Р Е Ш Е Н И Е
№…........../29.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13880 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Ж.Д.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, бул. „***“ № 46, осъдителен
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 918,34 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжността
„младши инспектор в ГПУ – Летище Варна“ при ГДРП - Аерогари, която е структурно
подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, като е бил със статут
на държавен служител. В процесния период ищецът е работел на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време, като е положил общо 984 часа нощен
труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1124,71 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 140,71
часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от
ответника в размер на сумата от 918,34 лв. Аргументира дължимостта на
претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба,
регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която
намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа предявения иск и представя
и списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че
общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение,
доколкото е налице специална уредба в ЗМВР, Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
(приложима за периода 01.07.2016 г. – 02.08.2016 г.) и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (приложима за останалия исков период). В тази връзка излага, че
няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в
исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд
през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е
единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в
специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Поддържа, че ответникът е изпълнил задължението си и е заплатил
изцяло и своевременно полагащото се на ищеца възнаграждение за положен
извънреден и нощен труд.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа подадения отговор и
формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд в ГПУ – Летище Варна
при ГДРП - Аерогари, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от
ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и
размера на дължимото възнаграждение, а именно: платежни бележки за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. (л. 12 и сл.).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 74 и сл.), което съдът кредитира напълно като
правилно и обосновано, се установява, че положените от ищеца за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. часове нощен труд,
преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 141 часа
извънреден труд, който не е заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за
същия вещото лице определя общо в размер на 965,86 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Основателността на същия е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
служебно правоотношение между страните, положен от ищеца в процесния период
извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени),
настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд в претендирания от ищеца размер
и неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищецът е бил назначен на съответната длъжност при Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 1, предл. първо ЗМВР – полицейски орган.
Следователно между страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение
(арг. от чл. 61, ал. 2 КТ).
Не се спори още, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд на
смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху
въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ.
върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от
така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-407 от 11
август 2014 г., обн. ДВ.
бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г. и действаща в процесния период от 01.07.2016
г. до 02.08.2016 г. Според чл. 31, ал. 2
от Наредбата при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Следователно за разглеждания период е налице основание за преизчисляване
на положения нощен труд и превръщането му в дневен, при което формираната
разлика представлява извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане от
ответника.
За следващия исков период от 02.08.2016 г. до 30.06.2019
г. е приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн.
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно
§ 6 от ЗР на Наредбата.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато
възможност е била налице в действащата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен акт не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл
са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са
изложени по друг въпрос и да нямат задължителен характер, изразяват принципно
разбиране, базирано на основния гражданскоправен
принцип на справедливостта, който следва да бъде съобразен и в настоящия
случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че след преобразуване
на положения от ищеца в исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. нощен труд в дневен се превишава нормативно установеното редовно работно
време със 141 часа, които представляват
извънреден труд по смисъла на закона. Според експертното заключение дължимото
за тези часове допълнително възнаграждение възлиза в размер на сумата от 965,86
лв., която не е заплатена от ответника след отчетния период – безспорен между
страните факт, потвърден и от проведената експертиза.
Тази сума надвишава претендираната такава от 918,34 лв., поради което искът
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР се явява доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло
уважен, като се присъди в полза на ищеца търсеното възнаграждение за извънреден
труд, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.08.2019
г., до окончателното негово изплащане.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Такива се претендират
за адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС, доказателства за заплащането на
което са представени по делото - договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019
г., фактура и отчет по сметка (л. 63-65).
Срещу размера на
възнаграждението ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна
сложност на делото и нормативно установения минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лв. без ДДС, респ. 360 лв. с ДДС, определен по реда на
чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно във вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 7
от 22.01.2019 г., действаща към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие). Поради това и адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до минимума от 360 лв. с ДДС,
която сума да бъде възложена в тежест на ответника.
Предвид изхода на
делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 200 лв., от които 50 лв. за държавна такса по уважения иск, дължима
на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, и 150 лв. за разноски за възнаграждение на вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, бул. „***“ № 46, да
заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 918,34 лв. (деветстотин и осемнадесет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, бул. „***“ №
46, да заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 360 лв. (триста
и шестдесет лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
5 ГПК;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, бул. „***“ № 46, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 200 лв. (двеста
лева) за дължимите държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: