Р Е
Ш Е Н И Е № 935
гр.Бургас, 16.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 841/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК *** срещу НП № 02-0002065/06.02.2020г.,
издадено от П. В. Т. -Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл.414,
ал.1 от КТ на дружеството- жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.5, ал.2, т.6 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина(обнародвана в ДВ бр.50 от 11.06.2004г.).
Във въззивната жалба се излагат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна. Излагат се доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява.Процесуалният представител адв.Х. е
депозирала писмено становище за даване на ход на делото в нейно отсъствие
поради служебна ангажираност. Поддържа жалбата. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание за административнонаказващия орган
се явява юрк. Н.. Оспорва жалбата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
видно от приложеното известие за доставяне на л.17, както и видно от пощенското
клеймо на приложеното копие на пощенския плик на л.16, с който е изпратена
жалбата. Същата изхожда от заинтересовано да обжалва лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2019г. била извършена
проверка от служители на Д "ИТ" Бургас по документи по спазване на
трудовото законодателство в "М."
ЕООД гр. Бургас. В хода на същата било установено, че дружеството- жалбоподател
в качеството си на работодател при командироването на работника Ст. Г. Ст., на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ по маршрут
Гърция-Великобритания е издал заповед за командировка № 24-19 от
14.07.2019г./за срок от 14.07.2019г. до 21.07.2019г. със задача превоз на
товари/, в която не е посочил информация за пътни,дневни и квартирни пари,
паспортни , визови и други такси и разходи за служебен багаж, както и начина на
тяхното уреждане.
Съставен е протокол за извършената
проверка № ПР1936951 от 16.12.2019г. , с който са дадени предписания във
вътрешните правила за работната заплата да се определят минималните стойности
на основните заплати по длъжностни нива съгласно изискванията на чл.22,
ал.3,т.3 от НСОРЗ, както и при определяне на размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит работотодателят да
регламентира условията за отчитане на трудовия стаж на работника и служителя ,
придобит в друго предприятие на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия, съгласно чл.12,
ал.4, т.1 от НСОРЗ, в заповедите за командироване да се посочват финансовите
условия на командироваката или специализацията-пътни ,дневни и квартирни пари,
паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното
уреждане, съгласно изискванията на чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за служебните
командировка и специализации в чужбина(обнародвана ДВ бр.50 от 11 юни 2004г).Дадените предписания
са със срок до 31.12.2019г по отношение на вътрешните правила за работната
заплата и до 17.12.2019г. по отношение на заповедите за командироване. Протоколът е връчен на 16.12.2019 г. на
упълномощено лице.
Във
връзка с установеното, на същата дата 16.12.2019г. на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател
е връчена покана /л.23/ за явяване в тридневен срок от получаването й в Д“ИТ“
гр.Бургас за съставяне на АУАН, като е указано , че в случай на виновно
неявяване, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие.
Тъй
като на посочената дата и час представляващият дружеството не се явил, свид.Н.К.
съставил АУАН № 02-0002065/20.12.2019г.
/л.20-22/ на дружеството -жалбоподател за извършено нарушение на чл.5, ал.2,
т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/обн.ДВ бр.50
от 11.06.2004г./. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Ана Кирилова
Георгиева-инспектор в Д“ИТ“ гр.Бургас, която е свидетел по установяване на
нарушението.
С писмо
изх.№ 19097786/20.12.2019г./л.31/ препис от съставения АУАН бил изпратен за
връчване. Видно от приложеното известие за доставяне АУАН не е връчен , тъй
като дружеството-жалбоподател се е преместило на друг адрес.
Съобразно
разпоредбата на 416, ал.3 от КТ съобщението за издадените АУАН е поставено на
07.01.2020г. на таблото за обявления в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас
и на интернет страницата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" гр.София.
Съобщението
било свалено от таблото на 15.01.2020г. Съобразно разпоредбата на чл.416, ал.4
от КТ актът за установяване на административно нарушение се смята за
връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението, тоест на
15.01.2020г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били направени писмени възражения.
Административнонаказващият орган
издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с
което на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл.414,
ал.1 от КТ на дружеството- жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.5, ал.2, т.6 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Наказателното
постановление е връчено на 07.02.2020г., видно от приложеното известие за
доставяне на л.17 по делото.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –
показания на актосъставителя Н.П.К., АУАН № 02-0002065/20.12.2019г., НП № 02-0002065/06.02.2020г., както
и с оглед на останалите приложени писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Бургас,
оправомощен със Заповед № З-0058/11.02.2014г. /л.35/. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор при Д“ИТ“
гр.Бургас. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл.414,
ал.1 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.5, ал.2, т.6 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. НП отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което и същите следва да породят целените с тях правни последици.
Разпоредбата на чл. 5, ал.2,
т.6 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина изисква
командироването да се извършва въз основа на писмена заповед, която да съдържа
финансови условия на командировката. Видно от приобщената по делото заповед за
командироване № 24-19/14.07.2019г.. на шофьора Стоян Георгиев Стоянов. такива
финансови условия в заповедта не са посочени, с което е нарушено трудовото
законодателство и по-конкретно изискването на Наредбата за посочване на тези
финансови условия в акта за командироване. Неизпълнението на това задължение,
освен че има гражданскоправни измерения, има и административно-наказателни такива,
израз на което е и издаденото наказателно постановление. Вън от горното се и
препятства контролният орган да приложи ПАМ като задължи работодателя да
изплати командировъчната сума поради това, че е неясен нейния размер.
С Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина се уреждат условията и редът за
командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки в чужбина,
правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. В
чл. 5 от същата са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа
командировъчната заповед, като съгласно чл. 5, ал.2, т.6 от Наредбата в
последната трябва да бъдат вписани финансовите условия на командировката-пътни,
дневни, паспортни, визови и др.такси и разходи за служебен багаж, включително и
начина на тяхното уреждане. В настоящия случай
не са конкретизирани размерите на полагаемите се командировъчни пари.
Следователно, в случая, след като не е посочен конкретния размер на дължимите
средства при командироването, не е изпълнено законовото изискване, визирано в
чл. 5, ал.2, т.6 от Наредбата.
В този смисъл съдът счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло. Наложената санкция е в минималния размер предвиден в
закона, поради което е съобразена с обществената опасност на деянието и с нея
могат да се постигнат целите на закона визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Относно приложението на чл. 415в от КТ, съдът счита че в настоящия случай съществено са нарушени правата
на работника, тъй като последният не е бил наясно с финансовите условия на
възложената му работа за периода на командироване от 14.07.2019 г. до 21.07.2019
г. Освен изложеното, за да бъде приложена визираната разпоредба е необходимо
нарушението да бъде отстранено веднага, а същото е отстранено едва на
23.12.2019г, поради което правилно наказващият орган не е приложил визираната
разпоредба. Действително
не са налице доказателства за реално настъпили вредни последици за работника
Стоянов, но следва да се отчете обстоятелството, че за времето до отстраняване
на нарушението за работника е била налице правна и финансова несигурност
относно условията на командироването му, поради което привилегирования състав
на чл. 415в, ал. 1 от КТ не
може да намери приложение. Още повече, че видно от
показанията на актосъставителя констатираното нарушение не се явява изолиран
случай в дружеството-жалбоподател и наред с настоящото нарушение са
констатирани още две такива нарушения , относими към друг времеви период.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Доколкото
Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас е териториално поделение на
специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София,
съдът намира, че въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати
юрисконсултското възнаграждение в полза на юридическото лице Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр.София. С оглед разпоредбите на
чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН
и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 80, 00 лв.
С оглед изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 02-0002065/06.02.2020г., издадено от Павлин Васков Тодоров
-Директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Бургас, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл.414,
ал.1 от КТ на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище
гр.София сумата от 80, 00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.