Р Е Ш Е Н И Е
№ 947 17.07.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
на десети юли през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова
НАХД № 2305 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П.Й.И. с ЕГН ********** *** чрез адв.М.Т.
със съдебен адрес *** против наказателно
постановление № 20-0769-001407 от 18.05.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР-Бургас, сектор “ПП”-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21
ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (ДВ бр.10/2011г изм.) му е наложена глоба в размер от 1200 (двеста) лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 (три) месеца. На основание
Наредба № Із-2339 на МВР му се отнети 12 контролни точки.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателят. Моли съда да го отмени
като незаконосъобразно, като излага аргументи, че е действал при крайно
необходимост по смисъла на чл.13 от НК. Представят се нови писмени и гласни доказателства.
Жалбоподателят редовно призован
се явява в съдебно заседание. За него се явява адв.М.Т. ***–надлежно
упълномощен. Поддържа се жалбата. Представят
се писмени бележки.
За
ответната страна Сектор „ПП”–КАТ Бургас редовно призован представител не се
явява. Не се взема отношение по жалбата.
Жалбата
е подадена от надлежно лице, легитимирано да обжалва наказателното
постановление и в законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл.59 ал.2
от ЗАНН. Жалбата е предявена пред материално и териториално компетентен съд и е
срещу годен за обжалване акт. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и се
явява процесуално допустима.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи за
безспорно от фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 690589 от
07.04.2020г., за това, че на 20.09.2019г., в 01,06 часа, в гр.Бургас, по път ПП
Е773 км.491 до бензиностанция на Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1
водач на лек автомобил марка Мерцедес 320 ЦДИ с рег. № ..., управлявал с
наказуемата скорост от 193 км/ч при максимално допустима скорост за движение в
населено място въведена с пътен знак В-26 до 90 км/ч. Скоростта е била установена и заснета със
система „Multa Radar SD580“ с фабричен номер
№00209D32D4F9 и е направена снимка №S0000563F220.
Издирен бил собственикът на МПС (лист 29 на гърба). Попълнена била на 27.03.2020г
декларация по чл.188 ЗДвП. Нарушителят
бил поканен с покана за съставяне на акта. Отчетен били толеранс от 3% от
измерената скорост на водача.Участъкът от пътя бил сигнализиран с пътен знак
Е-24. Свидетелят Р.И. в качеството на мл.автоконтрольор в сектор ПП-Бургас на
07.04.2020 г. съставил акт за установяване на административно нарушение (лист
30 от делото) , в който като правна квалификация е вписал нормата на чл.21 ал.2
от ЗДвП.
В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били направени писмени възражения (лист 35 от делото).
В тях се моли да бъде прието, че административното нарушение е извършено в
условията на крайна необходимост, което обстоятелство изключва обществената опасност
на деянието. АНО е взел отношение с докладна записка на лист 40 от делото и е
отказал да приеме възражението като е изложил мотиви за това.
На 18.05.2020г
въз основа на събраните писмени доказателства, възражението, новите писмени
доказателства, и докладната записка, като и съставения акт за установяване на
административно нарушение административнонаказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление №20-0769-001407 (лист №27 от делото). В него е описана
същата фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация. На
основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП (ДВ бр.10/2011г изм.) на нарушителя И. е наложена глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
От
показанията на свидетелите С.Д. и Р.И. се потвърждава описаната в акта и в
наказателното постановление фактическа обстановка и съдът ги кредитира като
безпристрастни и изчерпателни.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен
и категоричен начин от събраните поделото писмени и гласни доказателства, каквито
са показания на свидетелите.
На
първо място като АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в
законоустановените за това срокове по чл.34 от ЗАНН по аргумент на Заповед № 8112з-515
от 14.05.2018 г. (лист 49 и 50 от делото).
Видно
от АУАН същият е бил предявен на жалбоподателя да се запознае, подписал го е и
получил копие. По несъмнен начин се
доказва авторството на жалбоподателя в извършването на административните нарушения.
От формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В хода на административното производство
не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. По несъмнен начин се доказа извършеното
нарушение. Скоростта на лекия автомобил управляван от водача И. е доказана по
несъмнен начин от стационарната система мобилната система за видео-контрол и от
представения клип (лист 29 от делото), удостоверението за одобрен тип средство
за измерване (лист 41 от делото). Системата за видео-контрол е преминала
проверка за техническа изправност видно от протокол № 20-С-ИСИС от 21.05.2019 г. (лист 42 от делото). Представен
бил и протокол за поставени пътни знаци Е 24 (лист 44 от делото).
По
делото жалбоподателят е представил писмени доказателства, от които е видно, че на
20.09.2019 г в 01,16 часа е паркирал на платен паркинг до Бургас мед ЕООД (лист
25 от делото), видно от представената епикриза на лист 8,9 и 10 от делото
свидетелят И. Н. с ЕГН ********** е била приета в АГ отделение на „Б.” ЕООД в
01,32 часа за раждане с Цезарово сечение. Същата по искане на жалбоподателя
беше разпитана в качеството на свидетел. Според нейните показания на 19.09.2019
г. тя била на гости у жалбоподателя и вечерта започнали силни болки и
контракции. Посетила болница в С. З. и от там й казали, че тъй като още няма
разкритие, раждането ще започне вероятно след около 5 часа. Предложено й било,
ако желае да бъде извършено секцио при нейния наблюдаващ лекар, който бил в Б.
Според свидетеля д-р М. не била на работа и я препратила при д-р Н., който в
06,40 извършил секциото. Свидетелят Н. твърди, че поради усукване на пъпната връв
около шията на бебето е следвало по спешност да бъде отведена в „Б.” и затова
жалбоподателят управлявал с такава скорост. Тези показания, обаче не се
подкрепят от приложена епикриза на лист 8,9 и 10 от делото. В нея състоянието
на родилката е описано като присъщо за бременността
От приложената справка за нарушител в региона (лист 47 и 48 от делото) е видно, че И. е водач на МПС от 2012 г. От отразеното в справката е видно, че за периода от 2012 г. до 2019 г. е нарушавал ЗДвП и неговия правилник за приложение. Има влезли в сила две наказателни постановления и 15 броя електронни фишове като пет от тях са за превишена скорост. Обществената опасност на жалбоподателя е завишена. Относно наложените наказания съдът счита, че същите са фиксирани по размер в закона и са съобразени с обществената опасност на деянията и на дееца.
Жалбоподателят счита, че нарушението не е извършено в условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 от НК вр.чл.8 от ЗАНН.
Съгласно чл. 8 ЗАНН, вр. чл.13,
ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не е общественоопасно деянието,
което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Т.е. фактическият състав на крайната необходимост
включва в себе си три основни елемента – непосредствена опасност, деяние,
насочено към неутрализиране на опасността и особени изисквания към това деяние
и причинените от него вреди.
От данните по делото
се установява, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 13,
ал. 1 НК. От представени по делото медицински документи се установява, че свидетелката
Недялкова не е имала проблеми като и не е доказано усложнение във връзка с
пъпната връв на бебето. Раждането е можело да стане по естествен начин, но след
5 часа. Сама е решила да отиде в „Б.” ЕООД и там да роди като е можела да
посети още две болнични заведения ако състоянието й действително е било спешно.
Тя обаче избрала да роди със секцио при малко разкритие и не е следвало да бъде
транспортирана с такава спешност. Тези данни формират извод за липсата на
непосредствена опасност за здравето на родилката и бебето. Именно за това е
могло да бъде избегнато транспортирането й до Б. Вредите, причинени от
жалбоподателя се изразяват в извършването на нарушение по чл.21, ал. 2 ЗДвП,
т.е. нарушил е обществените отношения, свързани с безопасното движение по
пътищата. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС с превишена скорост (над два
пъти по-висока от допустимата) и при тази скорост в тъмната част на денонощието
би могло да се стигне до причиняване на вреди които са по-значителни от тези които
са щели да бъдат избегнати.
Причиняването на вреди при крайна необходимост
е оправдано, само ако тези вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Настоящият случай е не е такъв, тъй като с поведението си жалбоподателят е
засегнал обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата,
при управлението на МПС с превишена скорост, той е допуснал възможност от настъпване
на вреди, въпреки, че не са настъпили увреждания за конкретен правен субект. Няма крайна необходимост, когато
самото избягване
на опасността съставлява престъпление. Посочената разпоредба се отнася до такива
субекти, по отношение на които съществува скрепено с наказателна санкция правно
задължение да понесат риска на дадена опасност. Настоящият случай е такъв, тъй
като принципно не съществува забрана опасността от влошено здравословно
състояние да бъде избегната чрез транспортиране на пострадалото лице до
болнично заведение. Съществуващата забрана е единствено по отношение на
управлението на МПС с превишена скорост, поради което по отношения на нея не
намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2 НК.
НП е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган ОДМВР-Бургас, жалбоподателят дължи на основание
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размера на 80 лева,.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 изречение първо предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-001407 от 18.05.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР-Бургас, сектор “ПП”-Бургас, с което на П.Й.И. с ЕГН **********
*** чрез адв.М.Т. със съдебен адрес *** за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 1200 (двеста)
лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 (три) месеца. На
основание Наредба № Із-2339 на МВР му се отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА П.Й.И. с ЕГН ********** *** да заплати на
ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административния
съд - Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.