Протокол по дело №2924/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2068
Дата: 5 ноември 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20245220102924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2068
гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220102924 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
СЪДЪТ докладва постъпила е молба с вх. № 27042/31.10.2024 г. от адв.
Л. К., пълномощник на ответника, с която моли да бъде изчакан за съдебното
заседание, поради служебната му ангажираност в РС-В. по ГРД № 357/2023 г.
На второ повикване 11:50 часа
За ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, се представлява от юрк. П. П. - надлежно
упълномощен от днес, предоставя пълномощно по делото.
Ответникът Н. А. Ю. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. Л. К. от АК-Пазарджик – надлежно
упълномощен с ОИМ.
ЮРК. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. ЮРК. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
ЮРК. П.: Поддържам исковата молба.
АДВ. ЮРК. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения
писмен отговор. Твърдя, че не е сключен въобще договор и искам да
представят договор в оригинал. Ако представят такъв ще направя съответните
искания по възраженията ми наведени с ОИМ.
ЮРК. П.: В тези 192 лева са включени, както е обяснено в ИМ
въпросните неустойки първата в размер на 2 лв. е обезщетение за обработка и
фигурира в ценовата листа приложена по делото. Следващата неустойка в
размер на 90 лв., невърнато оборудване, това е фиксиран телефон,
стационарен телефон съгласно ценоразписа приложен по делото. Сега ще ви
обясня. Има го в цени и справки. Приложение № 3 касае допълнителните цени
и такси за услугите към договора. На стр. 32 по делото са цените. Неустойка
устройство „Войс бокс“. Тези 90 лв. са предоставено оборудване за
стационарен телефон. Таксата е в приложение № 1 с номер *******
фиксирана услуга, а това е номера на стационарния телефон. Неустойката за
90 лв. я претендираме именно за това оборудване. Следващата неустойка от
100 лв. се отнася за фиксирана услуга „телевизия“, тя е посочена в ИМ с този
дългия номер 2011173 /посочена е в ИМ с дългия номер/. Тя е в приложение №
1 от 16.06.2018 г. за фиксираната услуга. Сумата 344 лв. са месечни
абонаментни такси и използвани услуги. Претендираме и мораторни лихви.
Правя пояснение във връзка с фиксираната телефонна услуга. Тя е с два
телефонни номера - единият е този, който е изписан в ИМ, но внасям
уточнение, че има и друг телефонен номер: ********. Т.е. дали ще бъде
избран домашният телефонен номер или този, който започва с 0882 или с 035
е едно и също. И двете услуги водят към СИМ карта с № *******. Правя
уточнението затова защото в приложението е изписана по единия номер, а в
ИМ по другия. Във фактурата е изписан мобилния номер. Правя уточнението,
че касаят една и съща СИМ карта и една и съща услуга. SPORT TV GO е
допълнителна услуга, отделно от месечната такса, която е фиксирана и тя е
16,99 лв. без ДДС. Сумата 344,76 лева, това са сбора от фактурите. Като
пояснение виждате във всяка просрочена фактура, на първа страница под
черта излизат задължения за предишни периоди, които не са включени във
фактурата.
АДВ. К.: Поддържам искането си да представят оригинали на договори
2
и тогава ще взема отношение дали моят клиент ги е подписал.
ЮРК. П.: Нося оригиналите в днешното с. з., като правя следното
уточнение. Рамковия договор и всички представени по делото документи с
изключение на Приложение 1 за услугата МТЕЛ ТВ и едно приложение 3 от
същата дата 16.06.2018 г., всички останали приложени и представени
документи са документи, които са електронни, на електронен носител и са
подписани от специален таблет в офис на ищцовото дружество, където
подписът е интегриран. Съгласно ГПК предоставям същите на електронен
носител и не са на хартия, никога не са били на хартия и не е полаган подпис с
мастилен химикал. Положен е дигитален собственоръчен подпис.
Предоставям диск и на ответната страна.
АДВ. К.: Поддържам си възражението изразено в ОИМ. Оспорвам
наличието на облигационна връзка между страните по делото. Твърдя, че
такъв договор доверителят ми не е подписал. Моля да ми дадете възможност
доверителят ми да ги погледне тези оригинали лично и да ми предоставите
възможност да взема становище в следващото с. з. или в даден от Вас срок.
ЮРК. П.: Госпожо Съдия, заявявам, че ние ще се ползваме от
предоставените хартиени документи.
АДВ. К.: Оспорвам твърденията на ищцовото дружество, че е
предоставил на доверителя ми устройство за телевизия и устройство за
домашен телефон.
ЮРК. П.: Искам само да се уточни нещо. Оспорва ли ответникът
всъщност, че представените на електронен носител документи са електронни
документи по своята същност и има ли някакви други възражения относно тях
и да взема становище?
АДВ. К.: Като го отворим диска тогава ще взема становище. Моля да ми
дадете възможност допълнително да изразя становище си, госпожо Съдия по
днес представения диск. Дали съдържанието на този магнитен носител е
електронен документ. Аз сега не мога да го кажа това.
ЮРК. П.: Оспорва ли освен наличието на облигационна връзка, оспорва
ли да са предоставяни услугите на клиента, ако се установи, че е налице
облигационно отношение между страните?
АДВ. К.: Доверителят ми твърди, че не е ползвал услуги от ищцовото
дружество.
3
АДВ. П.: Да уточним дали е ползвал или не, не, дали са му предоставени
твърдените в ИМ услуги?
АДВ. К.: След като ищцовото дружество не е в облигационна връзка с
доверителя ми, оспорваме, че са му предоставени и твърдените мобилни
услуги.
ЮРК. П.: След наведените разяснения от моя страна относно
съдържанието на фактурите и тяхната стойност, освен че твърди, че той ги е
заплатил ответникът, въвежда ли и изрични възражения за начина на
формиране на сумите в тях? Има ли такова оспорване, тъй като не ми стана
ясно? Т.е. поддържате оспорването, че не разбирате как е определен размера
във фактурите, макар направените разяснения днес?
АДВ. К.: Няколко възражения в тази насока съм направил.
Изчисленията във фактурите твърдя, че са без правно основание, в тая връзка
правя възражение, че претендираните суми по фактурите са при наличие на
просрочено задължение с повече от 124 дена, т.е. не виждам прекратен
договор. Последното изречение на ІІ-ро римско, както и да е налице
основание за начисляване на тези суми по процесната фактура. Посочил съм
подробно в ОИМ.
ЮРК. П.: Аз вдруга връзка исках да го уточни, защото твърдеше, че не
става ясно какво съдържат фактурите, защо са на такава стойност и т. н.,
изключая, че са без договорно основание.
АДВ. К.: Какво означава този знак „-34.11 лева“ във фактура с номер
завършващ на ***728? Че е платено ли, че е имало някакво предходно
задължение ли, погасено по някакъв начин? Ние не говорим за тези под
чертата.
ЮРК. П.: Ще направя уточнението, макар че накрая май ще е
безпредметно. В първата фактура има услуги, които са излезли с „–„, защото
има както виждате услуги, които част от тях не са процесни. Това имаме
предвид с тези „-34,11 лева“. Има един номер 1462, но всичките, които са
пакет от услуги виждате, че те не фигурират в следващите фактури и те не са
процесни. Тук се касае за услуги, които са били ползвани от ответника преди
процесния период, които са прекратени и те не са предмет на този иск. За да
изчистим отново предмета на спора, те изобщо не са процесни. А защо са в „–
„, както и последната фактура 8090, това е уточнено в ИМ и е записано, че
4
претендираме от нея 68,92 лева, а ние претендираме остатъка от 31,11 лева.
Когато абонат сключи договор с мобилен оператор в първата фактура
предплаща 2 месечни такси и той така върви предплащайки една месечна
такса. Когато се прекрати договорът остава една месечна такса, която е
частично неизползвана, ако се прекрати поради някакво обстоятелство и тя се
възстановява в следващата фактура. В настоящия случай пакетните услуги, за
които става дума, че не са процесни са прекратени в предходен период и тъй
като абонатът е имал някакви услуги, които са останали след това, стойността
на наличните такси за тях са възстановени в първата фактура след това. Затова
виждаме минусови стойности в нея. Последната фактура, тъй като вече няма
услуги и ние няма как в следващата фактура да издадем някакъв „-„, няма
услуги и няма как да му върнем тези пари, затова след издаването на
въпросната последна фактура има веднага издадено кредитно известие, с
което намаляват стойността на тази фактура, защото вече те са прекратени, а
ние трябва да извадим част от стойността на месечната такса, тъй като няма
вече цял месец. Те са прекратени по средата поради някакво друго стечение на
обстоятелствата, поради тази причина са коригирани 37,81 лв., която е
пропорционална част от оставащата месечни такси за периода, в който му е
прекратен договора и се претендира само остатъкът от 31,11 лева. Това беше с
цел разяснение, ако може да избегнем повече експертизи.
АДВ. К.: Няма какво друго да добавя освен това, което съм направил
като възражения.
ЮРК. П.: На първо място, както заявих вече ще се ползвам от
представените документи. Макар че, ответникът ще вземе становище по това
положените подписи е ли са или не са електронни документи, предоставени в
днешното с. з., каквото и да е неговото становище ние заявяваме, че ще се
ползваме и от тях. Що се касае за евентуални доказателствени искания във
връзка с предоставените вече на електронен носител документи, тяхното
съдържание или нещо друго, моля да ми дадете възможност след становището
на ответника в следващото с. з. да направим съответните доказателствени
искания.
С оглед оспорванията, които се поддържат днес и в ОИМ правя искане за
допускане на ССчЕ, която да установи правилно ли е формиран размера на
претендираните от нас вземания в издадените фактури? Т.е. съобразени ли са с
5
цената на услугите и таксите в договорите и приложенията, съответно
правилно ли е изчислен размера на неустойката и лихвите? Също така към
момента на прекратяване на договора за какъв период, ако е имало е имало
неплатени задължения?
Правя искане да се допусне и СТЕ със следните въпроси:
-Какъв е процесът на отчитане на услугите в ищцовото дружество, на
тарифирането им и на фактурирането им и подлежи ли този процес на
манипулиране? С други думи, че всичко, което е потребено е правилно
отразено в самите фактури.
-Предоставени ли са процесните услуги за процесния период?
-Какво оборудване е необходимо за предоставянето им и има ли данни в
системите на ищцовото дружество въпросното оборудването да е
предоставено, на кой адрес е инсталирано ?
Като преди да вземе становище ответникът, моля въпросните два броя
експертизи да бъдат допуснати след изготвянето на графологична експертиза,
ако такава следва да бъде допусната и ако бъде установено, че няма или не е
подписан от ответника договор, то би било безпредметно да се изготвят
предходните две експертизи. Моля след становището на ответника в
следващото с. з. по отношение на предоставените документи и с оглед
евентуална нужда да се добавят нови технически въпроси от компетенцията на
вещото лице, което ще изготвя СТЕ, с оглед на процесуална икономия да
допълним въпросите, за да не се прави втора СТЕ.
АДВ. К.: Намирам искането вещото лице да отговори правилно ли е
начислена неустойката е правен въпрос, на който съдът дължи отговори.
Вещото лице не може да каже правилно ли е начислена или не, а дали е
определена съобразно договорите и Общите условия, които са сключени.
Противопоставям се и вещото лице да работи по документация, която е
изготвена от ищцовото дружество, без да е приложена по кориците на делото
относно обстоятелството инсталиране. Значи дайте документи дали е
инсталирано такова устройство. Всички сме потребители и знаем, че се
съставят протоколи приемо-предавателни, а не някой си в системата бил
отразил. Аз затова твърдя, че не са предоставени такива устройства, а не с
едностранни изявления.
ЮРК. П.: Затова искам вещо лице да установи, тъй като при инсталация
6
на фиксирани услуги оборудването се достъпва на определен физически
адрес, на който ако бъде преместено съответно няма да бъде достъпен. С оглед
на което в системите на дружеството е отразено на кой адрес е съответното
оборудване и къде е било инсталирано въпросното оборудване. В тази връзка
е и искането ми вещото лице да провери какво оборудване и къде е било
инсталирано за ползването на процесната услуга.
АДВ. К.: Значи едно уточнение. Вие не съставяте протокол на
техническото лице, което отива там да постави това оборудване, а във вашата
електронна система си отразявате, че на еди кой си адрес сте сложили еди
какво си устройство. Така ли да го разбирам? Така поставена СТЕ е
недопустима и аз се противопоставям по този начин вещото лице да работи.
Не може вещото лице да работи по този начин, който се изложи от ищеца и
затова аз ви моля при изчистване на спорното от безспорното да се уточни. По
какъв начин се удостоверява и се твърди, че тези устройства са инсталирани у
доверителя ми, защото аз генерално твърдя, че не са поставени. С доклад на
техник ли става, с протокол ли, с трето лице ли?
ЮРК. П.: Процедурно може да бъде установено както с доклад или с
протокол от посещение, практиката е различна с огелд на това какво е
инсталирано. Възможно е, ако въпросното оборудване не се нуждае от
предварителна инсталация, както говорим за сационарен телефон да речем,
ако абонатът каже, както уточнихме, че той работи със СИМ карта, т.е. не се
нуждае от специализирана помощ, той може да се прибере вкъщи, да си го
включи в контакта.
АДВ. К.: Как се отразява когато тези устройства се върнат при вас?
ЮРК. П.: Ние сме начислили неустойка, защото това устройство не е
върнато.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че въз основа на сключен
между „А1 България“ ЕАД и Н. А. Ю. рамков договор № ********* от
27.04.2018 г. и приложения към него на ответника са предоставяни електронни
съобщителни услуги и му е продадено устройство на изплащане, чиито цени
са начислявани по 1 партида с № М4536208.
Предоставените услуги са услуга мобилен интернет на мобилен №
******, услуга мобилен интернет на мобилен № ********, фиксирана услуга
7
телевизия № 201001173239 и фиксирана телефонна услуга на № ********.
Твърди се, че по така посочената партида, за периода от 19.08.2021 г. до
16.03.2022 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете,
съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1
България” ЕАД следните задължения: 344 лв. - непогасена сума за
предоставени услуги. На 30.01.2022 г., поради неплащане в срок на
просрочени задължения, рамковият договор № ********* е прекратен по вина
на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на
приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А1 България”
ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 192,00 лв. Общо,
претендираната сума е в общ размер на 536,76 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК предявяваме
иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 536,76 лв.
От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 536,76 лв., въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 1944/2024 г. на 6-ти състав на РС - Пазарджик.
В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено
възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от Н. А. Ю..
Сочи се, че на основание чл. 415 от ГПК предявявам иск за дължимо
парично вземане в размер на 536,76 лв. Тази сума е сбор от следните суми:
1. 344,76 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.07.2021 г. до
15.01.2022 г. (период на изискуемост на задължението 19.08.2021 г. до
16.03.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №
*********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М4536208. Сумата, от своя страна, е сбор 6 фактури, подробно описани в ИМ.
Твърди се, че фактура № *********/19.01.2022 г. е издадена за сумата от
68,92 лв., но по нея е извършено кредитиране в размер на 37,81лв. и остатъкът
е 31,11 лв.
Твърди се, че са начислени неустойки от 192,00 лв., които за
едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугата по
партида № М4536208, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и
начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към
Договора.
8
Върху претендираната главница в общ размер на 622,55 лв. е начислена
и мораторна лихва в общ размер на 124,26 лв., която е формирана по следния
начин:
-83,21 лв., мораторна лихва върху сумата от 344,76 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Лихвата е начислена за периода от 19.09.2021 г. до 23.04.2024 г.
- 41,05 лв., мораторна лихва върху сумата от 192,00 лв., претендирана
като неустойки за прекратяването на рамковия договор в частта му за
услугите. Лихвата е начислена за периода от 22.09.2021 г. до 23.04.2024 г.
Моли се съдът да постанови решение, с което приемете за установено,
на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца „А 1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Н. А. Ю., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: 4477, Ковачево, ул. „Четиридесет и четвърта“
5, с постоянен адрес: 4400, гр. Пазарджик, ул. Цар Асен № 80, ет. 4, ап. 12, му
дължи сума в общ размер от 536,76 лв., представляваща сбор от сумите:
-344,76 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.07.2021 г. до
15.01.2022 г. (период на изискуемост на задължението 19.08.2021 г. до
16.03.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №
*********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М4536208.
-192,00 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ********* за услугите по партида № М4536208, по вина
на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора, както и
мораторната лихва от в общ размер на 124,26 лв., начислена върху главницата
от 536,76 лв., която е формирана по следния начин:
-83,21 лв., мораторна лихва върху сумата от 344,76 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Лихвата е начислена за периода от 19.09.2021 г. до 23.04.2024 г.
-41,05 лв., мораторна лихва върху сумата от 192,00 лв., претендирана
като неустойки за прекратяването на рамковия договор в частта му за
услугите. Лихвата е начислена за периода от 22.09.2021 г. до 23.04.2024 г.,
9
както и законната лихва върху сборната сума 536,76 лв., от датата на
образуване на ч. гр. д. № 1944/2024 г. на 6-ти състав на РС - Пазарджик до
окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1944/2024 г. на 6-ти състав на РС -
Пазарджик.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че исковата молба е нередовна. В обстоятелствената част на
същата не са индивидуализирани кои са онези електронни услуги, които
ищецът твърди, че по процесният договор е предоставял на ответника, и които
твърди, че не са заплатени. В табличен вид са посочени фактурите по които са
начислени някакви суми, с обща стойност 344.76 лв., но не е
индивидуализирана претенцията за всяко едно вземане. Дадена е само
стойност, но не и пояснения на съответната услуга. Това не дава възможност
да се извърши защита по същество.
Оспорва исковите претенции на ищцовото дружество и по основание и
по размер.
Оспорва твърдяната облигационна връзка между ищцовото дружество и
ответника. Доверителят ми не е сключвал с ищцовото дружество рамков
договор ********* от 27.04.2018 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. По процесния договор, за периода 19.08.2021 г.-
16.03.2022 г., доверителят ми не дължи суми за ползвани електронни
съобщителни услуги. В тази връзка оспорвам твърдението, че ответника има
непогасени задължения по процесния договор, обективирани в приложените
фактури на обща стойност 344.76 лв. Ищцовото дружество е издало описаните
фактури без правно основание. Цитираният в тях договор е съвсем различен
от процесният.
В случай, че се докаже наличието на облигационна връзка, то наличието
на процесния договор попада под регулацията на закона за защита на
потребителя, тъй като договорът за предоставяне на електронни съобщителни
услуги при наличието на Общи условия е потребителски договор по смисъла
на посеченият закон. Съгласно утвърдената практика , а и изрична норма на
закона, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
10
потребителските договори. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото
е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи
служебно. Видно от съдържанието на всяка една фактура, ищцовото
дружество е начислявало т.нар. „други такси (лв.)“ В пояснението дадено под
фактурата под термина „други такси“ се разбира правото на оператора да си
начислява еднократни административни такси и/или такива за ползване на
услуги, допълнителни пакети, които не са включени в основната месечна такса
по съответния тарифен план. Това означава, че операторът едностранно, без
предварително да е посочил на какво основание, ред или методология, може
да си начислява някакви такси, които ползвателят на услугата е длъжен да
плаща. Така, всеки ползвател на съответната услуга се поставя в
неравноправно положение, включително и ответника. Това е неравноправна
клауза на няколко законови основания - чл. 143, ал. 2, т. 10, 11, 13, 19 от ЗЗП.
Твърди се, че не може да се установи как и по какъв начин ищецът е
формирал вземанията си всяка една фактура. В тази връзка претенциите са
неясни. Ищецът дължи пояснения в тази насока. Във фактура ********** не
става ясно какви са тези „други такси“ в размер на 34.11 лв., които са записани
със знак минус и как те се отразяват на цялото задължение. Във фактура
********** какви са тези задължения за предишни периоди в размер на 99,35
лв. същото се отнася и за фактура ********** за сумата от 168.27 лв., както и
за фактура ********** на стойност 246.73 лв. на предходни задължения.
Ищецът дължи пояснения тези предходни суми за кой период са, погасени ли
са, както и как се отразяват на месечните такси и суми, които се начисляват за
последващи периоди. Съгласно разпоредбата на т. 54.12 от Общите условия
договорът с потребителя се счита за еднократно прекратен от страна на А1 в
случай на забава на плащането на дължими суми от абоната в продължение
повече от 124 дена. При наличието на такива просрочени задължения
договорът се счита едностранно прекратен, поради което ищецът няма
основание да начислява такси за електронни услуги по процесиите фактури. В
тази връзка правя възражение, претендираните суми по фактурите да са
начислени при наличието на просрочени задължения с повече от 124 дена, т.е.
при наличието на прекратен договор.
Оспорват претенциите за неустойка на обща стойност 192 лв.
11
Твърди се, че има неяснота на претенцията на ищеца. Видно от
съставения документ за сумата от 2 лв. с № ********* от 21.09.2021 г. е
посочено обезщетение за обработка на просрочени задължения. Неустойката е
акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв. е
нещо съвсем друго. Не ясно за какво неизпълнение на договорно задължение
става на въпрос, което да обоснове начисляването на неустойка в размер на 2
лв.
По отношение на другите две суми - 90 лв. и 100 лв., считат, че същите
също не се дължат. Липсват договорни отношения между страните по
твърдяната облигационна връзка, което да обоснове начисляването на
неустойка, второто е позоваването на неравноправна клауза, респективно на
нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и пр. 3 от ЗЗД.
Нищожно е основанието, въз основа на което са начислени
претендираните неустойки по приложените сметки от 16.03.2022 г. и
16.03.2022 г., в общ размер на 190 лв. Основанието е нищожно по силата на
разпоредбата на чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни свои задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълнява своите.
За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1
и пр.З ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка. В изпълнение на служебното задължение за изследване
валидността на уговорена клауза в трите сметки за компенсаторна неустойка,
преценена към пораждане на задължението, следва да се констатира, че
същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер,
формиран от невърнато оборудване след прекратяване на договора нарушава
12
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.
Сочи се, че неснователността на главното вземане за главницата от
344.76 лв. води до неоснователност на претендираната мораторна лихва за
сумата от 83.21 лв. По отношение на претендирана мораторна лихва върху
начислена неустойка това е недопустимо. Щом е уговорена неустойка,
кредиторът няма право на обезщетение в размер на законната лихва за периода
на забавата.
Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който отхвърли исковите
претенции на ищеца като неоснователни.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Прави доказателствени искания
ПРЕДЯВЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК.
СЪДЪТ УКАЗВА, ЧЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ е изцяло на
ищцовата страна, която следва да установи наличието на процесуалните
предпоставки за допустимостта на положителния установителен иск, а
именно, че е проведено заповедно производство между същите страни, с
предмет идентичен с предявения по исковото производство и подадено в срок
от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
На следващо място да установи основанието, на което претендира
своето вземане, а именно облигационни отношения почиващи на договор за
доставка на електроенергия. Следва да установи, че е изправна страна по така
създадените между него и ответника договорни връзки.
В тежест на ищеца е да установи вземането си по размер и да установи
неговата изискуемост.
Ответникът следва да установи възраженията си.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът указва на ищеца, че служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Дава
възможност на ищеца да изрази становище във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и да ангажира
доказателства, че договорните клаузи са индивидуално уговорени.
ЮРК. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. ЮРК. К.: Нямам възражения по доклада и правната
13
квалификация.
СЪДЪТ счита, че следва да се даде възможност на ответника да се
запознае с днес представените от ищцовата страна писмени доказателства.
Следва да се даде възможност на адв. К. да се запознае и с
предоставените в електронен вид документи и да изрази становище по тях до
датата на следващото с. з.
Относими са и днес направените доказателствени искания от
процесуалния предсавител на ищцовото дружество за допускане на ССчЕ и
СТЕ по делото, с посочени в днешното с. з. въпроси, поради което Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на днес посочените въпроси от юрк. П..
НАЗНАЧАВА за вещото лице по делото Б. С. Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лева, платим от ищеца в едноседмичен срок от днес.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на днес посочените въпроси от юрк. П..
НАЗНАЧАВА за вещото лице по делото А. К. К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400
лева, платим от ищеца в едноседмичен срок от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица след внасяне на депозита, С
УКАЗАНИЕ за представяне на заключението най-малко една седмица преди
датата на насроченото съдебно заседание и представяне на Справка-
декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № Н-1 от 14.02.2023г. на МП за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
СТРАНИТЕ /по отделно/: нямаме други искания на този етап.
За изготвяне на допуснатите експертизи, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 29.11.2024 г.
АДВ. К.: Ангажиран съм с днешното дело във В., заради което пуснах
молбата да бъда изчакан.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 06.12.2024 г. от 10:00 часа, за която
14
дата и час страните – уведомени от днес чрез процесуалните си
представители.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица след внасяне на депозити по делото.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 13:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15