат след тази дата. За
начисляването на лихви била приложима разпоредбата на чл. 497 КЗ. Оспорва и
претенцията за разноски в настоящото производство, включително и претендираното
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищците, чрез
пълномощника си, депозират допълнителна искова молба. Поддържа изцяло
предявените претенции, изразяват становище за неоснователност на възраженията
на насрещната страна.
По реда на чл. 373 ГПК, ответникът, чрез пълномощника
си депозира допълнителен отговор. Оспорва твърденията в допълнителната искова
молба, поддържа възраженията си. Претендира разноски.
В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищците не се явяват и
не изпращат представител. Пълномощникът им адвокат П.К. от АК- САК депозира
писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Поддържа
исковите претенции и излага допълнителни съображения. Претендира разноски,
както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, с включен ДДС, тъй
като е регистрирана по ЗДДС.
В
открито съдебно заседание, за ответника при редовност в призоваването, се явява
пълномощникът му юрисконсулт Йордан Веселинов Славов, който поддържа депозираните
отговори, моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.); , увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който,
съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.); , може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя
е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция
е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото,
че към 12.06.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен на
28.12.2015 г. във формата на застрахователна полица № ВG/07/116000111420, валидна от 04.01.2016 г., прекратена на 18.07.2016г.,
ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на лицата,
правомерно управляващи лек автомобил марка БМВ, с ДКН Т8760МТ. Този факт се
установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 18 от дело СГС).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че
на 12.06.2016 г., около 18,30 ч., по път I – 2, км. 94 + 480 по посока гр.
Шумен - гр. Разград, е настъпило пътно-транспортно произшествие, с лек
автомобил „БМВ 320” рег. № Т 8760 МТ управляван от Ф.Я.О.. Водачът на
автомобила загубва контрол над управлението, автомобилът излязъл в ляво извън
платното и се ударил в крайпътно дърво в областта на дясна предна врата. В
резултат на ПТП-то на място починала пътничката в автомобила К. П.Х..
Видно от Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. № 615 от 13.08.2018г. издадено от община Лозница
относно П.Х. Стефанов, ЕГН **********, е че ищцата Ж.Г.Х. е негова майка, а
ищците Е.П.Х. и Х.П.Х. са му дъщери.
Негова дъщеря е и починалата К. П.Х. /л.11 дело СГС/. От това следва, че е
безспорно установено, че първите две ищци са сестри, а третата ищца е баба
на починалата К. П.Х..
Настъпването на процесното ПТП и участието
на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се
установява от Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 12.06.2016 г.
от Разследващ полицай при ОДМВР – гр.Шумен /л. 16-23 от ДП/. В протокола са
описани вида, състоянието и характеристиката на пътя в района на
местопроизшествието, разположението на лекия автомобил, оставените следи и др.
Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при
огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебно
производство (ДП) № 63/2016 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преписка № 1312/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура – Шумен.
С постановление от 25.10.2017 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Шумен, горепосоченото наказателно
производство, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК (след като е прието, че
вина за настъпилото ПТП има водачът Ф.Я.О., който е починал).
По делото е прието заключението по
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМЕАТЕ), което
съдът приема като пълно, ясно и правилно /л.195-212, 265-267/. Съгласно същото:
Лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № Т 8760 МТ е
произведен на 18.02.2000 г. и местата му са фабрично оборудвани с
обезопасителни колани.
При удара на автомобила в дървото в областта на предна дясна врата
починалата К. П.Х. не се е изместила и изместването й не зависи от това дали е
била или не с поставен предпазен колан. Изместване би се получило при липса на
поставен предпазен колан при падане на автомобила на земята и последващо
движене/отскачане/ на тялото към тавана на автомобила. Такова движение
/отскачане нагоре/ колана би било ограничено при поставен колан.
Към момента на ПТП К. П.Х. не е била с поставен предпазен колан.
В конкретния случай ударът в дървото е бил
решаващ за леталния изход от станалото ПТП и е без значение дали починалата К. П.Х.
е била с поставен колан или без поставен такъв.
Анализът на резултатите от огледа и аутопсията върху трупа на К. П.Х.,***,
с ЕГН ********** показва, че водеща в танатогенезата е тежката закрита черепномозъчна травма. Наличието
на множествени контузионни огнища в мозъчния ствол, причиняват тежки смущения
на дишането и сърдечната дейност и водят до развитие на прогресираща дихателна
и сърдечна недостатъчност.
В конкретния случай, при аутопсията върху трупа на К. П.Х. не са установени
морфологични признаци за шийна травма, а външни травми, локализирани в предната
част на гръдния кош и на корема (през които преминава предпазния колан при
правилно поставяне), не са налице. Лисват също травматични увреждания на
скелета на гръдния кош, на гръдните и коремни органи.
Причината за настъпване на ПТП са действията на водача, довели до изгубване
на контрол върху автомобила.
Ударът в дървото за автомобила е страничен в областта на предна дясна врата
и в случая използването на предпазния колан няма значение за настъпилите
травматични увреждания.
Скоростта на движение на лек автомобил „БМВ
320” рег. №Т 8760 МТ е била около 144 км/час.
Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие при условие, че се е движел със скорост, не
надвишаваща максимално допустимата скорост
90 км/час.
Критичната скорост на завоя е 178,3 км/час.
По делото е прието заключението по
комплексната съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ), което съдът приема като
пълно, ясно и правилно /л.184-191, 264-265/. Съгласно същото:
От материалите в делото се установява, че кръвната проба на починалия водач
Ф.Я.О. е взета на датата на ПТП-то в
20.50 часа, а на починалия пътник К. П.Х. - на 13.06.2016 г. - при проведената
аутопсия.
Установената алкохолна концентрация в кръвта на починалата К. П.Х. към
момента на смъртта й е 0.32 %о в кръвта и 0.23 %о в урината. Вземайки предвид
данните от направената аутопсия, смъртта на Х. е настъпила бързо, но не
мигновено (от порядъка на минути), както и факта, че с настъпването на смъртта
и преустановяване на кръвната циркулация спира и алкохолната елиминация,
съществени отклонения от установените алкохолни концентрации не се очакват.
Установената алкохолна концентрация в кръвта на Ф.Я.О., ЕГН ********** към
20.50 часа на 12.06.2016 г. е 0.21 %о. Вземайки предвид общото състояние на
пострадалия О. (състояние на кома) и изминалото време между претърпяното ПТП и
вземането на кръвната проба, алкохолната концентрация в кръвта му към момента на произшествието се изчислява между 0.35 %о
и 0.44 %о.
Алкохолът прониква във всички клетки с голяма бързина, тъй като клетъчните
мембрани го пропускат свободно. На практика, това означава, че той се натрупва
най-бързо и в най-големи количества в най-добре кръвоснабдените органи - мозък,
черен дроб, бъбреци и мускули.
Специфичните му неврологични ефекти се дължат на сложния комплекс от
невромедиатори, рецептори и неврологични процеси, които той повлиява.
Установено е, че активира т.нар. NMDA и GABA рецептори, определени зони от кората на крайния
мозък, хипокампа и редица мозъчни ядра, като по този начин променя мисленето,
създава усещането за отпуснатост и удоволствие, влошава моторната координация и
променя настроението.
Ефектите зависят от концентрацията на алкохола в кръвта. Фазите могат да
преминават от една в друга с повишаване на алкохолното съдържание. Възможни са
известни индивидуални различния.
1.
Стадий на еуфорията: Състоянието обичайно се
наблюдава при алкохолно съдържание в кръвта от 0,3 до 1,2 промила/на литър/. В
тези условия, настроението е приповдигнато, самоувереността се повишава, което
улеснява социалното контактуване.
2.
При концентрация 0.5-1 промила /на литър/ -
лека възбуда и словоохотливост; Още на този, най-ранен етап, започват да се
проявяват негативните ефекти на алкохола - нарушаване на двигателната
координация, понижаване на вниманието и преценката. При 1-1.5 промила /на
литър/ повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи; повече от 1.5
промила /на литър/ обикновено
предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва сънливост и ступор.
Повече от 3 промила /на литър/ винаги
води до загуба на съзнание, а при 5 промила /на литър/, ако не се вземат мерки,
смъртта настъпва след 1-2 часа.
При изчисляване на алкохолната концентрация метода на Видмарк, до 0,2
промила се приема допустима недостоверност и не може да се укаже за предходна
употреба на алкохол
Между 0,3 - 0,5 промила съдържание в кръвта на посочените лица, без
биометрични данни за тях, без възможност да се ползват свидетелски показания за
предходна употреба на алкохол по вид, време и количество, заключението на този
въпрос е само теоретично.
По литературни данни /проф. С. Раданов/ от 0.2 до 0.5 промила алкохол в
кръвта се касае за субклинична стенен на алкохолно опиване, което може да се
установи само със специални психомоторни тестове; наблюдава се отслабване на
фините координационни движения, вниманието, съобразителиостта, възприятието.
Възможна е и лека еуфория, приповдигнато настроение, без сериозни нарушения
в критичната оценка на обстоятелствата. При посочените нива на алкохол при
добра поносимост могат да не бъдат наблюдавани съществени промени в
координацията.
Индивидуалната издръжливост на лицата, телесното тегло, наличието на храна
в стомаха могат да окажат влияние върху външно проявление на алкохолно
опиянение,но в случая нямаме данни върху които да мотивираме степента на
индивидуалната реакция, степента на еуфория и промяна в критичността.
Индивидуалната поносимост към алкохол на двете лица е неизвестна. Телесното
тегло -също.
В стомаха на Фикрет към момента на аутопсията има около 100 мл. кашеобразна
храна.
Стомаха на К. към момента на аутопсията съдържа около 400 мл. с кашеобразна
храна с месни остатъци и цели зърна варена царевица.
Няма данни за наличие на фактори които да обусловят грешка в установената
концентрация на алкохол в кръвта.
Видно от представените по делото протоколи
за химическа експертиза, извършена по реда на чл. 17 от Наредба № 30/27.06.2001 г., се установява че в
изследваната проба от кръвта на Ф.Я.О. се установява наличието на етилов алкохол в количество 0.21 промила /л. 43/,
а в кръвната проба, взета от трупа на К. П.Х. – 0.32 промила /л.37/.
Изготвените по реда на чл. 17 от Наредба № 30/27.06.2001 г. протоколи за химическа
експертиза представляват официални свидетелстващи документ и доколкото се
ползват с материална доказателствена сила същите обвързват съда по отношение на
установената с него концентрация на алкохол
в кръвта на лицата.
Доказателствената сила на протоколите не е
оборена и следва да бъдат възприети отразените в тях обстоятелства.
Протоколът за химическа експертиза по чл. 17 от
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006
г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, съдържащ данни за
извършеното химическо изследване на пробите на кръв и резултатите от него, е
годно писмено доказателство за установяване употребата на алкохол по надлежния
ред. Така и Решение № 339 от 19.06.2013 г. на ВКС по н. дело № 1015/2013 г. I н.о., НК.
Въпреки, че документът е озаглавен
протокол от експертиза, по същество той не представлява експертно заключение, а
писмено доказателство, свидетелстващо за отразените в него обстоятелства, което
е относимо към предмета на доказване по настоящото дело и на общо основание е
допустимо.
По делото е прието заключението по
съдебно-психологическа експертиза (СПЕ), което съдът приема като пълно, ясно и
правилно /л.238-251, 267-268 /. Съгласно същото:
Освидетелстваните
Е.П.Х., Х.П.Х., и Ж.Г.Х., са преживели реакция на
скръб и траур свързана със внезапната смърт на своята сестра и внучка Загубата
на близък, с който личността е силно емоционално свързана е вид травмиращо
събитие и свързаните с него силни негативни емоции са причинили Посттравматично стресово
разстройство у Е.П.Х. и психо-емоционален стрес на Х.П.Х. и
Ж.Г.. В конкретния
случай стресът се изразява като система от физиологични, биохимични, психични и
поведенчески реакции на осв., предизвикани от силни и неочаквани психически и
емоционални натоварвания. Реакцията на скръб е свързана с наличие на проява на
редица негативни чувства като тъга, плач, гняв и тревожност, както и с промяна
на поведението - нарушение на съня, безапетитие, социално отдръпване и др.
описани и от двете.
Всички
изброени емоционални реакции са естествени последици на загубата. Те преминават
в категорията на абнормното, ако съществуват прекалено дълго или са твърде
интензивни. В конкретния случай загубата е достатъчно тежка (загуба на близък
човек), преработването на травмата, справянето със стреса трябва да трае
най-много ЕДНА ГОДИНА. След този срок индивидът трябва да е влязъл в състоянието
на оттегляне от травмиращото събитие. Психологическото изследване показва, че
двете сестри и баба им са преминали през фазите на скръб и траур, но се
наблюдават симптоми /емоционални реакции/ вследствие на травмата от загубата,
които остават непреработени най-вече при сестрата близначка - Е., по-малко при
по-голямата сестра Х. и водят до емоционален дисбаланс, наличие на лека
депресивност и повишена тревожност, така че да нарушават в някои аспекти
обичайното социално функциониране на личността.
В случая
при осв. лица като последици от загубата се формират:
• при
осв. Е.П.Х.
като
пряка последица от събитието се развива т.нар. ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО
/ПТСР/. Това
състояние възниква като заскъснял или протрахиран отговор на стресогенното
събитие - ПТП-то, което е с изключително застрашаваща природа и е в състояние
да причини дълбок дистрес у Е.Х.. Катастрофата сама по себе си е тежка, и е
предизвикала у осв. интензивен страх, безпомощност и ужас, довели до появата на
посттравматично стресово разстройство. За него са характерни елементите на ново
преживяване на травмата, емоционалната хипореактивност, ограничените контакти,
чувството на страх, вегетативната лабилност, тревожност, потиснатост, тематично
и логично свързани със стреса. Това не е душевно заболяване в тесен смисъл на
думата и не нарушава базисните психични годности на индивида. Наред с това,
често то протича
протрахирано, има флуктуиращ и хроничен ход, поради трудното овладяване на симптомите
и склонността към рецидивиране на тревожно - страховите и вегетативните прояви.
Симптомите се развиват в първите три месеца от травмиращото събитие и се
групират в няколко типа: - натрапливи спомени /оживяване на травмиращото
събитие в спомените, мъчителни и разстройващи сънища относно психотравменото
събитие/, избягващо поведение или периоди на „вцепеняване”, и - нарастваща
тревожност или възбудимост - прояви на отчуждение или самоизолация; загуба на
настроение, липса на активност; избягване на действия, хора и ситуации,
напомнящи за травмата, раздразнителност.
Посттравматично
стресово разстройство характеризиращо се с хронично протичане на симптомите,
води до изграждане на Посттравматична характерова /личностова/ промяна;
симптомите на посттравматичното стресово разстройство при осв. Е.Х. извеждат
извода, че травмата е била особено стресогенна за нея. Събитието се случва във
възрастов период, в който се изграждат основите на характера и личността,
възгледите за света. Последвалите негативни тревожно-депресивни чувства
способстват за промяна в социалното функциониране, промяна в цялостното
световъзприемане и оформяне на лабилни и тревожни черти в характера, в пряка
връзка с травмата, които формирайки се у подрастваща и все още неизградена
личностова структура влияят в степен на личностова промяна.
Социалното функциониране до
деянието е добро и адекватно; след случилото се е с белези на социална
дезадаптация.
• При Х.П.Х. в личностов аспект
наблюдаваме изградена устойчива ценностна система и морални критерии, добра
социална адаптация, същата работи, изградила е свое семейство с баланс и любов
на връзката, получава подкрепа от семейната общност, но травматичното събитие с
последвалите фази на скръб и траур оказват негативно въздействие непосредствено
след събитието водейки до прекъсване на образованието и стопирайки личността да
се реализира по най-добрия начин за момента / осв. е отказала предложението за
стаж и работа в компютърна фирма/. Т.е. емоционалното състояние вследствие на
травмиращото събитие може да се причисли като хронично стресово състояние
нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, която
няма характеристиките на патологично, болестно състояние и не покрива
критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид личностово
разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък водещ до значима
промяна в професионалното и социално функциониране.
• При Ж.Г. са налице симптоми за затруднения в
обичайното функциониране на лицето в ежедневието. Същата води сравнително
затворен начин на живот, който в комбинация с редица други неблагоприятни
житейски факти - отдалечеността на семейството й, възрастта и наличие на
множество здравословни проблеми минимизира позитивните преживявания и стеснява
ресурсите на личността за справяне с негативните чувства.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Ц.Х.Ц. и В.Я.Й. – служители в Оперативен център на
РД ПБЗН гр. Шумен, които са били изпратени по сигнал за настъпилото процесно ПТП.
В своите показания свидетелите описват установените от тях обстоятелства на
местопроизшествието /л. 153-156/.
Свидетелят Г.А.Г. /близък на ищцата Ж.Х. – л. 159-160/, сочи че Ж. поддържала много
добри отношения с внучката си К.. След смъртта й била „ни жива ни умряла“,
почти не се хранела, даже си мислели че ще почине, но след това се съвзела.
Свидетелката Н. С. К. /вуйна на ищците Е. и Х. – л. 160-163/,
сочи че Е. и Х. били много близка със сестра си К.. Смъртта им се отразила
изключително негативно върху психическото им състояние.
При така установените факти, съдът приема,
че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Неоснователни са
възраженията на ответника, че водачът на горепосочения автомобил не е виновен
за настъпването на процесното ПТП.
С оглед установеното от фактическа страна,
водачът на процесния автомобил е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя. При максимално допустима скорост от 90
км/ч, управлявания от него автомобил се е движил със скорост от 144 км/ч, като съгласно заключението на
вещите лица, водачът е имал възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие при условие, че се е движел със скорост, не
надвишаваща максимално допустимата скорост
90 км/час.
Следва да се изтъкне, че нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на
внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима
на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991
г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н. д. № 96/16 г. на
ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н. д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015
г. по н. д. 1604/14 г. на ВКС, І НО, Решение № 252 от
30.01.2017 г. на ВКС по к. н. д. № 1045/2016 г., II н. о., НК).
Настоящият състав на съда намира, че
съобразно разрешението дадено в ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът намира, че на ищците лица следва да
се присъди обезщетение, тъй като са доказани особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди - болки и страдания с висок интензитет и продължителност.
Следователно, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); , застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" – настоящ ответник дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява всяка една от ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
При така изясненото от фактическа страна и
като съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на тяхната сестра и внучка, интензитета и продължителността на
причинените им страдания и предвид обществено-икономическите отношения към
момента на произшествието, вкл. с отчитане на лимита на застрахователните суми
по § 27 ал.1 КЗ /отм./, следва да се определи в размер на по 20 000 лв. за всяка една от ищците.
По възражението на ответника, че лимита на отговорността му е до размера на
5 000 лв.
Съдът намира, че разпоредбата на пар.96,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл. 493а КЗ, с която е
определен максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат и ищците по делото, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г. /настоящата искова молба е
депозирана в съда на 16.11.2018г. – л. 2 дело СГС/, е неприложима в процесния
случай.
Застраховката "Гражданска
отговорност", на която е основана исковата претенция е сключена на
28.12.2015г. /л.18 дело СГС/. Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /в сила от
01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на
КЗ /01.01.2016г./, какъвто е и процесния случай, се прилага Част четвърта от КЗ
/отм./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни и твърдения по делото не са наведени. В разпоредбите на приложимия към
процесните отношения отменен КЗ не е предвиден лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в пар.27, ал.1, т.2 от ПЗР на КЗ (отм.).
Обратното действие на съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г. се
разпростира по отношение на произшествията, попадащи в приложното поле на новия
КЗ, в сила от 01.01.2016г. Така и Решение № 252 от 15.11.2019г. по в.т.д. № 497/2019г.
на ВнАС /в този вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 57 от 25.07.2019г. по т.д. № 1218/2018г. на ВКС, II т.о., ТК/.
При това положение, съдът следва да
разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.
По обективния характер на съпричиняването
е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963
г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по
т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011
г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е
в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017
г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169
от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието,
че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна
практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат
значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и
са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на
увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички случаи на предявен иск
по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011
г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.
По възражението за съпричиняване, тъй като К. П.Х., като пътник, е била без
поставен предпазен колан, съгл. чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
В настоящия случай, ответникът твърди, че К.
П.Х., като пътник, е била без поставен предпазен колан съгл. чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като по този начин се е поставила в превишен риск, който се е реализирал
посредством поведението на водача на автомобила.
Както вече по - горе се посочи, в
заключението на КСМЕАТЕ, /л.195-212, 265-267/ е посочено, че: „Към момента на ПТП К. П.Х. не е била с
поставен предпазен колан“.
Ето защо, съдът приема, че тя действително
е извършила нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
В заключението на КСМЕАТЕ обаче се сочи
че: „В конкретния случай ударът в
дървото е бил решаващ за леталния изход от станалото ПТП и е без значение дали починалата К. П.Х. е била с поставен колан или без
поставен такъв.“
Ето защо, горепосоченото нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП не се намира в
причинна връзка и не е допринесло за настъпване на вредоносните последици –
смъртта на К. П.Х..
По възражението за съпричиняване, тъй като К. П.Х., е знаела че пътува в
автомобила, управляван от употребил алкохол водач.
Съгласно т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по ТД
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС съпричиняване на вредата е налице, когато
пострадалият е пътувал в автомобила, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум,
ако този факт му е бил известен. В посочената хипотеза пострадалият не
допринася за настъпване на събитието, но с поведението си спомага за
увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите.
Застрахователят своевременно се е позовал
на такова рисково поведение, изразяващо се в поемане на предвидим и реално
очакван риск, но не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства
обективния факт, че виновният водач на МПС, в което е пътувал загиналият, е
употребил алкохол НАД законоустановения
минимум. Тежестта на доказване на възражението, е на позоваващата се на
съпричиняването страна – в случая ответното застрахователно дружество.
Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е
забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“
Както по-горе се посочи, видно от заключението
на КСМЕ, /л.184-191, 264-265/, алкохолната концентрация в кръвта на водача Ф.Я.О.
към момента на произшествието се изчислява между 0.35 %о и 0.44 %о.
Така се установява, че водача на
автомобила, НЕ е бил с канцентрация
на алкохол в кръвта над
законоустановения минимум визиран в чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Ето защо и това
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Възражението за съпричиняване следва да е
доказано по нетърпящ съмнение начин. С оглед събраните в настоящия случай
доказателства, съдът приема, че такова доказване по делото не е проведено.
Следователно възражението е неоснователно, респ. размерът на определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намаляван.
Всеки един от исковете се явява основателен
и доказан за сумата от 20 000 лева,
а за разликата до пълния предявен размер, всеки иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Относно претендираната законна лихва.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което
същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г. по описа на ВКС, ТК,
ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/08 г. на ВКС, ТК, решение №
72/30.04.09 г. по т. д. № 475/08 г. на ВКС, ТК, решение № 594/17.10.2006 г. по
т. д. № 192/2006 г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 12.06.2016г.
По разноските:
По претендираното възнаграждение от пълномощника на ищците, на осн. чл. 38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА.
С оглед изхода от спора, чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 ЗА, на пълномощника на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение
съобразно с уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид правната и фактическа сложност на конкретното делото, то и посочените в
Наредбата минимални възнаграждения се явяват справедливи и обосновани, в
разумен характер, предвид факторите: предмет на спора, неговата цена и труда,
който е положен за защита на съответните права.
Относно ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Налице трайна и непротиворечива практика
на ВКС, обективирана в определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч. т. д. № 2908/2018
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016
г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., съгласно която при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС, доколкото
предоставените от процесуалния представител – адвокат, правни услуги
съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението
за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от
съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Така и Определение
№ 693 от 25.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2567/2019 г., II т. о., ТК.
Общия размер на възнаграждение за адвоката
представлява сбора от възнагражденията за всеки един от ищците. Така и
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о.,
ТК, Определение № 297 от 8.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3036/2018 г., II т.
о., ТК и Определение № 1426 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2015 г.,
IV г. о., ГК.
Поради гореизложеното, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника
на ищците, който е адвокат регистриран по ЗДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1 т.2
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. За
представителството за всеки ищец дължимото адвокатско възнаграждение е 1 356
лв. с ДДС /1 130 лв. + 226 лв. ДДС/.
Т.е. общо – 4 068 лв. с ДДС /3
390 лв. + 678 лв. ДДС/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника
сумата от 1 020 лева от общо
направените разноски в размер на 1 700 лева – за възнаграждения на вещите лица
и свидетелите. За разликата до пълния размер от 1 700 лв., искането на
ответника за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева дължимо за
всеки едни от исковете предявени от ищците. Съразмерно на отхвърлената като
неоснователна и недоказана част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, всяка една от ищците следва да заплати
на ответника сумата от 270 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Разград, сумата от 2 400.00 лева,
представляваща дължима държавна такса за върху уважения размер на предявените
искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, сумата от 350.00 лв. за
разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
изготвило съдебнопсихологическата експертиза, от внасянето на които ищците са
били освободени, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава
служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс: „По молба за
издаване на изпълнителен лист, както и в
случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул.
"Христофор Колумб" No 43,
представлявано от: Димитър С. Димитров - Прокурист, Румяна Гешева
Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а Цонева, Евгени Светославов Игнатов,
начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на
управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на управителния
съвет съвместно с прокуриста на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД на:
-
Е.П.Х., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на К. П.Х., ЕГН **********, причинена от
ПТП, настъпило на 12.06.2016г., предизвикано от Ф.Я.О. ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № Т
8760 МТ, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица ВG/07/116000111420/28.12.2015
г., издадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2016г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан, като
сумата може да се внесе по следната банкова сметка: *** - Е.П.Х., ЕГН **********,
-
Х.П.Х., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***,
сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие на смъртта на К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.2016г., предизвикано от Ф.Я.О. ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № Т
8760 МТ, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица ВG/07/116000111420/28.12.2015
г., издадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2016г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан, като
сумата може да се внесе по следната банкова сметка: *** - Х.П.Х., ЕГН **********,
-
Ж.Г.Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, сумата от
20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на смъртта на К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.2016г., предизвикано
от Ф.Я.О. ЕГН **********, при управление
на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица ВG/07/116000111420/28.12.2015 г., издадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2016г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан, като
неоснователен и недоказан, като сумата може да се внесе по следната банкова
сметка: *** - Ж.Г.Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул.
"Христофор Колумб" No 43,
представлявано от: Димитър С. Димитров - Прокурист, Румяна Гешева
Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а Цонева, Евгени Светославов Игнатов,
начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните
членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на
управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. Димитрова Стоянова-К. от АК - София, с идентификационен № по ДДС: BG123526882, регистрирано по ЗДДС лице от:
26.07.2010г., на осн. чл. 96, ал.1 ЗДДС, със съдебен адрес ***, офис 10, тел. 0431
63006, ел. поща:*********@***.**, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, за адвокатско възнаграждение сумата 4 068
лв. /четири хиляди и шестдесет и осем лева/ с включен ДДС с включен ДДС /3 390 лв. + 678 лв. ДДС / за
представителство на ищците Е.П.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, Х.П.Х.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Ж.Г.Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***.
ОСЪЖДА:
1.
Е.П.Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***,
2.
Х.П.Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***,
3.
Ж.Г.Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1592,
район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър С. Димитров -
Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а Цонева,
Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки
двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от
изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на
дружеството, сумата от 1 020.00
лв. /хиляда и двадесет лева/ – за разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, за заплатено възнаграждения на вещи лица и
свидетели, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноските за разликата да
пълния претендиран размер от 1 700.00 лв., като неоснователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.Х., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No
43, представлявано от: Димитър С.
Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а
Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от
всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един
от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на
дружеството, сумата от 270.00 лв.
/двеста и седемдесет лева/ – за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No
43, представлявано от: Димитър С.
Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а
Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от
всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един
от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на
дружеството, сумата от 270.00 лв.
/двеста и седемдесет лева/ – за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Г.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1592,
район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър С. Димитров -
Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а Цонева,
Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки
двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от
изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на
дружеството, сумата от 270.00 лв.
/двеста и седемдесет лева/ – за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул.
"Христофор Колумб" No 43,
представлявано от: Димитър С. Димитров - Прокурист, Румяна Гешева
Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Ц.а Цонева, Евгени Светославов Игнатов,
начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните
членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на
управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград,
следните суми:
-
2 400.00 /две хиляди и
четиристотин лева/ – представляваща държавна такса дължима върху уважените размери на
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
-
350.00 лева /триста и
петдесет лева / - представляваща разноски по делото за заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице изготвило съдебнопсихологическата експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
-
5.00 лева /пет лева/, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия: