РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка И., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2296/2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото
е образувано по предявен от К.Х.К. с ЕГН ********** *** против М.К.Х. с ЕГН **********,***
иск за отмяна на дарението на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. София, ул. „******** № **, на първи надпартерен етаж, с обща
квадратура 118.75 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет
и входно антре, ведно с таванско помещение от 24.70 кв.м. и зимнично помещение
от 12 кв.м., заедно със 100/1000 идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, съставляващо по документ за собственост парцел V-12 в кв. 413, м. Центъра, с площ от 517.80
кв.м., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, т.I, рег. № 695, дело № 67/99 г. на нотариус В.А.,
рег. № 262 на НК, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае.
Правното
основание на предявения иск е чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищецът дарил на дъщеря си – ответницата К.притежаваната
от него ½ ид.ч. от описания недвижим имот. В последните години здравето
му се влошило значително, като през лятото на 2020 г. се наложило скъпоструващо
лечение. Общото отслабване на жизнените сили на ищеца наложило настаняването му
в дом за стари хора, за което разходите възлизали на 1 200 лв. месечно.
Пенсията на ищеца била 428.91 лв., което било недостатъчно за покриване нуждата
от средства, съставляващи минимума на неговото оцеляване. Тенденцията била
трайна, тъй като не ставало въпрос за посрещане на еднократен разход, а за
полагане на грижи, обемът на които вероятно ще се увеличава за в бъдеще. Поради
това помолил дъщеря си за материална помощ, но тя не осигурила подкрепа, което
наложило ищецът да търси помощ от други лица, вкл. и да взима заем.
В хода
на производството, на 25.10.2020 г. ищецът е починал и на основание чл. 227 ГПК
е конституиран синът му Х.К.Х., който поддържа иска за отмяна на дарението до
размера на наследствената си ¼ ид. част, доколкото другата 1/4 ид.ч. е
наследена от ответницата, при което в нейно лице са се слели фигурите на ищец и
ответник.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от
ответника е постъпил писмен такъв. Оспорва се иска. Възразява се, че исковата молба е недопустима, като се
оспорва пълномощното за подалия я адвокат с възражения, че подписът в него не е
положен от К.Х.К..
Оспорва
се и иска по същество. Възразява се, че ответницата живее и работи в САЩ, като давала издръжка на К.К.,
който подписал пред нотариус заявление, в което декларирал, че дъщеря му го
подпомага финансово всеки месец с 250 долара, считано от 2003 г. и е плащала
комуналните услуги и годишния данък на апартамента. Възразява се и че
ответницата се прибирала в България веднъж годишно – през лятото, когато винаги
се виждала с баща си и му оставяла парични средства. В последната година му
оставила 8 000 лв., които брат и поискал с мотив, че това е половината от
необходима за операция сума. Впоследствие се оказало, че операцията е струвала
4 000 лв. Освен това страните притежавали и недвижим имот в гр. Видин,
който бил отдаван под наем и наемната цена получавали К.К. и сина му в
съотношение 2:1, като частта, припадаща се на ответницата взимал баща и. На
последно място се възразява, че дарителят си е запазил правото на ползване
върху дарения имот, поради което е могъл да отдава частта, която не ползва, под
наем, ако действително се е нуждаел от пари.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Открито
е производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на пълномощно от К.Х.К.
в полза на адв. В.Г.К. /без дата/ в частта относно подписа на К.Х.К., във
връзка с което е прието заключение на Съдебно-графическа експертиза /СГЕ/.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят и се
установява от събраните по делото доказателства, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
47, т.I, рег. № 695, дело № 67/99 г. на нотариус В.А., рег. № 262 на НК К.Х.К. и В.М.К. дарили
на дъщеря си следния свои собствен недвижим имот, придобит по време на брака им
и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент в гр. София, ул. „******** №**, на първи надпартерен етаж, с обща
квадратура 118.75 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет
и входно антре, ведно с таванско помещение от 24.70 кв.м. и зимнично помещение
от 12 кв.м., заедно със 100/1000 идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, съставляващо по документ за собственост парцел V-12 в кв. 413,
м. Центъра, с площ от 517.80 кв.м., като дарителите си запазили правото на ползване
върху имота докато са живи заедно и поотделно.
Видно от представените
по делото схема № 15-1080052-18.11.2020 г. и скица на поземлен имот №
15-1079855-18.11.2020 г., издадени от СГКК – гр. София, актуалният кадастрален
статут на дарения недвижим имот е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.102.206.1.4, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота гр. софия, район Средец, ул. *********находящ се на ет.1 в
жилищна сграда-многофамилна с идентификатор 68134.102.206.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.102.206, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1.
Видно от Удостоверението
за данъчна оценка на СО, Дирекция „Общински приходи“ на имота от 01.12.2020 г.,
същата е в размер на 187 643.80 лв.
Установява се и не се
спори между страните, че дарената – ответницата К.живее и работи в САЩ, като видно
от справката за адресната и регистрация в НБД „Население“, тя е с регистриран
настоящ адрес в САЩ от 2002 г.
Видно от представен по
делото лист за Платен преглед от 07.07.2020 г., К.Х.К. е прегледан от
специалист – лекар по повод предоперативна консултация, с основна диагноза
Предсърдно мъждене и трептене, придружаващи заболявания – хипертонично сърце
със застойна сърдечна недостатъчност, наличие на коронарен ангиопластичен
имплантат и трансплантат. Установено е обективно състояние: пациент на видима
възраст, отговаряща на действителната, запазено общо състояние – контактен,
адекватен, ориентиран, направени изследвания и назначена терапия.
Представени са Фактура
от 15.07.2020 г., издадена от „Аджибадем сити клиник сървисис“ ЕООД за сумата
от 120 лв. за битово обслужване повече от три дни. Към фактурата е приложен
фискален бон, видно от който сумата от 120 лв. е платена на издателя на
фактурата. Получателят на фактурата не е виден, поради възприетия подход от
ищеца при представяне на ксерокопията – върху частта, в която е посочен
получателят е ксерокопиран фискалният бон. Представена е и фактура от
15.07.2020 г., издадена от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД за сумата от
4 000 лв., както и касов бон за плащането и на 15.07.2020 г., като в
касовия бон е посочено „Лазерна фото енуклеация на простатата“. Видно от фактура
№ **********/15.07.2020 г., издадена от „МБПЛР Сердика“ ЕООД с получател К.Х.К.,
начислена е сумата от 1 399 лв. за Пакет 2 /лек – 20 дни/ за период 15.07.
до 04.08.2020 г., като видно от представения фискален бон, сумата е платена на
15.07.2020 г.
По делото е представен
Амбулаторен лист № 656 от 06.08.2020 г., издаден от лекар в Болница Токуда за
пациента К.Х.К., видно от който лазерната енуклеация на простатата на пациента
е извършена на 10.07.2020 г., в момента пациента пролежава в хоспис, и при
контролния преглед е установено добро общо състояние, дезориентиран за време и
място, свален катетър.
Видно от разпореждане №
21190200735/01.01.2019 г. на ТП на НОИ –София-град, считано от 01.01.2019 г. е
прекратено изплащането на социална пенсия за инвалидност на К.Х.К., като
считано от 01.01.2019 г. е разпоредено да му се изплащат пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 331.82 лв. и добавка по чл. 84 КСО от 97.09 лв. –
общо месечна сума за изплащане 428.91 лв.
По делото е представен
Договор за гледане на стари хора от 04.08.2020 г., сключен от К.Х.К. в
качеството на възложител, Х.К.Х., в качеството на настоятел, и Дом за възрастни
„Дълг за дълголетие“ ЕООД, представлявано от управителя Ц.Н.Т.-Т., в качеството
на изпълнител, видно от който К.Х. е настанен в дома срещу възнаграждение –
„абонамент“ в размер на 1 200 лв., платим в брой в дома срещу разписка или
по посочена банкова сметка ***.
Видно от Препис-извлечение
от Акт за смърт № 0078/27.10.2020 г., издаден от Община Божурище, К.Х.К. е
починал на 25.10.2020 г., като видно от Удостоверение за наследници №
РСЦ20-ДИ11-316/14.12.2020 г., след смъртта си е оставил законни наследници син Х.К.Х.
и дъщеря М.К. К..
Ответницата е
представила по делото Заявление от К.Х.К. с нотариална заверка на подписа рег.
№ 7446 от 27.07.2018 г. на нотариус В.Ч., рег. № 210 на НК, с което той е
декларирал, че дъщеря му М.К. К.го е подпомагала финансово всеки месец по 250
долара от 2003 г. и е плащала отделно комуналните услуги и годишния данък на
апартамента на ул. „******** № 57 в кв. Средец.
Видно от Справка №
1184885/30.09.202 1г. от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода 01.01.1991 г.-30.09.2021 г. за лицето К.Х.К., последният
притежава част от недвижим имот в гр. Видин, на ул. „********с предназначение –
за търговска дейност, част от самостоятелен обект в сграда в гр. Видин на ул. „********с
предназначение – за търговска дейност, жилище в гр. Видин на ул. ********
По делото от ответницата
са представени квитанции за плащане на годишна вноска за поддържане на общите
части на сградата на ул. „******** в гр. София за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. и
приходни квитанции за заплащане на данък сгради и такса смет за имота, като
видно от тях, плащанията от ответницата са извършени през 2021 г. и 2022 г.,
т.е. след предявяване на иска, поради което съдът не ги обсъжда.
Представено е извлечение
от банковата сметка на ответницата за периода 26.07.2018 г.-18.10.2022 г.,
неоспорено от ищеца, видно от което ответницата К.е заплащала електрическа
енергия и потребена вода по партидата на К.Х.К. в периода 10.2018 г. - 11.2020 г.
Представена е Декларация
от лице с имена Е.Б.П.с нотариална заверка на подписа от 18.10.2022 г., в която
лицето декларира, че като наемател на магазин в гр. Видин, на ул. „********и
ул. „********, съсобственост на К., Х. и М. Х.от 2012 г., до смъртта на К.Х. е
заплащала дължимия наем, както следва – на К.Х. – за два месеца, включващ и
дела на М. К., а на Х.Х. – за един месец. Съдът не кредитира представената
декларация, доколкото тя има характер на писмени свидетелски показания, каквито
са недопустими в гражданския процес по силата на чл. 163, ал.1 ГПК –
доказателствено средство в гражданския процес е непосредственото даване на
показания от свидетеля пред съда, което процесуалният представител на
ответницата – адв. Н.И. е следвало да съобрази.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните.
Св. Ц.Н.Т.-Т. казва, че
познава К.Х.К. от 2020 г., а синът му Х.Х.
– от 2011 г., тъй като имала дом за възрастни хора и Х.Х. и отдал тяхна сграда
под наем. Казва, че К.Х.К. бил настанен от синът си
Х.Х. през м. април 2020 г. в нейния дом за възрастни хора заради тежкото му
физическо състояние, проблеми с простатата, тежка аритмия. Казва, че К.Х.К. бил в много тежко състояние, но защо не е бил в
болница тя не знае. Синът му го настанил в нейния дом за възрастни хора.
Извикали лекар да го прегледа, направили му кръвни изследвания и се установили
проблеми с простатата му. Престоят на месец в дома струвал 1 000 лв. К.К. стоял
в дома 2 месеца. Оказало се, че трябва да се оперира и синът му го завел на
операция в болница „Токуда“. Тя разбрала от Х.Х., че той е платил 4 500 лв.
за операцията. Месец К.Х.К. бил в рехабилитационен център и през м. септември се върнал в дома за стари
хора. Починал през м. октомври. Синът му Х.Х. плащал таксата. Свидетелката
казва, че К.К. се обадил преди операцията си от нейния телефон, по Вайбър, на
дъщеря си в Америка, казал и, че му трябват средства за престоя и да си плати
операцията, а тя казала „Татко, като се върна в България, ще видим“.
Свидетелката обяснява, че е чула какво отговаря ответницата, тъй като
обаждането било от нейния телефон. Казва, че в края на юни и началото на юли К.Х.
не бил в дома, бил на операция в Токуда и през месец септември се върнал в
дома. После бил в рехабилитационен център. Свидетелката казва, че на нея Х.Х. платил
за престой за 4 месеца по банков път, като знае от Х.Х., че е платил за операцията
на баща си 4 500 лв., но не знае от
къде са парите – нямала право да пита такива неща. К. нямал свой телефон в
дома. 2-3 седмици след настаняването му в дома дъщеря му се обадила, после от
телефона на свидетелката той говорил с нея. Разговорът за парите бил проведен
преди операцията.
Св. Л.С.Б.казва, че е
била наета от ответницата в качеството и на адвокат през м. май 2022 г., за
проучване на притежаваните от нея имоти в гр. Видин. Ответницата имала
притеснения, че имотите са с неплатени данъци за баща и К.Х.К. и една част била изнесена на публична продан и брат
и Х.Х. го купил на търг по изпълнително дело за малка сума – 1 300 лв. М. К.пристигнала
от САЩ, дала пълномощно на свидетелката и последната извършила проучване за
имотите, прекратила изпълнителните дела и разговаряла с наемателите на
магазини. Установила, че М., К. и Х. ***, два магазина на ул. „********и
жилищен етаж и магазин на ул. „Георги Димитров“ за осветителни тела, притежаван
само от М. К.. При разговор с наемателите установила, че наемът за магазина,
притежаван от М. К.е плащан само на К.К., въз основа на пълномощно от дъщеря
му. Имало и магазин на ул. „********– ъглов, като едната част е на ул. „********
по административен адрес, който е отдаван под наем и наемът от 600 евро е бил
плащан на К.К. – за два месеца и на Х.Х. – за един месец, като след това отново
плащането е било редувано по този начин. К.Х.К. е притежавал и жилищен етаж в гр. Видин.
Свидетелката установила, че Х. притежава най-много имоти въз основа на някакво
саморъчно завещание от 2003 г. и придобиването на част от имота на баща си на
публичен търг поради непогасените задължения.
По делото е прието
неоспорено от страните заключение на СГЕ, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и безпристрастно, видно от което подписът под „Упълномощител“ в
оспореното пълномощно е положен от К.Х.К..
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот,
поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Искът е предявен от
дарителя в едногодишния срок по чл. 227, ал.3 ЗЗД, доколкото видно от
твърденията в исковата молба, нуждата от издръжка е възникнала в годината, в
която е предявен и иска.
Подалият исковата молба
адвокат е разполагал с валидно учредена представителна власт, видно от
заключението на вещото лице по СГЕ, поради което следва да се приеме, че
валидно е учредено и процесуалното отношение между страните.
В хода на производството
ищецът е починал и на основание чл. 227 от ГПК то е продължило с участието на
правоприемника му – неговият син Х.К.Х., който поддържа иск за отмяна на
дарението на припадащите му се 1/4 ид.ч. от имота.
Дарението е едностранна,
безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или
да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването на дарствения акт не
възниква автоматично задължение за надарения да издържа дарителя. За да възникне това
задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия,
сочещи че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно
от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и
неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по
чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД е основан на виновно отменително основание –
непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя,
от която той се нуждае. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице,
макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то
задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява
основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Отказът на дарения да даде
издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички
обстоятелства, които са във връзка с него.
Фактическият състав на основанието по
чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД включва следните три групи обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в нужда; 2) отправено искане до надареното лице; 3) отказ на последното да даде исканата издръжка.
1)По отношение на първото обстоятелство, в
закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие
на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя
възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска
по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по
приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка
следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства при всеки конкретен
случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите
конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална
среда, както и условията на икономическия живот в страната. Приема
се и че е необходимо нуждата да не е инцидентна, а да има траен характер. Както се
приема в Решение № 145 от 01.11.2017 г., постановено по гр.
д. № 786/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които
дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в
цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди, като нуждата се обосновава от извода, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от
притежаваните от него средства и имущества. Нуждата от издръжка на
дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на
най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на
консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в
необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Нуждата
трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или към датата на
формиране на сила на присъдено нещо по делото.
2)Вторият елемент на фактическия състав на
иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е дарителят да е поискал издръжката, от която
се нуждае. Формата на поканата е без значение, като същата може
да бъде както устна, така и писмена (Решение № 435 от 02.11.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.). Тя, също така,
може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни
негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение №
293 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1302/2010 г., на ВКС, IV г.о.). Наличието
на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като
в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала
до знанието на ответника. Искането на дарителя
към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за
които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото
си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В
съдебната практика, освен това се приема, че исковата молба има и
характер на покана до ответника за даване на издръжка – така решение № 222 от
10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, доколкото е осъществен факт с правно
значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да вземе предвид по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако липсва отправена покана преди предявяване на
иска, следва
да се отчете, че предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД
съдържа искане за издръжка от надарения, което следва да се вземе предвид
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК (Решение №
222/10.07.2000 г., по гр.д. № 1349/ 99 г., на II г.о.; Решение № 322/09.04.2009
г., по гр.д. № 656/2008 г., на IV г.о.; Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. №
1302/2010 г., на IV г.о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр.д. № 263/2011 г.,
на IV г.о.).
3)Третият елемент на фактическия
състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е надареният да е отказал
да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на
поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява
и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не
ги предоставя. За установяването на отказа са допустими
всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт –
неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в
тежест на ответника е да установи, че е
предоставил исканата му издръжка чрез предоставяне ползването на дарения имот, или на друг имот, чрез заплащане на
консумативни разноски на дарителя, заплащане за лечение, даване на парични
средства или подпомагане в натура и т.н. При иск за отмяна на дарение на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той
трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, каквото е
задължителното разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГК на ВКС.
С оглед тези принципни постановки,
произтичащи от разпоредбата на чл. 227, ал.1, б“в“ ЗЗД, доктрината и съдебната
практика относно иска за отмяна на дарението в процесната хипотеза, е видно, че
моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване
на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства като
правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на
средства или имущество за посрещането и, както и отправено от негова страна до
надарения и получено от последния искане за даване на издръжка. Неизпълнението
на това правно задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата
от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на дарението.
Това е така, доколкото целта на договора за дарение – да се облагодетелства
едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и
равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато
дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без
проблеми, ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна
материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Ето защо, докато
дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна
нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението
му не е скрепено със санкция (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007
г., на I г.о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.;
Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о.).
В конкретния случай, с
оглед твърденията и възраженията на страните и представените от тях
доказателства, от фактическа страна се установява, че през 1999 г.
първоначалният ищец К.Х.К. и съпругата му дарили на
дъщеря си – ответницата М. К.собствен недвижим имот в гр. София, съставляващ
жилище, като дарителите си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване на имота, заедно и поотделно. Няма спор по делото, че съпругата на К.Х.К. е починала, а той е останал да живее в процесното
дарено жилище, по силата на учреденото едновременно с дарствената сделка вещно
право на ползване. Установява се, че от 2002 г. ответницата К.живее и работи в
САЩ, както и че през 2020 г. здравословното състояние на дарителя К. се
влошило, което наложило лечение, операция и съпътстващите ги разходи. През м.
юли 2020 г. му била извършена операция в болница „Токуда“, след което –
рехабилитация в болница „Сердика“, за което били платени съответните изискани
от болничните заведения суми. Установява се и че К.К. е бил настанен от сина си
– новоконституирания ищец Х.Х. в дом за стари хора, управител на който е св. Т.-Т.,
бивш наемател на притежаван от семейството имот, ползван също за старчески дом.
На 14.10.2020 г. К.К., чрез пълномощник, предявил исковата молба, инициираща
настоящото производство, като в хода му – на 25.10.2020 г. той е починал и
производството продължава с участието на сина му. Установява се и че при
проведен контролен преглед на 06.08.2020 г. – след операцията и два меесца
преди подаване на исковата молба лекарят е отбелязал в амбулаторния лист, че
пациентът е дезориентиран
за време и място.
Предявеният иск за
отмяна на дарението е обоснован с твърдения, че здравословното състояние на
дарителя наложило настаняването му през 2020 г. в дом за възрастни хора, за
което били необходими месечно 1 200 лв., както и разходи за медицинско и
здравно обслужване, което с оглед единствения доход от пенсия на ищеца в размер
на 428.91 лв. обусловило нуждата му от издръжка от дарената - неговата дъщеря М.
К.. Твърденията са и че той се обърнал към нея за осигуряване на материална
помощ, която би му осигурила възможност за посрещане на жизнените нужди, но
такава подкрепа не била осигурена. Това наложило да търси помощ от близки и
познати и да вземе заеми.
Съдът намира така
предявения иск за неоснователен.
Ищецът не установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на посочените по-горе
предпоставки за възникване субективното потестативно право на отмяна на
дарението, извършено от К.Х.К. в полза на неговата дъщеря. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не установи размера на средствата, с които дарителят е разполагал или може да
ползва към момента, в който е възникнала необходимостта от заплащане на сумата
от 1 200 лв. възнаграждение за престоя му в дома за стари хора и на
средства за неговото медицинско обслужване, за да се направи съпоставка с конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди и с оглед която
съпоставка да може да се направи извод, че дарителят не е в състояние
сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Видно от доказателствата по делото, вкл. нотариалния акт за дарение,
справката от Агенция по вписванията и показанията на св. Б., които съдът
кредитира като незаинтересовани, последователни, логични и съответстващи на
другите събрани по делото доказателства,
дарителят К.К. е ползвал дареното жилище, притежавал е други имоти, някой от
които с предназначение за търговски нужди, които е можел да отдава под наем или
за които е получавал наем. Видно е и че за лечението му са заплатени суми в
порядъка на около 1 500 лв., както и 4 000 лв. за операция в частна
клиника, като от доказателствата по делото не може да се направи категоричен
извод, че плащането е извършено със средства на друг, а не със средства на
самия дарител. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. Т.-Т., които
определя акто непоследователни, нелогични и противоречащи не само на други
събрани по делото доказателства, но и на твърдения в самата искова молба. Така
напр. свидетелката казва, че К.К. е настанен в дома и за възрастни хора през м.
април 2020 г. при дължимо възнаграждение от 1 000 лв., а видно от
представения от ищеца Договор за гледане на стари хора, той е сключен едва на
04.08.2020 г. и уговореното в него възнаграждение е в размер на 1 200 лв.,
каквито са и твърденията в исковата молба. Свидетелката твърди и че платената
сума за операцията на дарителя е 4 500 лв., а видно от представените от
ищеца фактура и фискален бон, сумата е 4 000 лв. Освен това свидетелката
не пресъздава възприети от нея лично обстоятелства, а казаното и от Х.Х., че
той е платил за лечението и операцията, като свидетелката казва, че не е питала
и не знае с чии средства са извършени плащанията. Ето защо, макар по делото да
се установява, че преди да почине за дарителя са възникнали разходи за лечение
и гледане, това само по себе си не обосновава нужда от издръжка от дарената по
смисъла на чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, доколкото не се установява по делото дарителят да не е
бил в
състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества и сам
да посрещне възникналите нужди от разходи за лечение и гледане, както и
недостиг на парични средства за покриване потребностите, свързани с лечението
му.
Не е установена
по делото и следващата предпоставка на иска по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД –
дарителят да е поискал от дарената – ответницата К.-издръжката, от която се е
нуждаел. В тази връзка по делото ищецът е ангажирал показанията на св. Т.-Т.,
които и в тази им част съдът не кредитира с доверие. Свидетелката дава
показания, че е присъствала, когато дареният, намиращ се в нейния дом за
възрастни хора, се е обадил по Вайбър от нейния телефон на дъщеря си, че му
трябват средства за престоя и за операцията, като това се е случило преди
операцията. Тези показания противоречат на събраните писмени доказателства,
видно от които договорът за настаняването на К.К. в дома е от 04.08.2020 г., а
операцията е извършена почти месец по-рано – на 10.07.2020 г. Самата свидетелка
си противоречи в показанията си, като обяснява, че в края на месец юни и
началото на месец юли К.К. не е бил в дома и се е върнал чак през месец
септември, а в същото време казва, че разговорът с дъщеря му се е провел преди
операцията /операцията е извършена на 10.07.2020 г./. Друго противоречие в
показанията и е относно обстоятелството, че той не е разполагал с телефон в
дома и затова се е обадил от нейния, а в същото време казва, че 2-3 седмици
след настаняването му в дома дъщеря му му се обадила и после той от телефона на
свидетелката говорил с нея, защото нямал свой. Тези противоречия внасят
съмнения в достоверността на показанията на тази свидетелка, поради което, при
липсата на други ангажирани от ищеца доказателства, въпреки указаната му
доказателствена тежест да докаже отправено от дарителя до дарения искане за
издръжка, обстоятелството, че преди предявяване на иска дарителят е отправил и
дарената – получила искането му за даване на издръжка, следва да се приеме за
неосъществено.
Не може
да се приеме, че такова искане – покана за плащане на издръжка е отправено с
исковата молба, въз основа на която е образувано делото, доколкото исковата
молба е подадена на 14.10.2020 г., ищецът К.К. е починал само няколко дни след
това – на 25.10.2020 г., като исковата молба е получена от ответницата след
смъртта му – на 20.09.2021 г. С оглед така стеклите се обстоятелства видно е,
че дори да се приеме, че покана е отправена с предявяване на исковата молба,
ответницата не е имала обективна възможност да даде или да откаже даването на
издръжка, доколкото дарителят е починал няколко дни след подаване на исковата
молба, и дарената е получила поканата /с получаване на исковата молба/ след
смъртта му.
Предвид
неустановяването по делото дарителят да е поискал издръжка от дарената при
възникването на нуждата от заплащане на средства за лечението, операцията и
настаняването му в дома за стари хора, безпредметно е обсъждането на въпроса
обективиран ли е изрично или конклудентно от ответницата отказ да предостави
издръжка – след като такава не е поискана без значение е последващото поведение
на ответницата. Дори да се приеме, че дарителят е отправил до дарената такова
искане, видно е, че много скоро след операцията и настаняването му в дома за
стари хора той е починал – на 25.10.2020 г., поради което не може да се приеме,
че в този кратък период дъщеря му, която трайно се е установила да живее и
работи в САЩ, е проявила виновно /не обусловено от обективни фактори/ бездействие,
което да може да се квалифицира като толкова високо укорима непризнателност,
която да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да
иска отмяна на дарението.
На основание
гореизложеното съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответницата направените от последната разноски в производството за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 940 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.Х. с ЕГН **********, с
адрес *** /в качеството му на правоприемник по реда на чл. 227 ГПК – наследник
на първоначалния ищец К.Х.К. с ЕГН ********** ***, починал в хода на производството/
против М.К. К.с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението, с което К.Х.К. дарява на М.К. К.1/4 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София, ул. „******** № **, на
първи надпартерен етаж, с обща квадратура 118.75 кв.м., състоящ се от три стаи,
вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, ведно с таванско помещение от
24.70 кв.м. и зимнично помещение от 12 кв.м., заедно със 100/1000 идеални части
от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо по документ за
собственост парцел V-12
в кв. 413, м. Центъра, с площ от 517.80 кв.м. и съставляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.102.206.1.4, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, район Средец, ул. *********находящ
се на ет.1 в жилищна сграда-многофамилна с идентификатор 68134.102.206.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.102.206, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, обективирано
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, т.I, рег. № 695, дело № 67/99 г. на нотариус В.А.,
рег. № 262 на НК, поради отказ на дарената да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК Х.К.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.К. К.с ЕГН **********,*** направените от нея разноски за тази инстанция в размер
на 1 940 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/