№ 25226
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20211110146555 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод заявлението на ЮЛ ЕИК: ЕИК ********** за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу В. В. Й. ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва,
мораторната лихва и законната лихва върху главницата. Касателно претендираната сума-
възнаграждение по договор за представяне на поръчителство в размер на 408.47 лева,
законната лихва върху тази сума и сумата от 88.20 лева административни разноски, съдът
намира следното:
Длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за
кредит е приложим действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК/, в частност и
разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите. Съгласно въведените от
заявителя обстоятелства, на които се основава заявлението, между страните е уговорено
заплащане на възнаграждение в полза на заявителя фирма за договорно поръчителство, т. е.
за възмездна солидарна отговорност на заявителя за задълженията на длъжника към
кредитора по договора за кредит – фирма. При сключването на акцесорния договор като
част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Още повече, че видно от справката в
Търговския регистър се установява, че юридическото лице – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице - едноличен
собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит.
Изложеното сочи на значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца,
както и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне досежно поръчителството по
договора му за кредит. По тези съображения съдът приема, че е налице обосновава
вероятност за неравноправността на договора за поръчителство, на който се основава
искането, поради което и заявлението досежно вземането за главница, представляващо
1
възнаграждение за поръчителство, както и за лихвата върху тази главница следва да бъде
отхвърлено.
Не е ясно на какво основание се претендират административни разноски, като е налице
обоснована вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи – чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК. Уговорената допълнителна такса е свързана изцяло със забавата на
длъжника. Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по съществото си
представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането,
като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът
намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния
резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание. Уговорката
дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху
главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от своя
страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните.
Мотивиран от горното софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ ЕИК: ЕИК ********** за издаване на заповед по чл. 410
от ГПК срещу В. В. Й. ЕГН: ********** за сумите от 408.47 лева- възнаграждение по
договор за представяне на поръчителство в размер на , законната лихва върху тази сума в
размер на 136.86 лева и сумата от 88.20 лева административни разноски.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Разпореждането да се връчи на заявителя чрез Системата за сигурно електронно връчване
към ДА"ЕУ".
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2