РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Пловдив, 05.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети октомври,
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Стефка Костадинова с участието на прокурор при Окръжна прокуратура -
Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1476 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Х.-А.Х.П. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника й адв.В., против ОД на МВР Бургас. С
исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000110 от
25.08.2018 г. – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил „****“ с рег. №
****, собствен на ищцата, за срок от 190 дни, издадена от полицейски инспектор
в РУ Айтос към ОД на МВР Бургас, които щети съставляват заплатена от ищцата
наемна цена за автомобил за периода от 25.08.2018 г. до 02.03.2019 г. в размер
на 1680 лева. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски
по представен списък на разноските – 10 лева държавна такса за образуване на
делото и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Ищецът, редовно призован, в писмена молба, както и в последното съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв.В., моли да се
уважи исковата претенция като основателна и доказана, както и искането за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът по иска ОД на МВР Бургас не е депозирал отговор по исковата
молба. В първото съдебно заседание, чрез процесуален представител главен юрисконсулт
И., заявява становище за неоснователност на иска, като не заявява оспорване на
представените от ищеца доказателства, а моли за приемането им. В последното
съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил представител и
не е взел становище по съществото на делото.
Задължително участващият по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП -
Пловдив изразява становище за неоснователност на исковата претенция, основано
на факта, че Заповедта за ПАМ е отменена на процесуално основание.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение
за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от
незаконосъобразен акт на полицейски орган, при изпълнение на административна
дейност. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да
е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая,
исковата претенция е основана на налична съдебна отмяна на заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
въпросната Заповед за налагане на ПАМ, от чиято незаконосъобразност се
претендират вредите, е била издадена от полицейски орган в РУ Айтос при ОД МВР
Бургас. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради
което и доколкото издателят на отменената заповед е част от административната
структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9
ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Бургас,
като е предявен пред настоящия съд, съобразно с изборната местна подсъдност,
визирана в чл.7 от ЗОДОВ, а именно по адреса на ищеца.
По същество исковата претенция се явява основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че срещу ищцата П. действително е била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 18-0237-00110 от 25.08.2018 г., съгласно
която на основание чл.171, т.2А от Закона за движение по пътищата е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване регистрацията на ППС
/лек автомобил „****“ с рег. № ****/ за срок от 190 дни, за допуснато
нарушение, а именно, че като собственик на автомобила, ищцата е допуснала
управлението му от неправоспособно лице. В заповедта изрично било посочено, че
двете регистрационни табели на автомобила са иззети, което било удостоверено и
в съставения за установено нарушение по ЗДвП акт за установяване на
административно нарушение № 343 с бл. №
0652650 от 25.08.2018г., издаден срещу въпросния неправоспособен водач. Ищцата
обжалвала издадената срещу нея Заповед за прилагане на ПАМ пред Административен
съд Бургас, който със свое окончателно решение № 676 от 02.04.2019 г., постановено
по административно дело № 2934/2018 г. постановил отмяна на заповедта като
незаконосъобразна. Срокът на наложената ПАМ изтекъл в края на 02.03.2019 г.,
като на 06.03.2019 г. по заявление автомобилът на П. бил пререгистриран с нов
регистрационен номер, в която връзка и отнетите регистрационни табели, чрез
което на практика било осъществено изпълнението на заповедта, били унищожени.
На 27.08.2018 г. ищцата П. сключила с „****“ ЕООД гр. Смолян договор за наем на
моторно превозно средство - товарен автомобил „****“, като договорената наемна
цена била 200 лева месечно без ДДС, или 240 лева с включен ДДС. Съгласно
изрично уговореното в т.4.1 на Раздел 3 от договора за наем на МПС, първата
наемна вноска за периода 27.08.2018 г. до 31.08.2018 г. била уговорена също в
размер на 200 лева, без ДДС. Пак съгласно договора, следващите вноски било
уговорено, че са платими на наемодателя между първо и пето число на месеца,
следващ текущия месец, при издадена фактура. С приемо
- предавателен протокол от 27.08.2018 г., съгласно раздел 7 на договора за
наем, автомобилът бил предоставен от наемодателя на ищцата в качеството й на
наемател. Срещу издадени фактура № 373/30.10.2018 г. с издател наемодателя и
получател ищцата с предмет наем на автомобил за месец август 2018 г. и месец
септември 2018 г. за сумата общо 480 лв. с ДДС, както и с № 376/12.12.2018 г. с предмет наем на автомобил за октомври, ноември
и декември 2018 г. за сумата от общо 720 лева с ДДС и № 383/11.02.2019 г. с
предмет наем на автомобил за януари и за февруари 2019 г. за сумата от общо 480
лева с ДДС, с три платежни нареждания от дата 12.04.2019 г. ищцата заплатила по
сметката на наемодателя сумите по трите фактури от общо 1680 лева, съставляващи
наемната цена на автомобил за периода от 27.08.2018 г. до февруари 2019 г. вкл.
При така установеното от фактическа страна от правна такава съдът намери
следното:
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на
особена по своя характер административна дейност, свързана с административно-наказателната
дейност, акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Установено според съда е и че в резултат на наложената принудителна
административна мярка ищцата П. е претърпяла имуществени вреди. Същите се
изразяват в заплатената от страна на ищцата наемна цена за друг автомобил по
сключения от нея след започналото изпълнение на ПАМ договор за наем, който,
както и представените приемо - предавателен протокол
към него, фактури и платежни нареждания не са били изобщо оспорени от страна на
ответника в производството, поради което и с оглед на тяхното съдържание и
съответствие помежду им, съдът не намира основание да не ги кредитира и ги
възприема и цени като доказателства, от които се прави извод за действително
възникнало наемно правоотношение, по което ищцата е била наемател на автомобил
в периода на действие на ПАМ и е заплатила съответна наемна цена. Заплатената
от ищцата сума по договора за наем за времето от 27.08.2018 г. до месец
февруари 2019 г. включително, в размер на 1680 лева, съставлява имуществен
разход за същата. Налице е и пряка причинна връзка между приложената ПАМ, отменена
като незаконосъобразна с решението на Административен съд Бургас и направеният
имуществен разход от ищцата, доколкото, ако незаконосъобразната принудителна
административна мярка не бе наложена от административния орган, а тя предполага
ищцата да не може да управлява собствения й автомобил, за ищцата не би възникна
нужда да търси под наем друг автомобил, съответно не би възникнало и задължението
за заплащане на наемна цена за такъв. В тази насока, доколкото ищцата е била собственик
на автомобила, чиято регистрация е била временно прекратена с отменената
заповед за прилагане на ПАМ, сиреч избрала е да има възможността да се
придвижва с това ППС, то очевидно същата със сключване на договор за наем на
друг автомобил си е създала възможността и
удобството
да ползва пътно превозно средство в срока на действие на ПАМ, от които удобство
и възможност неправомерно е била лишена. Впрочем, възражения в тази насока не
са постъпили нито от ответника, нито от задължително участващата друга страна в
процеса, но дори и ищцата фактически да не е ползвала автомобил под наем, то
само с факта на отнемане неправомерно на възможността й да ползва личния си автомобил в
определен период от време поради незаконосъобразното прекратяване на регистрацията
му, ще е налице увреждане, а то в конкретния случай е измеримо със заплатения
от нея наем за друг автомобил.
Що се касае до
становището по същество на представителя на прокуратурата, то очевидно, с оглед
съдържанието му, същото се явява възражение по чл.5 от ЗОДОВ. Не се установява
обаче от доказателствата по делото нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ,
които са основание за отхвърляне на иска или намаляване размера на присъденото
обезщетение. Следва в тази насока да се има предвид, че дори и да е установено
извършване на административно нарушение от страна на ищцата, във връзка с което
е била издадена обявената впоследствие за незаконосъобразна заповед за ПАМ,
това не прави неоснователна претенцията й за обезщетение на вреди при отмяна на
заповедта за прилагане на ПАМ. Основание за намаляване размера на обезщетението
по вина на ищеца също не е налице, защото липсва причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, която иначе подлежи на
изследване при всеки конкретен случай, съгласно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
доколкото заплащането на сумата от ищцата П. по договора за наем е било
последица от издадената незаконосъобразна заповед за ПАМ, сиреч от
незаконосъобразна дейност на административен орган, а не е следствие от
неправомерно поведение на ищцата, доколкото същата не би търсила автомобил под
наем, ако не бе лишена от възможността да ползва личния си такъв. Това дали ищецът
или друго лице, са извършили или не административно нарушение в тази насока
като предходно поведение подлежи на
преценка в производството по оспорване на ПАМ, респективно наказателно
постановление и не е в пряка причинно-следствена връзка с направения от ищеца
разход, който, както се посочи, е сторен именно в следствие издадената незаконосъобразна
ПАМ. В тази връзка без значение относно настоящото производство е факта, че
лицето, на което П. е била предоставила управлението на автомобила си е било
действително неправоспособно, предвид това, че тези обстоятелства са предмет на
друго производство, това по оспорване на Заповедта за прилагане на ПАМ,
респективно административно-наказателното производство против неправоспособния
водач.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване
и на виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на държавата,
респективно на ОД МВР - Бургас, като в тази връзка съдът съобразява и
съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, пр. посл.
от ЗОДОВ.
При това положение и исковата претенция срещу ответния административен
орган за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1680 лева се явява, както основателна, така и доказана. Поради това и ОД
на МВР Бургас ще следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на ищцата.
Не е направено акцесорно искане за присъждане на
законна лихва върху сумата на исковата претенция, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат и следва да бъде
присъден и размерът на внесената държавна такса за образуване на делото, която
е 10 лева, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част
от иска. Ответната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато
възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на
плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. От представения по делото договор за правна защита
и съдействие от 19.04.2019 г. се установява, че е уговорено и изплатено
възнаграждение за адвокат от 300 лева в деня на подписване на договора, който,
съгласно посоченото и в него, служи за разписка за извършеното плащане. Предвид установяването на посочените обстоятелства и с оглед изхода на
производството, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от последната разноски от 300 лева за възнаграждение на един
адвокат.
С оглед така
изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас с адрес гр. Бургас, ул.“****“ № 46 да заплати на Х.-А.Х.П. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 1680.00 лв. /хиляда
шестстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 18-0237-000110
от 25.08.2018 г., издадена от полицейски инспектор в РУ Айтос към ОД на МВР Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Бургас с адрес гр. Бургас, ул.“****“
№ 46 да
заплати на Х.-А.Х.П. с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 310,00 лв. /триста и десет лева/, представляваща
заплатените от ищцата в настоящото производство държавна такса и адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: