Присъда по дело №222/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 1
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20212000600222
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Кр. Ил. Ст.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600222 по описа за 2021
година
На основание чл.336 ал.1 т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 4/28.04.2021г., постановена по НОХД №
894/2020г. по описа на ОС-Бургас в частта, с която подсъдимият В. Е. А.,
ЕГН: ********** е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо,
вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е. А. - роден на ***, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН В ТОВА, че на *** в гр.Б., на ГП 1-6, в района на км 488, при
управление на МПС – лек автомобил ***, нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице, а именно на С.Д.Й., ЕГН **********; на
И.Г.В., ЕГН **********; на Я.Н.Б., ЕГН **********; на А. И. А., ЕГН
**********; на И.С.И., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343,
ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55,
1
ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от две години,
като го признава за невинен и го ОПРАВДАВА по обвинението за
нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в 42, ал.2, т.3
от ЗДвП; чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия В. Е. А. наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ЛИШАВА на основание чл. 343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия
В. Е. А. /със снета самоличност/ от правото да управлява МПС за срок от две
години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия В. Е. А. /със
снета самоличност/ да заплати разноските по делото, както следва: в полза на
държавата, по сметка на ОД МВР-Бургас сума в размер на 2 728,55 /две
хиляди седемстотин двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева –
разноски в досъдебното производство; по сметка на ОС-Бургас – сума в
размер на 163,65 /сто шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ лева –
съдебно - деловодни разноски и по сметка на АС-Бургас – сума в размер на 13
873,96 /тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и деветдесет и
шест стотинки/ лева - съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия В. Е. А. /със
снета самоличност/ да заплати на частните обвинители направените от тях
разноски, както следва: на частния обвинител И.А.А. – сума в размерна 2 467
/две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева/ лева; на частния обвинител
СВ. Й. Д. – сума в размер на 1 817 /хиляда осемстотин и седемнадесет лева/
лева и на частния обвинител КР. Й. Й. – сума в размер на 1 817 /хиляда
осемстотин и седемнадесет лева/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от съобщаването й на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1 от 10.05.2022 год., постановена по
ВНОХ дело № 222/2021 год. по описа на Апелативен съд-Б.

С присъда № 4/28.04.2021г. по НОХД № 894/2020г. Окръжен съд-Б. е
признал подсъдимия В. Е. А., ЕГН ********** за невиновен в това, че на
24.06.2017 г. в гр. Б., на ГП 1-6, в района на км 488, посока гр.София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил м. “Рено Меган
Сценик“ с peг. № ** *** **, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на
повече от едно лице, а именно на С. Д. Й.а, ЕГН **********; на И.Г.В. ЕГН
**********; на Я.Н.Б., ЕГН **********; на А. И. А., ЕГН ********** и на И.
С. И.а, ЕГН **********, поради което и на основание чл.304 от НК го
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Окръжният съд е разпоредил след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства - лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с peг. №
** *** ** - лек автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № * **** **, намиращи се на
съхранение в автокъща, находяща се на адрес гл. път 1-6, посока Б.-Айтос,
местност „Кантона“ (кв.“В.“), към „Вия груп“ ЕООД - гр. Б., с управител Я. В.
В., да се върнат на собствениците им или техните наследници.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен
протест от прокурор при ОП-Б., с оплакване за неправилност на постановения
съдебен акт. Поддържа се, че събраните по делото доказателства подкрепят
напълно фактическата обстановка такава, каквато е очертана в обвинителния
акт, поради което и изводите на съда за невиновно поведение на подсъдимия
се явяват необосновани. Направено е искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подс. А. да бъде признат за виновен и осъден
по предявеното му обвинение за извършено престъпление по транспорта
съгласно квалификацията, дадена в обвинителния акт.
В допълнително писмено изложение, представено от прокурора в срока
по чл.320 ал.4 от НПК, се излагат пространни съображения в подкрепа на
оплакването за неправилност на постановения съдебен акт поради
необоснованост на фактическите констатации и неправилно приложение на
закона. Поддържа се, че съдът е възприел фактология по казуса, която не е
съответна на доказателствата по делото, вследствие на което е достигнал до
погрешни изводи относно приложимото право. Сочи се, че в мотивите на
присъдата не е даден отговор на редица въпроси, свързани с разстоянието
между двата насрещно движещи се автомобила – на подсъдимия и на
пострадалите, в значим от фактическа страна момент, както и на въпроса
1
каква е била видимостта на подсъдимия в конкретната пътна ситуация.
Претендира се неправилен анализ и оценка на доказателствените източници и
експертни заключения. Твърди се, че при извеждане на фактите по казуса,
съдът неоснователно е пренебрегнал заключенията на единичната АТЕ и
тройната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, както
и показанията на свидетелите М. Ц. и П. Т. вместо което безкритично е дал
кредит на доверие на обясненията на подсъдимия относно невъзможността му
своевременно да възприеме насрещно движещия се автомобил и да реагира
на създадената опасност в съответствие с изискванията на закона.
Аргументира се неправилност на изводите на съда за недоказаност на тезата
на обвинението, че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме
автомобила на пострадалите като насрещно движещ се, на такова разстояние,
което да му позволи да намали скоростта и да спре. В тази насока се изтъква,
че позоваването, което съдът е направил на показанията на св. М., не държи
сметка, че се касае за негови лични възприятия, които не могат да бъдат
ползвани като обективен критерий за видимостта на пътя и съществуващата
за подсъдимия възможност да предотврати настъпването на ПТП. По-нататък,
несъгласие се изразява и с изводите на съда, че при възникналата пътна
ситуация, подсъдимият е предприел единственото правилно за него действие
по отклоняване на автомобила надясно, с цел избягване на челен удар, което
обаче се е оказало невъзможно, предвид присъствието в съседната лента на
изпреварвания автомобил „Опел“. Сочи се, че в случая подсъдимият не само
не е предприел такава маневра, която по обективни данни би му позволила да
премине вдясно и да се размине с другите два автомобила, но и не е изпълнил
основното изискване при наличие на опасност на пътя, а именно да намали
скоростта на движение и да спре. Поради това и с оглед на допуснати от
последния нарушения на пътните правила, които са посочени в обвинителния
акт, не може да се приеме, че няма вина за настъпилото ПТП. В заключение,
поддържайки, че доказателствата по делото подкрепят тезата на обвинението
съгласно фактическата и правна формулировка, представена в обвинителния
акт, прокурорът моли протестът да бъде уважен съобразно исканията,
направени в него.
Първоинстанционната присъда е обжалвана и от адвокат А.Б. от САК, в
качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители И.А.А.,
КР. Й. Й. и СВ. Й. Д.. Изразявайки недоволство от акта на първата инстанция,
частните обвинители изтъкват, че по делото са събрани всички необходими
доказателства, на основата на които да се направи извод за виновно
поведение на подсъдимия, въпреки което съдът е постановил оправдателна
присъда, позовавайки се на чл.15 от НК. Претендирайки незаконосъобразност
на присъдата, същите правят искане за отмяната й и постановяване на нова,
2
осъдителна такава, с която подс.А. да бъде признат за виновен и осъден по
предявеното му с обвинителния акт обвинение за извършено транспортно
престъпление. Формулирано е също искане, срокът на наказанието по чл. 343г
от НК да бъде увеличен с три години съобразно чл. 49, ал.2 от НК.
Жалба срещу присъдата е постъпила и от адвокат К.С. от АК-С. –
повереник на частния обвинител Д. Г. ИВ., с наведено бланкетно оплакване за
нейната неправилност поради необоснованост и противоречието й с
материалния закон.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Б. поддържа изцяло депозирания протест. Намира,
че постановената от първата инстанция присъда е необоснована и като такава
следва да бъде отменена. С кратко представяне на изводите на вещите лица по
назначените и изготвени по делото общо четири автотехнически експертизи
/единична АТЕ, комплексна АТЕ и СМЕ, тройна АТЕ и петорна АТЕ/,
прокурорът застъпва разбиране, че като такава с най-висока степен на
обоснованост, пълнота и убедителност следва да се цени петорната АТЕ,
допусната от АС-Б., чието заключение е категорично по отношение на
въпроса от какво разстояние подс.А. е могъл да възприеме движещия се
срещу него в лявата лента лек автомобил „Фиат Пунто“, съответно и какви
мерки е могъл да вземе, за да предотврати настъпването на ПТП.
Основавайки се на застъпеното от вещите лица по петорната АТЕ становище,
че подс.А. е могъл да възприеме л.а. „Фиат Пунто“ в лявата лента от
разстояние не по-малко от 150 метра, без оглед на това дали последният е бил
с включени фарове или не, както и че за него е съществувала възможност да
избегне удара, ако намали скоростта и се прибере в дясната лента зад
намиращия се там „Опел Корса“, представителят на държавното обвинение
аргументира становище за доказаност на предявеното му обвинение за
извършено транспортно престъпление. Счита обаче, че данните по делото не
разкриват поведение на водача А., което да е в нарушение на правилата,
установени в чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.42, ал.2,, т.3 от ЗДвП, поради което
и предлага по отношение на така включените в обхвата на обвинението
нарушения същият да бъде оправдан. Намира, че подсъдимият е допуснал
нарушенията по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като е могъл да възприеме
възникналата опасност и своевременно да намали скоростта на движение,
което не е сторил. С горните доводи прокурорът пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден по обвинението за извършено транспортно престъпление. В
становището си относно размера на санкцията, която следва да бъде
определена на подс.А., прокурорът акцентира върху изключителния принос
3
на пострадалата Й.а за настъпването на ПТП, чистото съдебно минало на
подсъдимия и добрите му характеристични данни, отчитането на които
обстоятелства счита, че обосновават отмерване на наказание в предвидения
от закона минимум от 3 години лишаване от свобода. Изпълнението на
наказанието прокурорът предлага да бъде отложено за изпитателен срок от 5
години, като по този начин намира, че ще бъдат постигнати както личната,
така и генералната превенция. Кумулативната санкция по чл. 343г от НК –
лишаване от право да управлява МПС, прокурорът пледира да бъде
определена за срок от 4 години.
Жалбоподателят – частен обвинител Д. Г. ИВ., не се явява пред
въззивния съд, редовно призован. Същият се представлява от упълномощения
повереник – адвокат С. от САК, който в съдебно заседание поддържа
подадената въззивна жалба. Солидаризирайки се с позицията на
представителя на БАП относно очертаната на основата на експертния анализ
и доказателствата по делото фактология по казуса, повереникът застъпва
становище, че правилното приложение на закона не налага промяна в
квалификацията на деянието, както предлага прокурорът. Позовавайки се на
разясненията, дадени от вещите лица по петорната АТЕ досежно
характеристиките на извършваната от водача А. маневра и механизма на
настъпване на ПТП, повереникът изтъква, че действията на последния по
реализиране на маневрата изпреварване стоят в нарушение на всяка от
посочените от прокурора в обвинителния акт разпоредби на чл.42 от ЗДвП,
като е налице също и допуснато от подсъдимия нарушение на правилата по
чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Счита, че при извеждане на фактическата
обстановка по случая съдът следва да се съобрази със заключението на
петорната АТЕ, което с оглед на представеното задълбочено изследване и
анализ на обективните данни по делото, както и съдържащата се в него ясна и
подробна аргументация, дава най-пълна картина на произшествието и
причините за неговото настъпване. Акцентирайки върху възприетите от
вещите лица изводи относно разстоянието, от което подсъдимият е могъл да
възприеме движещия се срещу него лек автомобил на пострадалите и
възможностите, с които е разполагал, за да предотврати съприкосновението
си с този автомобил, повереникът обосновава сериозна тежест на допуснатите
от същия нарушения на пътните правила. Застъпва позиция, че макар и при
установен сериозен принос на втория участник в ПТП, деянието, извършено
от подс.А. е такова, отличаващо се с висока степен на обществена опасност,
което изисква и по-строг подход при отмерване на санкцията. Намира, че
липсата на проявена адекватна реакция от страна на подсъдимия в създалата
се критична ситуация, е обстоятелство, което завишава личната му
обществена опасност и поради това условното осъждане, предложено от
4
прокурора, не би способствало постигане на целите по чл.36 от НК.
Отчитайки добрите характеристични данни на подсъдимия счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено към минималния
размер, но предвид изключително тежкия вредоносен резултат, неговото
изтърпяване следва да е ефективно. Като подходящ срок на кумулативното
наказание по чл.343г от НК - лишаване от правоуправление, сочи такъв от пет
години.
Частните обвинители КР. Й. Й., И.А.А. и СВ. Й. Д. се представляват
пред въззивната инстанция от упълномощения повереник – адвокат А.Б. от
САК. Повереникът застъпва становище, че установените по делото
фактически положения обосновават отговорността на подс.А. за извършено
престъпление по транспорта съобразно обвинението, предявено на последния
с обвинителния акт. Счита, че с оглед предприетата от водача А. маневра
изпреварване, в процеса на която е реализирано процесното ПТП, следва да се
приеме, че същият е нарушил всяко едно от правилата по чл.42 от ЗДвП,
които прокурорът е посочил като запълващи бланкета на чл.343 от НК. Сочи,
че в преценката относно допуснати от подсъдимия нарушения по чл.20, ал.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП, съдът следва да отчете съдебната практика, която
приема, че едновременното приложение на двете разпоредби е несъвместимо.
Обосновавайки теза за виновно поведение на водача А., повереникът
акцентира върху изчисленията, представени в петорната АТЕ относно
разстоянието, от което последният обективно е могъл да възприеме
насрещното движение на автомобила в лявата лента и времето за реакция при
възприемане на възникналата опасност за движението, които данни изтъква,
че разкриват съществуващата за него възможност при адекватна реакция, да
предотврати настъпването на ПТП. Приносът на втория участник в ПТП сочи,
че има своята значимост единствено при отмерване тежестта на санкцията,
която подсъдимият следва да понесе. Намира, че в конкретния случай, с оглед
на настъпилите в резултат на ПТП тежки съставомерни последици,
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено в размер не по-малък
от пет години, в който случай хипотезата на чл.66 от НК е неприложима.
Относно наказанието по чл.343г от НК лишаване от право да управлява МПС,
предлага същото да бъде завишено с прилагане на разпоредбата на чл.49, ал.2
от НК.
В съдебното заседание становище вземат и явилите се частни
обвинители И.А. и С.Д., които поддържат позицията на своя повереник -
адвокат А.Б. и молят за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс.А.,
с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от пет години и
лишаване от правоуправление.
Частните обвинители СТ. ЯН. Н. и Д.Я. Динева, както и техните
5
упълномощени повереници – адвокат Д.Н. и П.С., не се явяват пред
въззивната инстанция, редовно призовани.
Пред въззивния съд подсъдимият В. Е. А. се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. К.К. от АК-Б., който моли акта на първата
инстанция да бъде потвърден. Изтъква, че атакуваната присъда е постановена
при коректно разчитане на фактите по казуса и при правилно приложение на
закона. Поддържа, че назначената и изготвена по делото петорна АТЕ не
способства установяването на фактическа обстановка по казуса, която да е
различна от очертаната такава на база извършените от останалите изслушани
по делото автотехнически експертизи. Счита, че подсъдимият нито е могъл да
предвиди възникналата на пътя опасност, нито е бил длъжен да я предвиди.
Основавайки се на заключението по петорната АТЕ, според което водачът А.
е могъл да възприеме насрещно движещия се автомобил на разстояние от
около 150 метра, защитникът ангажира твърдение, че към този момент за
последният не е стояла възможността да завие надясно и да отбие, тъй като в
дясната лента се е движил автомобил, нито е имал възможност да намали
скоростта и да спре поради предприетото вече от страна на водача на л.а.
„Опел Корса“ намаляване на скоростта. В тази връзка и поддържа, че
единствената възможност за подсъдимия е била да продължи движението си
напред с автомобила, опитвайки се да избегне удар с движещия се срещу него
автомобил на пострадалите. Неясно според защитника се явява заключението
на вещите лица по петорната АТЕ, че надлъжната ос на управлявания от
подсъдимия автомобил е била успоредна на пътната ос, която констатация
сочи, че противоречи на друго експертно заключение по делото, в което е
прието, че автомобилът на подсъдимия е бил под лек ъгъл, показващо опит на
последния да завие надясно. Липсата на реакция от страна на А., защитникът
счита, че може да се обясни с изключителната внезапност на възникналото
препятствие на пътя. Аргументирайки по-нататък теза, че в конкретния казус
приложимост следва да намери чл.15 от НК – „случайно деяние“, защитникът
застъпва твърдение, че с нито едно свое действие подсъдимият не е нарушил
правилата по ЗДвП – нито с предприемането на изпреварване, нито с
превишаване на допустимата за пътния участък скорост. Сочи, че последният
е направил всичко зависещо от него, за да преодолее появилото се на пътя
препятствие, въпреки което поради обективни причини и закономерности,
ударът е настъпил. Изразява несъгласие с ангажираното от вещите лица по
петорната експертиза становище, че ако подсъдимият бе предприел
задействане на спирачната система, същият е могъл да се върне в дясната
лента, като по този начин удар не би настъпил. Този извод на експертите
сочи, че стои в противоречие с констатациите им за наличие по същото време
на друг автомобил в дясната лента, водачът на който е намалявал скоростта
6
му на движение. Моли съда да приеме, че изчисленото от вещите лица
разстояние от 150 метра, е условно такова, тъй като същото се е скъсявало в
рамките на секунди и е могло да бъде изминато за кратките 4 секунди, които
са крайно недостатъчни, за ефективна реакция от страна на подсъдимия по
предотвратяване на произшествието. В този смисъл според защитника следва
да се приеме, че се касае за внезапна и непредвидима опасност, която
подсъдимият не е бил в състояние да избегне. Алтернативно, в случай, че
подсъдимият бъде признат за виновен, защитникът пледира на същия да бъде
наложено наказание в такъв размер, който да позволява приложението на
чл.66 от НК. Това искане обосновава с добрите характеристични данни на
подсъдимия и продължителността на воденото срещу него наказателно
производство, в рамките на което същият освен, че е демонстрирал добро
поведение, е преживявал и силен емоционален стрес.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс. А. се присъединява
към доводите на своя защитник и моли за потвърждаване на постановената
спрямо него оправдателна присъда. Изказва съболезнование на близките на
пострадалите лица.
Протестът на прокурора и въззивните жалби, изходящи от
поверениците на частните обвинители И.А., К.Й., С.Д. и Д.И., като подадени
от лица, с правата по чл.318, ал.2 и ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от
НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по
реда на въззивния контрол съдебен акт, се явяват процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Б.кият апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията
си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по
общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на
проведеното пред ОС-Б. съдебно следствие, съставът на съда е извършил
валидно приобщаване на всички доказателствени източници, посочени от
държавното обвинение в подкрепа на фактите, очертани в обстоятелствената
част на прокурорския акт, на основата на които е формулирано и обвинението
срещу подсъдимия А. за извършено от последния престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. След анализ и
оценка на съвкупността доказателства и доказателствени средства, съдът е
приел, че изведените фактически положения по казуса, не обуславят правен
извод за съставомерност на деянието, извършено от подс.А. по текста на
повдигнатото му обвинение. Обосновал е заключение, че данните по делото
не разкриват поведение на подс.А. /действие или бездействие/ в дейността му
по управление на МПС на инкриминираната дата, което да е в нарушение на
7
предписанията на пътното законодателство, включително на посочените
такива в обвинението срещу него по чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 42, ал.1,
т.2 и ал.2, т.3 от ЗДвП. Според възприетото от съда подсъдимият нито е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди рисковото, неочаквано и забранено
навлизане на процесния автомобил „Фиат Пунто“ в еднопосочното платно, по
което се е движил той, като при възникналата критична ситуация на пътя за
него не е била налице обективна възможност да предотврати настъпването на
ПТП. С горните съображения съдът е обосновал приложимост в казуса на
хипотезата на чл.15 от НК, на каквото основание и признал подсъдимия за
невинен и го оправдал по предявеното му обвинение за извършено
транспортно престъпление.
Изложените в акта на първата инстанция фактически изводи, на базата
на които е прието, че деянието на подс.А. не носи белезите на виновно такова,
а се характеризира като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, съставът на
въззивният съд намира за необосновани. Същите са изградени при
съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи установяване
на обективната истина, на основата на едностранно и непълно изследване на
доказателствата по делото, както и неправилна интерпретация на експертните
заключения по назначените в досъдебното производство еднолична АТЕ и
допълнителната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, даващи разрешение на въпроси от значение за изясняване на
обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. Констатирайки противоречивост
на експертните мнения относно скоростта на движение преди и към момента
на ПТП на участващите в произшествието автомобили – л.а. „Рено Меган
Сценик“, с рег.№ ** *** **, управляван от подс.А.; л.а. „Фиат Пунто“, рег. №
* **** **, управляван от пострадалата С. Д. Й.а и на л.а. „Опел Корса“, рег.
№ * **** **, управляван от ЯВ. Д. С., съдът е пропуснал да изясни по
надлежния процесуален ред причините за това несъответствие. Проявил е
избирателен подход както при коментара на експертните становища, така и
при оценката на доказателствата, значими за анализа на процесната пътна
ситуация, като е дал приоритет на тези, които оневиняват подсъдимия.
С оглед наличните противоречия между съществуващите заключения
по определени въпроси от значение за механизма на произшествието,
включително и относно скоростта на движение на превозните средства,
участници в него, както и липсата на представени от вещите лица ясни и
конкретни разяснения за причините, обусловили тези несъответствия в
становищата им, въззивният състав прие, че за правилното решаване на
делото допълнителната експертна намеса се явява наложителна такава.
В изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ и оценка
на доказателствата и доказателствените средства, приети от първостепенния
8
съд, и тези, допуснати в хода на въззивното съдебно следствие –
заключенията по назначените и изготвени тройна и петорна автотехнически
експертизи, изслушаните в условията на непосредственост и устност
показания на свидетелите В.Б. и Т.С., както и обясненията на подсъдимия А.,
настоящият съдебен състав прие следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Е. А. е роден на **.**.****г. в гр. Я., български
гражданин, завършил висше образование, неженен, неосъждан. Същият е
правоспособен водач на МПС от 25.08.1999г., притежаващ към датата на
деянието валидно свидетелство за управление на МПС №********* с
категории *В*АМ*. Като водач на МПС подс.А. е бил двукратно
санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за
движение по пътищата, с издадени срещу него 2 фиша през 2016г. / спр. т.2,
л.1 от ДП/. Към датата на процесното деяние подсъдимият работил като
регионален мениджър в „Б.“ ЕООД – София.
На ***, след 13.30 часа подсъдимият А. предприел пътуване от гр.Б.
към гр. Я., управлявайки служебен автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №
** *** **, собственост на дружеството работодател „Б.“ ЕООД.
Излизайки през западния изход от гр.Б., подс.А. продължил движението
си по път Е773 в посока към кв. В. и пътния възел за навлизане в
Автомагистрала „Тракия“. Пътят бил с две платна за движение в двете
посоки, разделени от остров с двойна мантинела. Всяко от платната се
състояло от две ленти за движение в съответната посока. Лентите за
движение към кв.В. и Автомагистрала „Тракия“ били разделени с единична
прекъсната осева линия, а разрешената скорост в пътния участък на
произшествието била 90 км/час. Движението в тази посока не било
натоварено, за разлика от движението в обратната посока. Пътят бил прав и
равен, асфалтовата настилка - суха, а времето – ясно, слънчево и с отлична
видимост.
По същото време пострадалите лица А. А., С. Й.а, Я. Б., И. В. и И. И.а
пътували с лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ * **** ** от кв. В. в посока
към централната част на гр. Б.. Автомобилът бил собственост на пътуващия в
него А., като същият се управлявал от С. Й.а - правоспособен водач на МПС,
притежаваща СУМПС № *********, валидно до 15.08.2023 г. /спр. т.2, л.2 от
ДП/. На предна дясна седалка – до водача пътувал А. А., на задната седалка
отдясно бил Я. Б., в средата – И. И.а и отляво – И. В.. Водачката Й.а и
седящият от дясно на нея А. пътували с поставени обезопасителни колани, а
останалите пътници били без предпазни колани.
Приближавайки изхода на кв. „В.“, в посока гр. Б., водачката на лекия
автомобил „Фиат Пунто“ - пострадалата Й.а, се движила по двупосочен път /с
9
по една лента във всяка посока/. Достигайки до пътен възел „В.“, същата не
отчела поставения пътен знак „Г9“ - „Преминаване отдясно на знака“, след
който пътят се разделял на две двулентови платна – едното с две ленти в
посока от гр. Б. към кв. В. и АМ „Тракия“, а другото - с по една лента за
движение във всяка посока. Вместо да се отклони надясно след знака, Й.а
продължила наляво, като по този начин неправилно навлязла в платното за
насрещно движение, по което и двете ленти били предназначени за движение
от гр. Б. към кв. В. -Главен път I-6. Автомобилът, управляван от Й.а
продължил движението си в насрещното платно, като изминал 1705 метра,
движейки се със скорост от около 77,62 км/час.
Пътувайки в посока от гр.Б. към пътния възел за навлизане в
Автомагистрала „Тракия“, с избрана скорост от около 90 км.ч., подсъдимият
А. първоначално се движил в дясната пътна лента. В района на
бензиностанция „Ромпетрол“, той достигнал товарен камион със сено, който
изпреварил. Подминавайки товарния автомобил, подсъдимият забелязал, че в
лявата лента за движение няма други автомобили на разстояние около 500-
600 метра, докато в дясната лента на значително разстояние пред него /около
300 метра/ се движи автомобил – л.а. „Опел Корса“ с рег. № * **** **,
управляван от свид. Я.С. със скорост от около 73,01 км.ч. В определен
момент на движението си подсъдимият застигнал лекия автомобил „Опел
Корса“ и предприел изпреварването му. Когато предната част на автомобила
„Рено“, управляван от подс.А., се изравнила със задната част на „Опел
Корса“, разстоянието между него и движещия се неправомерно в същата
лента, но в срещуположна посока лек автомобил „Фиат Пунто“ било около
150, 38 метра. Това разстояние било достатъчно за преценка от страна на
водача А., че управляваният от пострадалата Й.а автомобил се движи в
посока, срещуположна на неговата и съставлява опасност на пътя.
Подсъдимият обаче не задействал спирачната система и не предприел
намаляване на скоростта, а продължил движението си праволинейно в лявата
лента, за да довърши предприетото изпреварване на л.а. „Опел Корса“. На
около 673 метра преди пътния възел за навлизане в Автомагистрала „Тракия“,
движейки се в лява лента, в момента на подминаване на л.а. „Опел Корса“,
управляваният от подсъдимия автомобил се сблъскал челно ексцентрично с
движещия се насрещно л.а. „Фиат Пунто“.
Преди настъпването на удара между „Рено Меган Сценик“ и „Фиат
Пунто“ водачът на изпреварвания автомобил „Опел Корса“ – св. С. предприел
екстрено спиране с цел да осигури възможност за водача на „Рено Меган
Сценик“ – подс.А., да се прибере в дясната лента пред „Опел Корса“.
Скоростта на управлявания от подсъдимия л.а. „Рено Меган Сценик“
към момента на удара била около 90 км/ч при опасна зона на спиране 67,44 м,
10
а на „Фиат Пунто“ – 77,62 км/ч, с опасна зона на спиране 53,57 м. Мястото на
удара било по дължината на пътното платно в лявата лента за движение на
Главен път I-6 в платното от гр. Б. към кв. В.. В момента на удара предният
ляв край на л.а. „Фиат Пунто“ бил на около 2,70 м от разделителната линия и
надлъжната му ос сключвала ъгъл около 14.9 градуса с оста на пътя с
отклоняване надясно по отношение на посоката му на движение.
Същевременно предният десен край на л.а. „Рено Меган Сценик“ бил на
около 1,29 м от разделителната линия и надлъжната му ос била успоредна на
оста на пътя.
От удара л.а. „Фиат Пунто“ се върнал назад, завъртайки се в посока
обратна на часовниковата стрелка, влязъл в контакт с разделителната
мантинела и се преобърнал по таван. Автомобилът останал в това положение
по таван, леко диагонално спрямо оста на пътя, като предницата била
насочена към гр. Б. и прекъснатата осева линия между двете ленти за
движение, а задната част била насочена към кв. „В.“ и мантинелата,
разделяща двете платна за движение. Вследствие на удара управляваният от
подс.А. лек автомобил „Рено Меган Сценик“ се плъзнал косо надясно,
завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка и се ударил с
предната си дясна част в предната лява част на намиращия се в дясната лента
„Опел Корса“. След този втори по ред удар л.а. „Рено Меган Сценик“,
продължавайки да се завърта и плъзга, спрял със задна част върху
разделителната линия между двете ленти, а л.а. „Опел Корса“ се плъзнал
надясно, придвижил се в банкета и спрял на равнището на л.а. „Рено Меган
Сценик“. Мястото на втория удар по ширината на платното било на около
2,03 м вляво от десния край на пътното платно. В момента на удара
надлъжната ос на л.а. „Рено Меган Сценик“ е сключвала ъгъл 55,41 градуса с
оста на пътя.
В резултат от удара между управлявания от подсъдимия л.а. „Рено
Меган Сценик“ и л.а „Фиат Пунто“, водачът на последния и пътуващите в
него лица загинали. Четирима от тях - С. Д. Й.а, А. И. А., И.Г.В. и Я.Н.Б.
починали на място. Единствено пострадалата И. С. И.а била жива
непосредствено след инцидента и отведена от преминаваща линейка в ОАИЛ
при УМБАЛ Б., като по – късно през деня тя също починала. Вследствие на
възникналото ПТП водачът А. също получил наранявания - фрактура на
медиалния кондил на лява бедрена кост и фрактура на капачката на ляв долен
крайник, което наложило настаняването му в болнично заведение за
провеждане на лечение.
Гореизложените фактически констатации, които се различават от
описаните такива в обвинителния акт и от възприетите в мотивите на
първоинстанционната присъда по отношение на конкретни технически
11
характеристики на процесното ПТП, въззивният съд направи в рамките на
правомощията му по чл.316 от НПК, въз основа на задълбочен анализ и
собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по
делото по съответния процесуален ред.
Въззивният съд се солидаризира с преценката на БОС относно
доказателствената обезпеченост на фактическите обстоятелства, касаещи вида
и характера на телесните увреждания, получени от пострадалите при
процесното ПТП лица - С. Д. Й.а, А. И. А., И.Г.В., Я.Н.Б. и И. С. И.а, както и
пряката обусловеност на смъртта на последните от травмите им при
произшествието.
Във връзка с изясняване характеристиките на получените наранявания и
причините за смъртта на водача на л.а. „Фиат Пунто" - С. Й.а и пътуващите в
същия автомобил лица - А. А., И. В., Я. Б. и И. И.а по делото са назначени
общо пет съдебномедицински експертизи, заключенията по които са
изготвени от вещото лице д-р К. Я. – ординатор в отделение по съдебна
медицина при „УМБАЛ - Б.“ АД гр.Б..
Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза на труп № 169/2017 г. /спр. т. I, л.126-128 от
ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Я.Н.Б. са установени: пълно
прекъсване на гръбнака в шийния и гръдния отдели, разкъсване на слезката,
хипертонично сърце, хроничен пиелонефрит, рана и кръвонасядания по
лицето, охлузване на лява скула, кръвонасядания на ляв горен крайник, които
увреждания вещото лице е приело, че са получени вътре в автомобила и са
следствие от рязкото му привеждане от движение към покой. Описвайки в
подробен план всяко от уврежданията, констатирани по тялото на
пострадалия, като непосредствена причина за смъртта на Биволаров,
настъпила на ***, вещото лице е приело констатираното при аутопсията
прекъсване на гръбначния стълб в шийния отдел, която травма е довела до
възходящ оток на гръбначния мозък с потискане на функциите на
жизненоважни центрове в нисколежащите мозъчни структури.
Видно от заключението от назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 170/2017 г./спр. т. I,
л. 130-132 от ДП/ при огледа и аутопсията върху трупа на С. Д. Й.а са
констатирани: почти пълна ампутация на ляв долен крайник, разкъсване на
черния дроб, разкъсване на диафрагмалните куполи, двустранна фрактура на
ребра, контузии на белите дробове, охлузвания и кръвонасядания по тялото,
остра анемия. Установените при Й.а травми според експертизата отговарят да
са получени вътре в автомобила от действието на твърди тъпи предмети с
посока отпред-назад при внезапното привеждане на автомобила от движение
12
в покой. Като непосредствена причина за смъртта на Й.а, настъпила на ***,
вещото лице е приело тежкия травматичен шок, причинен от несъвместими с
живота травми – разкъсване на черния дроб и ампутация на ляв долен
крайник, довели до остра анемия.
Данните от назначената и изготвена по делото съдебномедицинска
експертиза № 173/2017 г. /спр. т. I, л. 134-136 от ДП/ сочат, че при огледа и
аутопсията върху трупа на И. С. И.а са установени: остра анемия, фрактура на
ребра двустранно с дислокация на фрагментите им, голямо количество кръв в
гръдната кухина, анемия на вътрешните органи, разкъсване на лява
диафрагмална купола, фрактура на лява скулна кост и на лява китка,
кръвонасядания и охлузвания по лицето, тялото и крайниците.
Констатираните увреждания според експертизата отговарят да са получени
при травма вътре в автомобила от удари на тялото в части на купето при
внезапното привеждане на автомобила от движение в покой. Като
непосредствена причина за смъртта на И. И.а, настъпила на ***, вещото лице
и посочило тежкия травматичен шок и острата анемия, причинена от
разкъсване на междуребрени съдове от фрактурираните ребра.
Според заключението на назначената и извършена в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на труп № 171/2017 г. /спр. т. I,
л. 146-148 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на А. И. А. са
установени: фрактура на шийни прешлени и ребра двустранно, контузии на
белите дробове, контузна рана, охлузвания и кръвонасядания на лицето,
контузни рани на подколенниците на една и съща височина, кръвонасядане
със специфична форма на ляв горен крайник, смъкване на повърхностния
епидермис. Като механизъм на получените увреждания експертът е посочил
съприкосновение на тялото на пострадалия с части вътре в купето на
автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой.
Констатираното при външния оглед смъкване на повърхностния слой на
епидермиса, вещото лице е приело, че отговаря да е причинено от
продължително излагане на слънце. Непосредствената причина за смъртта на
А. А., настъпила на ***, по данни от експертизата е фрактурата на шийни
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък, която травма е вследствие на
т.нар. „камшичен удар“.
От заключението на назначената и извършена по досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 172/2017 г. / спр. т. I,
л. 176-178 от ДП/ се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на
И.Г.В. са констатирани: пукнатини на черния дроб, разкъсана лява
диафрагмална купола с навлизане на стомаха в гръдната кухина,
субарахноидален кръвоизлив, масивно кръвонасядане по лицето, фрактура на
ребра и на гръдната кост, фрактури на долни крайници, фрактура на гръдни
13
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък и др. Описаните травми вещото
лице е приело да са получени вследствие от удари на тялото в части на
автомобила при внезапното му привеждане от движение към покой.
Непосредствена причина за смъртта на И. В., настъпила на ***, по данни от
експертизата, е тежкият травматичен шок, дължащ се на множеството травми,
като в генезата на смъртта участват както прекъсването на гръбнака, така и
нарушената топика на вътрешните органи.
С оглед установяване медико-биологичните характеристики на
телесните увреждания, получени при ПТП от подсъдимия В.А., по делото е
била назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 504/2017
г. /спр. т.I, л. 143-144 от ДП/. Заключението по същата установява, че водачът
А. е получил фрагментирано счупване на капачката на ляво коляно, довело до
трайно затруднение движението на крайника за срок от около 4-5 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес; фрактура на медиалния кондил
на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на ляв долен
крайник за срок от около 5 месеца и разкъсно-контузни рани на главата и
ляво коляно, всяка от които вещото лице е квалифицирало като „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Установените при А. травми
по данни от експертизата добре отговарят да са получени по време, както се
съобщава от освидетелствания, като същите са следствие от удари на
крайниците и главата в части на купето при внезапното привеждане на
автомобила от движение в покой.
Обсъдените по-горе съдебномедицински експертизи, даващи
заключение за произхода и характера на уврежданията, получени от
пътувалите в лекия автомобил „Фиат Пунто“ пет пострадали лица, довели до
смъртта на последните, и травмите, причинени на водача на лекия автомобил
„Рено Меган Сценик“ – подс. А., които първата инстанция е приобщила със
съгласието на страните по реда на чл.282, ал.3, вр. ал.1 от НПК /спр. л.388 от
НОХД №894/20г. на БОС/, настоящият състав на съда намери, че следва да
бъдат кредитирани в пълнота при извеждане на фактите по казуса.
Експертните становища, представени в заключенията на всяка от
експертизите, са изготвени от специалист в съответната научна област, като
същите са обосновани и изчерпват в пълнота поставените им задачи. По
делото не са налице данни, които да внесат съмнение в научната
обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените експертни
заключения, в каквато насока отсъстват и възражения на страните.
Позовавайки се на отразените в цитираните експертизи изводи на вещото
лице, съдът намери за несъмнено установено по делото, че е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между настъпилото на *** на
Главен път I-6 в посока кв.В. и АМ „Тракия“ пътнотранспортно
14
произшествие и смъртта на С. Д. Й.а, А. И. А., И.Г.В., Я.Н.Б. и И. С. И.а -
пътници в л.а. „Фиат Пунто“.
Правилна оценка съдът е дал и на заключенията по назначените в хода
на досъдебното производство шест химически експертизи, обективирани в
протоколи с №№ 366, № 374, № 375 и № 378 от 13 27.06.2017 г., №№ 376 и №
377 от 27.06.2017 г. /спр. т. I, л. 112, л. 114, л.116, л.118, л.120 и л. 123 от ДП/,
данните от които представят резултатите от изследванията на иззетите проби
кръв от подсъдимия и пострадалите, пътували в автомобила „Фиат Пунто“.
Видно от цитираните експертизи, в пробите кръв, иззети от подс.А. и
водачката на л.а. „Фиат Пунто“ – С. Й.а, както и от пътниците И. В. и И. И.а,
не се доказва наличие на етилов алкохол. При извършения химически анализ
на иззетите при аутопсията кръвни проби от пострадалите Я. Б. и А. А. е
установено наличие на етилов алкохол в количество, съответно 0,39 промила
за Биволаров и 0,75 промила за А..
Неправилно обаче при извеждане на фактическите си изводи относно
механизма на настъпване на процесното ПТП съдът е приел, че кредит на
доверие следва да бъде даден на заключението на изготвената по делото
еднолична автотехническа експертиза, обективираните в което изводи на
вещото лице – инж. Ж. Е. е констатирал, че са с най-висока степен на
обоснованост и кореспонденция с наличната по делото доказателствена
съвкупност. Проследявайки в последователност съдържащите се в
едноличната АТЕ и изготвената на по-късен етап от разследването
допълнителна комплексна АТЕ и СМЕ становища на вещите лица относно
техническите характеристики на процесното произшествие, съдът напълно
основателно е отбелязал, че всяка от тях дава различно разрешение на
въпросите за скоростта на движение на участващите в ПТП автомобили.
Така при обсъждане на наличните по делото данни и на база извършени
технически изчисления, в едноличната АТЕ вещото лице Е. е достигнало до
заключение, че скоростта на движение на управлявания от подс.А. л.а.“Рено
Меган“ преди произшествието и в момента на първия удар е била еднаква –
около 90 км/ч. /определена по преместване на масовия център след удара до
установяване в покой и остатъчната скорост за деформации/. Опасната зона за
спиране на л.а.“Рено Меган“ при тази скорост е изчислена на 69 метра, които
се изминават за 4,3 секунди.
Според същата експертиза скоростта на движение на л.а.“Фиат Пунто“
преди ПТП и в момента на удара, определена по същата формула
/преместване на масовия център след удара до установяване в покой и
остатъчната скорост за деформации/ е била около 52 км/ч., със съответстваща
опасна зона за спиране – около 30 метра, изминаващи се за 3 секунди.
15
Изчислявайки параметрите на скоростта на третия участник в
произшествието - л.а.“Опел Корса“, управляван от св.С., вещото лице Е. е
приела, че преди да възникне опасната ситуация, автомобилът се е движил
скорост около 70 км/ч. /определена по дължината на спирачните следи,
изминатото разстояние до установяване в покой и остатъчната скорост за
деформации/, а след възприемане на опасността и предприетото от водача С.
аварийно спиране, същата е била намалена до 53 км/ч, като ударът в този
автомобил /явяващ се втори в етапите на произшествието/ е настъпил в
процеса на спирането му при скорост 27 км/ч. /спр. т. I, л. 150-173 от ДП/.
Очертаните по-горе параметри на скоростта на трите автомобила обаче,
вещото лице Е. изрично е заявила при изслушването й в съдебно заседание, че
не следва да се считат за коректни. Ангажирайки пред съда становище, че не
поддържа едноличната експертиза в тази й част, същата се е ограничила да
посочи, че при изготвянето й не е разполагала с достатъчно данни за
скоростта на движение на автомобилите. С този довод и без допълнителни
разяснения вещото лице Е. е изразила мнение, че допълнителната комплексна
АТЕ и СМЕ дава по-прецизни стойности за скоростта на автомобилите /спр.
л.386 от НОХД № 894/20г. на БОС/. По отношение обаче на възприетите в
едноличната АТЕ крайни изводи, вещото лице е категорично, че същите са
верни.
Назначената и изготвена на следващ етап от воденото разследване в
досъдебната фаза на процеса допълнителна комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, в състава на която отново е било включено
вещото лице инж. Ж. Е., както и вещите лица – проф. д.т.н. инж. С. К. и д-р К.
Я. /спр. т. III, л. 69-100 от ДП/, видно от представеното заключение, е
възприела скорост на л.а. „Рено Меган“ в момента на първия удар - около 98,5
км/ч., определена по методика, аналогична от ползваната от единичната АТЕ
- по преместване на масовия център след удара с л.а.“Фиат Пунто“, с отчитане
на разстоянието на едновременно търкаляне и плъзгане на гумите до момента
на втория удар с л.а.“Опел Корса“. Съответстващата на тази скорост опасна
зона за спиране на автомобила е изчислена на 87 метра, изминаващи се за
около 5,2 секунди. В допълнителните си разяснения в съдебно заседание,
вещите лица са акцентирали върху липсата на обективни находки за
движението на л.а. „Рено Меган“ преди удара му с л.а. „Фиат Пунто“, като са
допълнили също, че по данни от динамичния анализ към момента на удара
л.а.“Рено Меган“ е сключвал с надлъжната си ос ъгъл надясно от порядъка на
1 до 3 градуса, сочещо на вероятност водачът да е предприел завиване
надясно, с цел избягване на удара с л.а. „Фиат Пунто“ /спр. л.387 от НОХД №
894/20 г. на БОС/.
Прието е по-нататък в комплексната АТЕ и СМЕ, че преди сблъсъка
16
скоростта на л.а.“Фиат Пунто“ е била около 50 км/ч, а в момента на удара -
около 24 км/ч., като се допуска, че технически е възможно да е била и по-
висока. Тези изчисления вещите лица отново подчертават, че са направени
при отсъствие на обективни данни за движението на л.а. „Фиат Пунто“ преди
настъпване на ПТП, като при същите се отчита допустимата в пътния участък
скорост от 90 км/ч , изведената по технически път скорост в момента на
удара, както и сведенията, съобщени от разпитаните по делото свидетели,
които субективно определят движението на този автомобил със скорост около
50 км/ч. Опасната зона за спиране на посочения автомобил при скорост от 50
км/ч е изчислена на 31 метра, изминаващи се за около 3,2 секунди.
Относно третия участник в произшествието – л.а. “Опел Корса“,
комплексната експертиза е приела скорост на движение преди възникване на
опасната ситуация – около 87 км/ч, като ударът с него се сочи, че е настъпил
в процес на спирането му при скорост около 70,5 км/ч.
Определяйки различни от едноличната АТЕ величини на скоростта на
автомобилите преди ПТП и към момента на двата удара, вещите лица,
изготвили техническата част на допълнителната комплексна експертиза, са
отбелязали единствено, че тези стойности са получени след прецизиране на
точните взаимни разположения на автомобилите съобразно оставените следи
и находки на пътното платно, както и деформациите по тях и при прилагане
на закона за съхранение на количеството на движение на механичната
система от двете МПС за интервала от времето на удара /л.11 от експертизата
– спр. т.3, л.79 от ДП/. Защитавайки експертната си позиция пред съда,
вещото лице от състава на допълнителната комплексна експертиза – проф.
д.т.н. инж. С. К., е потвърдил, че в техническата си част експертизата е
обоснована изцяло на база обективни данни, а не на свидетелски показания,
като единствения неизвестен параметър е скоростта на движение на л.а. „Фиат
Пунто“ преди настъпване на ПТП до мястото на удара /спр. л.387 гърба от
НОХД № 894/20г. на БОС/.
Обсъждайки горните противоречиви становища на двата състава вещи
лица по въпросите за скоростта на движение на участвалите в
произшествието автомобили, първостепенният съд не е счел за необходимо
да приложи чл. 153 от НПК и да ангажира следващо експертно мнение, а е
приел, че преодоляването на несъответствията е постижимо посредством
кредитиране само на онази част от заключенията, в частност на едноличната
АТЕ, за които се констатира, че кореспондират с обективните находки при
огледа на местопроизшествието и съвпадат с версията на подсъдимия относно
случилото се на инкриминираната дата. По този начин, аргументирайки
необоснованост на застъпените в допълнителната комплексна експертиза
изводи на вещите лица относно скоростта на движение на трите автомобила,
17
ОС-Б. е отказал да кредитира експертното заключение в съответната му част,
вместо което е преценил, че следва да се довери на заключението на
едноличната АТЕ.
Вярно е, че съгласно чл. 154 от НПК експертното заключение не е
задължително за съда и че той може да отхвърли същото, като изложи мотиви
за това. В случая обаче, приложеният от съда оценъчен подход, не държи
сметка за участието в състава на двете експертизи на вещото лице - инж. Ж.
Е., както и не отчита, че при изслушването й в съдебно заседание същата се е
дистанцирала от първоначалните си изводи, застъпени в изготвената от нея
еднолична АТЕ относно изчислените скорости на автомобилите, заявявайки,
че с по-висока степен на достоверност следва да се ползват изчисленията,
представени в допълнителната комплексна експертиза /спр. л.386 от НОХД №
894/20г. на БОС/. В този смисъл, независимо от направената констатация
/коректна сама по себе си/, че доказателствените източници, на които се е
позовала комплексната експертиза, за да обоснове по-високи стойности на
скоростта на движение на участниците в ПТП, не съдържат информация,
различна от ползваната такава от едноличната експертиза, съдът обективно не
е могъл да ползва това първо заключение поради заявената от изготвилото го
вещо лице позиция, че не го поддържа.
Съобразявайки горното и като взе предвид, че определянето на
скоростта на превозните средства преди и към момента на пътното
произшествие е ключов момент в автотехническото изследване на
обстоятелствата при произшествието, като тези параметри служат за основа
при разрешаване на въпроса за наличието или липсата на вина в действията
на водачите при възникване на ПТП, въззивният съд намери, че
преодоляването в случая на противоречията в тази насока изисква ангажиране
по делото на следваща разширена автотехническа експертиза, каквато и
назначи с определението си по чл. 327 от НПК, възлагайки я на експерти,
различни от изразилите вече становища по спорните в процеса въпроси от
техническо естество, а именно на вещите лица: доц. д-р инж. Ст. К. С., инж.
Д. Б. Б. и инж. М. Г. М.. В предметния обхват на тройната АТЕ освен
въпросите, поставени на единичната автотехническа експертиза, съгласно
тяхната формулировка в постановление от 24.01.2018г. /спр. т.1, л.149 от ДП/,
както и въпросите от техническо естество, поставени на допълнителната
комплексна АТЕ и СМЕ под №3 до №6 в постановление от 19.06.2019г. /спр.
т.3, л.67 от ДП/, въззивният съд включи и допълнителни задачи,
разрешаването на които прецени, че е от значение за пълноценното
изясняване на процесния казус. Разширявайки обхвата на експертно
изследване, въззивният съд отчете, че един от основните аргументи на
първата инстанция да оправдае подс.А., е базиран на констатацията, че
18
същият не е имал обективна възможност да възприеме л.а.“Фиат Пунто“ като
насрещно движещ се на такова разстояние, което да позволи избягване на
произшествие, причина за което извежда и от обстоятелството, че за този
автомобил не се установява да се е движил с включени светлини.
В представеното по делото заключение на тройната АТЕ /спр. т.1,
л.160-203 от ВНОХД № 222/21г. на БАС/, съставът експерти дава становище,
че скоростта на движение на управлявания от подс.А. л.а.“Рено Меган
Сценик“ преди и към момента на удара с л.а. „Фиат Пунто“ /първи удар/ е
била около 99,0 км/ч. /определена по метода „Теория на удара“/. Опасната
зона за спиране на л.а.“Рено Меган“ при тази скорост е изчислена на 120,3
метра, а времето, необходимо за изминаването им – около 6,39 секунди.
Посочено е в експертизата, че по делото липсват каквито и да е данни,
включително обективни находки като спирачни следи, които да обусловят
разлика във величината на скоростта на л.а.“Рено“ преди и към момента на
първия удар /с л.а. „Фиат“/, поради което и приемат, че скоростта на същия и
в двата момента е била еднаква.
Скоростта на движение на л.а.“Фиат Пунто“ преди удара с л.а. л.а.“Рено
Меган Сценик“, експертизата е определила около 50,0 км/ч, като тази
стойност вещите лица извеждат на база свидетелските показания по делото
/показания на св. Д. М./ предвид липсата на обективни данни, които да
позволят определянето й по математически път. Като съответстваща на тази
скорост опасна зона за спиране експертите са посочили около 30,82 метра, с
необходимо време за изминаване – около 3,22 секунди. Скоростта на
движение на същия автомобил към момента на удара, изчислена по метода
„Теория на удара“, според вещите лица е била около 16,0 км/ч. До този извод
същите достигат, като приемат, че водачът на л.а. „Фиат Пунто“ е реагирала
на опасността – движещия се срещу нея л.а.“Рено Меган Сценик“, като е
предприела намаляване на скоростта.
Относно третия участник в произшествието - л.а.“Опел Корса“,
управляван от св.С., тройната АТЕ приема, че преди възникване на
опасността за него, той се е движил успоредно на оста на пътя със скорост от
около 82,0 км/ч, а след възприемане на опасността, в следствие задействане
на спирачната система /оставени спирачни следи/, автомобилът е продължил
движението си закъснително, като към момента на удара с л.а. „Рено Меган
Сценик“ скоростта му е била около 64,0 км/ч.
Първият удар в разглежданото произшествие – между л.а. „Рено“ и л.а.
„Фиат“ вещите лица са посочили, че е бил челен ексцентричен, обособен в
крайните им леви състави, с припокриване от около 0,4 метра, като същият е
настъпил в лявата лента на дясното платно за движение на път I-6, на около
1,3 до около 1,7 метра вдясно от левия край на платното за движение.
19
Вторият удар в процесния пътен инцидент е представен като челен –
кос за л.а. „Рено“, в позицията на челните му десни състави, а за л.а. „Опел
Корса“ – челен, като същият е настъпил в дясната лента на дясното платно за
движение на път I-6.
Изследвайки въпроса за възможността водачът на л.а. „Рено Меган
Сценик“ - подс.А. да завърши безопасно предприетата от него маневра
изпреварване на л.а. „Опел Корса“, експертите са изчислили, че към момента,
когато предният габарит на л.а. „Рено“ се е изравнил /е достигнал/ със задния
габарит на л.а. „Опел“, в процеса на предприето му изпреварване,
разстоянието между л.а. „Рено“ и л.а. „Фиат“ е било около 344,1 метра. Пътят,
необходим на л.а. „Рено“ да завърши маневрата изпреварване, считано от
момента на изравняване на предните му състави със задните състави на л.а.
„Опел“ според експертизата е 280,2 метра. При сравняване на разстоянието,
необходимо за безопасно довършване на предприетата от страна на л.а.
„Рено“ маневра изпреварване, с разстоянието, на което се е намирал същият
преди мястото на удара, към момента на изравняване на предните му състави
с тези на л.а. “Опел“, вещите лица са достигнали до извод, че в конкретно
разглежданата пътна ситуация водачът на л.а. „Рено“ – А. не е бил в
състояние да завърши безопасно изпреварването на л.а. „Опел“.
Посочено е в експертизата, че към момента на началото на маневрата
изпреварване от страна на л.а. „Рено“, разстоянието между него и движещия
се в същата лента, но насрещно л.а. „Фиат“ е било около 717, 15 метра, като
от това разстояние вещите лица са приели, че е невъзможно приближаващият
се насрещно л.а. „Фиат“ да бъде оценен като опасност.
Отчитайки, че възможността за възприемане и оценяване на обект като
опасност на пътя, е въпрос от субективен характер, при съобразяване със
спецификата на конкретната пътна ситуация и свидетелските показания на
останалите участници в движението, наблюдавали движението на л.а. „Фиат“,
експертите са ангажирали становище, че водачът на л.а. „Рено“ – А. е могъл
обективно да възприеме като опасност насрещно движещия се л.а. „Фиат“ на
разстояние от около 150,0 метра, ако последният е бил без включени
светлини.
Представяйки на база извършените математически изчисления
техническите параметри на произшествието, в отговорите си на поставените
задачи вещите лица са направили също и следните заключения:
-водачът на л.а. „Рено“ е имал и техническа възможност да предотврати
произшествието чрез аварийно спиране в лявата лента за движение, само при
условие, че л.а. „Фиат“ се е движил с включени светлини и е запазил
закъснителното движение на автомобила си по начин, приет в заключението.
20
-при движение на л.а. „Фиат“ без включени светлини, водачът на л.а.
„Рено“ не е имал техническата възможност да прекрати маневрата
изпреварване, чрез намаляване на скоростта си на движение и връщане в
дясна лента зад л.а. „Опел“.
Горните изводи вещите лица са обосновали на база направени
изчисления, че разстоянието от 150 метра, от което водачът на л.а. „Рено“ е
имал обективна възможност да възприеме като опасност насрещно движещия
се без включени светлини л.а. „Фиат“ би било достигнато около 4,7 секунди
след изравняване на предната част на л.а. „Рено“ със задната част на л.а.
„Опел“. За посоченото време според експертите л.а.“Рено“ би изминал път
около 128,7 метра, л.а.“Опел“ – 106,7 метра, а л.а.“Фиат“ – 65,3 метра. Към
момента, когато разстоянието между л.а. „Рено“ и л.а.“Фиат“ е било около
150 метра, трите автомобила определят да са били съответно: л.а“Рено“ на
около 107 метра преди мерната линия; л.а. „Опел“ – на около 125,3 метра
преди мерната линия; л.а. „Фиат“ – на около 43 метра след мерната линия,
като предните състави на л.а. „Рено“ към разглеждания момент изчисляват, че
са били на около 18,3 метра пред предните състави на л.а.“Опел“. За да е в
състояние да прекрати маневрата изпреварване в конкретната ситуация,
технически правилно според експертизата би било водачът на л.а.“Рено“ да
намали скоростта си на движение до 10 км/ч под скоростта на изпреварвания
автомобил „Опел“ – в конкретния случай до скорост от около 72 км/ч., което
би могло да се постигне за времето от около 3,5 секунди, в който случай ще
измине разстояние от около 91,2 метра. Пресмятайки по математически път
какви биха били към този момент отстоянията на трите, участвали в
произшествието автомобили от мерната линия, с отчитане на закъснителното
движение на л.а. „Фиат“, експертите достигат до заключението, че в
хипотезата на намаляване на скоростта на л.а. „Рено“ до около 72 км/ч,
разстоянията между предните му състави и тези на л.а. „Фиат“ би била около
18,1 метра, като все още и двата автомобила биха се намирали един срещу
друг в лявата лента за движение.
Сравнявайки разстоянията между предните състави на л.а. „Рено“ и л.а.
„Опел“, с разстоянията между предните състави на л.а.“Рено“ и л.а.“Фиат“,
експертизата дава заключение, че от техническа гледна точка същите са
крайно недостатъчни за предприемане на действия от страна на л.а. „Рено“ за
прекратяване на маневрата изпреварване и прибиране в дясната лента за
движение зад л.а. „Опел“.
Направен е също така извод, че водачът на л.а. „Рено“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно
спиране в лявата лента за движение, само при условие, че л.а. „Фиат“ се е
движил без включени светлини и е запазил закъснителното движение на
21
автомобила си по начин, приет в заключението - движение със скорост от
около 50 км/ч, с последващо предприемане на действия за намаляване на
скоростта до около 16 км/ч в момента на удара с л.а. „Рено“, при прието
спирачно закъснение от около 4 м/сек.
В отговор на въпросите за причините, довели до възникване на ПТП и
възможността същото да бъде предотвратено, вещите лица излагат
становище, че навлизането на л.а.“Фиат“ в насрещна лента по платно с две
ленти за движение в едната посока, се явява технически неправилно
действие, което основно е създало предпоставките за възникване на
произшествието. Относно поведението на водача на л.а. „Рено“ – подс.А.,
експертите приемат, че в хипотезата на движение на л.а. „Фиат“ с включени
светлини, непредприемането от страна на същия на действия за аварийно
спиране в първия възможен момент на възприемане на опасността, както и
непредприемане на действия по прекратяване на маневрата изпреварване,
също се явяват причина за възникване на ПТП. Категорични са, че
извършените изчисления не предпоставят разлика в изводите по поставените
въпроси във вариантите на предприето от водача А. изпреварване при
продължително движение в лява лента и при изпреварване с начало от дясна
лента. Обсъждайки въпроса за видимостта на водача А. и възможността за
последния да възприеме движещия се в неговата лента л.а.“Фиат“ като такъв
в насрещна посока, вещите лица поставят акцент върху обстоятелството, че
характеристиките на пътя, по който е същият е осъществявал движението си –
скоростен път, с две ленти за движение в едната посока, разделени от
съседните такива, с метална еластична ограда, не предполагат необходимост
при предприетата маневра изпреварване, да се убеждава, че има насрещно
движещо се МПС или каквото и да е друго препятствие. Поради това и сочат,
че ако л.а.“Фиат“ е бил без включени светлини, преценката за посоката му на
движение би представлявала затруднение за водача, предприел изпреварване
– подс.А..
При защита на представеното писмено заключение пред съда, съставът
експерти, изготвил тройната АТЕ разяснява, че използваната от тях програма
„Аутокад“, с помощта на която са направили замервания на изминатите от
трите, участвали в произшествието автомобили разстояния, след
последователно настъпилите удари, е изключително точна, като в случая това
е предпоставило и разлика в изчислените от тях параметри на скоростта на
автомобилите, сравнено с предходните две експертизи. Изтъкват, че тези
предходни експертизи не са отчели ротационното движение на трите
автомобила, след реализирания удар за всеки един от тях. Сочат също, че
мястото на удара според тях се установява да е около три метра по-напред
спрямо посоката на движение на л.а. „Фиат“, съответно по-назад спрямо
22
посоката на движение на л.а. „Рено“, в сравнение с възприетото от другия
състав експерти. Тези показатели именно разясняват, че са обусловили и
различното им становище относно величините на скоростта на автомобилите,
а от там и разликата в останалите параметри на произшествието, които са
изчислили. Поддържат, че възприетата от тях за целите на техническия
анализ скорост на движение на л.а.“Фиат“ от 50 км/ч преди произшествието, е
изцяло на база свидетелски показания, а скоростта от 16 км/ч., с каквато
намират, че се е движил автомобилът към момента на удара, е изчислена по
математически модел. Сочат, че аналогично с предходния експертен състав,
изготвил комплексната АТЕ и СМЕ, са приели наличие на закъснително
движение на л.а. „Фиат“ към момента на удара, като са отчели закъснение от
около 4 м/сек.
Относно обективираните в писменото заключение данни за видимостта
на водача А. при предприетата от него маневра изпреварване и възможността
за преценка от последния на посоката на движение на л.а.“Фиат“, във вариант
с включени и без включени светлини /отговор на зад.13/, вещите лица
разясняват, че посочените в метри разстояния са изцяло на база личните им
възприятия във връзка с проведен от самите тях експеримент. Отново обаче
подчертават, че в конкретната пътна ситуация, характеристиките на пътя, по
който се е движил подс.А. не са предполагали за него да очаква, че л.а.
„Фиат“ се движи насрещно, а не попътно. В този смисъл сочат, че само
възприемането на автомобила на пътя не е било достатъчно, за да се оцени
същият като опасност, а е била нужна и преценка, че той се движи насрещно,
което вече е налагало и предприемането на адекватна реакция /спр. т.1, л.228-
237 от ВНОХД № 222/21г. на БАС/. От тази гледна точка и не намират
основание за корекция в изводите си относно разстоянието, от което водачът
А. е имал обективна възможност да възприеме като опасност насрещно
движещия се л.а. „Фиат“, разгледани във вариант без включени светлини и
със включени светлини, съответно и направените в тази връзка заключения за
възможността произшествието да бъде предотвратено от страна на А..
Обсъждайки представеното заключение по назначената тройна АТЕ и
разясненията на вещите лица в съдебно заседание по повод питанията на
страните, съдът направи констатация, че противоречиво разрешените от
предходните експертизи въпроси относно скоростта на движение на
участвалите в произшествието автомобили, които параметри са от
съществено значение при изследване обстановката на ПТП, отново не
намират убедителен отговор. Макар да се обосновава от експертите, че
изчислените от тях стойности на скоростта на всеки от автомобилите се
базират на максимално точното замерване на изминатите от тях разстояния
след първия и втория удар и при установяване по обективни данни – ясно
23
оставени задирни следи от кожуха на скоростната кутия на л.а. „Фиат“, че
мястото на първия удар е различно от приетото от предходния състав
експерти, то незащитено от данните по делото и по експертен път остава
становището, което се застъпва относно скоростта на движение на л.а „Фиат“
към момента на удара с л.а. „Рено“. В частност, не бе обосновано от
експертите на основата на какви данни приемат, че в определен момент от
движението на л.а. „Фиат“, същият е предприел намаляване на скоростта до
около 16 км/ч., каквато скорост се сочи, че е имал и към момента на удара, с
отчитане на спирачно закъснение от 4 м/сек. В случая, както в писменото си
заключение, така и в разясненията си пред съда, експертите изтъкват, че по
делото не са налице обективни данни, от които да се изведе скоростта на
движение на л.а.“Фиат“, поради което и като изходна база за изчисляването й
се ползват показанията на св. Д. М.. В показанията обаче на този свидетел,
дадени пред съда и в приобщените такива от досъдебното производство по
реда на чл. 281, ал.5 от НПК поради заявена от последния липса на спомен,
освен съобщената от него приблизителна скорост от 50 км/ч, с която е
преценил, че се движи л.а.“Фиат“, не се съдържат твърдения за намаляване на
скоростта от водача на автомобила „Фиат“/ спр. л.388 от НОХД № 894/20г. на
БОС, т.3, л.38 от ДП/. Подобни твърдения липсват и в показанията на
останалите свидетели, възприели движението на л.а.“Фиат“ – свидетелите М.
Ц., В.Б., Я.С. и Т.С..
На следващо място, данните, които тройната експертиза ползва в
аргументацията си относно параметрите на видимостта на водача А. пред
автомобила и съществуващата за него обективна възможност да прецени
посоката на движение на л.а.“Фиат“ /отговор на зад.13/, се сочи от самите
експерти, че са на база проведен лично от тях експеримент и замервания,
който подход, доколкото е изцяло субективен, съдът намери, че не би могъл
да гарантира достоверност на изведените резултати.
По-нататък, неубедително според съда бе защитена от експертите и
позицията им относно избора на време за реакция на водача А. t=2,0c,
отбелязано като такова, съответстващо за изключително изненадваща
ситуация /л.20 от АТЕ/, параметрите на който показател се включват в
математическите изчисления на опасната зона за спиране. Относно така
приетата стойност от 2,0 с - времето, за което водачът възприема опасността
и решава да предприеме действия, свързани с нейното предотвратяване,
вещите лица не са изложили конкретни съображения в писменото си
заключение. Обоснован отговор от тях не бе получен и при изслушването им
в съдебно заседание, въпреки поредицата от въпроси, които им бяха зададени
от представителя на частното обвинение /спр. т.1, л.233 от ВНОХД №
222/21г. на БАС/. Съдът отчете, че този важен от техническа гледна точка
24
въпрос е от значение за обхватната оценка на пътната ситуация, поради което
и с оглед недостатъчното излагане на съображения от страна на вещите лица
за причините, наложили приемането на тази стойност t=2,0c, като
съответстваща на пътните условия, при които е бил поставен водачът А.,
намери, че в тази част експертното заключение също не изпълва изискването
за обоснованост.
Горните констатации дадоха основание на съда да се усъмни в
правилността на представеното експертно заключение на тройната АТЕ,
поради което и съдебният състав прецени необходимост от назначаване на
петорна автотехническа експертиза, която освен на въпросите, поставени на
тройната АТЕ, да даде отговор и на допълнителни такива, провокирани от
анализа на ангажираните до момента становища на вещите лица относно
пътната ситуация, при която е настъпило ПТП. В частност, съдът счете, че
следва да постави нарочна задача на експертите да извършат допълнителен
оглед на приобщения като веществено доказателство по делото л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № * **** **, при който да се обследва техническото състояние
на осветителната и сигнална система на автомобила и да се даде отговор дали
към момента на ПТП същият е бил с включени светлини. Обективното и
всестранно изследване на обстоятелствата по делото съдът счете, че налага
също да се представят от вещите лица и техническите параметри на ПТП във
вариант, при който движението на л.а. „Рено Меган“ се е осъществявало с
допустимата за процесния пътен участък скорост от 90 км/ч.
Видно от представената по делото петорна АТЕ /спр. т.2, л.467-513 от
ВНОХД № 222/21г. на БАС/, изготвена от експерти в състав -
проф.дтн.инж.М. Н. С., инж. В. Ив. Т., инж. Л. Ив. М., инж.Ем. К. Ив. и
инж.П. Х. СТ., която съдът постави в основата на своите изводи по фактите,
същата установява скорост на лекия автомобил „Рено Меган“, управляван от
подс.А., непосредствено преди настъпване на произшествието – около 90,00
км/ч. При тази скорост на движение, вещите лица са изчислили дължина на
опасната зона за спиране на автомобила – около 67,44 метра. В случая, при
изчисляване на опасната зона за спиране, като време за реагиране на водача,
съставът експерти е заложил t=0,8 c, която стойност е за условия, с наличие
на „движение на транспортно средство в направление, противоположно на
разрешеното“ / л.24 от АТЕ/, както и време за задействане на спирачната
система /сработване на системата/ t=0,2 c, съответстващо за леки автомобили
/времето от момента на първоначалния контакт върху спирачния механизъм
до получаване на максимален спирачен момент в колелата/. Посочено е в
експертизата, че по делото не са налице данни, водачът на л.а. „Рено“ –
подс.А. да е предприел спиране преди удара, поради което и на основата на
констатацията, че непосредствено преди произшествието същият е застигнал
25
движещия се в дясната лента л.а. „Опел Корса“, чиято скорост е била около
70 км/ч по данни на неговия водач и около 73,01 км/ч според направените
математически пресмятания, то може да се приеме, че скоростта му е била
около 90 км/ч, в каквато насока са и сведенията, които съобщава самият А..
Основавайки се на обективните находки при огледа на местопроизшествието,
направените замервания на разстоянието, на което след удара с л.а. „Рено“ се
е придвижил л.а „Фиат“, преди преобръщането му, както и деформациите по
двата автомобила, вещите лица са посочили скорост на движение на лекия
автомобил „Фиат Пунто“ непосредствено преди настъпване на
произшествието – около 77,62 км/ч. При тази скорост на движение, вещите
лица са изчислили дължина на опасната зона за спиране на автомобила –
около 53,57 метра. Обсъждайки наличните по делото доказателствени
източници, на основата на които да е възможно извеждането на информация
за скоростта на движение на л.а. „Фиат“, съставът експерти е констатирал, че
данните в тази насока са оскъдни. Подчертал е, че при анализа на гласните
сведения следва да се отчете, че преценката на скоростта на насрещно
движещ се автомобил е по-неточна от преценката на скоростта на попътен
автомобил. Отчетено е също, че в материалите по делото няма данни за
предприето от страна на водача на л.а. „Фиат“ спиране преди удара, на
каквато обективна база и с подробно и ясно представяне на приложения
математическия модел и величините, необходими за пресмятане на скоростта,
е определена и стойността на същата – около 77,62 км/ч.
В експертизата е направен констатация, че след удара /първи по време/
двата автомобила – л.а.“Рено“ и л.а.“Фиат“ са се придвижили в посока,
обратна на първоначалната такава на движение на л.а. „Фиат“, което според
вещите лица е показател за това, че в момента на удара произведението маса
по скорост на л.а.“Рено“ е било по-голямо от това на „Фиат“. При удар с
такива характеристики, вещите лица изтъкват, че издирането на асфалта
става, след като се получат максималните деформации на двата автомобила,
като едва в този момент започва и движението н л.а. „Фиат“ назад. На
основата на горния анализ вещите лица правят извод, че по дължината на
пътното платно мястото на удара между л.а. „Рено“ и л.а. „Фиат“ е в началото
на следата от издиране на асфалта, или на около 3,50 м след мерната линия.
При определеното по оставените следи на пътя място на начален контакт
между посочените два автомобила, експертизата установява, че в този момент
предният десен край на л.а. „Фиат“ е бил в банкета. Това според вещите лица
налага извод, че водачът на л.а. „Фиат“ – пострадалата Й.а е отклонила
автомобила надясно, с цел избягване на удара с л.а. „Рено“. Отчитайки
обясненията, дадени от подс.А., в които същият не твърди да е предприел
отклоняване на управлявания от него автомобил надясно за избягване на
26
удара с л.а. „Фиат“, както и на основата на установеното място на начален
контакт между двата автомобила, а именно в близост до левия край на
пътното платно, експертите заключават, че в момента на удара с ла.а „Фиат“
надлъжната ос на „Рено“ е била успоредна на пътя.
Анализирайки в подробен план наличните по делото данни касателно
движението на третия участник в ПТП – л.а. „Опел Корса“, както и на база
проведените технически изследвания, вещите лица са направили извод, че
скоростта на този автомобил, непосредствено преди водачът му да
предприеме спиране /възприемайки опасността на пътя/ е била около 73,01
км/ч, със съответна дължина на опасната зона за спиране – около 52,68 м.
Мястото на удара между л.а.“Рено“ и л.а.“Опел“ по дължината на
пътното платно експертизата е определила на разстояние 14,12 м след
мерната линия, като дясната му страна е била на 0,80 м вляво от десния край
на пътното платно. По ширината на пътното платно мястото на удара е на
около 2,03 м вляво от десния край на пътното платно.
Разглеждайки въпроса за възможността да се предотврати
произшествието от страна на участниците в него, експертизата е достигнала
до следните заключения:
В момента, когато в процеса на изпреварване предната част на
л.а.“Рено“ е била изравнена със задната част на л.а. „Опел“, разстоянието
между л.а. „Рено“ /осъществяващ изпреварването/ и движещия се срещу него
в лявата лента л.а. „Фиат“ е била около 150,38 метра. От такова разстояние по
данни от експертизата водачът на л.а. „Рено“ – подс.А. е могъл да установи,
че л.а. „Фиат“ се движи срещу него, независимо от това дали са били
включени или не късите светлини на фаровете му, съответно и да го оцени
като опасност на пътя. На основата на направените замервания на
разстоянията между автомобилите, взаимното им разположение и скоростта
им на движение, цифровото и графично изражение на които параметри
вещите лица са представили в писменото заключение /т.3.8, т.3.9, т.3.10 и
т.3.11 от АТЕ/ същите са достигнали до извод, че в този момент водачът на
л.а. „Рено“ – подс.А. е имал техническа възможност да намали скоростта и да
се прибере в дясната лента зад л.а. „Опел“ /разстоянието към този момент на
л.а. „Рено“ от мястото на удара е било 80,75 м – т.3.9 от АТЕ/. Същото
експертите приемат, че А. е могъл да направи и от момента на изравняване на
предната част на управлявания от него автомобил „Рено“ с предната част на
л.а „Опел“, към който момент той се е намирал на разстояние от мястото на
удара – 61,00м, а разстоянието между л.а „Рено“ и л.а. „Фиат“ е било около
113,60 м – т.3.10 от АТЕ/. За водача А. обаче не е съществувала възможност
да се прибере в дясната лента пред л.а. „Опел“, без контакт с движещия се
насрещно л.а. „Фиат“, или казано по друг начин същият не е имал възможност
27
да довърши маневрата изпреварване, без да последва удар с л.а.“Фиат“ /т.3.15
от АТЕ/.
Възприето е от състава експерти, че данните по делото не разкриват
пътна ситуация, при която предприетото от страна на водача на л.а. „Рено“ –
подс.А. изпреварване на л.а. „Опел“ да е с излизане от дясната лента, а сочат,
че същият се е движил постоянно в лява лента от един по-ранен момент,
когато е изпреварил камион със сено. Поради това и като съобразява
обясненията на подс. А. и показанията на свидетелите, които също не
допускат разглеждане на друг вариант, експертизата приема именно
изпреварване при движение от лява лента. С оглед на конкретно поставената
задача за разглеждане и анализ на пътната ситуация във вариант, в който при
предприемане на маневрата изпреварване на л.а. „Опел Корса“, водачът А. се
е намирал в дясната лента и вариант на изпреварване при движение в лява
лента, вещите лица отбелязват, че когато предният край на л.а. „Рено“ е бил
изравнен със задания край на л.а. „Опел“ /което може да се приеме за
започнато изпреварване/, разстоянието между л.а. „Рено“ и движещия се
срещу него л.а. „Фиат“ е било около 150,38 метра. Посочено е също, че от
материалите по делото не може да се определи точно в кой момент л.а.
„Рено“ е преминал в лява лента, изпреварвайки камиона със сено, като по
твърдение на самия подсъдим към този момент автомобилът е бил на
значително разстояние от мястото на произшествието – над 300 метра.
Застъпено е становище от експертите, че водачът на л.а. „Рено“ – А. е
имал обективна възможност да възприеме л.а. „Фиат“ в лявата лента от
разстояние не по-малко от 150 метра – средната стойност на посочените в
показанията на свидетелите М. и С. разстояния, от които те са възприели
насрещното движение на този автомобил. Към този момент според вещите
лица водачът А. е могъл да направи преценка за посоката на движение на
л.а.“Фиат“, независимо дали последният е бил с включени или без включени
светлини.
Във връзка с конкретно поставената на експертите задача да обследват
техническото състояние на осветителната и сигнална система на л.а. „Фиат“ и
да дадат отговор дали към момента на ПТП е бил с включени светлини,
същите са направили констатация, че по установеното при огледа състояние
на фаровете , а именно без запазени здрави крушки, не могат да определят
дали светлините са били включени. От положението на блокирания от
деформациите лост за превключване на светлините на фаровете обаче,
експертите са установили, че по време на произшествието са били включени
или габаритните светлини, или късите светлини на фаровете.
В изводите си относно причините за настъпване на ПТП, вещите лица
са възприели, че основна такава от техническа гледна точка е неправилното
28
навлизане на л.а. „Фиат Пунто“ в платното за насрещно движение, с
пренебрегване от страна на водача му – пострадалата Й.а, на два различни
пътни знака, забраняващи навлизането в пътното платно или пътна лента за
насрещно движение, създавайки по този начин опасна ситуация на пътното
платно. Автомобилът се сочи, че е продължил движението си в насрещното
платно в продължение на 1705 метра до мястото на удара с л.а „Рено“,
въпреки ясните индикации, че е неправилно – движение в съседното отдясно
платно на автомобили само попътно на „Фиат“-а в посока гр.Б., а в платното,
в което се движи – насрещно движещи се автомобили.
Като причина за възникване на процесното ПТП са изведени и
действията на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“ – подс.А. –
несвоевременно възприемане на движещия се срещу него л.а. „Фиат“ като
опасност на пътя и непредприето от последния спиране или отклоняване на
автомобила надясно, с цел избягване на удара.
В експертизата е отразено, че предвид изчислената сумарна дължина на
опасните зони за спиране на л.а.“Рено“ и л.а.“Фиат“ от 121, 01 метра и
разстоянието – не по-малко от 150 метра, от което се установява, че водачите
на л.а. „Рено“ и л.а.“Фиат“ са могли да се възприемат, следва извод, че двата
автомобила са могли да избегнат удара, ако предприемат своевременно
екстрено спиране.
При изслушване на вещите лица в съдебно заседание, същите
потвърждават писменото си заключение. Внасят няколко корекции поради
допуснати технически грешки в резултат на копиране на данни, за които
сочат, че не променя изводите по експертизата. Поддържат, че изготвеното от
тях експертно заключение се основава на всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства, включително обясненията на
подсъдимия А., дадени в хода на ДП, пред първата инстанция и пред
въззивния съд, при снемането на които експертния състав присъства в
съдената зала.
Според разясненията, дадени от вещите лица, пресмятанията, които са
извършили установяват, че ако л.а. „Рено Меган Сценик“ се е движил
известно време в дясната лента зад „Опел Корса“, предприемайки
изпреварване, той е имал същата възможност да възприеме лекия автомобил
„Фиат Пунто“, както и при движение в лявата лента. Анализът на изведените
по математически път параметри на ПТП според вещите лица напълно
потвърждава заключението, че водачът А. не е имал пречка да възприеме л.а.
„Фиат“, независимо дали е предприел изпреварване от дясна лента или при
продължително движение в лява лента. В случай, че последният не е видял
движещия се срещу него автомобил на пострадалите, то това експертите
считат, че е по причини от субективен характер, които те не могат да
29
установят и посочат. Категорични са предвид техническите показатели, които
са извели при пресмятанията, че ако подс.А. своевременно е видял „Фиат
Пунто“, като уточняват, че под своевременно разбират, когато е бил на
равнището на задната част на „Опел Корса“, към който момент самият той
съобщава, че е възприел л.а. „Фиат Пунто“, то за него е съществувала
техническа възможност да се прибере зад л.а. „Опел Корса“, независимо от
предприетото от водача му екстрено спиране, тъй като това е станало малко
по-късно. Относно възможността на подсъдимия да довърши изпреварването
на „Опел Корса“ и да се прибере в дясната лента пред него, експертите
потвърждават, че в този случай не може да се приеме с категоричност
избягване на удара с л.а. „Фиат“, поради което и в заключението си са
възприели отсъствие на такава техническа възможност.
Поясняват, че в преценката си относно мястото на удара между л.а
„Рено Сценик“ и л.а. „Фиат Пунто“, са се основали на ясно оставена на пътя
следа от издълбаване на асфалта, със следваща я тъмна следа, която по
снимките може да се приеме, че вероятно е от някаква експлоатационна
течност – масло или друга течност, явяващи се типичен признак за мястото на
удара. От формата на деформациите по предните части на л.а. „Рено“ и л.а
„Фиат Пунто“, с достатъчна за такава експертиза точност изтъкват, че се
определя какво е било взаимното разположение на двата автомобила в
момента на удара, като в случая се установява, че предното дясно колело на
л.а.„Фиат Пунто“ е било в банкета, което приемат като признак, че водачът на
л.а. „Фиат Пунто“ се е опитал да се отклони надясно, за да избегне удара.
Положението на л.а. „Рено“ в изследваната обстановка според тях показва, че
неговата ос е била приблизително в този момент успоредна на оста на пътното
платно. Тези обективни находки сочат, че са в съответствие и с обясненията
на водача А., в които липсват данни да е предприемал някаква маневра за
отклоняване на автомобила в една или друга посока. Разясняват също в
подробен план, че по следи върху пътното платно е определено и мястото на
втория удар - между л.а.„Рено“ и л.а. „Опел Корса“. Категорични са в
становището си, че за възприетите от тях крайни изводи е без значение дали
след изпреварването на камиона, водачът на л.а. „Рено“ се е върнал в дясна
лента или е продължил движението си в лявата лента. В тази насока изтъкват,
че за да отговорят на поставената им нарочна задача, са изследвали и двата
варианта на предприето изпреварване, като направените изчисления са
обосновали същите резултати и заключения.
Подробни разяснения вещите лица дават и за подхода, използван от тях
при изчисляване на скоростта на автомобилите, участвали в ПТП, който
търпи различие от приложения такъв от предходните експертизи.
Обосновавайки своето заключението, изтъкват, че експертни състави,
30
изготвили допълнителната комплексна АТЕ и СМЕ и тройната АТЕ са
приели, че величината, която следва да се включи в пресмятанията
посредством система от уравнения, за да се изведе ситуацията на
произшествието, е величината на скоростта на л.а. „Фиат Пунто“. В случая
предходните експертизи са се основали на показания на свидетел, посочил, че
л.а „Фиат“ се е движил със скорост около 50 км/ч, които обаче те намират, че
не са достатъчни, за да се приемат за известен показател в пресмятанията,
още повече, че по делото са налице свидетелки показания, които носят по
убедителни сведения за скоростта, с която се е движил л.а. „Рено“. Цитирайки
тези показания, вещите лица сочат, че същите съответстват на изчисленията,
които са направили относно скоростта на движение на л.а. „Опел“ – около 73
км/ч., а също съвпадат и с данните, които подс.А. съобщава за скоростта, с
която е управлявал л.а. „Рено“ и бавното му приближаване на л.а. „Опел“.
Поради това и са възприели за обосновано да приемат в изчисленията си
скоростта не на л.а. „Фиат Пунто“, а на л.а.„Рено“ и на тази основа са
достигнали до резултата, отразен експертизата, а именно - скорост на „Фиат
Пунто“ - 77 км/ч., която съответства на заявеното от свидетел по делото, че
този автомобил не се е движил бързо /показания на св. В.Б./. Подчертават, че
скоростта на насрещно движещ се автомобил се оценява от свидетелите
много по-неточно, отколкото скоростта на попътния автомобил по множество
причини.
Във връзка с приетата от вещите лица величина на скоростта на л.а
„Фиат Пунто“ същите допълват, че при определяне на добавката на скоростта,
дължаща се на спирачните следи, оставени от л.а „Опел“ при екстреното му
спиране и от предни и от задни гуми, е необходимо от тяхната дължина да
бъде извадена базата на автомобила, която е 2,50 метра, а това не е било
направено от предходните експертизи. В случая, именно при изваждане на
дължината от 2,50 метра /базата на л.а „Опел“/ по изчислителен път са
достигнали до заключение, че скоростта на л.а. „Опел“ е по-ниска от приетата
такава в другите експертизи, а именно – 73,01 км/ч. Дистанцират се от
становището на предходните експертни състави относно приетото намаляване
на скоростта на л.а. „Фиат“ преди удара с л.а. „Рено“. Убедено поддържат, че
в ситуацията, в която е попаднал л.а. „Фиат“, колкото и опитен да е бил
водачът му, е изключено той да е предприеме друг начин на спиране, освен
екстрено. В такъв случай обаче сочат, че задължително гумите му е трябвало
да оставят следи, каквито се установява, че е оставил л.а. „Опел Корса“.
Предвид, че подобни следи не са намерени, то това според експертите
означава, че водачът на „Фиат Пунто“ не е предприел никакво спиране и не е
възможно скоростта му да е била 16 или 24 км/ч., както са приели другите
експерти. Позовавайки се на опита си в експертната практика, вещите лица
31
изключват възможността л.а. „Фиат Пунто“ да е предприел плавно спиране,
за да достигне скорост по-ниска от тази, която са изчислили.
Разяснявайки по какви съображения са приели, като време за реакция в
изчисленията си t = 0,8 c, експертите уточняват на първо място, че това е
време, което е необходимо за водача да възприеме опасността, като то
включва и преместването на крака му от педала на газта към педала на
спирачката, но не и натискане на педала на спирачката. Времето от 0.8
секунди сочат, че е изведено на база данните от статистическите изследвания
на Института по безопасността на движението в Москва, които се основават
на многобройни експерименти и за всяко време е описана типична ситуация.
Изборът им на време за реакция от 0.8 секунди поддържат, че се отнася за
типична ситуация, която съответства на ситуацията, която се разглежда в
експертизата и няма основание да се отклоняват от тази стойност.
Изразявайки становище, че приетото от тях време на реагиране е в
съответствие с конкретните пътни условия, експертите изтъкват, че
приемането най-често на време от около една секунда, не е добра практика за
експертизите. На въпрос на защитата дали в ситуация на внезапност, времето
за реакция следва да се завиши, вещите лица поясняват, че в повечето случай
опасните ситуации на пътя възникват внезапно, и те не се очакват от
водачите. В противен случай, ако опасността е очаквана и движението не
предоставя някаква внезапност – то не би следвало да се достигне до
произшествие, освен в особени случай, когато например водачът е употребил
много алкохол. По повод следващо питане на защитата, отнасящо се до
необходимостта от завишаване на времето за реакция на водача при
непредвидима пътна ситуация, експертите ясно заявяват, че извършеният от
тях анализ и пресмятания са съобразени с конкретните характеристики на
пътната обстановка, в частност, отчетено е, че произшествието е станало
извън населено място и при еднопосочно движение /спр. т.2, л.560-566 от
ВНОХД № 222/21г. на БАС/.
Горните становища на вещите лица по въпросите, включени в
предметния обхват на експертното им задание, с оглед на тяхното
компетентно, ясно и изчерпателно представяне, съдът намери, че способстват
цялостното изясняване на обстоятелствата по делото, поради което и на
основата именно на същите счете, че следва да изгради изводите си по
фактите на процесния казус.
Кредитирайки изцяло заключението по петорната АТЕ, въззивният съд
отчете не само професионалния подход и дълбочината на експертни
познания, демонстрирани от страна на вещите лица в тяхната аналитична
дейност и при провеждане на автотехническото изследване, но и се основа на
констатацията, че обективираните в него изводи кореспондират напълно с
32
доказателствената наличност по делото. Изчисленията, които експертите са
извършили във връзка с определяне скоростта на процесните автомобили
преди и към момента на настъпване на удара с всеки от тях, са базирани на
коректен анализ и съпоставка на съществуващите по делото данни за
движението на тези автомобили – обективните находки, фиксирани в
протоколите за оглед на местопроизшествието и участващите в
произшествието автомобили, както и съобщеното от разпитаните по делото
очевидци на произшествието – свидетелите Б., М., Ц. и С., включително и от
участниците в него - св.С. и подс.А., като убедително също така е защитена и
позицията им относно избора на техническите показатели като време за
реакция, време за сработване на спирачната уредба, време за нарастване на
спирачното закъснение и т.н., които участват в математическите формули за
определяне на опасната зона за спиране. В случая, приетите от вещите лица
стойности, значими за резултатите от пресмятанията, с оглед на дадените от
тях в тази насока разяснения, са в максимална степен съвпадащи с условията,
при които е възникнало ПТП, вида и характеристиките на автомобилите,
участвали в ПТП. Поради това и макар защитата да повдига спор касателно
приетия от експертите показател „време за реакция на водача“ t = 0,8 c, съдът
намира, че обосноваността и правилността на експертните изводи не могат да
бъдат поставени под съмнение. Тук е мястото да се отбележи, че независимо
от ангажираните различни позиции на всеки от съставите вещи лица,
изготвили назначените по делото общо четири автотехнически експертизи
относно параметрите на скоростта на автомобилите, участвали в пътния
инцидент, то в крайните си заключения, направени на база резултатите от
извършените технически изследвания, същите са еднозначни в становището
си, че при възникналата ситуация на пътя, водачът на л.а. „Рено Меган
Сценик“ – подс.А. е имал техническата възможност да прекрати маневрата
изпреварване, чрез намаляване на скоростта си на движение и връщане в
дясна лента зад л.а. „Опел Корса“, като по този начин същият е могъл да
предотврати настъпването на удара с л.а. „Фиат Пунто“, съответно и
последвалият удар с л.а. „Опел Корса“. Единственото условие, което тройната
АТЕ поставя в разглеждания вариант на предотвратимост на ПТП е,
движещият се насрещно л.а. „Фиат Пунто“ да е бил с включени светлини. В
случая обаче, спорният въпрос, отнасящ се до състоянието на осветителната
уредба на лекия автомобил към момента на ПТП съдът счита, че намира
своето убедително разрешение в резултатите от допълнително извършения
оглед на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № * **** ** /възложен на петорната АТЕ/,
разкриващи позицията, в която лостът за включване на светлините е бил
блокиран при удара на този автомобил в л.а. „Рено“. Констатирайки, че
лостът за включване на светлините е блокиран в положение, съответстващо
на включени габаритни светлини, при изследване на деформациите на волана
33
на автомобила и механизмът на тяхното получаване, вещите лица по
петорната АТЕ са достигнали до заключение, че по време на произшествието
са били включени или габаритните светлини, или късите светлини на
фаровете на л.а. „Фиат“ /т.3.12 от АТЕ/. При така изведените резултати следва
извод, че становището на тройната АТЕ по въпроса за съществуването на
техническа възможност от страна на водача на л.а. „Рено“ – подс.А. да
предотврати произшествието, чрез намаляване на скоростта и връщане в
дясна лента зад л.а. „Опел“, е изцяло в съответствие с приетото и от
останалите експертни състави.
Противоречие между експертните позиции не е налице и по отношение
на изведените технически възможности за предотвратяване на ПТП, чрез
предприемане от страна на двамата водачи – подс.А. и пострадалата Й.а на
аварийно спиране в момента, когато за пръв път са имали директна видимост
един към друг.
Разминаване в изводите на различните състави вещи лица не се отчита и
във връзка с изследване на въпроса за предприетите от страна на водача на
л.а. „Рено“ – подс.А. действие от гледна точка на необходимостта от
предотвратяване на ПТП, като еднозначно се приема на основата както на
обективни данни /фиксираните в огледния протокол находки/, така и по
свидетелски показания, че последният не е предприел аварийно спиране,
съответно ударът между управлявания от него автомобил и този на
пострадалите е настъпил при скоростта, с която същият го е управлявал и
преди сблъсъка.
Видно е по-нататък, че с изключение на тройната АТЕ, останалите три
експертни състава са еднозначни и в становището си, че като водач на л.а.
„Рено“, подс.А. е имал техническа възможност също да отклони незначително
автомобила си надясно, за да се размине с неправомерно движещият се
л.а.“Фиат Пунто“, като по този начин за него отново е съществувала
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
На следващо място, анализът и съпоставката на заключенията на
експертите по четирите автотехнически експертизи показва, че по въпроса
дали подс.А. е имал обективна възможност да възприеме л.а.“Фиат Пунто“
като насрещно движещ се на такова разстояние, което да позволи избягване
на произшествието, единствено тройната АТЕ дава становището си под
условие, а именно в зависимост от това дали л.а. „Фиат“ се е движил с
включени светлини или без включени светлини. В останалите три експертни
заключения състоянието на светлинната уредба на л.а. „Фиат“ не е поставено
като значимо такова в преценката за техническите параметри, при които е
било възможно предотвратяване на произшествието от страна на водача А..
Действително, назначените в хода на ДП еднолична АТЕ и допълнителната
34
АТЕ и СМЕ не са имали поставена задача да разглеждат въпроса за
видимостта на водача А. във вариант, в който л.а. „Фиат Пунто“ се е движил с
включени светлини и във вариант без включени светлини. Този въпрос, както
вече бе отбелязано по-горе, въззивният съд счете, че следва да изясни,
основавайки се на съображенията, застъпени в акта на първата инстанция,
относно обективната невъзможност на подс.А. да възприеме л.а. „Фиат“ като
опасност за пътя предвид отсъствието на данни този автомобил да се е
движил с включени светлини. Констатирайки при собствена проверка на
доказателствените източници по делото, че сред тях не фигурират такива,
които да носят сведения за състоянието на светлинната уредба на л.а. „Фиат“
към момента на произшествието, въззивният съд възложи изясняването на
обстоятелствата в тази насока първоначално на тройната АТЕ, а впоследствие
и на петорната АТЕ. Инициирано бе от съда и допълнително изслушване на
свидетелите, възприели движението на л.а.“Фиат“, при което обаче не се
разкриха нови данни, извън събраните такива вече по делото.
Въпросът дали към момента на ПТП л.а. „Фиат“ е бил с включени
светлини или не, съдът намери за изяснен на основата на изготвената по
делото петорна АТЕ, на която бе поставена нарочна задача да обследва
техническото състояние на светлинната и звукова системи на л.а. „Фиат“.
Заключението на експертите, че по време на произшествието л.а. „Фиат“ е бил
или с включени габаритни светлини, или с къси светлини на фаровете, е
видно, че не е с хипотетичен характер, а се основава на конкретните находки
при огледа на светлинната система на автомобила, поради което и за съда не
съществува съмнение в неговата обективност и достоверност. В случая
фактът, че никой от разпитаните по делото свидетели, не е съобщил дали
л.а.“Фиат“ се е движил с включени светлини, не може да предпостави
отрицателен извод в тази насока, какъвто именно е направил
първостепенният съд. В този смисъл и аргументацията, с която ОС-Б. е
обосновал заключението си, че л.а. „Фиат“ се е движил без включени
светлини и това в допълнителна степен е препятствало подсъдимия в
преценката за насрещната му посока на движение, не може да се приеме за
правилна.
Разпитани пред въззивния съд, свидетелите В.Б. и Т.С. - пътници в
автомобилите, движили се попътно на автомобила, управляван от подс.А.,
които са могли да възприемат движението на л.а. „Фиат“, ясно съобщават, че
нямат спомен дали същият е бил с включени светлини или не / спр. т.2, л.450-
452 от ВНОХД № 222/21г. на БАС/. Същите обаче, еднозначно с всички
останали свидетели по делото, за които се установява да са били участници в
движението, преминаващи пътния участък в района на който е възникнало
ПТП, са категорични, че времето е било слънчево и ясно, с отлична видимост,
35
които условия са позволявали възприемането на този автомобил като такъв,
движещ се в срещуположна посока. Макар при разпита на св. Т.С. пред съда
същата да е колеблива в спомените си относно обстановката на ПТП поради
силният стрес, който твърди, че е изживяла, то е видно от показанията й,
дадени в хода на ДП /приобщени към доказателствената съвкупност/, че тя
също е възприела насрещното движение на л.а.“Фиат“, като е описала
наличието на много добра видимост на пътя /спр. т.1, л.61 от ДП/. Св. В.Б. от
своя страна убедително съобщава, че движещият се в срещуположна посока
л.а. „Фиат“, е бил ясно видим за нея на около 500 метра, без значение дали е
бил с включени светлини или не, на което обстоятелство тя не е отдала
внимание. Уточнявайки, че е правоспособен водач на МПС, св. Б. изтъква, че
макар в случая да е била само пътник в управлявания от св.Я.С. автомобил
„Опел Корса“, то в наблюденията си на пътната обстановка може да направи
адекватна преценка за движението на останалите участници на пътя, какъвто
е бил и л.а. „Фиат Пунто“. Още повече, както твърди самата тя, че видимостта
в процесния участък от пътя е била „прекрасна“.
Представените от тези две свидетелки данни относно видимостта в
района на пътния участък съответстват на изнесените такива и от двамата
водачи на автомобилите, които са се движили попътно на лекия автомобил,
управляван от подс.А. – водачът на л.а. „Опел Корса“ – свидетелят Я.С. и
водачът на л.а. „Опел Вектра“ – свидетелят Д. М.. Първият от тях – св.С., не е
бил изслушан непосредствено от първата инстанция /поради
неустановяването му на обявения адрес по местоживеене/, като със съгласието
на страните, неговите показания от досъдебното производство са приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от
НПК / спр. т.1, л.31 от ДП/. Въпреки положените процесуални усилия,
въззивната инстанция също не успя да осигури явяването на св.С. за
изслушването му в съдебно заседание предвид, че същият по данни от
изисканите справки от ОД-МВР-Б. и по сведения на неговата дъщеря се
установи, че е напуснал пределите на страната и завръщането му не обвързано
с конкретна дата. В случая обаче, съдът счита, че невъзможността този
свидетел да бъде изслушан от двата съдебни състава, не води до дефицит на
доказателства, тъй като показанията, които същият е дал в хода на
досъдебното производство, с оглед на подробното и ясно изложение в тях, се
явяват пълноценен източник на информация относно обстановката на ПТП.
Необходимостта от непосредствен разпит на св.С., въззивният съд прецени
единствено с оглед изясняване на обстоятелството дали л.а. „Фиат“ се е
движил с включени светлини или не /питания в каквато насока очевидно не
са били отправяни към него и към останалите свидетели при разпита им в
хода на ДП/. След като обаче на този въпрос бе получен отговор по експертен
36
път, съдът счете, че няма друго основание да продължава с опитите си да
осигури свидетеля за разпит в съдебно заседание.
Обсъждайки показанията на св.С., както и тези, дадени от св. М. /пред
съда и приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК от ДП – т.3,
л.38 от ДП, л.388 от НОХД/, въззивният съд отчете, че същите са
последователни в пресъздаването на фактите и обстоятелствата, възприети от
тях в динамиката на развитие на пътната обстановка, като не се установява да
са налице противоречия помежду им, а също и при съпоставката им с
показанията на пътувалите в техните автомобили лица – свидетелите Б. и С..
В случая, липсата на еднозначност в съобщените от тях отстояния в метри, на
които последните твърдят, че са възприели приближаването на л.а. „Фиат“
/св. С. – на около 200 метра, св. Б. – на около 500 метра, св. М. – на около 100-
150 метра/ е обяснима с индивидуалните възприятия на всеки и субективната
възможност за правилна преценка на подобни пространствени категории.
Тази разлика обаче в способността на всеки човек да оцени и пресъздаде
пространствените измерения, се установява, че не е пренебрегната от състава
експерти, изготвил петорната АТЕ, който, след анализ на наличните данни, е
приел, че водачът на л.а. „Рено“ – подс.А. е могъл да възприеме л.а. „Фиат“
като насрещно движещ се в лявата лента от разстояние не по-малко от 150
метра – стойност, съответстваща на средната такава на разстоянията,
посочени от водачите С. и М. /т.3.13 от АТЕ/. Впрочем, посоченото от
експертите разстояние от около 150 метра, от което същите приемат, че А.
обективно е имал възможност да възприеме и оцени л.а. „Фиат“ като опасност
за движението, се явява съответно такова в своята приблизителна стойност на
разстоянието от 150, 38 метра, изчислено в експертизата като съществуващо
между л.а. „Рено“ и л.а „Фиат“ към момента, в който предната част на л.а.
„Рено“ е била изравнена със задната част на изпреварвания от него л.а. „Опел
Корса“. В този смисъл и като се има предвид, че в своите обяснения от
15.05.20г. в хода на ДП /спр. т.3, л.155-156 от ДП/, както и в обясненията си
пред въззивния съд /спр. т.2, л.557-560 от ВНОХД № 222/21г. на БАС/
подс.А. поддържа, че е могъл да възприеме насрещно движещия се л.а.
„Фиат“, когато е бил почти изравнен с изпреварвания л.а. „Опел Корса“, то
следва извод, че представеният от вещите лица пространствено-времеви
анализ на движението на автомобилите, участници в произшествието
кореспондира с пресъздадените от тримата водачи на МПС конкретни
фактически обстоятелства за тяхното придвижване на пътя и реакциите им в
процеса на изменение на пътната обстановка. Тази констатация без съмнение
стои в полза на извода, че заключението на петорната експертиза представя
прецизен анализ и обективно извършено техническо изследване на
процесната транспортна ситуация.
37
Обсъждайки по-нататък обясненията на подс.А. от гледна точка на
застъпените в тях твърдения на последния относно механизма на протичане
на произшествието и личното му поведение на пътя, в отличие от първата
инстанция, въззивният съд намери, че същите не следва да бъдат кредитирани
в тяхната цялост, а само частично по отношение на точно определени факти и
обстоятелства, които се явяват подкрепени такива и от останалите
доказателства и експертни заключения, и допринасят за изясняването на
обективната истина по делото.
Давайки безрезервно доверие на обясненията на подс.А., включително
по отношение на поддържаното твърдение, че при възникналата критична
ситуация не е разполагал с техническа възможност да избегне настъпването
на ПТП, окръжният съд очевидно е пренебрегнал високата степен на
заинтересованост на последния от изхода на делото, липсата му на
задължение да говори истината и да прави признание за своята вина, като не е
отчел също и несъответствието между конкретно изтъкнати от него
обстоятелства и заключенията на автотехническите експертизи.
Във връзка с анализа на обясненията на подс.А. следва да се отбележи
на първо място, че такива последният е давал на няколко пъти в хода на
досъдебното производство - на 26.02.2019г. /спр. т.3, л.25 ДП/; на 29.01.2020г.
/спр. т.3, л.139 ДП/; на 15.05.2020г. /спр. т.3, л.155 ДП/, от които негови
обяснения, при изслушването му в съдебното заседание на 27.04.2021г.
първата инстанция е преценила, че в хипотезата на чл.279, ал.3 вр. ал.1, т.3 и
т.4 от НПК следва да приобщи само тези от 26.02.2019г. / спр.л.393-гръб от
НОХД № 894/20г. на БОС/. При проведения разпит на подс.А. пред въззивния
съд, на основание констатирани противоречия по отношение на заявените от
последния факти, отнасящи си до механизма, по който е предприел
изпреварване на движещия се в дясна лента л.а. „Опел Корса“, съдебният
състав намери, че са налице условията на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК,
по който ред приобщи към доказателствената съвкупност и обясненията,
дадени от подсъдимия в хода на ДП на 29.01.2020г. и на 15.05.2020г.
Обсъждайки обясненията на подс.А. и при съпоставката им с
останалите, налични по делото данни - обективните находки, закрепени в
протоколите за оглед на местопроизшествие и участвалите в произшествието
автомобили ведно с фотосите към тях, данните от свидетелските показания и
резултатите от експертния анализ на петорната автотехническа експертиза,
съдът счете, че същите се явяват достоверни такива по отношение на
твърденията му с каква скорост е управлявал автомобила преди и към
момента на ПТП, към кой момент е възприел движение в собствената си
лента на л.а. „Фиат“ и как е реагирал на възникналата опасност. В тази им
част обясненията на подсъдимия, дадени на различните етапи от развитието
38
на наказателния процес, са последователни и безпротиворечиви. Същият
поддържа, че е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 90 км/ч, с
каквато именно скорост е предприел и изпреварване на л.а. „Опел Корса“,
като при „почти постигнато изравняване“ на последния, е възприел движещия
се насрещно в лява лента л.а. „Фиат Пунто“, към който момент, макар да е
анализирал възможностите за преодоляване на критичната ситуация, не е
предприел никакви ефективни действия за избягване на сблъсъка с него.
Заявените в горната насока факти от подсъдимия, имащи своята значимост в
изследването на въпроса за съществуващата при него обективна възможност
да предотврати настъпването на ПТП, напълно се препокриват с
изчисленията, направени от автоекспертите по петорната АТЕ, на основата на
които същите дават заключение за скоростта на движение на л.а. „Рено“,
началният момент, от който вторият участник - л.а. „Фиат“ е станал
обективно видим за водача А. като опасност на пътя и техническите
възможности, с които последният е разполагал към този момент за избягване
на произшествието. Достигайки до извод, че управляваният от А. л.а. „Рено“
се е движил с около 90 км/ч, вещите лица установяват също по математически
път, че когато в процеса на изпреварване предната част на автомобила е била
изравнена със задната част на л.а. „Опел“, разстоянието между л.а. „Рено“ и
движещия се срещу него в лявата лента л.а. „Фиат“ е била около 150,38 метра.
От такова разстояние по данни от експертизата водачът на л.а. „Рено“ –
подс.А. е могъл да установи, че л.а. „Фиат“ се движи срещу него, независимо
от това дали са били включени или не късите светлини на фаровете му,
съответно и да го оцени като опасност на пътя. Констатирано е също от
експертите, че водачът А. не е предприел аварийно спиране, нито
отклоняване на автомобила надясно /с цел безопасно разминаване с насрещно
движещия се л.а. „Фиат“/, като ударът между управлявания от него
автомобил и този на пострадалите е настъпил при скоростта, с която същият
го е управлявал и преди сблъсъка.
Що се отнася до твърдението на подсъдимия, че поради изненадващото
поведение на водача на л.а. „Фиат“ – пострадалата Й.а и внезапността на
възникналата за него заплаха на пътя, е бил в обективна невъзможност да
предотврати произшествието, на което негово изявление първата инстанция е
дала вяра, то доколкото експертният анализ на пътната обстановка не
потвърждава версията му да е бил поставен в ситуация не невъзможност да
прекрати маневрата изпреварване и да се прибере в дясна лента зад л.а.
„Опел“, преодолявайки по този начин риска от сблъсък с движещия се
насрещно л.а. „Фиат“, съдът прие, че не следва да кредитира обясненията на
А. в тази им част. Не може да има съмнение, че навлизането на л.а. „Фиат“ в
платното за насрещно движение, е неправомерно такова, като същото е
39
създало сериозна опасност за водачите на движещите се в това платно
автомобили, сред които и подс.А.. Безспорно е също така, с оглед
характеристиките на пътя, по който подсъдимият е осъществявал движението
си – платно с две ленти за движение в едната посока, че при предприемане на
маневра изпреварване, същият не би могъл да има очакване за насрещно
движещо се МПС. В случая обаче, появилата се опасност на пътя –
насрещното движение на л.а. „Фиат“, по данни от петорната АТЕ, е станала
обективно видима за подсъдимия, когато двата автомобила са се намирали на
разстояние от около 150 метра. Това разстояние по данни от експертизата,
като съответстващо на момента на настигане на л.а. „Опел“ при неговото
изпреварване, е позволявало на подсъдимия, при задействане от негова страна
на спирачната система на управлявания автомобил „Рено“ и намаляване на
скоростта, да се прибере в дясната лента зад л.а. „Опел“, предотвратявайки по
този начин челния сблъсък с л.а. „Фиат“. С подобна възможност според
експертите подсъдимият е разполагал и в един малко по-късен момент, а
именно: от момента на изравняване на предната част на управлявания от него
автомобил „Рено“ с предната част на л.а „Опел“. Пресъздавайки случилото се
на инкриминираната дата, подсъдимият потвърждава в обясненията си, че не
е предприел намаляване на скоростта, каквото основно задължение предписва
нормата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, а е продължил движението си
направо, което само по себе си ясно сочи не на липса на техническа
възможност да предотврати ПТП, а на неправилната му преценка на пътната
ситуация. Ето защо и не може да се даде вяра на твърденията му, че е бил
поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредните последици.
По-нататък, проследявайки съдържащите се в обясненията на подс.А.
фактически твърдения относно подхода му в предприетото изпреварване на
л.а. „Опел“, съдът установи, че същият е крайно непоследователен в
описанието, което дава на поведението си на пътя при вземане на решение да
осъществи изпреварване на движещия се в дясна лента пред него л.а. „Опел
Корса“. Поддържайки твърдение, че след излизане от кръговото кръстовище
на изхода на гр.Б., е достигнал камион със сено, който е изпреварил около
бензиностанция „Ромпетрол“, в обясненията си на ДП от 26.02.2019г./ спр.
т.3, л.25-27 от ДП/, както и в дадените такива пред първата инстанция / спр.
л.392 от НОХД № 894/20г. на БОС/ подс.А. е заявил, че се е прибрал в дясна
лента зад л.а. „Опел Корса“, като предприетото впоследствие от него
изпреварване на този автомобил, е започнало именно с пристрояване от дясна
в лява лента. Същите твърдения подсъдимият излага и при разпита пред
въззивната инстанция /спр. т.2, л.557 от ВНОХД № 222/21г. на БАС/, която
констатира, че в тази им част те противоречат на други негови обяснения,
40
давани в хода на ДП, а именно на 29.01.20г. и на 15.05.20г. /спр. т.3, л.139,
л.155 ДП/, където А. ясно е посочил, че след изпреварване на камиона със
сено, е продължил движението си в лява лента с намерение да задмине и
движещия се в дясната такава л.а. „Опел Корса. Поради това и съдебният
състав пристъпи към прочитане на обясненията на А. от ДП, дадени от него
на цитираните дати, предоставяйки му възможност да разясни на какво се
дължи констатираното противоречие. В сведенията, които представя пред
въззивната инстанция относно началото на предприетата маневра
изпреварване на л.а. „Опел“, подсъдимият отново изпада в противоречие,
заявявайки първоначално - „винаги съм поддържал това, което съм казал на
ДП“, а впоследствие, че за верни следва да се считат твърденията му пред
съда - че е започнал изпреварването на л.а. „Опел“ от дясна лента. Така
установената непоследователност в описанието, което дава подсъдимият на
конкретните си действия по изпреварване на л.а. Опел“, както и разликата в
твърденията му при няколкото проведени разпита за разстоянието, от което е
възприел движението на л.а. „Фиат“ /около 200-250 метра – в обясненията му
от 26.02.19г.; около 50-60 метра, когато е бил почти изравнен с л.а. „Опел“ – в
обясненията му от 15.05.20г.; „на едни очи разстояние“ – в обясненията му
пред БОС; към момента на изравняване с изпреварвания автомобил – в
обясненията му пред БАС/, въззивният съд счете, че са последица от опита на
последния да защити собствената си теза за невиновност в настъпването на
произшествието. В случая, констатирайки противоречивост в застъпената от
подсъдимия теза за началния момент на преминаването му в лява лента с цел
изпреварване на л.а. „Опел“, съдът възложи на петорната АТЕ да изследва и
двата варианта, които той представя в обясненията си от гледна точка на
необходимостта да се прецени налице ли е промяна в техническите
параметри на ПТП. Извършвайки в тази връзка съответните пресмятания,
вещите лица са категорични в становището си, че без оглед на това дали подс.
А. е предприел изпреварване на л.а. „Опел Корса“, намирайки се в дясна
лента или при движение в лява лента от един по-ранен момент, то и в двата
случая той е имал еднаква възможност да възприеме лекия автомобил „Фиат
Пунто“. Анализът на изведените по математически път параметри на ПТП
според експертите напълно потвърждава заключението, че водачът А. не е
имал пречка да възприеме л.а. „Фиат“, независимо дали е предприел
изпреварване от дясна лента или при продължително движение в лява лента.
При така направените изводи в експертизата, съдът счете, че неяснотата по
отношение на точния момент на преминаване на л.а. „Рено“ в лява лента, не е
от естество да повлияе преценката дали А. е разполагал с време да реагира по
начин, позволяващ му да предотврати ПТП, а именно с намаляване на
скоростта и прибиране в дясна лента зад л.а. „Опел“.
41
Горното на свой ред дава основание на въззивната инстанция да се
дистанцира от изводите на първостепенния съд по релевантните факти,
отнасящи се до обхвата на видимост на подс.А. в процеса на предприетото от
него изпреварване на л.а. „Опел“, възможността на последния да възприеме и
оцени движението на л.а. „Фиат“ като опасност на пътя, съответно и да
предприеме мерките, които законът го задължава, за да предотврати
настъпването на ПТП.
В изводите си по фактите съдът кредитира и показанията на останалите
разпитани по делото свидетели - С. Б., С. И., П. Т. К. М. и А. К., които
свидетели макар да не са преки очевидци на възникналото произшествие,
представят сведения за обстановката на ПТП след неговото настъпване, при
предприетите мероприятия за спасяване живота на пострадалите. Показанията
на тези свидетели не стоят в противоречие с останалите доказателства по
делото, като същите допринасят за пълното изясняване на обстановката на
ПТП.
Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми към тях, въззивният съд намери, че същите са изготвени в
съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при
съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално
действие, поради което и обективираното в тях съдържание цени в подкрепа
на застъпените изводи по фактите.
Обсъждайки на основата на така установените по делото фактически
данни поведението на подс. А., съдът възприе извод за доказана деятелност на
последния, съставомерна по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В конкретния случай подс.А., управлявайки служебен автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № ** *** **, собственост на дружеството работодател
„Б.“ ЕООД, не се е съобразил с предписанията, дадени в нормата на чл. 20,
ал.2, изр.2-ро от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Надлежно установените по делото факти разкриват, че подсъдимият се е
движил по път Е773 в посока към кв. В. и пътния възел за навлизане в
Автомагистрала „Тракия“, който е бил с две платна за движение в двете
посоки, разделени от остров с двойна мантинела. Пътното платно, по което А.
е осъществявал своето движение се състояло от две ленти за движение в
едната посока - към кв.В. и Автомагистрала „Тракия“, които били разделени с
единична прекъсната осева линия, а разрешената скорост в пътния участък на
42
произшествието била 90 км/час. Несъмнено установено е на база събраните
данни, характеризиращи особеностите на пътната обстановка - времето
/слънчево и ясно/, частта от деня /около 13:55ч/, видимостта /нормална
атмосферна видимост/, характеристиките на пътя /прав участък/, че за
подсъдимия е съществувала възможност да възприеме всички обстоятелства,
свързани с движението, включително и неправомерното такова на л.а. „Фиат
Пунто“, осъществявано в лентата, по която самият той е управлявал
автомобила. Не е спорно по -нататък и обстоятелството, че А. е управлявал
л.а. „Рено“ с разрешена за пътния участък скорост от около 90 км/ч, с каквато
скорост предприел и изпреварване на попътно движещия се в дясна лента л.а.
„Опел Корса“. Съгласно експертното заключение по назначената петорна
АТЕ, А. е имал обективна възможност да възприеме л.а. „Фиат“ в лявата
лента от разстояние не по-малко от 150 метра, като към този момент същият е
могъл да направи и преценка, че автомобилът се движи насрещно,
независимо дали последният е бил с включени или без включени светлини. В
този момент, отново по данни от петорната АТЕ, подсъдимият е имал
техническа възможност да намали скоростта и да се прибере в дясната лента
зад л.а. „Опел“ /разстоянието към този момент на л.а. „Рено“ от мястото на
удара е било 80,75 м – т.3.9 от АТЕ/. С такава възможност експертите
приемат, че А. е разполагал и в един по-късен момент – при изравняване на
предната част на управлявания от него автомобил „Рено“ с предната част на
л.а „Опел“, когато се е намирал на разстояние от мястото на удара – 61,00м, а
разстоянието между л.а „Рено“ и л.а. „Фиат“ е било около 113,60 м – т.3.10 от
АТЕ/. В случая подсъдимият, както самият той признава, въобще не е
задействал спирачната уредба, преценявайки, че му е невъзможно да прекрати
маневрата изпреварване, а вместо това, продължил движението си направо,
при което последвал челен сблъсък с л.а. „Фиат“. При тези факти се налага
извод, че като водач на МПС А. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.
2-ро от НПК, задължаваща го безусловно да намали скоростта на движение и
в случай на необходимост да спре при възникване на опасност на пътя.
Допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.2-ро от ЗДП е в пряка причинна
връзка с настъпването на общественоопасните последици, поради което и
първата инстанция неправилно е оправдала подсъдимия, приемайки, че не е
бил длъжен да очаква възникналата опасност, съответно и не е имал и
задължението да реагира на тази опасност с намаляване на скоростта или
спиране на автомобила. Достигайки до този извод, първостепенният съд
очевидно не е отдал значение на обстоятелството, че нормата на чл. 20, ал. 2,
изр.2-ро от ЗДвП регламентира именно т.нар. "непредвидима опасност".
Касае се за опасност, появила се внезапно и в границите на установената
избрана съобразена скорост, при която с оглед избягване настъпването на
ПТП е въведено задължение за водачите да намалят скоростта или да спрат
43
/Решение № 493 от 31.1.2000 г. по н.д. № 364/99 г., І н.о.; Решение № 35 от
26.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 96/2016 г., II н. о., НК; Решение № 222 от
26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г., II н. о., НК/. След като в
конкретно очертаната пътна ситуация подсъдимият е имал обективна
възможност да избегне произшествието, като изпълни предписаните му от
ЗДвП задължения, но не е сторил това, той не може да се позовава на
оневиняващото действие на "случайното деяние" по чл. 15 от НК. В този
смисъл и развитата от окръжния съд теза за приложимост в казуса на чл.15 от
НК, не може да се приеме за правилна. Неправомерните действия на
пострадалата Й.а – водач на л.а. „Фиат“ от своя страна също не могат да
заличат престъпния характер на поведението на подсъдимия, нито изключват
обществената опасност на деянието /както неправилно счита подсъдимият/,
но следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието
като смекчаващо обстоятелство.
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се
приема, че за да бъде изключено виновното поведение на водача е
необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: първо, деецът
да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която
осъществява при управление на МПС и второ, да са налице условията, при
които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици. С оглед общия правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно
деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в
пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на
които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. Настоящият случай попада
именно в тази хипотеза.
Анализирайки правнорелевантните факти по казуса, въззивният съд
прие, че инкриминираните с обвинителния акт нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 2
и ал.2, т.3 от ЗДвП не са сред реализираните такива от подсъдимия в процеса
на управление от последния на МПС в деня на инкриминираната дата.
Цитираните разпоредби от ЗДвП въвеждат задължения към водачите, които
ще предприемат изпреварване, да се убедят, след подаване на сигнал, че имат
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че
могат да заемат място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждават да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение, както и при предприето изпреварване да се убедят, че
като се движат с безопасна скорост, могат да извършат изпреварването за
кратко време. В разглеждания случай действително се установява, че пътният
44
инцидент е възникнал в процеса на осъществяване от подс.А. на маневра
изпреварване на л.а. „Опел Корса“. Изхождайки обаче от особеностите на
пътя, по който подс.А. е осъществявал движението си – платно с две ленти за
движение в едната посока, както и изведените в заключението на петорната
АТЕ конкретни параметри на ПТП, в частност разстоянието, от което вещите
лица сочат, че за водача А. е било обективно възможно да прецени, че л.а.
„Фиат“ се движи срещу него – при изравняване на предната част на л.а „Рено“
със задната част на изпреварвания л.а. „Опел“, съдът не намери основание да
приеме, че последният е предприел изпреварване на л.а. „Опел“, без да
изпълни изискванията, въведени в чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Самият
подсъдим е категоричен в това, че решавайки да предприеме изпреварване на
л.а. „Опел Корса“, движещ се в дясна лента пред него, се е убедил, че пътят
напред е свободен, като силуетът, който е различавал към този момент в
далечината на л.а. „Фиат“, с оглед еднопосочността на двете ленти за
движение, не му е давал повод да допусне, че този автомобил се движи
насрещно. Или казано по друг начин, управлявайки автомобила по път с две
ленти, предназначени за движение в едната посока, подсъдимият, макар и
задължен да направи преценка за видимост и свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, не е ангажиран с това да следи за насрещно
движение на автомобили. За него стои задължението да следи дали
автомобилът, който е пред него, няма да се отклони наляво по някаква
причина, както и да погледне в лявото странично огледало, за да се убеди, че
друг автомобил не е изпреварва самия него, в каквато насока е и становището,
изразено от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание. Тази
комплексна преценка в случая се установява, че е била направена от
подсъдимия към момента на предприемане на маневрата изпреварване,
поради което и за същия не може да се твърди да е действал в нарушение чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нещо повече, поради факта, че към този момент
подсъдимият обективно не е могъл да прецени, че л.а. „Фиат“ се движи срещу
него, не може да му се вмени и вина за това, че не се е убедил във
възможността да довърши безопасно изпреварването със заемане на място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждават да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Що
се отнася до скоростта, с която А. е предприел изпреварване, посочена от него
около 90 км/ч, която е потвърдена и по експертен път, то доколкото същата е
в рамките на разрешената такава за пътния участък и не са налице данни,
които да налагат извод, че с такава скорост не е било възможно
изпреварването на л.а. „Опел“ за кратко време, няма как и да се приеме, че А.
е нарушил чл. 42, ал.2, т.3 от ЗДвП.
В конкретиката на установените по делото факти, въззивният съд счита,
45
че не може да се изведе и допуснато от подс.А. нарушение на чл.20, л.1 от
ЗДвП. Цитираната норма задължава водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват - да бъдат съсредоточени и
концентрирани в максимална степен върху управлението, да следят
всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на колата по
пътя и в хода на този процес да не отклоняват вниманието си. В разглеждания
казус не сме изправени пред хипотеза на невъзприемане на опасност или
закъснялото й възприемане поради отклонено внимание на водача А., а за
проявено бездействие от страна на последния при възникналата
непредвидима опасност на пътя – неправомерно движещ се насрещно лек
автомобил „Фиат Пунто“, да намали скоростта и при необходимост да спре, с
цел избягване на сблъсъка с него. Именно това бездействие на водача А. да
реагира съобразно предписанията на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДП, е довело и
до настъпване на общественоопасния резултат – челен ексцентричен удар с
л.а. „Фиат“, при който петимата пътували в този автомобил са претърпели
тежки увреждания, обусловили и тяхната смърт.
Съдът отчита, че по делото са налице гласни сведения, представени от
св.С., който твърди за споделено му от подсъдимия обстоятелство, че не е
видял л.а. „Фиат Пунто“, тъй като си е търсил хапчетата за кръвно /спр. т.1,
л.31 от ДП/. Тези данни обаче, като изолирани такива, не могат да обусловят
извода, застъпен в обвинителния акт, който се претендира и от страна на
частното обвинение, че подс.А. не е наблюдавал пътя и това е довело до
липсата му на адекватна реакция за предотвратяване на ПТП. Противно на
горните твърдения на св.С., подс.А. отрича да е бил с отвлечено внимание
поради опита да приеме лекарство за кръвно. Нещо повече, самият подсъдим
е категоричен, че е възприел л.а. „Фиат“, но субективната му преценка за
възможностите, с които разполага във възникналата ситуация за
преодоляване на сблъсъка, му е дала основание да счете, че не е в състояние
да преустанови вече започнатата маневра. Същият освен това е възприел и
намаляването на скоростта на л.а. „Опел Корса“, което поведение на водача на
този автомобил именно е оценил като осуетяващо собствената му възможност
да намали скоростта, да се върне назад и да се прибере в дясна лента. Така
представените сведени от водача А. за пътната ситуация, в която е попаднал,
ясно разкриват обема му на възприятия, който по никакъв начин не
предпоставя заключение да е бил разсеян и да не е наблюдавал измененията в
обстановка на пътя, по който се движи. Необходимо е също да се отбележи,
че отстоянието в метри, от което св.С. съобщава в своите показания, че е
възприел насрещното движение на л.а. „Фиат“, а именно около 200 метра, е
такова, което в стойностното си изражение се доближава до разстоянието от
около 150 метра, от което е изчислено по експертен път, че подс.А. е имал
46
обективна възможност да направи преценка за посоката на движение на л.а.
„Фиат“ /че не се движи попътно, а насрещно/. Това е и разстоянието, от което
самият подсъдим сочи, че действително е възприел л.а. „Фиат“, описано от
него като момент на настигане и изравняване с изпреварвания автомобил
„“Опел Корса“. Факт е също така, изведен по експертен път, че към момента,
в който подс.А. е могъл обективно да възприеме л.а. „Фиат“ като опасност за
пътя, за него не е съществувала техническа възможността да довърши
предприетата маневра изпреварване с прибиране пред л.а. „Опел“, която
възможност св. Сакарси е изтъкнал, че подс.А. е пропуснал поради
разсейването си с лекарството за кръвно. Горното е още един аргумент в
подкрепа на извода, че подсъдимият не е пренебрегнал изискването за
непрестанно контролиране на управляваното МПС, което е въведено в чл.20,
ал.1 от ЗДвП.
В съответствие с така направените изводи въззивният съд прие, че
подс.А. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за допуснати
нарушения на правилата по чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал.2, т.3 от ЗДвП и по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, в какъвто смисъл и постанови своята присъда.
В преценката си относно субективните параметри на деянието,
извършено от подс.А., съдът достигна до извод, че същият е действал
виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по
смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Като водач на МПС, А. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Извършвайки маневра изпреварване, при
появата в лявата лента на друг автомобил – л.а. „Фиат“, който очевидно се е
движил в нарушение на пътните правила и е представлявал опасност за
движението, подсъдимият е следвало да съобрази, че ако не задейства
спирачната система, каквото безусловно изискване произтича от
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, то рискът от сблъсък би бил
непреодолим такъв, съответно и увреждането на пътуващите в него лица
също ще бъде неизбежно. Като се отчете също и дългогодишният стаж на
подсъдимия като водач на МПС – правоспособен водач от 25.08.1999г., то
той е имал необходимия опит и квалификация, които да способстват
правилната му преценка за съответно на пътната обстановка поведение,
осигуряващо безопасно движение. Проявявайки бездействие в случая, А. сам
се е поставил в невъзможност да избегне удара и смъртния резултат. След
като е имал обективна възможност да избегне произшествието, като изпълни
предписаните му от ЗДвП задължения, но не е сторил това, той не може да се
позовава на оневиняващото действие на "случайното деяние" по чл. 15 от НК.
В разглеждания случай, макар данните по делото да установяват
виновно поведение на водача на л.а „Рено“ – подс.А., то следва да се
47
отбележи, че основната причина за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка е неправилното навлизане на л.а.“Фиат Пунто“,
управляван от пострадалата Й.а в платното за насрещно движение. Разкрива
се на основата на разпитаните по делото свидетели очевидци – Б., М., Ц., С. и
С., обясненията на подс.А. и техническото изследване, представено в
петорната АТЕ, че пътувайки посока В.-Б., при достигане до пътен възел „В.“,
водачът Й.а не е отчела поставения пътен знак „Г9“ - „Преминаване отдясно
на знака“, при което неправилно е продължила наляво, навлизайки по този
начин в платното за насрещно движение, по което и двете ленти били
предназначени за движение от гр. Б. към кв. В. – главен път I-6. Автомобилът,
управляван от Й.а е продължил движението си в насрещното платно,
изминавайки около 1705 метра със скорост от около 77,62 км/час, без
водачът му да разбере, че се намира в насрещното платно, включително при
подаваните от св. Д. М. светлинни и звукови сигнали. Касае се за
изключително грубо нарушение на пътните правила, което се явява и
първопричина за възникване на критичната ситуация с движещия се
правомерно в лява лента л.а. „Рено“, управляван от подс.А.. Категорично, с
оглед заключението на петорната АТЕ се установява, че пострадалата Й.а не е
предприела намаляване на скоростта, въпреки появата на лекия автомобил,
управляван от подс.А., като единствената реакция на последната е била
отклоняване на автомобила надясно, с цел избягване на сблъсъка. В случая
обаче, тази реакция на последната не се е оказала ефективна, предвид
проявеното също от страна на подсъдимия бездействие при възприемане на
л.а. „Фиат“. На база изчислената сумарна дължина на опасните зони за
спиране на л.а.“Рено“ и л.а.“Фиат“ от 121, 01 метра и разстоянието – не по-
малко от 150 метра, от което са установили, че водачите на тези два
автомобила са могли да се възприемат, вещите лица по петорната АТЕ са
достигнали до заключение, че двата автомобила са могли да избегнат удара,
ако предприемат своевременно екстрено спиране.
Обсъждайки на основата на данните по делото причините, довели до
тежкия вредоносен резултат, въззивният съд счете, че въпросът дали водачът
на л.а. „Фиат“ и пътуващите в този автомобил лица са били с предпазни
колани или не, е безпротиворечиво разрешен. Данни в тази насока са налице,
както в показанията на разпитаните свидетели С. Б., С. И. и А. К., така и в
съдебномедицинската част на заключението по назначената в хода на ДП
комплексна АТЕ и СМЕ, която настоящият състав прие, че няма основание да
не кредитира, независимо, че техническата част на комплексната експертиза
бе отхвърлена като недостатъчно обоснована. Видно от цитираните
свидетелски показания, които са ценени и от експерта медик – д-р К. Я. в
заключението му по въпроса за наличие или не на поставени колани от
48
пътуващите в л.а. „Фиат“, тримата пътници на задната седалка – И. В., Я. Б. и
И. И.а са пътували без предпазни колани. Относно водачът на л.а. „Фиат“ –
пострадалата Й. и пътувалия напредна дясна седалка А. се установява, че са
били с поставени предпазни колани. В случая съдът намира, че непоставянето
на предпазни колани от пътуващите на задната седалка пострадали лица, не е
сред причините, обусловили тежките увреждания на последните, довели до
смъртта им, като се има предвид силата на удара между автомобила, в който
са пътували и втория участник в ПТП – л.а. „Рено“. В тази насока е и
заключението на експерта медик, който констатирайки, че поставените от
водача и пътника на предна дясна седалка колан не са способствали за по-
леки увреждания при тях, е достигнал до заключение, че липсата на колани на
пътуващите на задна седалка не е фактор, който да е обусловил тежестта на
травмите им. Изрично е разяснено в експертизата, че при изменение на
скоростта вследствие на удар с величина над 45-50 км/ч, поставеният колан в
повечето случаи не може да предпази от камшичен удар и разкъсване на
вътрешни органи /спр. т.3, л.83-84 от ДП/.
Предвид изложеното по-горе и основавайки се на безспорно
установената и напълно изяснената фактическа обстановка по спора, съдът
прие, че подс. А., с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като при управление на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на водача на л.а. „Фиат Пунто“ – пострадалата С. Д. Й.а, както и на
пътниците в този автомобил – пострадалите А. И. А., И.Г.В., Я.Н.Б. и И. С.
И.а.
Като е приел, че подсъдимият не е извършил престъпление против
транспорта с цитираната по-горе правна характеристика и не следва да му се
търси наказателна отговорност, първоинстанционният съд е постановил
оправдателната си присъда в нарушение на материалния закон и в
противоречие с наличните по делото доказателства. Изводите на първата
инстанция, че деянието на подс. А. не е виновно извършено, тъй като той не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, на което основание е оправдал подсъдимия, въззивният съд
намери за незаконосъобразни. В съответствие с това заключение,
апелативният съд на основание чл. 336, ал.1, т.2, вр. чл. 334, т.2 от НПК
отмени атакуваната оправдателна присъда и вместо нея постанови осъдителна
такава, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл. 343, ал.3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, за каквото срещу него е било повдигнато обвинение по
настоящото дело, като го оправда по обвинението да е нарушил разпоредбите
49
на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал.2, т.3 от ЗДвП и по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Въззивният
съд отчете, че прецизният подход при извеждане на правната квалификация
на деянието изисква същото да бъде обвързано с ал.4 на чл. 343 от НК,
каквато правна рамка обаче не е възведена с обвинителния акт. В този смисъл
и прие, че следва да постанови присъдата си в съответствие с
квалификацията, дадена от прокурора, която в случая от гледна точка на
предвидената наказуемост не води до неправилно санкциониране на дееца.
Още повече, че ал.4 на чл.343 от НК препраща изцяло към ал.3, б.“б“ на чл.
343 от НК, по който текст е привлечен да отговаря и подс.А..
При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да
изтърпи за извършеното престъпление по транспорта, въззивният съд
съобрази предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като
вид и размер наказание за този вид престъпление към момента на
извършването му– ***, а именно лишаване от свобода за срок от три до
петнадесет години и лишаване от права съгласно чл.343г НК.
В преценката си за степента на обществена опасност на деянието, съдът
отчете тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за
движение, обуславящо настъпването на ПТП. Безспорно е, че нарушението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, свързано със задължението на водачите на МПС да
намалят скоростта на движение и в случай на необходимост да спрат при
възникване на опасност на пътя, е едно от най-тежките такива на правилата за
движение по пътищата, довело в случая до възникване на ПТП, с тежки
последици. Дефинирайки висока степен на обществена опасност на деянието,
извършено от А., съдът отчете по-нататък настъпилия тежък резултат -
смъртта на пет лица и сериозни имуществени повреди на участвалите в
произшествието автомобили. Тежестта на общественоопасните последици,
измерваща се с причинена смърт на петима души, пътници в л.а. „Фиат
Пунто“, съществено надвишава необходимото и изискуемото за правната
квалификация на деянието по чл. 343 ал. 3 б. „б“, вр. ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК и не позволява случаят да се характеризира като типичен за този
род престъпления. В този смисъл надхвърлящите изискуемите за
съставомерността на деянието по-тежки последици съдът отчете като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При съобразяване на конкретните характеристики на инкриминираната
деятелност съдът отчете на следва място, че началото на причинно-
следствения процес, довел до ПТП и до тежкия вредоносен резултат, е
поставено не от неправомерното движение на подс. А., в частност
предприетата от последния маневра изпреварване, а от изключително грубото
нарушаване на регламентираните в ЗДвП правила – навлизане в насрещната
лента по платно с две ленти за движение в едната посока от страна на водача
50
на л.а. „Фиат“- пострадалата Й. В този смисъл, без да пренебрегва тежестта на
допуснатото от водача А. нарушение на пътните правила, съдът намери, че
изведената специфика на пътното произшествие и вината на втория участник
в него следва да намерят адекватно отражение при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия, в насока към по-благоприятното третиране на
дееца. Неправомерното поведение на водача на л.а. „Фиат“ – пострадалата
Й.а, макар да не представлява оневиняващ дееца фактор, разкрива
съществения й принос за настъпване на пътното произшествие, отчитането на
който принос налага сериозно смекчаване на тежестта на санкцията, която А.
следва да понесе.
Изследвайки задълбочено данните по делото, носещи информация за
личността на подс.А., съдът достигна до извод, че същите характеризират в
положителен план последния. Фактическите констатации сочат, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК. Не са налице също
данни за извършени от А. други противообществени прояви. Информацията,
отразена в приложена по делото справка за нарушения на водача А. / спр. т.2
л.1 от ДП/ установява, че същият е правоспособен водач на МПС от 1999 г.,
притежаващ свидетелство за управление на МПС, с категории В АМ, като до
датата на инкриминираното деяние същият е санкциониран само с издаване
на два фиша през 2016г., на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП- глоба от 10
лева и на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП – глоба от 50 лева, които санкции
са заплатени. Касае се за допуснати от А. нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДВ – неизпълнено задължение да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него и нарушение на чл. 137 А, ал.1 от ЗДвП – неизпълнено задължение за
използване на обезопасителен колан, които две нарушения не бележат
сериозна тежест. Тези данни дават основание за извод, че в дейността си като
водач на МПС подс.А. демонстрира явна дисциплинираност.
Налице са по-нататък данни за постоянна трудова ангажираност на
последния, което го характеризира в положителен аспект. Макар да поддържа
теза за невиновно поведение, А. демонстрира съжаление за случилото се,
която негова изява несъмнено е сред тези, които е необходимо да бъдат
отчетени от съда сред обстоятелствата, обуславящи смекчаване на
отговорността му.
Сред обстоятелствата, значими в преценката за справедливост на
санкцията, съдът отчете и продължителността на воденото наказателно
производство срещу подс.А., която по данни от делото се установява, че е
прекомерна такава. Многократно в своята практика ВКС е имал повод да
отбележи, че обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени в рамките на
51
преценката за "разумност" на срока, са конкретни за всеки отделен случай и
са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на
компетентните власти и процесуалното поведение на обвиняемия / Решение
№ 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о., НК; Решение №
183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК/.
Проследявайки развитието на процеса по настоящото дело и причините,
довели до забавянето му, съдът установи, че същият се води повече от пет
години, считано от момента на започването на досъдебното производство
срещу подсъдимия – 24.06.2017 год. Така отчетеният срок категорично следва
да бъде преценен като неразумно дълъг, като видно от данните по делото
забавянето се дължи приоритетно на поведението на компетентните органи,
без привлеченото към наказателна отговорност лице да е допринесло за него
по някакъв начин с поведението си. Горното обстоятелство съгласно
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ предпоставя
необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за
поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на
осъденото лице да бъде намалено. При прилагане на механизма за
компенсация, според изводимото от решенията по делата „Димитров и
Хамънов срещу България“ и „Бочев срещу България“, е достатъчно да се
извърши намаляване на наказанието, което се следва за извършеното
престъпление, с ясно изразена от страна на съда позиция относно тежестта и
значението на това смекчаващо вината обстоятелство и редукцията, която на
основата на последното търпи наказанието. Тежестта на нарушението за
прекомерна забава при разглеждане и решаване на делото се преценява в
зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането й
/Решение №70/2018 г., ІІІ н.о., ВКС; Решение № 401/2015 г. , ІІІ н.о., ВКС/. В
този смисъл, отчитайки обстоятелството, че чрез компенсаторния механизъм
се цели да се постигне облекчаване положението на подсъдимия и
възстановяване на накърнените му права, с оглед конкретиката на всеки
отделен случай, е възможно прекомерната продължителност на
производството да бъде отчетена или като смекчаващо обстоятелство със
съответната тежест и значение, или като изключително такова по своя
характер, обуславящо приложение на чл.55 от НК. В настоящия казус се
установява, че подсъдимият е имал коректно процесуално поведение и не е
ставал причина за неоправдано забавяне на процеса. В същото време не може
да бъде пренебрегнато обстоятелството, че делото бележи известна
фактическа и правна сложност, произтичаща от фактическата специфика на
казуса, броя страни в процеса, обема на доказателствата – свидетели,
множество експертни заключения и ангажирани за тяхното изготвяне вещи
лица, както и писмени доказателства. Независимо от констатираната забава,
52
не е налице основание за упрек към разследващите органи или съда от гледна
точка на спазване на изискването за ритмичност и своевременно провеждане
на необходимите процесуални действия, като следва да се отчете също и
оспорването и доказателствената активност на защитата и частното
обвинение, във връзка с които съдилищата са предприемали своевременни
действия по изискване на допълнителни писмени доказателства, повторни
разпити на свидетелите, назначаване на нови експертизи – дейности, свързани
с технологично време за подготовка, осигуряване на вещи лица, специалисти
в съответната област и изготвяне на заключенията. Организацията и
ритмичността на провежданите съдебни заседания несъмнено също така сочи,
че съдилищата са предприемали всички необходими мерки за бързото
приключване на делото, без това да е за сметка на разкриване на обективната
истина. При тези съображения въззивният съд намира, че периодът на
наказателно преследване срещу подсъдимия следва да се отчете като още
едно смекчаващо отговорността му обстоятелство, но не и като изключително
такова. Изхождайки обаче от обстоятелството, че наред с посоченото
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, са налице и други в
същата насоченост - чисто съдебно минало, професионална ангажираност,
демонстрирано съжаление за настъпилите вредни последици, съществено
съпричиняване от водача на втория участник в ПТП на вредоносния резултат,
обсъждане на които съдът направи по-горе, настоящият състав на въззивната
инстанция прие, че същите следва да бъдат преценени като многобройни
такива, обуславящи определяне санкцията на дееца при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК. Налице е според съда и втората кумулативна предпоставка,
въведена от законодателя в текста на чл.55 от НК – несъразмерна тежест на
предвиденото в закона най-леко наказание. Ето защо БАС намира, че за
постигане целите на чл.36 от НК, справедливо ще се яви определяне на
наказание за подс.А. - Лишаване от свобода за срок от две години. В този вид
и размер наказанието се явява достатъчно за постигане най-вече целите на
индивидуалната превенция, която е водеща в настоящето производство, като
същевременно отмерената санкция ще изпълни и функциите на генералната
превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Въззивният съд направи преценка, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително
същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.
Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК.
Анализирайки наличните по делото обстоятелства относно личността на
подсъдимия, неговата степен на обществена опасност и възможностите за
неговото поправяне, конкретните характеристики на проявената престъпна
53
проява, въззивният съд счита, че в случая за поправянето и превъзпитанието
на последния не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване
от свобода. По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде
постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, защото условното
осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект
както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото,
тъй като не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното
наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и
чрез размера на изпитателния срок, който в случая съдът прие, че следва да е
от четири години.
Данните по делото установяват, че в рамките на воденото срещу
подсъдимия А. наказателно производство, продължило значителен период от
време, последният е демонстрирал поведение, свидетелстващо за осъзната
лична вина за причинените тежките последици, независимо от поддържаната
защитна позиция. Въззивният съд намира, че всичко установено в
производството за личността на подсъдимия, за неговата възраст, социална,
трудовата и семейна ангажираност, водят до извод, че съответните
положителни промени в съзнанието на последния и превъзпитанието му към
спазването на законите и добрите нрави не изискват отделянето му от
настоящата социална и трудова среда и изолирането му от обществото.
Положителната преценка за справедливостта на приложението на чл.66 от НК
въззивният съд направи и съобразявайки указаното в т.1 на Тълкувателно
решение №2/2016г., ОСНК, ВКС, че при решаването на въпроса за отлагане
или не на изтърпяването на наказанието приоритет има поправянето на
осъдения. Тази цел, според законодателя и застъпеното от ВКС в ТР
разбиране, надделява над останалите индивидуални и общи цели на
наказанието. За да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият
да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът трябва да
отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко тази на
дееца, без да подлага отново на преценка смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, която дейност вече е извършена от съда при
определяне на наказанието по реда на Глава V от НК. Общата превенция,
макар и значим фактор, ВКС приема, че не следва да се надценява, тъй като
законодателят не й е придал водеща роля. В разглеждания случай
персоналната характеристика на подс.А. убедително сочи на възможност за
поправянето и превъзпитанието му без ефективно изтърпяване на наложеното
наказание. Ето защо, приемайки, че постигането на целите на чл.36 от НК е
възможно и без принудителна изолация на подсъдимия, съдът постанови срок
на изпитание на А. в размер на четири години.
Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК –
54
Лишаване от право да се управлява МПС, съдът, като съобрази всичко
изложено по-горе във връзка с оценката на смекчаващите и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства прие, че наказанието следва да бъде
определено в размера от две години. Така индивидуализираният размер на
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, е в съответствие със
задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и
Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС, като същият ще
способства за постигане целите на наказателноправната репресия. Според
въззивния съд, отмереният срок от две години на наказанието, в достатъчна
степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще
възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици
действия в практиката му като водач на МПС.
Служебната проверка на делото не установи допуснати съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебната фаза,
които да налагат на това основание отмяна на съдебния акт.
По гореизложените съображения, съдът уважи протеста на прокурора и
жалбите на частните обвинители, които намери за основателни, отмени
постановената присъда и постанови нова, с която призна подсъдимия В.А. за
виновен по обвинението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, с което същият е предаден на съд, с частичното му
оправдаване по обвинението за допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 2 и
ал.2, т.3 от ЗДвП и по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Предвид осъдителния характер на присъдата, съдът присъди в тежест
на подсъдимия А. направените по делото разноски.
Констатирайки, че в произнасянето си относно иззетите по делото
веществените доказателства -лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с peг. № **
*** ** - лек автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № * **** **, намиращи се на
съхранение в автокъща, находяща се на адрес гл. път 1-6, посока Б.-Айтос,
местност „Кантона“ (кв.“В.“), към „Вия груп“ ЕООД - гр. Б., първата
инстанция правилно е постановила същите да се върнат на собствениците им
или техните наследници, въззивната инстанция потвърди присъдата в тази й
част.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови въззивния
акт.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.
55

2.
56
Съобщи за изтекли лични данни