№ 14
гр. Шумен, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500551 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №805 от 03.11.2022г. по гр.д.№1564/2022г. Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявените от Г. И. А. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите
Шумен искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ за признаване за
незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 527 от 04.07.2022г. на
Министъра на околната среда и водите, за възстановяване на ищеца на предишната заемана
от него длъжност „Директор РИОСВ - Шумен“ с място на работа “РИОСВ“ – Шумен, и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1900 лв..
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва изцяло
решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, и моли съда да го отмени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Преди съдебно заседание е депозирано писмено становище, в което се излага, че решението
е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
1
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание, чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, предявени от Г. И. А. срещу Регионална
инспекция по околната среда и водите Шумен. Между страните не се спори, а и видно от
приложените по делото Трудов договор № 505 от 30.06.2022г., сключен на основание чл.96,
ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ при условията на чл.19а, ал.1 от Закона за
администрацията с Министъра на околната среда и водите, ищеца бил назначен на длъжност
„Директор на РИОСВ-Шумен“, считано от 01.07.2022г. В трудовия договор е отразено, че
екземпляр от него е връчен на ищеца на 30.06.2022г., като служител на ответника на
длъжност „Човешки ресурси“ е отразил, че ищецът е постъпил на работа на 01.07.2022г.,
което обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от служителя. Със заповед №
527 от 04.07.2022г. на Министъра на околната среда и водите, връчена на ищеца на
08.07.2022г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание
чл.19а, ал.2, във връзка с чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм. – по преценка на органа по назначаването,
считано от датата на връчване на заповедта.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: С
тълкуването на разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ, осъществено с Тълкувателно решение № 1
от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, е прието, че законът овластява по -
горестоящия спрямо работодателят орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито
функции е включено и упражняването на работодателска власт, като трудовото
правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, в
случая РИОСВ – Шумен /в с.см. Определение № 266 от 07.07.2014г. на ВКС по ч.т.д. №
3920/2014г., II т.о./. В настоящия случай трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
на основание чл.19а, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 2 от ЗА, правоотношенията със заместник- министрите, областните управители,
заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи,
техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без
предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. В чл.
19, ал. 4, т. 4 ЗА, към която препраща цитираната разпоредба, е предвидено, че за органи на
изпълнителната власт се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със
закон или с постановление на министерския съвет, които имат функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт. Фактическият състав на соченото основание
включва следните елементи: възникнало правоотношение със заместник- министър,
областни управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4
от ЗА еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи,
прекратяването му да е осъществено от органа, който го е назначил, като преценката за
прекратяване е на последния. Не се спори между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на трудов договор, от 30.06.2022 г. ищеца е
назначен на длъжността "Директор на РИОСВ-Шумен". Неоснователни са аргументите на
2
ищцовата страна, че в процесната хипотеза изобщо не било възникнало трудовото
правоотношение за да бъде то прекратявано /теза, противоречаща и лишаваща от правен
интерес предявените искови претенции/. Законът прави разлика между сключването на
трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за
сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя,
или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или
служителя, в който смисъл е и установената съдебна практика - Решение № 156 от
16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2011 г., III г. о., и др.. В случая договора е сключен на
30.06.2022г., служителя е постъпил на работа на 01.07.2022г., а три дена по - късно е бил
прекратен на основание чл.19а, ал.2 от ЗАдм., поради което и не може да се приеме, че
правоотношението следва да се счита за невъзникнало на основание чл.63, ал.3 от КТ.
Заеманата от ищеца длъжност - "Директор на РИОСВ-Шумен" попада в приложното
поле на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗА. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. сочи белезите на
държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт.
Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните
държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени
със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на
изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Броят,
териториалният обхват на дейност и структура, както и правомощията на директорите на
РИОСВ са в правилниците за устройството и дейността на РИОСВ, издавани от министъра
на околната среда и водите в законовата делегация по чл. 14, ал. 5 ЗООС. Чл. 14, ал. 1 ЗООС
възлага и на РИОСВ осъществяването на държавната политика по опазване на околната
среда на регионално равнище. Компетентността на РИОСВ като държавен орган произтича
главно от развиваната дейност в определена сфера на държавно управление по опазване на
околната среда и водите, възложена със специален закон - Закона за опазване на околната
среда, в който са очертани властническите й правомощия - чл. 10, ал. 1, т. ЗООС и чл. 14, ал.
1 и ал. 2 ЗООС. Ето защо следва да се приеме, че и длъжността "директор на РИОСВ" е
създадена със закон и попада в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА като отговаряща на
критериите - да е създадена със закон и да има функции във връзка с осъществяване на
изпълнителната власт. Правомощията на директорите на РИОСВ са уредени на ниво законов
нормативен акт - ЗООС. Действително съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗООС,
броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ,
правомощията на техните директори, се определят с правилници, издадени от министъра на
околната среда и водите, но това не опровергава факта, че длъжността –"директор на
РИОСВ" е създадена със закон - чл. 10 от ЗООС. Съгласно отразеното и в длъжностната
характеристика за длъжността "директор в РИОСВ Шумен"/връчена на ищеца на
30.06.2022г. /, директорът организира, ръководи и контролира цялостната дейност на
РИОСВ и осигурява провеждането на регионално равнище на държавната политика в
областта на опазване на околната среда, издава административни актове в изпълнение на
законоустановените му компетенции, наказателни постановления и/или прилага
3
принудителни административни мерки при констатирани нарушения на законодателството в
областта на околната среда, или възложени са му функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт. Изрично в трудовия договор на ищеца е посочено, че се сключва на
основание чл. 19а, ал. 1 от ЗА. В горния смисъл е и съдебната практика - Определение №
728/22.06.2015 г. по гр. д. № 2580/2015 г., ІІІг. о. на ВКС, Определение № 258/02.03.2016 г.
по гр. д. № 208/2016 г., ІІІг. о. на ВКС, Определение № 5 от 7.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2871/2021 г., IV г. о., Решение № 44 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4123/2014 г., IV г. о.,
Определение № 934 от 20.10.2015г. по гр.д. № 3444/2015г., III г.о. и др..
Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 от ЗА, включително и
изброените в чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА еднолични органи на изпълнителната власт, техните
заместници и членовете на колегиалните органи, съгласно чл. 19а, ал. 2 от ЗА, могат да
бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава по негова преценка, т. е.
по целесъобразност. Или соченото основание за освобождаване е специално и преценката не
е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Така при оспорване на уволнението, съдебната проверка се ограничава само до това, дали
освободения служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм, за
която е приложим реда по ал. 2 от същата разпоредба и дали той е освободен от
оправомощения за това орган, които изисквания в случая са налице / в т.см. и Решение №
112 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г., III г. о. на ВКС, Решение № 44 от 26.03.2015 г.
по гр. д. № 4123/2014 г., IV г. о. на ВКС, решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. №
3982/2016 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 424 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г., III г. о.
на ВКС, Решение № 263 от 30.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 527/2011г., IV г.о. и др./. Целта
на законодателя със създаването на тази разпоредба е да бъде дадена възможност на
горестоящия орган сам да извърши преценка с кого най-добре би могъл да изпълнява в
пълен обем възложените му функции във връзка с осъществяването на изпълнителната
власт. Следва да се посочи и, че е очертан относително тесен кръг от ръководни длъжности,
по отношение на които намира приложение разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че работодателят
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА, поради което
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна, както и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и т.3 КТ- за възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност, и за заплащане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, следва да бъдат отхвърлени.
Обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №805 от 03.11.2022г. по гр.д.№1564/2022г. на Районен
съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
31.01.2023г., при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5