№ 327
гр. София , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503294 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 5111 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело
№ 5472/2019 г. на СГС, I – 6 състав, ответникът
Гаранционен Фонд е осъден да заплати на ищцата Г. И. Х.
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в
следствие на ПТП, причинено на 21.03.2018 г. от
неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, ведно със законната лихва от 19.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът е
1
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
26 000 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал
Гаранционният Фонд, който в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В
жалбата се поддържа, че по делото нямало данни за
категорично съприкосновение между автомобила и
ищцата, доколкото експертизата говорела само за
възможно такова. От друга страна, съдът не отчел
доказаното съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която вместо да изчака преминаването
на автомобила предприела пресичане на необозначено за
това място. Моли обжалваното решение да бъде отменено
и искът – отхвърлен изцяло, евентуално – до ½ от
уважената част, поради съпричиняване.
Въззиваемата Г. И. Х. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания
писмен отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната
му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните
правомощия като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, съдът намира от
2
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ и с предмет –
присъждане на обезщетение в претендиран размер от 26 000 лв. за претърпените от Г. И. Х.
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2018 г. по вина на неизвестен
водач на неидентифицирано моторно превозно средство.
Фактическият състав за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд в посочената хипотеза за плащане на
обезщетение на увреденото лице включва две групи
предпоставки: от една страна причиняване на вреди в
резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на пътно превозно средство, и от друга страна – това
непозволеното увреждане да е причинено на територията
на Република България от водач на моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (т. нар. неидентифицирано моторно
превозно средство.
В настоящия случай така очертаните предпоставки, от които възниква отговорността
на Гаранционен фонд за покриване на вредите от получените телесни увреди от
произшествието, са налице: видно от заключението на приетата САТЕ, водачът на
неидентифицираното моторно превозно средство е нарушил правилата, установени в чл. 5,
ал. 2, т.1, чл. 20 ал. 2, чл. 116 и най-вече на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като на посочената дата на
кръстовището на улиците „Добротич“ и „Никола Мушанов“ не пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека от дясно на ляво ищца Х. и преминал с дясната си гума през стъпалото
й, в резултат на което последната паднала и получила контузия на лява лакътна става,
охлузване и навяхване на лява колянна става, както и контузия и посттравматичен бурсит
на лявото ходило. Според заключението на СМЕ травматичните увреждания на лакътя и
коляното са получени при падането на ищцата, а травмата на ходилото – в следствие на
притискане от гумата при процесното ПТП (т.1 и 2 от заключението). С оглед
категоричността на заключението на СМЕ, което кореспондира с направените изследвания
на ЯМГ и на медицинските документ, обсъдени от експерта д-р Д.-С., както и на
заключението на САТЕ, настоящият състав намира възражението на въззивника за
недоказаност на причиняването на вредите по твърдения от ищцата в исковата молба начин,
за неоснователно.
3
По делото не се установява и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Съприкосновението между автомобила и тялото на въззиваемата е настъпило
на пешеходната пътека, като според авто-техническата експертиза причина за процесното
ПТП е поведението на водача, който не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека
пешеходка. Това той не само е могъл но и е бил длъжен да направи, предвид, че съгласно чл.
119 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на пътното превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. По силата на чл. 116 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, нито да поставя в
опасност живота и здравето на хората (чл. 5 от с.з.), като във всички случаи е длъжен да
избере такава скорост, че във всеки момент да е в състояние да намали скоростта и в случай
на необходимост - да спре, когато възникне опасност за движението – аргумент от чл. 20, ал.
2 ЗДвП. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Такива данни в случая липсват. Ето защо и второто поддържано във въззивната инстанция
възражение следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Относно размера на присъденото обезщетение съдът съобрази, че съдържанието на
употребеното в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост”, както това е разяснено още с
Постановлението на Пленума № 4/1968 г. на ВС, не е абстрактно. Справедливото
обезщетяване означава да бъде определен от съда онзи паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД Градският
съд е отчел в пълна степен вида и характера на получените от ищцата травматични увреди и
претърпените от тях болки и страдания, взел е предвид преживяните от нея негативни
емоции, причинени в резултат на процесното ПТП, затруднението да си служи с едната си
ръка и с краката си за един сравнително продължителен период от време, останалата
болезненост в лявото коляно и левия глезен при натоварване, както и настъпилите
ограничения в движението на лявото коляно в обем, по-малък от 10 %. Останалите
невъзстановени увреди също са от значение, тъй като принципът за пълно обезщетяване на
всички вреди от деликта, установен в чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, налага при определяне на размера
да бъдат съобразени не само тези вредни последици, които са налице към постановяване на
решението, но и всички онези болки и страдания, които пострадалият неминуемо ще
претърпи в следствие на увреждането и след този момент, без да е необходимо те да са
свързани с конкретно изразено влошаване на здравословното състояние.
Ето защо и изхождайки от обхвата на неимуществените вреди, в които се включват всички
онези претърпени болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
4
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи емоционален дискомфорт за продължителен период от време, както и от
разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а всякога детерминиран от конкретните факти, при зачитане вида и характера на
травмите, възрастта на ищцата, търпените от нея болки и тяхната продължителност, както и
съществуващата в страната икономическа конюнктура, настоящият съдебен състав намира,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да бъде
определено в размер на сумата от 20 000 лв., както е приел и първоинстанционният съд. По
изложените съображения и поради съвпадането в изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
процесуалния представител на ищцата Х. – адв. О. следва да бъде присъдена сумата 1007.69
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната защита пред въззивната
инстанция.
Води от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5111 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело № 5472/2019 г.
на СГС, I ГО 6 състав.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК-*********, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, да заплати на адв. В.В.О. от САК със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 38, ап.2, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 1007.69 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5