Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 813
12.08.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1126/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на Б. К. П. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника му по
делото адв. Е. И., против Решение №724 от 27.02.2020г., постановено по
гр.д. №12743/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХІІІ гр.с., с
което е била
допусната съдебна делба между Б.
К. П. и И.Д. Д., ЕГН **********,
на съсобствен
недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 11845.502.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. В., общ. Марица, обл. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-99/12.11.2008г.
на Изпълнителния директор на АГККс адрес па поземления имот: с. В., п.к. 4135,
ул. ***, с площ на поземления имот от 437,00 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
при съседни поземлени имоти с идентификатори:11845.502.709, 11845.502.1013,
11845.502.62 и 11845.502.164, ведно с построените в същия имот сгради, а
именно: сграда с идентификатор 11845.502.63.1, със застроена площ от 75,00
кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с
идентификатор 11845.502.63.2, със застроена площ от 39,00 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор
11845.502.63.3, със застроена площ от 28,00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:
селскостопанска сграда; при квоти:
1/4(една четвърт) идеални части за Б. К. П. и
3/4(три четвърти) идеални части за И.Д. Д.. Решението се обжалва с доводи за неправилност само в
частта му за квотите,
при които е допусната делбата, като се
иска отмяната му
в тази част и допускане
на делбата при
квоти от по ½
идеална част от имота
за всеки от
двамата съделители Б. К. П.
и И. Д. Д..
Ответната страна
по въззивната жалба- И.Д. Д. ***,
ЕГН **********,
чрез пълномощника си по
делото адв. Г. Б., в подаден
писмен отговор оспорва същата
и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка
за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
Производството пред първоинстанционния съд е за
съдебна делба във фаза по допускането на
недвижим имот- поземлен
имот с идентификатор 11845.502.63 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В., общ. Марица, обл.
Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГККс адрес па поземления имот: с. В., п.к. 4135, ***, с площ на поземления
имот от 437,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседни поземлени имоти
с идентификатори:11845.502.709, 11845.502.1013, 11845.502.62 и 11845.502.164,
ведно с построените в същия имот сгради, а именно: сграда с идентификатор
11845.502.63.1, със застроена площ от 75,00 кв.м., брой етажи 2, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор
11845.502.63.2, със застроена площ от 39,00 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 11845.502.63.3,
със застроена площ от 28,00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:
селскостопанска сграда.
От фактическа
страна по делото няма спор
между страните, а и
се установява от
събраните писмени
доказателства, че с договор
за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и
гледане, сключен с нотариален акт № 37, том 54, дело №
13396/03.09.1997 г., Д.Г. Д. и М. К. Д. са продали на сина си И.Д.Д. по време на брака му с О. Б.
Д. /К./, дворно място с площ
от 896
кв.м., находящо се
в с. В., представляващо парцел ІХ-63
по плана на селото, ведно
с построените в
същото двуетажна жилищна сграда с площ от 70
кв.м. и стопанска
сграда. От приложената по
делото скица от
СГКК- Пловдив се установява,
че процесният поземлен
имот с идентификатор 11845.502.63 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В. е
част от парцел
ІХ-63 по предходния план на селото. Гражданският
брак между И. Д. Д.
и О. Б. Д.
е бил прекратен с влязло в сила на 19.06.2017г.
съдебно решение. С вписана
на 10.11.2017г. искова
молба М. К. Д. е предявила
срещу И. Д. Д. и О. Б. Д. иск за
разваляне на посочения
договор поради
неизпълнението му, като с влязло
в сила на 08.03.2019г. съдебно
решение, постановено по гр.д.№17988/2017г. по описа на РС- Пловдив, ХІІ гр.с.,
договорът е бил развален до
размера на ½ идеална
част от всеки от
новообразуваните от парцел ІХ-63 имоти
с идентификатори 11845.502.63 и
11845.502.164 и за
½ идеална част от
построените в поземлен имот 11845.502.63 сгради.
В хода на производството по
делото с нотариален акт за
дарение № 49, том І, рег. № 2652, дело № 47 от 08.03.2018г. О. Б. Д. /К./ е
подарила на Б.К.П. притежаваните от нея 1/2 ид. ч. от поземлен имот
с идентификатор 11845.502.63
и построените в него сгради. След
влизане в сила на съдебното решение
за разваляне на договора с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 142, том І, рег. № 2731, дело №
116/09.05.2019 г. М. К. Д. е прехвърлила на сина си И.Д.Д. притежаваната от
нея 1/2 ид.ч. от имота и построените
в него сгради.
При така
установената по делото фактическа
обстановка се налагат
следните правни изводи:
По силата на
договора за покупко- продажба срещу задължение за
издръжка и гледане
от 03.09.1997г. процесният
поземлен имот е
станал собственост при условията
на съпружеска имуществена
общност на И. Д. Д.
и О. Б. Д.,
а след прекратяване на
брака им е
притежаван в режим на обикновена
съсобственост при квоти от
по ½ идеална
част за всеки от тях. О. Б. Д.
/К./ се
е разпоредила в полза на
ищеца Б. К. П. с
притежаваната от нея
½ идеална част от имота
с договор за
дарение от 08.03.2018г.
Доколкото обаче към
датата на сключване
на договора за дарение за
имота е била
вписана искова молба
за разваляне на договора
за гледане и издръжка от 05.09.1997г., на който
основава правата си О.Б.Д.,
то по
аргумент от разпоредбата
на чл.88, ал.2 от ЗЗД
развалянето засяга правата,
придобити от трети лица
след вписване на
исковата молба. Ето защо
извършената от О. Б.
Д. разпоредителна сделка с
имота след вписване на исковата
молба за разваляне на
договора е непротивопоставима на ищцата
по нея М. К. Д., а по
силата на разпоредбата на чл.226,
ал.3 от
ГПК приобретателят Б. К. П.,
който е участвал
в производството по делото като трето
лице- помагач на О. Б. Д., е
обвързан от силата
на пресъдено нещо на
постановеното решение по
иска за разваляне.
Предвид горното след влизане в
сила на решението за разваляне
на договора от
05.09.1997г. ½ идеална
част от процесния имот, принадлежаща
общо на ответниците по иска И. Д. Д.
и О. Б. Д., т.е. по
¼ идеална част от всеки
от тях, се е
върнала в патримониума
на М. К. Д.. Тъй като
съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1
от ЗЗД развалянето
има обратно действие,
то следва да се приеме, че с договора
за дарение от 08.03.2018г.
О. Б. Д. /К./ е
прехвърлила на Б. К. П.
и последният е
придобил ¼ идеална
част от имота, която не е била
засегната от влязлото
в сила решение за разваляне на
договора за гледане и издръжка.
Предвид горното жалбоподателят Б. К. П.
се легитимира като собственик на ¼
идеална част от имота, а
останалите ¾ са собственост на И.Д. Д., от
които ¼ е придобита
от него по силата
на договора за гледане
и издръжка от 05.09.1997г. в
незасегнатата му от съдебното
решение за разваляне на договора
част, а ½
е придобита по силата
на договора за гледане
и издръжка от
09.05.2019г., сключен с М. К. Д..
Предвид горното
въззивната жалба,
с която се претендира Б. К. П.
да е собственик
на ½ идеална част
от имота, е
неоснователна, а обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК с
оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата
страна направените по
делото разноски за
адвокатско възнаграждение в
размер на 840
лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №724
от 27.02.2020г., постановено по гр.д. №12743/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХІІІ
гр.с., с което е
била допусната съдебна делба
между Б. К. П. и И.Д. Д., на съсобствен недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 11845.502.63 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В., общ. Марица, обл.
Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГККс адрес па поземления имот: с. В., п.к. 4135, ул. „***, с площ на
поземления имот от 437,00 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседни
поземлени имоти с идентификатори:11845.502.709, 11845.502.1013, 11845.502.62 и
11845.502.164, ведно с построените в същия имот сгради, а именно: сграда с
идентификатор 11845.502.63.1, със застроена площ от 75,00 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор
11845.502.63.2, със застроена площ от 39,00 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 11845.502.63.3,
със застроена площ от 28,00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:
селскостопанска сграда; при квоти:
1/4(една четвърт) идеални части за Б. К. П. и
3/4(три четвърти) идеални части за И.Д. Д..
ОСЪЖДА Б. К. П. ***, ЕГН **********, да заплати на И.Д. Д. ***, ЕГН **********, сумата
от 840
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в 1- месечен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.