Р Е Ш Е Н И
Е
№.....
Гр.Кърджали, 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 747 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ , във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба се претендира установяване на вземане по
издадени фактури, описани в исковата молба,издадени въз основа на договор за продажба,
за което е издадена Заповед № 292/13.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр. д. № 593/2018г. по описа на РС-Кърджали, срещу която надлежно
е депозирано възражение и искът е предявен в едномесечния законоустановен срок.
Твърденията на ищеца са, че е в трайни търговски взаимоотношения с ответника, на
когото продавал строителни материали от собствен склад , като практиката между
страните била подаване на заявка от ответника за необходимите строителни
материали, доставянето им от ищеца, ведно със стокова разписка, отпечатана в
три екземпляра, в която била описана
доставената стока и която се връчвала на шофьор на ответника, получаващ стоката,
след което се издавала фактура за получените стоки, като в една фактура било
възможно да бъдат описани стоки по няколко стокови разписки. Твърди се, че за
доставени на ответника строителни материали била издадена фактура № 10525/08.09.2016г., по която частично е
заплатена сумата от 1311,05 лева и
останал остатък в размер на 2759,83 лева, както и били издадени фактури № 10545/14.09.2016г.
на стойност 3936,24 лева - с напълно
неиздължена цена и фактура № 10637/28.09.2016г.
на стойност 4749,98 лева - също пълно
неразплатена. Твърди се, че страните договорили заплащането да се извършва по банков
път, както и че остатъчното задължение на ответника възлиза на сума в размер от
11 446,05 лева, при което ответникът изпаднал в забава и дължал
обезщетение в размер на 1658,30 лева след надлежно изменение в съдебно заседание върху
стойността на продадените стоки от падежа на задължението - деня на издаване на
фактурата до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК на 12.04.2018г. и законната лихва от 12.04.2018г. до окончателното
изплащане на главницата от 11 446,05 лева.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа
исковете и моли съда да ги уважи. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК с включени разноски и по обезпечителното производство и съображения в
писмена защита.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове, като заявява, че стоките предмет на продажбата не били получени,
поради което счита,че няма задължение да заплаща тяхната цена. Заявява, че не
била
налице идентичност в периода, за който се претендирало обезщетението за
забава с исковата молба и този в Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 593/2018
г. по описа на
КРС. Твърди, че практиката между страните била фактурата винаги да
бъде издавана преди
доставката, след това се издавала стоковата
разписка и се доставяла стоката,
като стоката е била придружавана със стокова разписка, екземпляр от който се предавал на
получателя срещу подпис. Излага съображения, че осчетоводяването на фактурите
не било
достатъчно за установяване на вземането на ищеца , поради липсата на доставяне
на стоките, съответно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката,
като се позовава на съдебна
практика.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа отговора и моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Заявява, че
фактурите, представени към отговора на
исковата молба, са получени от ответника и са осчетоводени , но материалите по
тях не са получени и се чакало получаването на стоките. Не дава обяснение по
отношение на направеното частично заплащане. Претендира разноски, вкл. по
компенсация.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по
делото,че между страните съществуват дълготрайни търговски отношения по договор
за продажба на строителни материали, като ищецът продава от собствен склад
заявени от ответника по вид и количество стоки, които се товарят на автомобили
на ответника. Ищецът „ДД Бодуров“ ЕООД /с предишно наименование „Семат“ ООД/ е
съставил на ответника следните фактури: - на 08.09.2016г. - фактура № 10525/08.09.2016г.
за сумата от 4070,88 лева с ДДС и посочен падеж на плащане по банков път - 08.09.2016г.
и 01.12.2016г.; - на 14.09.2016г. -
фактура № 10545/14.09.2016г. за сумата от 3936,24 лева с ДДС и посочен падеж на
плащане по банков път - 07.12.2016г.; -
на 28.09.2016г. - фактура № 10637/28.09.2016г. за сумата от 4749,98 лева с ДДС
и посочен падеж на плащане по банков път - 28.09.2016г.
По делото са
приобщени 13 бр. стокови разписки за предадени на ответното дружество строителни
материали, посочени в процесните фактури, като по 8 от тях присъства подпис за получил стоката.
Установява се, че
по заявление на ищеца от 12.04.2018г. е образувано ч.гр.д. № 593/2018г. по
описа на РС-Кърджали, по което е издадена Заповед № 292 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 11 446,05
лева – главница, представляваща незаплатена цена за закупуване на строителни
материали, обективирани във фактури №№**********/08.09.2016г.,
№**********/14.09.2016г., № **********/28.09.2016г., както и сумата от 1 821,13 лева – договорна лихва за периода
от 08.09.2016г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2018г. до
окончателното ѝ изплащане и направените по делото разноски от 265,34 лева
– внесена държавна такса и 840,00 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил срещу вземането по основание и
размер.
В развилия се въз
основа на допуснато обезпечение на предявените в настоящото производство искове
и издадените 2 бр. обезпечителни заповеди обезпечителен процес са образувани
изп.д. № 307/2018г. и № 445/2018г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд
Кърджали, по които са приети като разноски на ищеца – взискател сумите 548,00
лева и 504,00 лева.
От изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по същество от страните, в т.ч. и от разпита в съдебно
заседание на вещото лице Г.Д., се установява,че представените от ищеца и
ответника фактури за доставени на ответника строителни материали са идентични
по съдържание, като подадените в ТД на НАП данни относно реквизитите на
процесните фактури са еднакви. Фактурите са обща стойност 12757,10 лв. и същите
са надлежно осчетоводени от страните,включени са в дневниците за продажби и
покупки и в Справки-декларации по ДДС,данните са предадени в НАП за съответния
данъчен период, ищецът е превел в приход на републиканския бюджет дължимия ДДС,
а по счетоводни записвания на ответника по процесните фактури е налице реална
доставка на строителни материали,които са получени и вложени и за същите е
възникнало право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер,от което
право ответникът се е възползвал. Установено е частично плащане по фактура
№10525/08.09.2016г. с неплатен остатък 2759,83 лв.,размерът на законната лихва
върху него с падеж 01.12.2016г., общо задължение по обследваните три фактури в
размер на 11446,05 лв. и законна лихва по същите в размер на 1814,76 лв.
Установено е ,че в счетоводството на ответника са налични 3 бр.
фактури-оригинал за доставка на строителни материали,осчетоводени по съответния
ред,съответстващи на фактурите,осчетоводени от ищеца. Използваният програмен
продукт за разпечатване на фактурите не позволява с един и същ пореден номер да
се издадат две фактури за различни доставки и при ответника не съществуват
други фактури – оригинал ,издадени от ищеца със същия номер и дата,но с
различно съдържание по отношение на видовете материали, единични цени и
стойности. Фактурите съдържат задължителните реквизити в чл.6,ал.1 от СЧ.
Установява се,че при ищеца не са налични стокови разписки,подписани от
ответника и различието между фактурите – оригинал и фактурите – копие се дължи
на различния критерий избран при повторно отпечатване на фактурите-копия при
възможност за отпечатване в 45 различни варианта. В съдебно заседание вещото
лице изяснява, че в счетоводството на
ответника материалите директно са изписани като разход, който впоследствие
е отнесен за разход на обекта и към фактурите в оригинал при ответника има
стокови разписки, не всички от
които били подписани от него,но въз основа на тези
стокови разписки и фактурите са направени
счетоводните записвания. За осчетоводяване на една стока с цел възникне
правото
за ползване на данъчен кредит, следва да е налице реална
доставка,в противен случай
получателят няма
право да се възползва от правото си на данъчен кредит. В случая са закупени материали,
които са отчетени като разход , вложени са в обекта и с тази стока се увеличава
себестойността на конкретния обект. Фактурите са осчетоводени в конкретния
месец на получаване, включват се в дневниците за покупки и се ползва
данъчен кредит. Всички материали , описани в
процесните фактури,
са осчетоводени от ответника като вложени в неговите обекти,като стоковата
разписка не се описва в счетоводството, но придружава фактурата, като гаранция,
че действително стоката, описана във фактурата, е предадена и е
излязла от съответния склад. Същата се изисква он НАП за реалност на доставката и преценка дали
ответникът има право реално на данъчен кредит. Вещото лице уточнява, че Фактура № 100545
/14.09.2016г. на стойност 3936,24 лева има падеж – 07.12.2016г. и лихвата
възлиза на
536.90 лева. Посоченият падеж бил
фиксиран в счетоводството.
Разпитаната пред настоящата инстанция св.С. Х. – продавач – консултант в
дружеството-ищец свидетелства, че между
страните съществуват търговски
взаимоотношения от 2013г., като практиката е да се подава заявка от техника на обекта
на ответното дружество, която се съгласува с ответника, издават се стокови разписки в три екземпляра и при идването на кола
на ответника, която трябва да товари стоката, едната стокова разписка се дава
на шофьора, другата - остава при свидетелката, подписана и за кой обект отива, а
третата е за работниците, които товарели. Фактура се издавала след получаване
на стоката и не се фактурира същия ден, а се фактурира от седмица до 15 дни в
зависимост от сумите. Ако стоката не е
получена, се издава проформа фактура и когато се плати, се издава фактура за
авансово плащане, а след получаване на стоката се издава фактура
с нулева стойност, като се
приспада авансът. Фактура №
10525/08.09.2016г. е за жилищна сграда зад църквата и по нея имало остатък за
плащане в размер на 2759,83 лева. Фактури
№10545/14.09.2016г. и № 10637/28.09.2016г. били за същия обект и стоката била
получена. Според свидетелката стоковата разписка се подписва преди товаренето
на стоката, обикновено от техника, който давал единият екземпляр на работниците
на ищеца,а другият - остава в техника
или в шофьора. Нямало такива случаи да са получени стоковите разписки и да не
са получени стоките от „Устра- Бетон“, не е имало възражение, че не е получена
стоката. След издаване на фактурата, същата се изпраща на имейл и след това по
техника на ответника или по шофьор на ищеца се изпраща в офиса на ответното
дружество. Всяка заявка задължително се съгласува представител на ответника и в
случай,че той разреши, тогава стоката се взема от склада. Оригиналната
разписка, подписана от получателя, била предава с фактурата на ответника. При
ищеца оставал третият екземпляр, който бил при работниците за товарене.
Разпитан е и св.А. Д. - технически ръководител в „Устра
холдинг“АД, според когото той се обаждал по телефона на св.С. Х. със заявка за съответните
материалите, отивал на място в складова база на „ ДД Бодуров“ ЕООД и получавал
необходимите за деня или за следващите два, три дни строителни материали, които
се влагали на съответния обект. Издавали се три екземпляра стокови разписки -
единият оставал в склада, вторият екземпляр
оставал при свидетеля, а третият се давал на работещите в склада
работници, за да подготвят материалите. Свидетелят подписвал екземплярът, който
оставал при продавача, както и своя екземпляр, но не всички били подписани,
имало и пропуски. Не подписвал този екземпляр, който оставал за работниците,
подготвящи материалите от склада. Неговият екземпляр от стоковата разписка
оставал към досието на всеки строителен обект. Когато нямал възможност лично да
отиде да получи стоката, свидетелят изпращал негов работник, който му доставял
материалите на обекта и му носел и стоковата разписка. През 2014-2015г.
свидетелят инцидентно е доставял фактури в счетоводството на ответника. Според
свидетеля не е имало случай при издадена стокова разписка да не е получил
стоката и винаги когато му била издавана стокова разписка е получавал и стоката
си. Свидетелят винаги получавал стока, която веднага била влагана на
строителните обекти и не взимал по-големи количества стока от необходимите му
към дадения момент. Работил конкретно на обекти „Закрит плувен басейн с
физкултурен салон“ гр.Кърджали, обект Многофамилна жилищна сграда с подземни
гаражи на ул. „ Петко Славейков“ № 9 - зад градската църква, замествал колега
на бл.27 по националната програма за енергийна ефективност в кв.“ Възрожденци“
и бл. „ Орфей 1“ в кв.“Гледка“ на ул. „Лиляна Димитрова“. Известно му е ,че
ответникът е изпълнявал строително-монтажни работи по манастира в гр.Кърджали,
но лично той не е работил по обекта.
При това положение съдът намира предявенитe искове за основателни по следните съображения:
Установено бе по делото съществуването на трайни търговски отношения между
ответника и “Устра-холдинг” АД, основани на договор за търговска продажба, по
силата на която през м.септември 2016г. ответникът закупил строителни материали
на стойност 12757,10 лева с ДДС, като за покупко-продажбата са издадени фактури
№№**********/08.09.2016г., №**********/14.09.2016г., № **********/28.09.2016г.,
получени от ответника, надлежно осчетоводени от него като разход за закупуване
на строителни материали, включени в дневника за покупки и в Справки-декларации
за ДДС, по които ответното дружество се е възползвало от правото си на
приспадане на данъчен кредит по Справка-декларация за м.септември. Установено
бе, че в “Устра-холдинг” АД за реалното изпълнение на поръчките и експедирането
на стоките, които се заявявали за
покупка, отговарял св.А. Д., като лично той или упълномощено от него лице
получавало стоките, описани в издадените от ищеца стокови разписки. Свидетелят
установи, че не е имало случай
при издадена стокова разписка да не е получил стоката, както и че винаги когато
му била издавана стокова разписка, той е
получавал заявената стока. По делото бе установено, че ответникът
разполага със стокови разписки за извършените доставки – предмет на спора, част
от които подписани от негови представители и които бяха представени от неговия
пълномощник в съдебно заседание. Установено бе,че стоките са били заприходени в
склада на ищеца, откъдето са изписани след продажбата им, а при ответника при
получаването им са осчетоводени директно като разход за материали, който е
отнесен по сметка разходи на обекта, в който са вложени. Извършеното фактическо
предаване на материалите по заявките бе потвърдено и от св.С. Х., показанията
на която кореспондират с доказателствения материал по делото,в т.ч.
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, която установи, че е подготвяла
стоката за извозването ѝ от склада на ищеца според заявеното от
ответника, съгласувала количествата и видовете строителни материали с
представител на ответника, изготвяла и предавала стоковите разписки и
фактурирала доставената стока след получаването ѝ в рамките на седмица - до 15 дни в зависимост от сумите. По делото
не бе установено стокови разписки да са получени, а да не са получени стоките
от ответника, не бе установено и последният да е възразил незабавно, че не е
получил заявена стока. Напротив, налице е признание на съществуващото и
изискуемо задължение чрез извършено от ответника частично плащане по фактура №**********/08.09.2016г.
– цялата на стойност 4070,88 лв., от
които на 09.03.2017г. е заплатена сума в размер на 1311,05 лв. и е останал остатък
за погасяване в размер на 2759,83 лв. По отношение фактурирането на стоките,
съдът намира тезата на ответника за издаване на фактура преди получаването на
стоката за логически неиздържана с оглед установените по делото факти, че след
извършената заявка от ответника и
получаване на стоките, за които се издават различен на брой стокови
разписки, именно въз основа на същите се издава фактурата, която обхваща известен
период от време,както и предвид обстоятелството,че ако фактурата е била
изготвена преди получаването на стоките, същата е следвало да придружава
издадената стокова разписка, предназначена за счетоводството на ответника,
каквото обстоятелство не е установено по делото, както и не е установено
ответникът да е възразил незабавно по изпълнението. В тази връзка, действията
му осчетоводяване на доставките по процесните фактури съобразно трайната
съдебна практика представлява признание от страна на ответника, че е страна по
облагаема доставка, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 и сл. от ЗДДС и че е получил стоките и услугите по тази доставка - така, решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело №
593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.02.2011
г. по т. дело № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.
и решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, I
т. о.,в които е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. С решение №46/27.03.2008 г.
по т. д. № 454/2008 г. на I т. о., решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2008 г. на I т. о. и решение № 109/07.09.2011
г. по т. д. 465/2010 г. на II т. о., Решение № 67 от
31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК и други, Върховният касационен съд се е произнесъл, че фактурата съставлява
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, когато
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид и стойност на
закупената стока, имена на купувача и продавача /или на техните представители/,
време и място на сключване на продажбата; Отразяването на фактурата в
счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в дневниците за
покупко - продажби по ЗДДС,
ползването на данъчен кредит по нея съставляват недвусмислено признание на
купувача за сключване на договора за търговска продажба и доказват
съществуването на задължението за плащане на претендираната с иска по чл. 327, ал.
1 ТЗ цена. Представените по делото фактури бе установено, че съдържат всички задължителни реквизити, като липсата на подписи се обяснява с факта, че същите са изпратени
по електронен път от ищеца на ответника, съобразно трайно установена
между дружествата търговска практика, но без съмнение са
достигнали до ответника и същият е узнал за издаването им, предвид надлежното им
завеждане и осчетоводяване. Крайният
срок за плащане към момента е изтекъл, като ответникът не е доказал плащането на дължимите суми по същите, поради
което предявените главни искове следва да бъдат изцяло уважени. В тази връзка по възражението на ответника, че не е налице идентичност на
издадените фактури при ответника и ищеца, бе установено, че предвид ползвания
програмен продукт и възможността за разпечатване на фактурата по 19 различни
варианта, но при съвпадане на основните реквизити - издател, получател,
стойност на сделката без ДДС и с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането,
начин на плащане, вид и количество на стоки, единична цена и обща
стойност, съдът намира възражението за
неоснователно.
Или, паричното вземане за главница по фактура №**********/08.09.2016г. за
сумата от 2759,83 лв. с ДДС, по фактура №**********/14.09.2016г. за сумата
3936,24 лв. с ДДС и по фактура № **********/28.09.2016г. за сумата 4749,98 лв.
с ДДС, общо на стойност 11446,05 лв., за които е издадена възразената от
ответника като длъжник Заповед № 292 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 13.04.2018г. по ч.гр.д. № 593/2018г. по описа на на
РС-Кърджали, следва да бъде установено, както е по заповедта, заедно с
претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК съгласно чл. 422,ал.1 от ГПК, а именно, считано от
12.04.2018г.
По отношение на претенцията за признаване за установено,че длъжникът дължи
обезщетение за забава на парично задължение, съдът намира следното:
Установено бе,че страните са уговорили падеж на плащането, а именно: по фактура
№**********/08.09.2016г. – 01.12.2016г. и по фактура № **********/14.09.2016г. – 07.12.2016г., а по
фактура № **********/28.09.2016г. е посочена дата на данъчното събитие –
28.09.2016г., при което поради настъпилата забава на ответника по отношение
плащането на цената по процесните фактури, то, същият дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяко едно забавено плащане съобразно
диспозитивното начало на процеса и приетото по делото заключение по ССчЕ, както
следва: в размер на 381,04 лв. за задължението от 2759,83 лв. по фактура №**********/08.09.2016г.
за периода от 01.12.2016г. до 11.04.2018г.,
в размер на 536,90 лв. за задължението от 3936,24 лв. по фактура №**********/14.09.2016г.
за периода от 07.12.2016г. до 11.04.2018г. и в размер на 740,36 лв. за
задължението от 4749,98 лв. по фактура №**********/28.09.2016г. за периода от 29.09.2016г.
до 11.04.2018г., или, общо дължимата сума
възлиза на 1658,30 лв., до който размер искът изцяло следва да бъде уважен.
По разноските: Всяка от страните е направила искане за репариране на
разноски. Ищецът представя списък с разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на
4159,81 лв. На ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1
от ГПК съразмерно уважената част от иска, или, в пълен размер, при което следва
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
които в настоящото производство възлизат, както следва: 265,34 лв.+77,13 лв. –
за държавна такса, 150,00 лв. - за възнаграждение на вещо лице и 1140,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, общо, 1632,47 лв., а по заповедното производство: 265,34 лв. -
за държавна такса и 840,00 лв. за адвокатско възнаграждение, общо, 1105,34 лв.
Следва в полза на ищеца да се възложат и направените с оглед крайния изход на дело
и по аргумент от т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС разноски в обезпечителното
производство в размер на 548,00 лв. по изп.д. № 307/2018г. и в размер на 504,00
лв. по изп.д № 445/2018г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд Кърджали
и разноски в производството пред тази инстанция за издаване на обезпечителнa заповед – 10,00 лв. и 360,00
лв. за платено адвокатско възнаграждение във въззивното частно производство по
чл.396 от ГПК, които се възложат в тежест на ответникa.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на “Устра-Холдинг” АД, с
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, съществуването на вземане на "ДД
Бодуров“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата 11446,05 лв. с ДДС,
представляваща цената на доставени и незаплатени строителни стоки по фактури
№**********/08.09.2016г. с остатък 2759,83 лв., по фактура № **********/14.09.2016г.
– на стойност 3936,24лв. и по фактура № **********/28.09.2016г. – на стойност
4749,98 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2018г. до
окончателното ѝ изплащане и за сумата 1658,30 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 08.09.2016 г. до 12.04.2018г.,
за които суми е издадена Заповед № 292/13.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. № 593/2018г. по описа на Районен съд
Кърджали.
ОСЪЖДА “Устра-Холдинг”
АД, с
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на "ДД Бодуров“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски в настоящото производство в размер на 1632,47 лв., разноски в заповедното производство в размер
на 1105,34 лв. и разноски във връзка
с допуснатото обезпечение в размер на 1422,00
лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: