РЕШЕНИЕ
№ ................/28.09.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№17580 по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,
срещу Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135 с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните същестуването
на вземания спрямо ответника за сумата от 161,92 лв главница за потребена топлинна
енергия и такса за услуга
дялово разпределение, от които 2,02 лева за м. август 2016г., 159,90 лева за
периода м.ноември 2016г.-август 2017г., по партида 14298 за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135, сумата от 37.11 лева- лихва за забава, формирана както следва: сумата от 0,58 лева за периода
11.10.2016г. до 30.07.2019г. върху главницата от 2,02 лева, сумата от 36,53
лева за периода 01.01.2017г. до 30.07.2019г. върху главницата от 159,90 лева,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13572/2019г. по
описа на ВРС, 21- ви състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението –27.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молбата, ищецът „В.Е.В.” ЕАД твърди, че в
качеството му на доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на
потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ собственик на топлоснабдяван
имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135 e потребявал
топлинна енергия по открита партида 14298. Сочи се, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа,
топлофицирана е и не е прекъсван достъпа до топлинна енергия. Присъединяването
на Етажната собственост на адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5 е извършено през 1994 год. За ответника се
твърди да са приложими ОУ на ДПТЕ от „Топлофикация – Варна” ЕАД, като заварен
потребител съгл. чл. 33, ал.1 ОУ/ в сила от 13.01.2008г./. Твърди се, че ответникът на доставени
процесните количества топлинна енергия за горещо-битово водоснабдяване и услуги
за дялово разпределение. Ищецът поддържа, че към
датата, на която евентуално е отказал да приеме на плащания от
ответника, последният се е намирал в забава за изпълнение
на изискуеми задължения, поради което счита, че
ищецът като кредитор е освободен от последиците на собствената си забава.Твърди се още, че
договорът от 10.08.2016 г.
е развален едностранно от ищеца поради
неизпълнение от страна на ответника
на задължението му да погаси
възникнали преди датата 10.08.2016 г. парични задължения.Твърди се, че въпреки настъпилия
падеж на задълженията, изпълнение не е налице и понастоящем, поради което се
претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че между
страните е сключен договор № 161089/9.2016 от 10.08.2016г. по силата на което
ответникът се е задължил да извърши обновяване на общата водоснабдителна
инсталация за битово-горещо водоснабдяване за питейно-битови нужди срещу което ответникът
се е съгласил да направи отстъпка от дължимата от ответника сума за заплащане
на топлинна енергия за нагряване на 55 куб. битово-гореща вода. Срокът на
договора е до достигане на посоченото количество, но не повече от 12 месеца,
тоест до 10.08.2017г. Ответникът поддържа, че е изпълнил задълженията си по
цитираното споразумение, но ответното дружество е отказало да зачете
изпълнението, съответно да счете, че вземанията за битово-гореща вода за
периода 10.08.2016г. -10.08.2017г. са погасени. Позовава се на забава на ищеца
като кредитор. В тази връзка сочи, че ответникът е отказал да приеме изпълнение
на процесните задължения, като е настоял ответникът да заплати всички суми по
съответната партида(вкл. и погасените по давност). По изложение съображения
настоява за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съгласно допълнителните
твърдения в съдебно заседание ищецът поддържа, че към
датата, на която евентуално е отказал да приеме на плащания от
ответника, последният се е намирал в забава за изпълнение
на изискуеми задължения, поради което счита, че
ищецът като кредитор е освободен от последиците на собствената си забава.Твърди се още, че
договорът от 10.08.2016 г.
е развален едностранно от ищеца поради
неизпълнение от страна на ответника
на задължението му да погаси
възникнали преди датата 10.08.2016 г. парични задължения.
Ответникът оспорва договорът от 10.08.2016 г. да е бил прекратен едностранно
от ищеца. Оспорва да е потребител
на топлинна енергия извън периода
от 10.08.2016 г.
– 10.08.2017 г., като се
позовава се е ползва топлинна енергия единствено съгласно договор от 10.08.2016г.
В съдебно заседание
страните поддържата исканията и възраженията си. Претендират разноски.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените искове, в
тежест на ищеца е да установи, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа, поддържана от ищцовото дружество,
съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия,
стойността на доставеното количество топлинна енергия, изискуемостта на
задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.
Oт приложената
справка по лица в Службата по вписванията ( л.7) се установява, като по делото
е липсвало спор в тази връзка, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5.
От събраните по делото доказателства, включително пусков фиш от 05.09.94г. за сключване на договори за доставка на топлинна
енергия за отоплителен сезон 1994/1995г. се установява, че сградата, в която се
намира имотът на ответника е топлоснабден.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ
74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-030/17.05.2002г. и Решение №
ОУ-060/28.11.2005г. на ДКЕВР, като видно от събраните доказателства, същите са
публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите.
Дори и при прекратяване на топлоподаването на
подаването на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от определена абонатна станция
съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тази насока са
и постановките на ТР № 2/25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В
тълкувателния акт е изяснено, че отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал.6 ЗЕ). Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между
етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката
на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия на сградата ЕС. /цит.ТР № 2/2016 г. ОСГК на ВКС/.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че ответника има
качеството на потребител на топлинна енергия. Възраженията на ответникът, че
потребителското качество е налице само за конкретени период не могат да бъдат
споделени, тъй като какво се изложи по-горе страната е собственик на недвижим
имот в жилищна сграда, която е толоснабдена.
Доставените
и потребени количества
топлинна енергия обаче са своевременно оспорени от ответника. Същевременно ищецът не е ангажирал годни доказателства за конкретното потребление.
Приложените справки не могат да
обосноват такова доказване, тъй като са едностранно съставени
от оператора. Съдът обаче не
разполага с правомощие да дава указания
на страната, че ангажираните от нея доказателства
във връзка с поддържаното твърдение, за което носи
доказателствена тежест не го установяват Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова. Тоест задължението на съда не е да укаже, че страната не сочи годни
доказателства, а че не сочи доказателства въобще за определени факти.
При това положение
исковата претенция подлежи на отхвърляне, като недоказана.
По разноските:
При този изход на спора,
разноските за отхвърлената претенция се
следват в полза на ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. Тъй като предмет на
спора са били вземания за топлинна енерги и такса за сумата от 10 лева за
периода м.декември 2017г. - март 2018г. и 10 лева за периода м.декември 2018г.-
март 2019г. и лихви върху тях, по които вземания производството е прекратено с
протоколно определение от 26.02.2020г., с акта по същество съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в тази част. В хода на проведеното
съдебно заседание стана ясно, че въпросните плащания са погасени в хода на
процеса, на 05.12.2019г. Спорният между страните въпрос е станал ли е
ответникът повод за завеждане на иска, съответно носи ли отговорност за
разноски, по арг. от чл. 78,а л.2 от ГПК. Ответникът е твърдял, че ищовото
дружество неоснователно е отказало да приеме изпълнението, съответно е
изпаднало в забава като кредитор. Твърдението се явява неоснователно. От изслушаните
свидетелски показания на свидетеля Илиян Андонов се установява, че ответникът е
направил опит да плати задължения в размер на 20 лева в офиса на оператора, но
не каса. Плащането на задължения има погасителен само ако е извършено на
оправомощение за това лица. В случая това са лица, които въз основа на
длъжностното си качество се явяват овластени на получат плащането, обичайно
служители на каса. Не би могло да се приеме и това би било в отклонение на
нормалната търговската практика, че всеки един служител в офис на дружеството
може да приеме плащания. Ако ответникът е имал намерение надлежно да погаси
дълга е могъл да сторени това в много
начини. В заключение съдът приема, че ответникът като не е погасил изискуемо
задължение за такси е станал причина за завеждане на спора в коментираната
част, съответно, че следва да понесе отговорността за разноски върху
прекратената част от исковете.
С нарочна молба ищецът е
възразил за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.5 от ГПК. Съдът намира, че заплатеното от
ответника адв. възнаграждение в размер на 350 лева не се явява прекомерно с
оглед правната и фактическа сложност на производство, което е протекло с
известни процесуални усложнения. По
отношение на допълнителното възнагражднение, претендирано на осн. чл. 92а от ГПК, съдът намира, че не са представени доказателсва за този разход, съотвеното
че не следва да се присъжда. Ето защо, при отхвърлен материален интерес от 199,03 лева и признати разноски за адвокатски
възнаграждение ( 350 лева), се присъждат 315,51 лева.
На осн. чл. 78,
ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски за прекратената част от иска в
размер на 36,94 лева за исковото производство и 32,01 лева- в заповедното.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени от „В.Е.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135 с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните същестуването
на вземания спрямо ответника за сумата от 161,92 лв главница за потребена топлинна
енергия и такса за услуга
дялово разпределение, от които 2,02 лева за м. август 2016г., 159,90 лева за
периода м.ноември 2016г.-август 2017г., по партида 14298 за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135, сумата от 37.11 лева- лихва за забава, формирана както следва: сумата от 0,58 лева за периода
11.10.2016г. до 30.07.2019г. върху главницата от 2,02 лева, сумата от 36,53
лева за периода 01.01.2017г. до 30.07.2019г. върху главницата от 159,90 лева,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13572/2019г. по
описа на ВРС, 21- ви състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението –27.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135 сумата от 315,15
лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Вл. Варненчик“ бл.208, вх.5, ап.135 ДА
ЗАПЛАТИ на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 36,94 лева –разноски за исковото производство и 32,01 лева- в заповедното, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: