Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25.05.2021 г.
гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети май две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 2225 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Производството е образувано въз
основа депозирана искова молба от: М.Й.Я., със съгласието на нейната майка и
законен представител М.Д.Л., чрез пълномощника адвокат Н.К., против Й.Д.Я. с искане да бъде постановено от
Съда решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща на М.Я. издръжка в
размер на 165 лева за периода от 03.12.2019 г. до 03.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното
изплащане на задължението, както да бъде осъден ответника да заплаща месечна
издръжка на М.Я. в размер на 165 лeва, считано от датата на
подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Ищцата твърди, че ответника е нейн баща,
родителите и живеят разделени от м.май 2015 г., от тогава майката единствено се
грижи за издръжката и. Освен средствата необходими за: храна, облекло са
необходими и средства за закупуване на учебници и учебни помагала, за пътуване
и посещение на извънкласни форми. М. твърди, че е ученичка в 12-ти клас в СОУ
„Св.Княз Борис І“ Асеновград, ежедневно са и необходими средства за транспорт,
храна, учебни пособия, за дрехи и обувки, за частни уроци – тъй като и предстои
кандидатстване във висше учебно заведение. Майката изпитва силно затруднение с
поемане на месечните разноски по отглеждането
на М. и Д.– която също е дъщеря на ответника. Ищцата твърди, че бащата
работи в Германия, където има строителна фирма и получава високо
възнаграждение, може да поеме част от издръжката и. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Й.Д.Я.. Постъпил е
отговор от назначения ОП на същия – адвокат Д., която оспорва същия. Счита, че ИМ страда от пороци и следва да бъде оставена без
движение. Не оспорва, че ответника е баща на М. и Д.Я.. Оспорва всички останали
твърдения в ИМ, за които няма ангажирани доказателства: за обучение на ищцата в
посоченото училище, за здравословното и състояние, както за предписано и провеждано
лечение. Оспорва твърдението за дейността на ответника зад граница, че същия
има фирма, развива строителна дейност и реализира доход от 2000-25000 евро
месечно.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че ответникът Й.Д.Я. е баща на
М.Й.Я. – която е родена на *** г. /което се установява и от представеното по
делото удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № 448 от
25.10.2003 г./, както че родителите живеят разделени от 2015 г.
Не е спорно също,
че от раздялата на родителите М. живее с майка си, която основно се грижи за
нейната издръжка, както и че бащата Й.Я. и дължи издръжка, тъй като М. е
непълнолетна.
Ищецът М.Я. е
ученичка в СУ „Св.Княз Борис І“ Асеновград, а през учебната 2020/2021 г. е в ХІ
клас – редовна форма на обучение.
Страните имат и друго дете: Д.Й.Я. – родена на
*** г., за което също се грижи майката, и което също не е спорно.
От справка на ТД на НАП Пловдив и
представените заповеди се установява, че М.Д.Л. – майката на М. работи като
„медицинска сестра„ в „Многопрофилна болница за активно лечение Асеновград“
ЕООД и получава средно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, а бащата Й.Д.
е работил от м.05 до м.08.2020 г. в „Херку-пласт“ ЕООД и е получавал
минималната работна заплата – а след този период няма регистрирани трудови
договори и данни за получавано трудово възнаграждение в страната.
От показанията на свидетелите Петя Георгиева Л.
– баба на ищцата, които имат непосредствени впечатления от живота на М., от размера на необходимите средства за
отглеждането и – които съдът кредитира се установява, че М., майката и сестра и
живеят в жилището на бабата. М. и Й. живеят разделени от 2015 г., М. работи
като мед.сестра в болницата, а Й. живее в Германия, където работи в строителна
фирма. От както са разделени Й. не е плащал издръжка за децата М. и Д., не им е
купувал подаръци. На няколко пъти М. е разговаряла с Й. за издръжка на децата,
той е обещавал че ще дава издръжка, но до сега това не се е случило. Месечно за
издръжката на М. са необходимо по около 400-450 лв., включващи: храна, облекло,
учебни пособия, уроци, витамини и лекарства. М. ходи на уроци по два пъти
седмично по биология и химия, за което се плаща по 15 лв. на урок.
Ответникът дължи издръжка на дъщеря си
М. безусловно, с оглед на това, че тя не е навършила пълнолетие. Безспорно е,
че същата има нужда от храна, дрехи,
учебни пособия и помагала – тъй като продължава образованието си, както и други
ежедневни разходи, характерни за неговата възраст. С оглед характера на
предявения иск /за минало време/ установяването на точния размер на
изразходените средства е невъзможно, а и не е необходимо, тъй като няма как
същия да е еднакъв с този за бъдещ период от време. Ето защо и на основание чл.
162 от ГПК същият следва да бъде определен от съда, като се вземе предвид възрастта
на М. и горните обстоятелства. За издръжка на М.: храна, дрехи, учебници и
учебни пособия са необходими 400-450 лева месечно. При определяне на това каква
сума следва да се осигури от бащата, следва да се вземе предвид от една страна,
че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието се осигуряват от майката,
а от друга - възможностите на ответника. По делото не са представени писмени доказателства,
от които е видно какви доходи получава ответника. От ангажираните гласни
доказателства се установи, че същия работи в Германия в строителна фирма –
където и живее, от което следва, че и по този начин бащата не полага непосредствени
грижи за нея и не осигурява средства за издръжката и /които също се установи от
ангажираните гласни доказателства/. Установи се, че двамата родители имат и
друга дете: Д., за което също се грижи майката. Освен децата М. и Д.двамата
родители нямат задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца, бащата
е здрав и в трудоспособна възраст – не са ангажирани доказателства в обратна
насока. Предвид горното съдът намира, че бащата следва да реализира поне
средния доход за страната и да осигурява 165 лева месечно за издръжка на детето,
която е близка до минималната за страната – съответства на ¼ от
минималната работна заплата, поради което предявения иск ще следва да се уважи
изцяло.
За
претенцията за минал период от време следва да се има предвид, че М. е била
една година по-малка. Това не води до съществени изменения в нуждите и, тъй
като не се установяват много промени, свързани с начина и на живот, както и в
доходите на ответника. От друга страна не е налице изменение в икономическата
ситуация, тъй като цените не са се увеличили съществено. Ето защо съдът приема,
че месечно са били необходими по 400-450 лв. средства за издръжка на М., а бащата
е следвало да осигурява 165 лева от тях (в пълния претендиран размер). От
ангажираните писмени и гласни доказателства не се установи, ответникът да е
изпълнявал това задължение изцяло или частично, поради което следва да бъде
осъден да заплати горната сума на месец, като предявения искът за минал период следва
да бъде уважен също изцяло.
По отношение на разноските: При този изход на спора право на разноски има
ищеца, за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Тъй като ищецът е
освободен от внасяне на такси и разноски по делото, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК
следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград, държавна
такса в размер на 237.60 лева, както и
сумата 300 лева за назначен особен представител на същия за производството –
осигурени от бюджета на съда.
Следва в полза на адвокат Н.К., да се
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА - в размер от 300
лева.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Й.Д.Я., ЕГН ********** ***, да заплаща на М.Й.Я., ЕГН ********** със съгласието на
нейната майка и законен представител М.Д.Л., ЕГН ********** ***, издръжка в
размер на 165 лева (сто шестдесет и
пет) лева месечно, начиная от 03.12.2020
г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, както за минал период от време – от 03.12.2019 г. до 03.12.2020 г. да заплати издръжка в размер на 165 лева (сто шестдесет и пет) лева
месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Й.Д.Я., ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград държавна такса в размер
на 237.60 лева (двеста тридесет и
седем лева и шестдесет стотинки), както и сумата 300 лева (триста) за назначен ОП на същия в производството.
ОСЪЖДА Й.Д.Я., ЕГН **********
***, да заплати на адвокат Н.В.К.,***, със служебен адрес град
Асеновград, ул.“Ради Овчаров“ № 3, сумата от 300 лева (триста) – адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.38, ал.2 ЗА
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, а именно 25.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: