РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Горна Оряховица, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20234120101192 по описа за 2023 година
Предявени искове по чл.344, ал.1, т. 1, т.2 КТ.
Депозирана е искова молба от Л. Т. А. ЕГН ********** чрез адв. Т.
против Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К., БУЛСТАТ
*********.
Ищецът твърди, че на 31.08.2016г. е сключен трудов договор №1234
между Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К., БУЛСТАТ
********* (Работодател) и Л. Т. А., ЕГН ********** (Работник). По силата на
сключения трудов договор работодателят възлага, а работникът приема да
изпълнява длъжността заместник - директор административно - стопанска
дейност в училището при основно месечно трудово възнаграждение от 860
лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 28
%. С допълнително споразумение №51/23.09.2022 г. съдържанието на
трудовия договор е изменено считано от 01.09.2022 г. по отношение на
размера на основната работна заплата, която е увеличена на 1675 лв. На
03.04.2023 г. е издадена и връчена на ищеца заповед №708 за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение", на основание на която е издадена и
връчена и заповед №709 за прекратяване на трудовото правоотношение. За да
уволни ищеца, директорът на учебното заведение е приел, че на 25.01.2023 г.
Л. А. в корпус II на училището, находящ се в с. К., ул. ***, е проявил груба
агресия , спрямо непълнолетни учащи в учебното заведение, изразяваща се в
акт на вербално посегателство над ученичка-нанася няколко удара с крак по
А.В.С., докато същата се опитва да се предпази от него и се прикрива под
учебна маса в класната стая на X клас в сградата на училището, което
1
посегателство, съобразно установените факти води до тежки последици за
пострадалата болка, страдание, разкъсна рана на лицето, довела до
хирургическа намеса. Преди налагането на наказанието, на 20.02.2023г. от
ищеца са изискани писмени обяснения по случая, които той е предоставил на
22.02.2023г. Ищецът оспорва изцяло наложеното дисциплинарно наказание
уволнение, както и прекратяването на трудовото правоотношение.
Работодателят незаконосъобразно е уволнил Работника и е прекратил
трудовото му правоотношение. Констатираното от работодателя нарушение
на работника не е осъществено. В оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение" работодателят е изопачил изцяло
реално осъществената фактическа обстановка. Твърди, посочената в
заповедта фактическа обстановка не се е осъществила. Ищецът твърди, че на
25.01.2023 г. се е разиграла ситуация, при която е влязъл в стая на 10 клас с
идеята да предотврати произшествие от ученици, тъй като е чул пищене и
викове от тях. Влизайки в стаята ищецът е установил, че учениците били
скупчени до прозорците и се насочил към тях. Същите са се умирили при
появата на заместник - директора. По пътя си той минал покрай бюрото на
учителя и неволно го бутнал с крак. Отдолу, изпод бюрото се появила
ученичката Н., в училище наричана А., която се криела там. Тъй като бюрото
е масивно, при влизане в стаята, не може да се види скрил ли се е някой под
него или не. Ищецът твърди, че не е знае, че под бюрото се е криела
ученичката Н.. Ищецът изцяло неволно е бутнал бюрото с крак. Вследствие
съприкосновението между крака на ищеца и бюрото, криещата се под него Н.
е получила удар в областта над едната вежда, не е ясно дали раната не е била
образувана преди това. Незабавно след като е видял детето, без да губи време,
ищецът е предприел необходимите действия по оказване на първа помощ
заедно с хигиенистката Ц. М.. Моментално е изразил готовност да се обади на
майката на детето да я уведоми за ситуацията, поискал е номерът й от детето,
но то отказало с думите, че ищецът няма каквато и да било вина. Придружил
е детето до автобусната спирка и е изчакал заедно с него автобуса, с който
ученичката да се прибере. Уверил се е, че детето е добре. Проявил е спрямо
него необходимото внимание и грижи. Ищецът твърди, че детето, други
свидетели, както и майката на детето , декларират и гарантират, че
доверителят ми няма каквато и да било вина за настъпилия инцидент. Ищецът
твърди, че е налице нелеп инцидент, при който ищецът няма никаква вина и
след реализирането на който същият е проявил максимална добросъвестност в
изпълнение на всички свои служебни и нравствени ангажименти. Твърди се,
че под никаква форма ищецът не е оказвал насилие към детето, нито към
които и да било други деца. Твърди, че след като директорът на училището е
узнал за инцидента, е започнал да увещава детето да подаде жалба срещу
ищеца. Твърди, че майката на детето е подала жалба до Регионалния
инспекторат по образованието Велико Търново относно описания случай, в
който Директорът е увещавал детето да подаде жалба срещу ищеца, карал е
детето да си свали превръзката да го снима и показва снимките на
педагогическия съвет. Ищецът твърди, че не е извършил нито едно от
вменените му с издадената заповед за уволнение нарушения, поради което
2
същата е незаконосъобразна. Претендира се постановяване на съдебно
решение, с което се отмени наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение" и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.Според текста на заповед №708/03.04.2023г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение", на страница трета, абзац първи,
работодателят е узнал за твърдяното от него нарушение на 31.01.2023
г.Заповедта е издадена на 03.04.2023г., като съгласно чл.194, ал.1 от КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Работодателят е издал заповедта след изтичане на законноустановения в
чл.194, ал.1 от КТ преклузивен срок, поради което същата е изцяло
незаконосъобразна и подлежи на отмяна на формално основание.
Работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл.333, ал.1, т.З КТ,
съгласно която работодателят може да уволни работник, който боледува от
болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването само след
предварително разрешение на Инспекцията по труда.Ищецът страда от
болестта -неинсулинозависим захарен диабет, която попада в чл.1, ал.1, т.6 от
Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от КТ, издадена от министъра на
народното здраве и Централният съвет на българските професионални
съюзи.Заболяването е констатирано съобразно Експертно решение №0114 от
зас. №020/ 08.02.2023 г. на TEЛK Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов" Велико Търново. Работодателят е уведомен от работника за
заболяването си. Въпреки това, работодателят е уволнил ищеца без да се
снабди с изискуемото разрешение на Инспекцията по труда за това.
Работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл.333, ап.3 КТ,
съгласно която е следвало да уволни ищеца през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му,
само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение
на централното ръководство на съответната синдикална организация. Ищецът
твърди, че членува в синдикалната организация към СО „Подкрепа" в СУ
„Св. Климент Охридски", с. К..Работодателят не се е снабдил с необходимото
съгласие на синдикалния орган. Твърди се, че не са налице визираните от
работодателя хипотези при приложение на нормите на чл.188, т.3 вр. чл.190,
ал.1, т.7 вр. чл.187, т.10 КТ. Изцяло се оспорват твърденията на работодателя
за вмененото на ищеца нарушение. Ищецът твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение и няма вина за нараняването на детето. Не е
доказано в хода на проведеното дисциплинарно производство, че ищецът е
причина за нараняването на детето. Твърди се, че Директорът на училището е
създавал конфликтни ситуации, при които е обиждал заместника си и се е
заканвал пред учители и ученици, че ще го уволни.Представя се Заповед
№602/22.03.2023 г., с която Директорът е определил на ищеца ново работно
място - стая на втори етаж в училището вместо в директорската стая. Новото
работно място представлява неизползвано от години складово помещение,
приличащо повече на килия, отколкото на офис - помещение на заместник -
директор. С промяната на работното място Директорът най-вероятно е целял
3
да унижи работника. Отправя се искане да се постанови решение, с което да
възстанови ищецът на заеманата от него длъжност при ответника.
Моли да се отменят като незаконосъобразни заповед №708/03.04.2023г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и заповед
№709/03.04.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов
договор №1234/31.08.2016 г., издадени от д-р М.П.П. - Директор на Средно
училище „Свети Климент Охридски" с. К., БУЛСТАТ *********, адрес с. К.,
ул. ***.
Да се възстанови Л. Т. А., ЕГН ********** на длъжността „заместник -
директор административно - стопанска дейност" при Работодателя Средно
училище „Свети Климент Охридски" с. К., БУЛСТАТ *********, адрес с. К.,
ул. ***.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. С. Г. Б., сл.адрес: град В.Т.,
улица ***, пълномощник на Средно Училище „Свети Климент Охридски" ,
седалище и адрес на управление: село К., община С., Област Велико Търново,
улица: ***, ЕИК *********, представлявано от М.П.П. директор.
Счита иска за допустим, но необоснован и недоказан. Потвърждава, че
нарушението било узнато от работодателя в края на януари, а наказанието
наложено на 3 април, но твърди, че е налице изключението на чл. 194, ал.1, т.
3 КТ, доколкото работникът е ползвал законноустановен отпуск. Не се спори,
че ищецът е член на синдикална организация, като ответникът твърди, че
единствените му права са свързани с ползването на удължен платен годишен
отпуск, същият не се явява член на синдикалното ръководство в
предприятието. Оспорва се твърдението, ищецът Л. Т. А. да се ползва със
защита по чл.333 КТ – неинсулиново зависимият диабет не попада в списъка
със заболяванията по цитираната Наредба №5 на МЗ въпреки цитираното в
Решението на ТЕЛК . Твърди, че е налице грубо нарушение на трудовата
дисциплина, ищецът е проявил агресия спрямо непълнолетен ученик/ викове
и гонене в учебната сграда/, налице е установено нарушение/ волно или
неволно/. Твърди се , че извършения деликт (волен или неволен)
представлява грубо нарушение на трудовите му задължения и изискуемата от
него дисциплина на поведение произтичащи от нормативната база - Кодекса
на Труда, Закона за закрила на детето, основните принципите заложени в
„Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в
системата на предучилищното и училищното образование" и „Етичния кодекс
на работещите е деца" Представените доказателства установяват
нарушението на ищеца, деянието е с такъв вид и тежест, за което е наложено с
най - тежкото „уволнение" Твърди, че следва да се отхвърлят предявените
искове. Претендират се разноски.
С нарочна молба се оттегля иска по чл.344, ал.1 т.З КТ вр. чл.225 КТ.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, приема от
правна и фактическа страна следното.
Със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
709/03.04.2023г. на Директора на СУ“ Св. Климент Охридски“ с.К. е
4
прекратено трудовото правоотношение с ищеца считано от 04.04.2023г.По
делото са събрани гласни и писмени доказателства относно прекратеното
правоотношение на база чл. 188, т. 3 КТ.
По делото са изготвени съдебно-медицински експертизи от вещо лице
д-р Б. Г.. Установена е давността на заболяването, неинсулинозависим
захарен диабет,която е датирала към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Заболяването попада в болестите, посочени в Наредба №
5/1987г. на Министъра на здравеопазването.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ.
Закрилата се отнася за прекратяване на трудовото правоотношение при
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при
намаляване на обема на работата; липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят
не отговаря на тях, и дисциплинарно уволнение. Тази закрила не се прилага
при прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание.
Защитната процедура по чл. 333 КТ представлява едно предварително
условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва
уволнение на посочените в закрилната норма на чл. 333 от КТ работници и
служители.
За да бъде направено искане за предварително разрешение за
прекратяване на трудов договор на едно от посочените основания и във
връзка с чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е необходимо работодателят да е събрал
достатъчно данни за това, че работникът или служителят страда от
посоченото заболяване. Всеки работник или служител, който страда от
споменатите заболявания, е длъжен при поискване да представи медицински
документи от лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или се
води на диспансерен отчет или решение на трудово-експертната лекарска
комисия, ако има издадено такова.
Преди уволнението е наложително да бъде взето и мнението на ТЕЛК.
Тя изготвя своето мнение и го изпраща на работодателя, а той на съответната
инспекция по труда заедно с мотивираното искане за разрешение. Искането
5
на това мнение е задължително, но съобразяването с него не е задължително
за Инспекцията по труда.
Основната правна последица от неспазването на предварителната
закрила при уволнение е, че извършеното уволнение е незаконно и съдът
отменя заповедта за уволнение само на това основание, без да разглежда
трудовия спор по същество.
В конкретният случай ответникът представя постъпил отговор от
Инспекция по труда – гр. Велико Търново, относно обективирано искане по
чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за даване на предварително разрешение за прекратяване
на правоотношението с Л. А.. Приложени са документи- ЕР на
ТЕЛК.Становището на инспекцията по труда е, че съгласно приложените
писмени материали не е налице необходимост от даване на предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.
В исковата молба са наведени твърдения за нарушение на чл.333,
ал.1, т.3 КТ.
Спорно по делото е дали ищеца се е ползвал от закрилата на
разпоредбата на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ, като лице, боледуващо от болест,
определена в Наредба на министъра на здравеопазването. В производството
по така предявените искове във връзка с доводите на ищеца относно
нарушена от работодателя закрила срещу уволнение по чл.333, ал.1 от КТ
основен елемент на доказване е дали към момента на връчване на заповед
№709 за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, последния се
е намирал под закрилата на посочената разпоредба. За да се установи това
обстоятелство бе необходимо ищецът да докаже, че уволнението му е
извършено на някое от изчерпателно посочените в чл.333, ал.1 КТ основания
за уволнение и че към момента на уволнението е боледувал от някоя от
болестите, посочени в чл.1, ал.1, т.1-6 от Наредба №5 от 20.02.1987год. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила,
съгл. чл.333,ал.1 от КТ. Доказването на този елемент е от съществено
значение за предмета на делото с оглед задължението на съда директно да
отмени оспорената заповед, без да разглежда спора по същество, ако не е
било спазено изискването за мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията
по труда при уволнение на боледуващ от такава болест. Съгласно
разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ закрилата по нея се отнася към момента на
връчването на заповедта за уволнение. Към този момент следва да се прецени
и наличието на такова заболяване на ищеца.
С оглед основанията за уволнение, посочени в чл.333, ал.1 КТ, съдът
намира, че предварителната закрила намира приложение в настоящия случай.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца попада в
приложното поле на предварителната закрила при уволнение.
6
От представеното по делото от ищеца Експертно решение /ЕР/ на
ТЕЛК №0114 от заседание 020 от 08.02.2023год. с оЦ. на работоспособността
на ищеца от 32% с водеща диагноза- неинсулинозависим захарен диабет и
приети по делото заключения на СМЕ, се установява, че към момента на
издаване и връчване на заповедта за уволнение на ищеца - 03.04.2023г.,
последния е боледувал от неинсулинозависим захарен диабет без усложнения.
Съгласно чл.1, ал.1,т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987год. захарната болест е
сред едно от заболяванията, при които боледуващите се ползват с
предварителна закрила на чл.333,ал.1 от КТ.
Документите и заключенията на вещото лице доказват по
категоричен начин възникването на посоченото заболяване и неговото
надлежно регистриране от компетентните медицински органи,давността на
заболяването е повече от две години.
За да преодолее относителната забрана за уволнение на ищеца,
ответникът-работодател е следвало да се получи предварително разрешение
от инспекцията по труда за неговото уволнение на конкретно основание. По
делото има събрани доказателства, установяващи частично изпълнение на
задължението, визирано в чл. 1, ал.2 от Наредбата - работодателят-ответник е
изискал такава информация от Инспекцията по труда,прилагайки експертно
решение и мнение на ТЕЛК.Инспекцията по труда не дава нито положителен
отговор, нито отрицателен отговор или становище. Закрилата по чл.333, ал.1,
т.3 КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни
критерии.
По този начин и с това становище без категорично съгласие от
Инспекцията по труда, ответникът - работодател не е изпълнил задължението
си да обезпечи законността на уволнението. Разрешението и положителният
отговор на Инспекцията е абсолютна предпоставка за законосъобразност на
уволнението, предвид безспорно доказания факт, че ищецът е страдал от
захарна болест, пораждаща в негова полза право на предварителна закрила
срещу уволнение по чл.333, ал.1 КТ.
Извършването на уволнението в нарушение на императивната норма
на чл.333, ал.1 КТ води до неговата незаконосъобразност и е основание за
отмяната му, на основание чл.344, ал.1,т.1 КТ, без да е необходимо
разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на
уволнението от гледна точка на предпоставките по чл. 188, т. 3 вр. с чл.
190,ал. 1, т. 7 вр. с чл.187, т. 10 КТ.
Основателността на иска за признаване на незаконността на
уволнението и отмяна на като незаконосъобразни на Заповед
№708/03.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и
Заповед №709/03.04.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по
трудов договор №1234/31.08.2016г., издадени от д-р М.П.П. - Директор на
Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К., БУЛСТАТ *********,
7
адрес с. К., ул. ***, обуславят основателността на другия обективно съединен
иск - за възстановяване на ищеца на заеманата в Средно училище „Свети
Климент Охридски" с. К. преди уволнението длъжност "заместник-директор
административно-стопанска дейност“ .
Искът по чл. 225 КТ е оттеглен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца в размер на 780
лева, заплатен от ищеца адвокатски хонорар.
На ответника разноски не се следват.
Следва да бъде определена държана такса за всеки един от
неоценяемите искове по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ в размер на по 80 лв.,
или общо 160 лв., като с оглед изхода на делото се дължат от ответника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на осн. чл.344,ал.1,т.1 КТ, ЗА НЕЗАКОННО
уволнението на Л. Т. А. ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.***, извършено
със Заповед №708/03.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение" и Заповед №709/03.04.2023г. за прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор №1234/31.08.2016г., издадени от д-р
М.П.П. - Директор на Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К.,
БУЛСТАТ ************, адрес с. К., ул. ***. и ОТМЕНЯ посочените
заповеди, като незаконосъобразни.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344,ал.1,т.2 Л. Т. А. ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул.***, на заеманата от него преди уволнението
„заместник - директор административно - стопанска дейност" при
Работодателя Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К., БУЛСТАТ
**********, адрес с. К., ул. ***.
ОСЪЖДА Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К.,
БУЛСТАТ *********, адрес с. К., ул. ***,представляван от М.П.-Директор
да заплати на ищеца Л. Т. А. ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.***
ОСЪЖДА Средно училище „Свети Климент Охридски" с. К.,
БУЛСТАТ *********, адрес с. К., ул. ***, представляван от М.П.-Директор
да заплати по сметка на Районен съд – гр. г.Оряховица дължимата от
него държавна такса за разглеждането на делото в размер на 160/сто и
шестдесет / лева, ведно с 5/ пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в
двуседмичен срок, считано от обявяването му – 27.11.2023г., пред Окръжен
съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8